Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  № 141   

 

гр. Троян, 12.05.2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Троянски районен съд                                        първи състав

на дванадесети април                                    две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание, в състав:

                                                                                                                           

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ц.Б.,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 371 по описа на съда за 2015 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е  по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.150 от Кодекса на труда /КТ/, чл. 224, ал.1 от КТ, чл.270 от КТ и чл.86 от ЗЗД

 

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.150 от КТ, чл. 224, ал.1 от КТ, чл.270 от КТ и чл.86 от ЗЗД,  по искова молба от М.Д.Т., ЕГН **********,***, чрез адв. Б.Д. от ЛАК,    против „ВАБЕЛЛ" ЕООД, регистриран в Търговския регистър на АВ с ЕИК 110557059, със седалище и адрес на управление: с.Черни Осъм, общ.Троян, ул."Стара Планина" № 123, представлявано от управителя В.П.Б..

Ищецът твърди, че на 01.04.2010 год. сключил трудов договор с ответника „ВАБЕЛЛ" ЕООД, ЕИК 110557059, на непълно работно време срещу възнаграждение 210 лева, до 01.05.2012год., след което договорът бил изменян неколкократно, при пълно работно време и различен размер на трудовото възнаграждение. Договорът бил прекратен на 20.03.2015год. на основание чл. 326, ал.1 от КТ по предизвестие на ищеца. Твърди се, че ищецът работил на длъжност „Шофьор на лекотоварен автомобил", като същинските му задължения по договора  били да вдигне от склада на работодателя хранителни стоки за директна продажба, да ги достави до адреса на клиента, да получи плащането на цената за доставените стоки и да отчете доставките при работодателя в края на работния ден. Твърди, че е работил през срока на предизвестието, като след прекратяване на договора била останала неизплатена съответната част от възнаграждението му за месец март 2015 год., считано от 01.03.2015год. до 20.03.2015 год.

Ищецът твърди, че през периода на действие на трудовия му договор, той фактически полагал труд шест дни в седмицата - от понеделник до събота включително, при договорени пет работни дни в седмицата. Започвал работния си ден с явяването на работното си място в предприятието на работодателя в гр.Троян в 6.00 часа сутринта и  напускал работното си място около 18.00 часа, фактически полагайки 12 часа труд на ден - от понеделник до петък. В събота започвал работния си ден с явяването на работното си място в предприятието на ответника в 6 .00 часа сутринта и напускал работното си място в  в 15.30 часа, като по този начин полагал труд 9 ½ часа труд на ден. От 01.04.2010г. до 01.05.2012г. ищецът работил при непълен работен ден, но фактически полагал труд , съобразно твърденията по-горе.

В исковата молба се твърди, че ищецът почивал през празнични дни на 06.05, по Коледа -1 ден, на 01 и 02.01., като за положения извънреден труд, както в работни, така и в почивни и празнични дни, не получавал възнаграждение. Ищецът твърди също, че за времето, през което работил при ответника, ползвал само пет дни платен отпуск, а за неизползваната част не получил обезщетение по реда на чл.224, ал.1 от КТ. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение бил посочен само 1 ден неползван платен годишен отпуск.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника   да му заплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск в общ размер на 600лв., както следва: за 2012год. -15 (петнадесет) работни дни. За 2013год. -15 (петнадесет) работни дни. За 2014 год. -15 (петнадесет) работни дни и за 2015год. -4 (четири) работни дни, като за 3 (три) от тях било поискано ползването, то било разрешено, но те не били платени от работодателя.

Направено е искане да бъде осъден ответника да   заплати на ищеца възнаграждение, определено по реда на чл. 262 от КТ, за положения от него в предприятието на ответника извънреден труд, както следва по месеци, считано от 19 май 2012год. до 20 март 2015год., а именно: За месец Май 2012г.- 195,07 лева. За месец Юни 2012год.- 472, 96 лева. За месец юли 2012год. -552,64лв.; За месец август 2012год. -544,59 лв.; За месец септември 2012год. - 684,47 лева; За месец октомври 2012 год. - 544, 59 лв. ; За месец ноември 2012год.- 552,64лв.; За месец декември 2012год. -640,45 лв. , като за 2012г. общия размер на претендирана сума е 4 187.41лв.; За месец януари 2013год. - 561, 46лв.; За месец февруари 2013год. - 571, 16лв.; За месец март 2013год.- 640,45лв.; За месец април 2013год. -552, 64лв.; За месец май 2013год. - 605,54лв.; За месец юни 2013год. -622,07лв.; За месец юли 2013год. - 544,59лв.; За месец август 2013год. - 469,12лв.; За месец септември 2013год. - 561,46лв.; За месец октомври 2013год.-544,59лв.; За месец ноември 2013год. -609.95лв.; За месец декември 2013год. -535,94лв., като за 2013г. общия размер на претендираното възнаграждение е 6 818.97лв.; За месец януари 2014год.- 538,79лв.; За месец февруари 2014год.- 600,30лв.; За месец март 2014год. -680,92лв.; За месец април 2014год. -580,84лв.; За месец май 2014год. -636,43лв.; За месец юни 2014год. -590,10лв.; За месец юли 2014год.- 572,38лв.; За месец август 2014год. -488,94лв.; За месец септември 2014год.- 625,83лв.; За месец октомври 2014год. -572,38лв.; За месец ноември 2014год. -653,81лв.; За месец декември 2014год.- 555,58лв., като за 2014г. общия размер на претендираното възнаграждение е 7 096.30лв.; за месец януари 2015год. - 623, 22лв.; За месец февруари 2015год. -629, 44лв. и за месец март 2015год. -344,40лв., като за 2015г. общия размер на претендираното възнаграждение е 1597.06лв. Общата претендирана сума на възнаграждението за извънреден труд е 19 699.74лв.

Прави се искане и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца лихва за забава за  положения извънреден труд, считано от последната дата от месеца, за който се дължи възнаграждението, до датата на внасяне на иска в съда на 19 Май 2015 год., както следва: За месец май 2012г. -59,03 лева.; За месец юни 2012год. -139,12 лева; За месец юли 2012год. -157,72лв.; За месец август 2012год. -150,66 лв.; За месец септември 2012год. -183,56 лева; За месец октомври 2012 год. -141,29 лв.; За месец ноември 2012год.- 138,69лв.; За месец декември 2012год. -155,12 лв., като общият размер на обезщетението за забава за 2012г. е в размер на 1125.19лв. ; За месец януари 2013год.- 131,14лв.; За месец февруари 2013год. -128,95 лв.; За месец март 2013год.- 139,06лв.; За месец април 2013год. -115,38лв.; За месец май 2013год. -121,19лв.; За месец юни 2013год.- 119,30лв.; За месец юли 2013год.- 99.75лв.; За месец август 2013год. -81.87лв.; За месец септември 2013год.- 93.30лв.; За месец октомври 2013год. -86.01лв.; За месец ноември 2013год. -91 лв.; За месец декември 2013год. -75.33лв., като общият размер на обезщетението за забава за 2013г. е в размер на 1282.28лв.; За месец януари 2014год. -71,08лв.; За месец февруари 2014год.- 74,52лв.; За месец март 2014год.- 78.67лв.; За месец април 2014год.- 62.25лв.; За месец май 2014год.- 62,90лв.; За месец юни 2014год. -53,22лв.; За месец юли 2014год. -46,68лв.; За месец август 2014год. -35,66лв.; За месец септември 2014год.- 40,41лв.; За месец октомври 2014год. -32,17лв.; За месец ноември 2014год. -31,10лв.; За месец декември 2014год.- 21,62лв. ,като общият размер на обезщетението за забава за 2014г. е в размер на 610.28лв.; за месец януари 2015год.- 19.89лв.; За месец февруари 2015год. -14,18лв. и за месец март 2015год. -4,79лв., като общият размер на обезщетението за забава за 2015г. е в размер на 38.86лв. Общата претендирана сума на лихвата за забава върху възнаграждението за извънреден труд, е в размер на 3 056.61лв.

Ищецът е направил искане и да бъде осъден ответника да  му заплати трудово възнаграждениепо чл.270 от КТ в размер на 359.00лв. за положения от него в предприятието на ответника  труд в периода 01.03.2015г.-20.03.2015г.

В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения, ищецът  е ангажирал писмени доказателства, които са относими към спора.

При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът „ВАБЕЛЛ" ЕООД, ЕИК 110557059, със седалище и адрес на управление: с.Черни Осъм, общ.Троян, ул."Стара Планина" №123, представлявано от управителя В.П.Б., чрез пълномощника си адвокат Г.И. от ЛАК,  в срока за отговор на исковата молба,  е представил писмен отговор, като е взел становище за неоснователност на предявените искове, с изключение на иска по чл. 270 от КТ, който е признал. Ангажирал е доказателства.

 Ответникът оспорва изцяло като неоснователни предявените искове с правно основание чл.150 и чл.262 от КТ, като е посочил, че на 31.03.2010г. между „ВАБЕЛЛ” ЕООД, като работодател и М.Д.Т., като работник/служител, бил сключен трудов договор № 9/31.03.2010г. С договорът ищецът приел да изпълнява длъжността шофьор на лекотоварен автомобил с код по НКПД № 83222005. В следващите години били сключени няколко допълнителни споразумения към този трудов договор. С писмена молба от 19.02.2015г. М.Т. поискал да бъде освободен от заемната длъжност във „ВАБЕЛЛ” ЕООД, като със Заповед №9 /20.03.2015г. на управителя на ответното дружество, трудовото правоотношение на ищеца било прекратено.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че е полагал извънреден труд, като твърди, че не отговарят на истината твърденията му, че е работил от понеделник до събота вкл. и че е работил от 06.00 часа до 18.00 часа, а в събота-от 06.00 часа до 15.30 часа. Ответникът твърди, че ищецът не е полагал труд в съботни дни, не е работил по време на официалните празнични почивни дни, не е полагал извънреден труд, а фактически полагал труд само толкова часа, колкото сключените от него трудов договор и допълнителни споразумения към него са предвиждали.

По отношение на иска по чл.224 от КТ   за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ответникът оспорва изцяло същия като неоснователен, като твърди, че ищецът е използвал своя платен годишен отпуск за 2012г., 2013г., 2014г. и за 2015г. и имал неизползван само един ден отпуск за 2015г., посочен в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

Ответникът признава иска на М.Д.Т. за заплащане на трудово възнаграждение в размер на 359.00лв. за периода от 01.03.2015г. до 20.03.2015г.

 Направено е искане съдът да постанови решение, с което да се отхвърлят предявените искове по чл.224, ал.1 от КТ, по чл.150 и чл.262 от КТ и по чл.86 от ЗЗД, като неоснователни  и да бъдат присъдени на ответника направените по делото разноски. Ангажирани са доказателства.

В съдебно заседание искът се поддържа от пълномощника на ищеца   адвокат Б.Д. ***. Ангажирани са доказателства.

Ответникът  се представлява от адв. Г.И., който оспорва предявените искове. В представената писмена защита процесуалният представител е направил искане да бъдат отхвърлени предявените искове по чл150 от КТ, по чл.224 от КТ и по чл.86 от ЗЗД, като неоснователни и недоказани, както и да бъдат присъдени направените разноски съгласно списък по чл.80 ГПК. Ангажирани са доказателства.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

По делото не е спорно, че страните са били в трудово правоотношение в периода 31.03.2010г. до 20.03.2015г., като ищецът заемал длъжността  „Шофьор на лекотоварен автомобил“ с код по НКПД № 83222005.  

Първоначално договорът бил за 4-часов работен ден, като с допълнително споразумение № 5/01.05.2012г. било изменено трудовото правотношение на 8-часов работен ден при 5 дневна работна седмица. В следващите години били сключени още няколко допълнителни споразумения към трудовия договор. С писмена молба от 19.02.2015г. М.Т. поискал да бъде освободен от заемната длъжност във „ВАБЕЛЛ” ЕООД, като със Заповед № 9 /20.03.2015г. на управителя на ответното дружество, трудовото правоотношение на ищеца било прекратено.

  Не е спорно още, че ищецът получавал редовно основното си трудово възнаграждение, освен това за месец март 2015г. Спори се по твърдението за полаган ежедневно извънреден труд в петте работни дни на седмица, както и извънреден труд в съботните дни и в официални празнични дни, освен на 06.05., 25.12. и 01.01. всяка година в процесния период.  

В подкрепа на твърденията си, ищецът е ангажирал гласни доказателства. От показанията на свидетелите К.Н.Н. и И.Г.И., и двамата работили като шофьори на лекотоварни автомобили в ответното дружество, се установява, че всеки работен ден, както и в съботните дни, работещите на посочената длъжност, в т.ч. и ищецът М.Т., се явявали в 06.00 часа в предприятието на ответника и започвали товарене на автомобилите, с които извършвали разнос на стоките. На всеки един от шофьорите имало зачислено електронно покет устройство, в което се записвали ежедневно стоките, които се зачислявали на шофьорите и чрез което, при приключване на работния ден, те отчитали продажбите за деня и наличната стока в буса. Парите се отчитали на касиерите в дружеството. Двамата свидетели са посочили, че самите те приключвали работния ден около 17.00 часа, като ищецът М.Т. приключвал след тях.

Н. и И. са посочили, че всяка година работещите в предприятието на ответника, ползвали само по пет работни дни платен годишен отпуск за съответната година, през месеците юли или август, като се разбирали помежду си за поредността на ползването. Относно работата в официални празнични дни, и двамата твърдят, че докато са работели при ответника, са почивали всяка година само на 06.05. – Гергьовден, 25.12.- Коледа и 01.01. -Нова Година, а на останалите официални празнични дни работели. Свидетелят К.Н. работил при ответника от месец март 2013г. до месец март 2015г., а И. И.- от пролетта на 2012г.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели относно полагания извънреден труд, като последователни, логични и съответстващи  помежду си. Същите не се опровергават от други доказателства по делото. Не кредитира изцяло показанията им в частта относно ползваният само по 5 дни на година платен годишен отпуск, тъй като същите се опровергават от писмени доказателства, представени от ответника - молби от ищеца и заповеди на работодателя за разрешен за ползване отпуск през 2014г. и 2015.

В показанията, дадени от П.Т.Б. – съпруга на управлаяващия и представляващ ответното дружество, работеща в същото като касиер, свидетелката  твърди, че ищецът е работил само в рамките на уговореното в трудовия договор. Когато се случвало да работи в съботни дни, бил компенсиран с почивен ден през седмицата. Б. твърди, че ищецът ползвал полагащата му се отпуска през периода 2012-2014г. Относно използване на електронно устройство, за което твърдят ищеца и свидетелите Н. и И., свидетелката посочва, че не си спомня дали М.Т. е използвал такова или да му зачислявано. Не си спомня и дали тя е заварвала ищеца сутрин на работа, когато тя отивала в 8.00 часа.

По делото е разпитана и сестрата на ищеца – свидетелката Я.Д.Н., която посочва, че на погребението на дядо им през месец юни 2013г., в съботен ден, брат й М. не е могъл да присъства поради това, че е бил на работа. Когато организирали семейни събирания, те не ги провеждали в петъчни вечери, тъй като на следващия ден брат й следвало да ходи на работа.

На основание чл.172 ГПК съдът преценява показанията на свидетелките Б. и Н.   с оглед всички други доказателства по делото, като отчита тяхната заинтересованост, съответно , на Б. в полза на ответника, чийто управляващ и представляващ е нейният съпруг В.Б., и Н.- в полза на ищеца, чиято сестра е свидетелката. Съдът не кредитира показанията на св.Б., тъй като същите са непоследователни, свидетелката дава уклончиви отговори на зададените й въпроси, като заявява, че не си спомня за обстоятелства, които са съществени в дейността на дружеството-ответник. Нейните показания не се подкрепят от други доказателства. 

Ищецът е ангажирал писмени доказателства в покрепа на твърдението си, че е работил в съботни дни – протокол за извършена проверка на основание чл.81 от ЗМВР от 14.03.2015г. и издаден фиш от 14.03.2015г. за нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП. От посочените документи, които не са оспорени, се установява, че на посочената дата-14.03.2015г. / събота/, на ищеца е била извършена проверка от служители на РУМВР гр.Севлиево във връзка с управление на товарен автомобил „Ивеко“ с рег.№ *******Било констатирано, че не носи СУМПС и контролен талон към него, за което му била наложена глоба с фиш.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обосновано и професионално изготвено. От него се установява, че  във ведомостите за заплати на ответното дружество, са начислени и изплатени суми за използван годишен отпуск, както следва: за 2012г. – 20 дни, за 2013г.- 2 дни за погребение на роднина и 20 работни дни за годината; за 2014г. – 20 работни дни и за 2015г. – 4 работни дни.

От приети по делото заповед за отпуск № 10/20.03.2013г., на ищеца е предоставен отпуск 2 дни при смърт на роднина- на 21.03.2103г. и 22.03.2013г. Със заповед за отпуск № 5/31.03.2014г. е предоставен за ползване 20 дни платен годишен отпуск на ищеца от 01.04.2014г. до 30.04.2014г. на база подадена молба от ищеца от 31.03.2014г. Със заповед № 3/16.03.2015г.е разрешен 4 дни платен годишен отпуск от 16.03.2015г. до 19.03.2015г. на база подадена молба от ищеца.

От заключението на допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в счетоводството на „ВАБЕЛЛ“ ЕООД за процесния период няма налични счетоводни документи, от които да е видно полаган ли е от служители на фирмата извънреден труд. Такъв не е начисляван и не е изплащан. От ответното дружество не са били предоставени на вещото лице документи-пътни листи, вътрешнофирмени документи, придружаващи стоката, която ищеца е транспортирал, форма-76 за присъстваните дни на персонала, от които да се установи полагал ли е ищеца извънреден труд.

Вещото лице е изчислило полагания извънреден труд, съобразно твърденията на ищеца и показанията на свидетелите Н. и И.. От заключението се установява, че възнаграждението за извънреден труд за процесния период, е както следва: за 2012г. в размер на 3054.72лв. / бруто/ и 2394.60лв. нетна сума; за 2013г. – 4814.83лв. /бруто/ и 3774.35лв. нетна сума; за 2014г. – 5133.58лв. брутна сума и 4024.21 лв. нетна сума и за 2015г. – 1085.82лв. брутна сума и 851.17лв. нетна сума. Общият размер на определеното в заключението възнаграждение за извънреден труд е 14 088.95лв. брутна сума и 11 044.34 лв. нетна сума. Определеният от вещото лице размер на лихвата за забава върху тази сума е 1632.20лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

По иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ  с цена на иска 600.00лв.

           При прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят дължи на работника парично обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползвания годишен отпуск. Компенсирането на платения годишен отпуск е допустимо само при прекратяване на трудовото правоотношение /чл. 178 КТ/, без значение  на какво основание се прекратява то. В чл.176а КТ /ДВ бр. 18/2011г./ е предвидено погасяване по давност на неизползвания в законовия срок платен годишен отпуск. Съгласно изричната разпоредба на чл.224, ал.1 КТ, обезщетението се дължи само за този отпуск, правото за ползването на който не е погасено по давност.

Настоящият състав намира, че отпускът за 2012г., за който се претендира обезщетение за неизползвани 15 работни дни, правото за ползване е погасено по давност към 01.01.2015г., с оглед на което не се дължи  обезщетение.

По отношение на отпускът за 2013г., ответното дружество не е представило молба от ищеца за ползване на отпуск и заповед за разрешаване на такъв, не е ангажирал и други доказателства в подкрепа на твърденитето си, че всяка година ищецът е ползвал по 20 дни отпуск. С оглед показанията на свидетеля Н., който е започнал работа в ответното дружество през 2013г. и на свидетеля И., съдът приема, че през 2013г. ищецът е ползвал само 5 работни дни отпуск през лятото на годината и ответното дружество дължи обезщетение за неизползван и непогасен към датата на прекратяване на трудовия договор 15 дни отпуск. Размерът на същото, изчислен при БТВ 498.82лв. и 21 работни дни в месеца, е в размер на 356.30лв., видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

Предвид горното, искът по чл.224, ал.1 от КТ следва да се уважи в частта за присъждане на парично обезщетение за неизползван отпуск за 15 дни за 2013г. в размер на 356.00лв., а в останалата част, до размера на претендираното обезщетение от 600.00лв., следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По иска с правно основание чл.150 от КТ с цена на иска 19 699.74лв.

По делото са събрани гласни доказателства-показанията на свидетелите Н. и И., подкрепени с писмени доказателства - протокол за извършена проверка на основание чл.81 от ЗМВР от 14.03.2015г. и издаден фиш от 14.03.2015г. за нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, от които съдът приема, че се установяват твърденията на ищеца М.Т., че е работил в ответното дружество в делничните дни от 6.00 часа до 17.00 часа, а в съботните дни- от 6.00 часа до 15.30 часа. Също така, съдът приема на база посочените доказателства, че ищецът е работил в официални празнични дни, извън празниците 06.05. – Гергьовден, 25.12.- Коледа и 01.01. -Нова Година, когато работниците във „ВАБЕЛЛ“ ЕООД са почивали.

 Извънредният труд се полага по разпореждане на работодателя или на овластено от него лице или без такова разпореждане, но със знанието на работодателя или на овластеното лице, както разпорежда чл.143, ал.1 от КТ.

В последователната си практика ВКС приема, че обстоятелството, че работодателят не е водил необходимата книга за извънреден труд по чл.149 от КТ и не е отчитал същия, не опровергава извода за полаган такъв труд. В решение № 872/14.01.2011г. по гр.д.№ 1472 по описа на ІV Г.О. на ВКС за 2009г. е прието, че полагането на извънреден труд не е обусловено от специална книга по чл.149 от КТ и други писметни документи.

В настоящият спор ответника не е представил правилник за вътрешния трудов ред или заповеди, които да установяват правилата за работното време в дружеството. Работодателят не ангажира доказателства за защитните си твърдения, че ищецът е полагал толкова труд, колкото е установен с трудовия му договор.

В решение № 228/24.06.2011г. по гр.д.№ 1625 по описа на ІІІ Г.О. на ВКС за 2010г. е прието, че за положения извънреден труд работодателят дължи заплащане на увеличено трудово възнаграждение независимо дали е водил специална книга за отчитане на извънредния труд и независимо дали е издал специална заповед, с която да възложи на работника полагането на извънредния труд.

Доказването на извънредния труд в рамките на съдебното производство се извършва с всички доказателствени средства – писмени и гласни /свидетелски показания/. По делото се събраха гласни доказателства-показанията на свидетелите Н. и И., които посочват лични,  непосредствени и системни наблюдения за продължителността на работата на ищеца в процесния период.

Полагането на извънреден труд на ищеца е установено в следните параметри: два часа извънреден труд всеки работен ден / от 06.00 часа до 17.00 часа/ и 8.30 часа извънреден труд в съботни дни и през официалните празници / 06.00часа-15.30 часа/, с изключение на 06.05. – Гергьовден, 25.12.- Коледа и 01.01. -Нова Година.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, положеният от ищеца М.Т. извънреден труд в процесния период е в общ размер на 14 088.95лв. брутна сума и 11 044.34 лв. нетна сума. Предвид, че съдът прие, че ищецът е ползвал 15 дни платен отпуск за 2014г. и 4 дни за 2015г., то следва да се приспаднат от определените в заключението по съдебно-счетоводната експертиза, съответно 30 часа извънреден труд за 2014г. в размер на  142.50лв. и 8 часа извънреден труд за 2015г. в размер на 38.00 лв.,   определени на база часовата ставка, посочена в заключението. Настоящият състав счита, че следва да бъдат приспаднати и 4 часа за 2013г. в размер на 17.80лв., в които ищецът е ползвал отпуск на 21.03.13г. и 22.03.2013г. поради починал роднина, тъй като в заключението вещото лице е изчислило извънредния труд за м.март 2013г. при 22 работни дни, а предвид този отпуск, реално той е отработил само 20 дни.

От брутната сума следва да се приспаднат горепосочените суми в общ размер на 198.30лв. и брутния размер на възнаграждението за извънреден труд се формира в размер на 13 890.65лв. Настоящият състав, на база определеното нетно възнаграждение в  заключението по допуснатата допълнителна задачка към съдебно-счетоводната експертиза, след приспадане на 12% дължими лични осигуровки и 10 % дължим ДОД, намира, че за месец март 2013г. нетната сума на извънредния труд на ищеца е в размер на 312.78лв. и лихва за забава 67.92лв., за месец април 2013г. нетната сума на извънредния труд е 195.97лв. и лихвата за забава- 21.00лв., а за месец април 2015г. нетната сума на извънредния труд е 294.17лв., а лихвата за забава- 2.45лв.

По този начин съдът приема, че общият размер на нетното възнаграждение за извънреден труд е 10 899.44лв., съгласно изчисленията, направени от вещото лице в заключението по посочената експертиза, след приспадане на горепосочените дни, включени в общата сума по заключението, но приети от съда като дни на ползван отпуск от ищеца ,

          С решение № 674/2003г. по гр.д. № 3508/01г. ІІІ г.о. на ВКС и решение № 686/2003г. по гр.д. № 3520/01г. ІІІ г.о. на ВКС е прието, че съдът следва да присъди дължимите обезщетения в техния брутен размер, тъй като ВКС е счел, че не е в рамките на правораздавателната власт на съда да приспада удръжките, които работодателят прави по чл. 272 КТ. Тези удръжки се правят при изплащане на трудовото възнаграждение или обезщетенията. В по-новата практика на ВКС е възприето друго разрешене. В решение № 166/10г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 154/24.06.2015г. по гр.д. № 6134/14г. ІІІ г.о. ВКС, с които по въпроса „дали размерът на удръжките за данъка върху общия доход и осигурителните вноски, се приспада от общо начисленото на работника или служителя брутно трудово възнаграждение”, е прието, че може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като следва в решението  да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски. В първия случай съдебният изпълнител при събиране на дължимото трудово възнаграждение е длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения. Т.е. работникът/служителят не може да получи частта от брутното трудово възнаграждение, представляваща дължимите от него данък върху общия доход и осигурителни вноски..

     Настоящият състав счита, че следва да се присъди възнаграждение за извънреден труд, представляващо остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки в размер на 10 899.44лв.,  като искът до претендирания размер от 19699.74лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

           По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД

По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава върху  присъденото възнаграждение за извънреден труд  съдът намира,че този иск  е основателен. Става въпрос за парични задължения, които са се дължали на определена дата /датата на изплащането на основното трудово възнаграждение/ и след като това не е било сторено, то  работодателят е изпаднал в забава. Ето защо настоящата инстанция счита, че следва да намерят приложение общите норми на ЗЗД. В този смисъл, след като се касае за парично вземане, дължимо на определен падеж, то следва да се приеме, че длъжникът е изпаднал в забава, без да е необходимо да бъде поканен.

Предвид приспаднатите от настоящият състав 4 часа извънреден труд за 2013г., 30 часа извънреден труд за 2014г.   и 8 часа извънреден труд за 2015г. , включени в  общия размер на заключението от вещото лице и на база преизчисления нетен размер на извънредния труд, настоящият състав счита, че   ще следва върху присъдената сума 10 899.44лв. да се дължи  лихва за забава в размер на 1621.48лв. Последният размер е получен след преизчисление на дължимата лихва за забава за месец март 2013г. /от 31.03.2013г. -19.05.2015г./  от 68.67лв. на 67.92лв., на лихвата за забава за месец април 2014г. /от 30.04.2014г.- до 19.05.2015г./ от 30.77лв. на 21.00лв. и на лихвата за забава за месец април 2015г. / от 20.04.2015г. до 19.05.2015г./  - от 2.25лв. на 2.45лв.

Предявеният иск до размера на претендираната мораторна лихва в размер на 3056.61лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По иска по чл.270 КТ

Ответникът признава, че дължи трудово възнаграждение на ищеца за периода 01.03.2015г. до 20.03.2015г. в размер на 359.00лв., поради което искът по чл.270 от КТ следва да се уважи изцяло като основателен и доказан.           

С оглед изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 и 3 от ГПК, ответникът „ВАБЕЛЛ" ЕООД, регистриран в Търговския регистър на АВ с ЕИК 110557059, със седалище и адрес на управление: с.Черни Осъм, общ.Троян, ул."Стара Планина" № 123, представлявано от управителя В.П.Б.,   следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски   за заплатеното от него адвокатско възнаграждение, в размер на 200.92лв., изчислени по  съразмерност  с уважената   и отхвърлената част от исковете. 

             Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати и дължимите държавни такси върху уважените искове в размер на 600.83лв., представляващи държавна такса за отделните искове по чл. чл.150 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ, чл.270 от КТ и чл.86 от ЗЗД , съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 83.72лв. разноски за експертиза от преведения от бюджета на съда депозит в размер на 150.00лв. за изготвяне на заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, определени съразмерно с уважената част на исковете.   Тъй като настоящето производство е трудов спор, ищецът не следва да заплаща държавна такса и разноски за експертиза по внесения от съда депозит съразмерно с отхвърлената част от исковете.

            На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 491.36лв. направени разноски по делото съгласно представен списък по чл.80 ГПК, съобразно отхвърлената част на исковете.

  Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р     Е     Ш     И    :

       

             ОСЪЖДА, на основание чл.224, ал.1 от КТ, „ВАБЕЛЛ" ЕООД, регистриран в Търговския регистър на АВ с ЕИК 110557059, със седалище и адрес на управление: с.Черни Осъм, общ.Троян, ул."Стара Планина" № 123, представлявано от управителя В.П.Б.,    ДА  ЗАПЛАТИ  на   М.Д.Т., ЕГН **********,***, обезщетение  по чл.224,ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на  356.00  / триста петдесет и шест/ лева, а иска за разликата до пълния претендиран размер от 600.00лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.

              ОСЪЖДА, на основание чл.150, ал.1 вр. чл.262 от КТ, „ВАБЕЛЛ" ЕООД, регистриран в Търговския регистър на АВ с ЕИК 110557059, със седалище и адрес на управление: с.Черни Осъм, общ.Троян, ул."Стара Планина" № 123, представлявано от управителя В.П.Б.,    ДА  ЗАПЛАТИ  на   М.Д.Т., ЕГН **********,***, сумата от 10 899.44 /десет хиляди осемстотин деветдесет и девет лева и 44ст./ лева възнаграждение за положен извънреден труд в периода от  от 19 май 2012год. до 20 март 2015г., която сума представлява остатъкът от чистата сума за получаване, след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, а иска за разликата до пълния претендиран размер от 19699.74лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.           

                  ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, „ВАБЕЛЛ" ЕООД, регистриран в Търговския регистър на АВ с ЕИК 110557059, със седалище и адрес на управление: с.Черни Осъм, общ.Троян, ул."Стара Планина" № 123, представлявано от управителя В.П.Б.,    ДА  ЗАПЛАТИ  на   М.Д.Т., ЕГН **********,***, сумата от 1621.48 / хиляда шестстотин двадесет и един лева и 48ст./ лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за положен извънреден труд в периода от  от 19 май 2012год. до 20 март 2015г., а иска за разликата до пълния претендиран размер от 3056.61лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.               

            ОСЪЖДА, на основание чл.270 от КТ, „ВАБЕЛЛ" ЕООД, регистриран в Търговския регистър на АВ с ЕИК 110557059, със седалище и адрес на управление: с.Черни Осъм, общ.Троян, ул."Стара Планина" № 123, представлявано от управителя В.П.Б.,    ДА  ЗАПЛАТИ  на   М.Д.Т., ЕГН **********,***, сумата от 359.00 /триста петдесет и девет/ лева трудово възнаграждение за  периода от  01.03.2015г.-20.03.2015г.

             ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и 3 от ГПК, „ВАБЕЛЛ" ЕООД, регистриран в Търговския регистър на АВ с ЕИК 110557059, със седалище и адрес на управление: с.Черни Осъм, общ.Троян, ул."Стара Планина" № 123, представлявано от управителя В.П.Б.,     ДА  ЗАПЛАТИ  на  М.Д.Т., ЕГН **********,***, сумата от 200.92 /двеста лв. и 92ст/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, изчислени по съразмерност на уважената част от исковете.

             ОСЪЖДА  „ВАБЕЛЛ" ЕООД, регистриран в Търговския регистър на АВ с ЕИК 110557059, със седалище и адрес на управление: с.Черни Осъм, общ.Троян, ул."Стара Планина" № 123, представлявано от управителя В.П.Б.,    ДА  ЗАПЛАТИ в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр.Троян държавна такса върху уважените искове в общ размер на 600.83 /шестстотин лева и 83ст./ лева и 83.72 / осемдесет и три лв. и 72ст./ лева за изплатения от бюджета на съда депозит на вещото лице по назначената ССчЕ, съразмерно уважената част от исковете.

 ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, М.Д.Т., ЕГН **********,***,   ДА  ЗАПЛАТИ  на „ВАБЕЛЛ" ЕООД, регистриран в Търговския регистър на АВ с ЕИК 110557059, със седалище и адрес на управление: с.Черни Осъм, общ.Троян, ул."Стара Планина" № 123, представлявано от управителя В.П.Б.,   сумата от 491.36 /четиристотин деветдесет и един лева и 36ст. /лева, представляваща разноски по делото, изчислени по съразмерност на отхвърлената част от исковете.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                    

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: