Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

 

гр. Троян, 01.06.2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд                                        първи състав

на пети май                                                         две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ц.Б.,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 38 по описа на съда за 2016 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е  с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК   

 

              Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК от М.М.Ш. ***, чрез пълномощника си адвокат П.Я. ***, срещу Г.П.Г. ***. Претендира се установяване съществуването на вземане, за заплащане на  което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 1002/2015г. по описа на Районен съд гр.Троян.

             Ищецът твърди, че на 07.12.2009г. ответникът го помолил да му предостави заем в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, тъй като имал спешна нужда. Твърди, че му дал въпросната сума и той  подписал разписка за полученото, като поел ангажимент да върне парите в срок от една година, т.е. до 07.12.2010г. Ищецът твърди, че ответникът не върнал нищо от сумата, въпреки проведените разговори помежду им за това.

                  Ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в Районен съд гр.Троян срещу Г.П.Г., по което било образувано ч.гр.дело № 1002/15 г. по описа на РС гр.Троян. Съдът издал заповед за изпълнение, но в рамките на  законния срок Г.  депозирал възражение, което обосновало правният интерес на ищеца да установи съществуването на вземането си на основание чл. 422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК. 

               Ищецът моли съда да  признае за установено, че  Г.П.Г., ЕГН **********,***, дължи на М.М.Ш., ЕГН **********,***, сумата от 13 052.40 /тринадесет хиляди петдесет и два лева и четиридесет стотинки/, представляваща задължение по предоставен и невърнат заем /, от които 10 000 /десет хиляди/ лева главница и 3052,40 /три хиляди и петдесет и два лева и четиридесет стотинки/ мораторна лихва за периода от 27.11.2012г. до 27.11.2015г. Претендира се и заплащане на законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.

            В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения,  ищецът е ангажирал писмено доказателство,   което е  допустимо и относимо към спора.

             При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК,   в срока за отговор на исковата молба, ответникът  е представил писмен отговор и е взел становище по иска.  Ответникът е посочил, че искът е допустим, но го оспорва изцяло като неоснователен и недоказан по основание и размер. Той твърди, че не е получил сумата от 10 000лв. от ищеца. Оспрова представената служебна бележка към исковата молба и прави искане за откриване на производство по оспорване истинноста на съдържанието на частния документ и автентичността на подписа на „Получил“ в посочената бележка. Твърди, че представената служебна бележка е негодно писмено доказателство, тъй като в нея не са индивидуализирани посочените лица с единен граждански номер и адрес.

Направено е искане да се отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан и да бъдат присъдени на ответника направените по делото разноски.

           Във възражението, подадено по  ч.гр.д.№ 1002/2015г. ответникът Г.П.Г.  е посочил, че  не дължи сумата по издадената заповед за изпълнение, тъй като не е сключвал договор за заем с ищеца М.М.Ш..

          В съдебно заседание искът се поддържа от пълномощника на ищеца   адвокат  П.Я. ***, който прави искане същият да бъде уважен и да се присъдят направените разноски. В представената по делото писмена защита процесуалният представител доразвива правните си доводи за основателност и доказаност на исковата претенция.

         Ответникът се представлява в съдебно заседание от адвокат Р.Г. ***, която заявява, че доверителят й оспорва изцяло иска. Процесуалният представител на ответника моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендират се разноските по делото. В представената по делото писмена защита процесуалният представител е изложил правните си доводи за неоснователност и недоказаност на иска.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Ищецът е ангажирал писмено доказателство, а именно-служебна бележка  от 07.12.2009г., в която е отразено, че на посочената дата Г.П.Г. е получил сумата от 10 000лв. / десет хиляди лева/ от М.М.Ш.. Посочен е срок за погасяване на заема-1 година.    В частния документ има положени подписи на „получил Г.“ и „предал Ш.“ .

 В хода на откритото производство по реда на чл.193 от ГПК по оспорване истинността на частния документ- „служебна бележка“,  е прието заключение по допусната съдебно-графологична експертиза, което съдът кредитира като обосновано и професионално изготвено.  В заключението е посочено, че подписът след „получил Г.“ в служебна бележка от 07.12.2009г., е положен от Г.П.Г.. Заключението не е оспорено от ответната страна. С оглед на това съдът признава, че оспорването истинноста на частния документ,   не е доказано.

От приложеното  ч.гр.д.№ 1002/2015г. по описа на Районен съд гр.Троян се установява, че на 27.11.2015г. ищецът е подал заявление вх.№ 7337 до Районен съд гр.Троян за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като по образуваното ч.гр.д № 1002/2015г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 518 от 27.11.2015г.,  с която е разпоредено Г.П.Г. да заплати на М.М.Ш., сумата от 10 000.00лв., представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от 27.11.2015г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 3052.40 лв., представляваща лихва за забава за периода 27.11.2012 до 27.11.2015г. и сумата от 261.05лв.- разноски за държавна такса .

  Ответникът Г.П.Г. е подал възражение вх.№ 7668 от 10.12.2015г., с което е оспорил изпълнението на вземането по издадената заповед за изпълнение.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила, ако с него се възразява срещу вземането или вземането не се признава. 

Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до съществуването на изискуем дълг към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.

В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска. В случая правния интерес от предявяване на иска ищецът доказва с приложените по делото документи, от които се установява, че длъжникът е подал възражение по реда на чл.414, ал.1 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч. гр.дело № 1002/2015г. по описа на Районен съд гр.Троян, т.е. оспорил е вземането на заявителя. Искът е предявен  в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и е допустим.

 Съществуването на процесното притезателно материално право и респективно основателността на предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на установяване, при условията на пълно доказване, елементи от фактическия  състав на договора за заем по чл.240 ЗЗД: съществуване на облигационно правоотношение по договор за паричен заем и дадена въз основа на него парична сума, както и поето насрещно задължение на ответника да върне предоставената сума в уговорения срок.

               Договорът за заем, съгласно разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД, е реален, неформален договор, по силата на който заемодателят  предава за ползване на заемателя определена вещ или парична сума със задължение за връщането й след изтичане на уговорения в договора срок, респ. след покана, ако срок не е уговарян. За да се приеме, че е сключен договор за заем между определени лица, необходимо е да се установи по несъмнен начин постигането на съгласие между договарящите относно вещта или сумата, обект на заемното правоотношение, и задължението на заемателя за връщане на заетата сума или вещ, а наред с това, предвид реалния характер на договора за заем - и предаването на сумата или вещта от заемодателя на заемателя.

              В конкретния случай от събраните по делото доказателства може да се направи извод, че между страните е възникнало облигационно заемно отношение, по сключен договор за заем, породил за двете страни корелативни права и задължения. По делото се  установи,че между страните е разменена парична престация в размер на  процесната сума от 10 000.00 лева, за което е подписан писмен документ- служебна бележка, установяващ действителните отношения между страните. От частния документ се установява предаването на сумата от заемодателя и получаването й от заемателя, който е удостоверил с подписа си получаване на сумата, както и срока, в който същата следва да бъде върната.

             Ответникът оспорва изцяло иска, като твърди, че не е сключван договор за заем с ищеца, но направеното оспорване на истинността на частния документ по реда на чл.193 от ГПК, не е доказано. Стойността на договора е в размер над 5000 лв. и попада под ограничението на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, изключващо свидетелските показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000.00 лв., поради което не са ангажирани гласни доказателства в хода на производството.

              Настоящият състав приема за установено и доказано, че на 07.12.2009г. ищецът  е предоставил на основание  договор за заем сумата от  10 000 лв. на ответника, който се е задължил да върне заетата сума в срок до 07.12.2010г. Ответникът не е ангажирал докзателства,от които да установи и докаже, че е върнал заетата сума или част от нея.

         Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на ответника, че частният документ-служебна бележка, е негоден документ, тъй като не съдържа ЕГН и адрес на посочените в него лица, както и непосочване на населеното място, в което е осъществено предаване на сумата. Договорът за заем по чл.240 от ЗЗД е неформален, поради което  законът не е предписал форма за сключването му.

   Предвид изложеното, предявеният иск, с който се иска да се признае за установено, че вземането на ищеца, за което  е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1002/2015г. по описа на Районен съд гр.Троян, съществува, следва да се уважи изцяло като основателен и доказан. С оглед на това, по отношение на акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава върху  заетата сума,   съдът намира, че и същата е основателна. Става въпрос за парично задължение, които се е дължало на определена дата – 1 година след датата на сключения договор, и след като това не е било сторено, то  ответникът е изпаднал в забава, без да е необходимо да бъде поканен.

 

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът  Г.П.Г., следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 261.05лв.- разноски за държавна такса, както и  следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските, направени в исковото производство в общ размер на 661.05лв, от които 261.05лв. за държавна такса, 100.00 лв. депозит за вещо лице и 300лв. адвокатско възнаграждение. 

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р     Е     Ш     И    :

           ПРИЗНАВА  ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА Г.П.Г., ЕГН **********,***, че  ДЪЛЖИ НА  М.М.Ш., ЕГН **********,***, сумата от  10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща главница по договор за заем, сключен на 09.12.2009г., ведно със законната лихва, считано от 27.11.2015г. до окончателно изплащане на задължението; сумата от 3052.40 /три хиляди и петдесет и два лева и четиридесет стотинки/ , представляваща лихва за забава за периода 27.11.2012г. до 27.11.2015г.,  за които суми е издадена Заповед   за изпълнение на парично задължение № 518 от 27.11.2015г. по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 1002/2015г. по описа на Районен съд гр.Троян.

            ПРИЗНАВА, на основание чл.194, ал.3 от ГПК, оспорването на основание чл.193 от ГПК  на истинността на служебна бележка от 09.12.2009г. за предадена сума от 10000лв.,  за НЕДОКАЗАНО.

ОСЪЖДА Г.П.Г., ЕГН **********,***, да заплати на М.М.Ш., ЕГН **********,***, сумата от 261.05 /двеста шестдесет и един лв. и 05 ст./ лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1002/2015г. по описа на Районен съд гр.Троян.

       ОСЪЖДА Г.П.Г., ЕГН **********,***, да заплати на М.М.Ш., ЕГН **********,***, сумата от 661.05 /шестотин шестдесет и един лв. и 05 ст./ лева,  представляващи   разноски в настоящето исково производство.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                    

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: