Р Е Ш Е Н И Е

                                                          

                                                                

 

29.06.2016 г., град  Троян

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Троянски районен съд                                        първи състав

на втори юни                                                    две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание, в състав:

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Антоанета Симеонова

 

            При участието на секретаря Ц.Б., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 190 по описа на съда за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.318-329 от Граждански процесуален кодекс (ГПК) и е образувано по иск с правно основание чл.49, ал.1 от Семейния кодекс (СК).         

 

            Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Р.И.С. ***, чрез пълномощника адв.К.Д. ***  против Л.К.С.  с постоянен адрес:***.

             В исковата молба се сочи, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на 30.10.2002г. в гр.Плевен, от който нямат родени деца. Ищецът твърди, че с ответницата нямат общи недвижими имоти и движимо имущество.  Всеки един от съпрузите живеел собствен живот. Разногласията в брака се породили от факта, че ответницата желаела да живее и работи в чужбина, докато ищецът държал да остане в България. Опитал се два пъти да се приспособи към живота в Испания, тя също опитала да живее в България, но двамата не се справили с предизвикателството на тези различия. Посочва, че ответницата често пътувала до България, понякога го посещавала, но двамата не живеели заедно като съпрузи и нямали намерение да се събират занапред. Фактическата им раздяла продължавала вече шеста година. Ищецът счита, че бракът му с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен. Двамата разговаряли за развод и ответницата казвала, че също желае прекратяване на брака, но не намирала време да извършат развод по взаимно съгласие. Ищецът е заявил, че желае брачното фамилно име на ответницата да бъде променено и занапред тя да носи предбрачното си фамилно име - К.. Счита, че никой от двама съпрузи няма вина за разстройството на брака, а то е настъпило от обективни обстоятелства, настъпили в съвместния им живот, от характеровите различия.

            Прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде прекратен брака с ответницата, сключен в гр.Плевен, на 30.10.2002г., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без съда да се произнася по въпроса за вината, като   след прекратяване на брака, ответницата да носи предбрачното си фамилно име - К..

Ищецът не претендира присъждане на направените разноски.          

При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК,   в срока за отговор на исковата молба, ответницата не е представила писмен отговор и не е взела становище по иска. Не е ангажирала доказателства. 

 В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с процесуалния си представител адв.Д., която поддържа иска. Ответницата, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема  от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.1 СК, всеки от съпрузите може да иска сключения брак да бъде прекратен с развод, когато е дълбоко и непоправимо разстроен, като съгласно ал.3 на чл. 49 СК, съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.

            От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак № ГБ 000494 от 30.10.2002г., издадено от Община-Плевен, въз основа на съставен акт за сключен граждански брак № 0494/30.10.2002г., е видно, че страните по делото са сключили граждански брак на 30.10.2002г. в гр.Плевен.           

Изложените в исковата молба фактически твърдения, че съпрузите от шест години са във фактическа раздяла, като ответницата се установила трайно в чужбина, където живеела и работела, не са оспорени от ответницата. Тези твърдения се потвърждават и от показанията на свидетелите К.М.К. и И.П.Ч.. Съдът кредитира техните показания като последователни и логични, съответстващи помежду си. Показанията им не са опровергани от другите доказателства по делото.

Съдът намира за установено от събраните по делото доказателства, че в резултат на настъпилата трайна фактическа раздяла в продължение на повече от шест години, съпрузите не живеят съвместно, не обитават общо семейно жилище, нито общо домакинство, което е в противоречие с разпоредбата на чл.15 СК. От своя страна липсата на физическа и духовна взаимност между страните са лишили от съдържание съществуващата между тях брачна връзка и тя е престанала да изпълнява социалната си функция. При тези обстоятелства тя е изцяло и окончателно разстроена. Това дълбоко разстройство е и непоправимо - то е трайно, постоянно, окончателно, без възможност за преодоляване и без възможност за възстановяване на брачната общност и на нормални съпружески отношения. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака.  Ето защо съдът намира, че семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин и съществува само формално, поради което в това си състояние не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото и бракът следва да бъде прекратен, като се допусне РАЗВОД.

С решението за допускане на развода, съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, но само ако някой от съпрузите е поискал това – чл. 49, ал. 3 СК. В конкретния случай не само че не е направено такова искане, но в исковата молба се поддържа изрично искане съдът да не се произнася по този въпрос, поради което съдът не следва да се произнася по въпроса за вината.

По отношение на фамилното име на ответницата след прекратяването на брака: Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, тя е приела фамилното име на съпруга си – С.. Доколкото искането на ищеца е след прекратяването на брака тя да възстанови фамилно име преди брака и това искане не е оспорено от ответницата, то съдът ще постанови след прекратяването на брака тя да носи предбрачното си фамилно име К..

Ищеца няма претенции за издръжка  и такава не следва да се дължи. Няма и искания за присъждане на разноски.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 329 от ГПК, във връзка с чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя разноските да останат в тежест на всяка от страните по делото така, както са сторени. По отношение на окончателния размер на таксата по развода, като взе предвид, че ищецът при завеждане на исковата молба е внесъл 25 лв., следва да бъде осъдена ответницата да заплати в полза на държаватау по бюджета на Съдебната власт, по сметка на Троянски районен съд, окончателна държавна такса по иска за развод в размер на 25.00 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 49, ал. 1 СК, съдът

                      

                                                           Р Е Ш И:

 

            ПРЕКРАТЯВА с развод гражданският брак между  Р.И.С., ЕГН **********,***, и Л.К.С., ЕГН **********,***, сключен на 30.10.2002 г. в гр.Плевен, за който е  съставен акт за сключен граждански брак № 0494/30.10.2002г. от Община Плевен, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака Л.К.С., ЕГН **********,***,   ДА НОСИ предбрачното си фамилно име – К..

            ОСЪЖДА Л.К.С., ЕГН **********,*** , ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, чрез сметка на РС-Троян, сумата в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева) – окончателна държавна такса по развода.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                         

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: