Р Е Ш Е Н И Е

                                                          

                                                                   

 

                                          27.09.2016 г., град  Троян

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Троянски районен съд                                        първи състав

на двадесети септември                                 две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание, в състав:

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Антоанета Симеонова

 

            При участието на секретаря Ц.Б., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 371 по описа на съда за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.318-329 от Граждански процесуален кодекс (ГПК) и е образувано по иск с правно основание чл.49, ал.1 от Семейния кодекс (СК).         

 

            Съдът е сезиран с искова молба, подадена от П.Р.П. с постоянен адрес:*** против Х.А.М. с постоянен адрес:***7.

             В исковата молба се сочи, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на 30.03.1986г. в гр.Троян, обл.Ловеч. От брака си нямат непълнолетни деца или пълнолетни такива, на които да се дължи издръжка.

   Ищецът твърди, че преди 15г. ответницата заминала да работи в Италия и от тогава до сега двамата не поддържали контакти, не живеели като семейство, нямали общо домакинство и интереси. Посочил е, че няма вероятност отново да заживеят като семейство, тъй като всеки от тях е заживял на семейни начала с друго лице. Твърди, че ответницата също искала да прекратят брака, като за целта е упълномощила адвокат да я представлява по време на делото.

          Ищецът е посочил, че съпрузите нямат семейно жилище, нито  недвижимо имущество, МПС и други движими вещи в режим на СИО. Ищецът няма претенции за издръжка, нито претенции към настоящи или бъдещи вземания на ответницата.

            Прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде прекратен брака с ответницата, сключен в гр.Троян на 30.03.1986г., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без съда да се произнася по въпроса за вината. Ищецът не претендира присъждане на направените разноски.     

            При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК,   в срока за отговор на исковата молба, ответницата Х.А.М., чрез пълномощника си адв.К.Н. от ЛАК,  е представила писмен отговор и е взела становище за основателност на иска. В отговора на ответницата  е посочено, че тя също желае прекратяване на брака, тъй като от 15 години двамата с ищеца живеели разделено. Не желае съда да се произнася по въпроса за вината.  

 В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и поддържа иска. Ответницата, редовно призована, не се явява, представлява се от пълномощника си адв.К.Н. от ЛАК, който поддържа заявеното в отговора и от името на доверителката си прави искане съдът да постанови решение за развод.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема  от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.1 от СК, всеки от съпрузите може да иска сключения брак да бъде прекратен с развод, когато е дълбоко и непоправимо разстроен, като съгласно ал.3 на чл. 49 от СК, съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.

            От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак от 10.06.2004г., издадено от Община-Троян, въз основа на съставен акт за сключен граждански брак № 0030/30.03.1986г., е видно, че страните по делото са сключили граждански брак на 30.03.1986г. в гр.Троян, обл.Ловеч.        

Изложените в исковата молба фактически твърдения, че съпрузите от 15 години са във фактическа раздяла, като ответницата се установила трайно в чужбина, където живеела и работела, са признати от ответницата. Тези твърдения се потвърждават и от показанията на свидетелката Б.И.Н. която посочва, че и двамата съпрузи са заживели на семейни начала с друг партньор. Св.Н. съжителствала от 4-5 години с ищеца П.П..

Съдът намира за установено от събраните по делото доказателства, че в резултат на настъпилата трайна фактическа раздяла в продължение на петнадесет години, съпрузите не живеят съвместно, не обитават общо семейно жилище, нито общо домакинство, което е в противоречие с разпоредбата на чл.15 от СК. От своя страна, липсата на физическа и духовна взаимност между страните, са лишили от съдържание съществуващата между тях брачна връзка и тя е престанала да изпълнява социалната си функция. При тези обстоятелства тя е изцяло и окончателно разстроена. Това дълбоко разстройство е и непоправимо - то е трайно, постоянно, окончателно, без възможност за преодоляване и без възможност за възстановяване на брачната общност и на нормални съпружески отношения. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака.  Ето защо съдът намира, че семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин и съществува само формално, поради което в това си състояние не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото и бракът следва да бъде прекратен, като се допусне РАЗВОД.

С решението за допускане на развода, съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, но само ако някой от съпрузите е поискал това – чл. 49, ал. 3 от СК. В конкретния случай не само че не е направено такова искане, но в исковата молба и в отговора се поддържа изрично искане съдът да не се произнася по този въпрос, поради което съдът не следва да се произнася по въпроса за вината.

Двамата съпрузи нямат непълнолетни деца или пълнолетни такива, на които да се дължи издръжка, нямат семейно жилище, нямат недвижимо имущество, МПС или други движими вещи в режим на СИО.

По отношение на фамилното име на ответницата Х.А.М. след прекратяването на брака: Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, тя не е приела фамилното име на съпруга си, а е запазила своето фамилно име М.. С оглед на това съдът не следва да се произнася за фамилното име на ответницата след прекратяването на брака.

Ищецът няма претенции за издръжка  и такава не следва да се дължи. Няма и искане за присъждане на разноски.

Ответницата няма претенции за издръжка  и такава не следва да се дължи. Няма и искане за присъждане на разноски.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 329 от ГПК, във връзка с чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя разноските да останат в тежест на всяка от страните по делото така, както са сторени. По отношение на окончателния размер на таксата по развода, като взе предвид, че ищецът при завеждане на исковата молба е внесъл 25 лв., следва да бъде осъдена ответницата да заплати в полза на държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка на Троянски районен съд, окончателна държавна такса по иска за развод в размер на 25.00 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 49, ал. 1 от СК, съдът

                      

                                                           Р Е Ш И:

            ПРЕКРАТЯВА с развод гражданският брак между П.Р.П., ЕГН **********,*** и Х.А.М., ЕГН **********,***, сключен на 30.03.1986г. в гр.Троян, обл.Ловеч, за който е  съставен акт за сключен граждански брак № 0030/30.03.1986г. от Община Троян, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

            ОСЪЖДА Х.А.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, чрез сметка на РС-Троян, сумата в размер на 25.00 лв. (двадесет и пет лева) – окончателна държавна такса по развода.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                         

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: