РЕШЕНИЕ

 

                                               

 

                         гр. Троян,  15.11.2016 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд                                    първи състав

на осемнадесети октомври                           две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание, в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ц.Б.,

като разгледа докладваното от съдията Симеонова

гражданско дело № 143 по описа на съда за 2016 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК   

 

Съдът е сезиран с  иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК  от  „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, с ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Хенрих Ибсен“ № 15, ет.7, представлявано от Александер Викторов Грилихес-изпълнителен директор, чрез юриск.М.Н.,  против Ц.П. ***.   Претендира се установяване съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 1109/2015г. по описа на Районен съд гр.Троян.

   Ищецът твърди, че на 06.03.2009г. ответницата  сключила с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК 130697606, договор за потребителски паричен кредит РLUS - 01363092, в размер на 5414,15 лв. Основното задължение на дружеството било да предостави паричната сума - предмет на кредита, като наличност по банковата сметка на кредитополучателя при „Юробанк И Еф Джи България“ АД, като същата сума била получена по банковата сметка при подписване на договора от страните съгласно договора. Кредитополучателят е удостоверил с полагане на подпис върху договора, че е получил заеманата сума. Кредитополучателят, от своя страна, се задължил да заплати на кредитора 33 броя месечни погасителни вноски по кредита, включващи главница и добавка, съставляваща печалбата на кредитора (договорна лихва), посочени в погасителен  план ,съгласно чл.З от договора. Твърди се, че от 15.03.2011 г. ответната страна   преустановила плащанията и не погасила всички свои задължения по договора. Падежът на цялото задължение по кредита настъпил на 15.12.2011г., с което станал изискуем неизплатеният остатък от кредита.  Посочено е, че основанието на претендираната сума в размер на 1955,08 лв., като непогасена главница по договор за потребителски паричен кредит РLUS -01363092, е договорът за кредит и непогасените месечни вноски към него. В случая кредиторът е разсрочил задължението на длъжника на 33 броя месечни погасителни вноски от по 233,63 лв. всяка. Всяка една вноска инкорпорира в себе си съразмерно главница и договорна лихва. В процесния случай, ответникът погасил сумата в размер на 5302,67 лв. или общо 22 месечни погасителни вноски и част от следващата вноска. Видно от погасителния план, след заплащането на всяка вноска е изписана оставащата главница за погасяване. При направените несъразмерни вноски обаче, тя не съответства на първоначално изготвения погасителен план. Именно за това сумата от 1955,08 лв. е по-малка от оставащата главница след заплащане на поредната (двадесет и трета) погасителна вноска. Посочено е, че претендираната договорна лихва в размер на 451,95 лв. за периода от 15.03.2011г. до 15.12.2011г., представлява договорна възнаградителна лихва, уговорена в чл. 3 от общите условия, като „добавка, съставляваща печалбата на кредитора". С оглед факта, че със заплащането на всяка вноска се погасяват договорна лихва и главница, то от общо уговорената (2295,55 лв.) с месечните вноски, ответника изплаща сумата от 1843,60 лв. и така неизплатена остава сумата в размер на 451,95 лв. Тъй като длъжникът преустановил обслужването на кредита от 15.03.2011г. и с оглед факта, че същият не е обявен за предсрочно изискуем, то неизплатената договорна лихва продължава да се дължи до крайния период (падежа). Така периодът за претендираната възнаградителна лихва започва да тече от 15.03.2011г. до 15.12.2011г. Претендираната  лихва за забава в размер на 1223,58 лв. за периода от 16.03.2011г. до 20.11.2015г. е  уговорена между страните в чл. 5 от общите условия на договора, а именно „при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва". С оглед факта, че ответната страна преустановява обслужването на кредита от 15.03.2011г., то считано от следващия ден (16.03.2011г.) изпада в забава. Като краен период  е датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК. 

На 08.07.2014 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК 130697606 и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК 200644029 бил сключен договор за прехвърляне на вземания. По силата на договора и на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, титуляр на вземанията по договора за потребителски паричен кредит, претендирани в настоящото производство, станал „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД.

Твърди се, че в изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,  „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД упълномощила „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията, за което било изпратено писмено уведомление до същия чрез „Български пощи" ЕАД, получено на 04.03.2015г., видно от обратната разписка.

Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, в качеството си на цесионер по договора за кредит, предявили претенцията си по съдебен ред и подали заявление по чл. 410 от ГПК, като по образуваното ч.гр.д. 1109/2015 г. по описа на Районен съд гр.Троян, била издадена заповед за  изпълнение, срещу която ответницата подала възражение. Това обуславило интереса и легитимацията на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК 200644029 в настоящето произвовдство.

             Ищецът моли съда да  признае за установено, че  по отношение на  „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК 200644029, длъжникът Ц.  П.М., ЕГН **********,***, дължи сумата в размер на 3630,61 лв., от които:1955,08 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от датата подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането; 451,95 лв. - договорна лихва за периода от 15.03.2011г. до 15.12.2011г. и 1223,58 лв. - договорно обезщетение за забава за периода от 16.03.2011 до 20.11.2015г.

            Претендират се направените в настоящото производство разноски, както и разноските в заповедното производство.

            В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения,  ищецът е ангажирал писмени доказателства,   които са  допустими и относими към спора.

             При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК,   в срока за отговор на исковата молба, ответницата, чрез пълномощника си – адв.В.А. ***,  е представила писмен отговор и е взела становище за неоснователност на иска, не е ангажирала доказателства.             Посочено е в отговора, че не са налице данни, че кредиторът е изпълнил задължението си за предоставяне заема на длъжника. Също така се твърди, че ищецът се позовава на договор за цесия от 08.07.2014г., по силата на който е придобил вземането от първия кредитор, но тази цесия НЯМА ДЕЙСТВИЕ спрямо ответника, тъй като не му е съобщена. Твърди, че няма данни да е съобщена на длъжника от кредитора по предвидения в чл. 99 от ЗЗД ред. Посочено е, че приложената обратна разписка не е получавана от ответницата, не е подписвана от нея и не е ясно за каква пратка се отнася.

             Ответницата е релевирала възражение за погасяване на задълженията по давност, както на главното, така и на всички акцесорни задължения на претенциите по исковата молба.

Направено е искане да се отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан и да бъдат присъдени на ответника направените по делото разноски.

Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до съществуването на изискуем дълг към момента на заявлението.

В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска .

          В случая правния интерес от предявяване на иска ищецът доказва с приложените по делото документи, от които се установява, че длъжникът е подал възражение по реда на чл.414, ал.1 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч. гр.дело № 1109/2015г. по описа на Районен съд гр.Троян, т.е. оспорил е вземането на заявителя. Искът е предявен  в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и е допустим.

В съдебно заседание, за ищеца „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК 200644029, не се явява представител и не се представлява от процесуален представител. По делото е постъпила писмена молба чрез пълномощника юриск.Георгиев, с което е заявено, че ищецът поддържа исковата молба и моли искът да бъде уважен, както и да бъдат присъдени направените разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответницата Ц.П.М., редовно призована, не се явява, представлява се в съдебно заседание от  адв.В.А. ***, който прави искане да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен, като основният аргумент в тази връзка е липса на надлежно уведомяване за извършената цесия.

 Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

От представения от ищеца договор за потребителски паричен кредит  РLUS – 01363092 се установява, че на 06.03.2009г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК 130697606 и ответницата Ц.П.М., ЕГН **********, е сключен договор за заем с размер на кредита 5000.00лв. В самия договор е инкорпориран погасителен план, от който се установява, че заемодателката следва да върне заетата сума на 33 бр. погасителни вноски, всяка от тях в размер 233.63лв., като само последната вноска е в размер 233.54лв. В договора е посочено, че отв.Ц.П.М. е удостоверила с подписа си получаване на заетата сума.

Посоченият договор не е оспорен от ответницата.

От представения договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014г., се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК 130697606 и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК 200644029 са сключили договор за прехвърляне на вземания, по силата на който на купувача „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД са прехвърлени вземанията на продавача „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД срещу длъжници по потребителски кредити, които не се изпълняват. Посочените кредити са изброени в Приложение № 1 към приемо-предавателен протокол от  24.07.2014г., като се установява от цитираното приложение, че договор за потребителски паричен кредит  РLUS – 01363092, по който кредитополучател е отв.М., е посочен в приложението.

Приложено е пълномощно от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК 130697606, с което е упълномощено ищцовото дружество „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК 200644029, да уведоми длъжниците за сключения на 08.07.2014г. договор за продажба и прехвърляне на вземания. Към исковата молба не е приложено уведомление, изпратено до ответницата за извършената цесия. Приложено е само известие за доставяне, на което е отбелязано, че е уведомление за цесия с получател  Ц.П.М.  с адрес: ***. За получател има положен подпис, но липсва посочване име на лице, което го е получило. Отразена е дата на получаване 04.03.2015г.

По искане на ищцовото дружество, съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза и по делото е прието заключение, от което се установява, че  Ц.П.М. е получила кредит от  БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК 130697606,   на 06.03.2009г. в размер на 5000.00лв. със срок за погасяване от 33 месеца / 33 месечни погасителни вноски/. Отделно към отпуснатия размер на заема е прибавена сумата от 414.15 лв., представляваща застрахователна премия , платима на 33 вноски по 12.50 лв. Съгласно погасителния план, първата погасителна вноска е на 15.04.2009г., а последната – 15.12.2011г. Кредитополучателката е заплащала редовно първите седем вноски, след което е платила сума от 467.26лв. на 02.02.2010г., 1200.00лв. на 02.12.2011г. и 2000.00лв. на 10.02.2012г., като е заплатила общо 5 302.67лв. С тези суми са погасявани вноските по поредност, като с последната вноска от 2000.00лв. са погасени 8 месечни вноски, вкл. до 22-рата вноска, дължима на 14.01.2011г. и част от 23-та вноска с падеж 15.02.2011г. – 162.81лв. Погасени са 3459.07лв. от главницата и 1843.60лв. договорна лихва. За периода от 15.03.2011г. до 15.12.2011г. е дължима договорна лихва в размер на 451.91лв.

В заключението е посочено, че за периода от 16.03.2011г. / датата на изпадане в забава/ до 21.11.2015г. / датата на подаване на заявлението в съда/, е дължима лихва за забава, съгласно чл.5 от Общите условия на договора.

Размерът на остатъчното задължение е 1955.08лв. – главница, 451.95 – договорна лихва за периода 15.03.2011г. до 15.12.2011г. и 936.82лв. – обезщетение за забава от 16.03.2011г. до 21.11.2015г.

От приложеното   ч.гр.д.№ 1109/2015г. по описа на Районен съд гр.Троян се установява, че на 15.12.2015г. ищецът подал заявление вх.№ 7810 до Районен съд гр.Троян за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като по образуваното ч.гр.д № 1109/2015г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 583 от 16.12.2015г.,  с която е разпоредено Ц.П.М. да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК 200644029,  сумата от 1955.08лв., представляваща главница по договор за заем, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2015г. до окончателно изплащане на сумата, 451.95 – договорна лихва за периода 15.03.2011г. до 15.12.2011г. и 1223.58лв. – обезщетение за забава от 16.03.2011г. до 20.11.2015г., и сумата 72.62лв. – разноски за държавна такса и  357.07лв.- разноски за адвокатско възнаграждение .

    Ц.П. ***, е подала възражение вх.№ 88 от 06.01.2016г., с което е оспорила изпълнението на вземането по издадената заповед за изпълнение. Във възражението е посочила, че смята, че не дължи на кредитора „Фронтекс“ парична сума по договора, сключен с „БНП Париба“. Приложила е вноски бележки за направени вноски, както следва: 10.04.2009г. – 234.83лв.; 15.05.2009г. – 234.83лв.; 18.06.2009г. – 234.83лв.; 30.07.2009г. – 234-83лв.; 28.09.2009г. – 234-83лв.;18.09.2009г. – 234.83лв.; 26.10.2009г. – 234.83лв.; 01.12.2011г. – 1201.20лв.; 09.02.2012г. – 2002.40лв.;

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила, ако с него се възразява срещу вземането или вземането не се признава. 

Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до съществуването на изискуем дълг към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.

В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска. В случая правния интерес от предявяване на иска ищецът доказва с приложените по делото документи, от които се установява, че длъжникът е подал възражение по реда на чл.414, ал.1 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч. гр.дело № 1109/2015г. по описа на Районен съд гр.Троян, т.е. оспорил е вземането на заявителя. Искът е предявен  в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и е допустим.

 Съществуването на процесното притезателно материално право и респективно основателността на предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на установяване, при условията на пълно доказване, елементи от фактическия  състав на договора за заем по чл.240 ЗЗД: съществуване на облигационно правоотношение по договор за паричен заем и дадена въз основа на него парична сума, както и поето насрещно задължение на ответника да върне предоставената сума в уговорен между страните срок.

Съдът  приема за установено и доказано по делото, че ответницата е получила от „ БНП Париба“ сумата от 5000.00лв. и е платила погасителни вноски на обща стойност 5 302.67лв. Видно от погасителния план, дължимите 33 вноски по 233.63 / последната 233.54лв./ , ответницата е следвало да върне общо 7 709.70лв. – сума, включваща главница / 5000.00лв./, договорна лихва /2295.55лв./ и застрахователна премия / 414.15лв./. Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като, независимо , че вещото лице е работило по данни, предоставени от ищеца, то същите съответстват на вноските, за които ответницата е ангажирала писмени доказателства, приложени към ч.гр.д. № 1109/2015г. Поради което приема, че отв.Ц.П.М.  не е изпълнила изцяло ззадължението си по кредита за следните суми:  1955.08лв. – главница, 451.95 – договорна лихва за периода 15.03.2011г. до 15.12.2011г. и са дължими 936.82лв. – обезщетение за забава от 16.03.2011г. до 21.11.2015г.

Настоящият състав прима, че между страните не е възникнала облигационно-правна връзка, тъй като не е доказано извършената с договора от 08.07.2014г. цесия на спорното вземане, да е съобщена на ответника - длъжник от предишния кредитор в съответствие с изискването на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Посочената норма е императивна, тя задължава предишния кредитор да съобщи на длъжника прехвърлянето. В Тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954 година на Върховния съд се приема изрично, че „прехвърлянето на вземане (цесия) има действие спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор му съобщи за станалото прехвърляне. Съобщението, направено от приемателя (цесионера) на длъжника, не оказва такова действие.” Изискването длъжникът да бъде уведомен от стария кредитор за прехвърляне на вземането е създадено с оглед сигурността на длъжника, който трябва да знае кому да престира. Само това уведомяване ще създаде за него достатъчната сигурност за извършената замяна и ще обезпечи точното изпълнение на задължението, т.е. изпълнение, което ще е действително, тъй като ще е извършено спрямо надлежно лице (кредитор) съгласно чл.75, ал.1 от ЗЗД.

Следователно кредитополучателката  Ц.М. не е била уведомена по надлежния ред за извършеното прехвърляне на вземане. Съдът приема, че дори да беше получила лично уведомлението /каквито доказателства няма/, длъжникът не следва да се счита за уведомен, тъй като не би могъл да знае за извършеното упълномощаване.

Съгласно цитираното тълкувателно решение и решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на ВКС, І т. о., съдът приема, че макар да е породила действие в отношенията между стария кредитор   /цедент/ и новия кредитор /цесионер/, цесията няма действие в отношения между новия кредитор и длъжника, след като длъжникът не е уведомен от предишния си кредитор за преминаването на вземането към нов кредитор, овластен да получи изпълнение по смисъла на чл.75 ЗЗД.   В настоящето производство не се доказа надлежно връчване на уведомление до ответницата, като е приложено единствено известие за доставяне, от което не може да се установи какъв документ е връчен, на коя дата е изготвен, от кого изхожда – цедента или цесионера, както и лицето, на което е връчено.  Съгласно решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. В случая обаче и такова уведомление не е приложено.

          Без да е ангажирано доказателство, че е връчено надлежно уведомление, настоящият състав приема, че цесията не е породила действие в отношенията между ищеца - нов кредитор и ответника - длъжник, съгласно изричната разпоредба на чл.99, ал.4 от ЗЗД.  

 Предвид изложеното, предявеният иск, с който се иска да се признае за установено, че вземането на ищеца, за което  е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1109/2015г. по описа на Районен съд гр.Троян, съществува, следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски в размер на 500.00лв., съгласно представен списък по чл.80 ГПК. От страна на пълномощника на ищцовото дружество е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Съдът намира, че с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, платеното от ответника на процесуалния представител  възнаграждение в размер на 500.00лв. не се явява прекомерно.  Представено е адвокатско пълномощно, с отразяване за плащане в брой на посочената сума, което съгласно Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., пост. по т.д. №6/2012г. на ВКС, има характер на разписка и е достатъчно да обоснове извършеният разход. Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

                                                                Р     Е     Ш     И    :

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, с ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Хенрих Ибсен“ № 15, ет.7, представлявано от Александер Викторов Грилихес-изпълнителен директор, иск по чл. 422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК, да се признае за установено по отношение на   Ц.П.М., ЕГН **********,***, че тя дължи на  ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, с ЕИК 200644029, сума в размер на 3630,61 лв., от които - 1955,08 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от датата подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането; 451,95 лв. - договорна лихва за периода от 15.03.2011г. до 15.12.2011г. и 1223,58 лв. - договорно обезщетение за забава за периода от 16.03.2011 до 20.11.2015г.,  за която сума  в полза на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, с ЕИК 200644029,  е издадена Заповед № 583 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 16.12.2015 г. по ч. гр. д. № 1109/2015г. по описа на Районен съд гр.Троян .

ОСЪЖДА „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, с ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Хенрих Ибсен“ № 15, ет.7, представлявано от Александер Викторов Грилихес-изпълнителен директор, да заплати на Ц.П.М., ЕГН ********** ***,  сумата от 500.00   /петстотин/ лева, представляващи  разноски за платено адвокатско възнаграждение в настоящето исково производство.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                    

                                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: