Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                    № 319  

 

             гр. Троян, 21.11.2016 година

 

                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Троянски районен съд                                        първи състав

на двадесет и първи октомври                       две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание, в състав:

                                                                                                                           

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ц.Б.,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 404 по описа на съда за 2016 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 от Кодекса на труда /КТ/, чл. 221, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД

 

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание  чл.128, т.2 от Кодекса на труда /КТ/, чл. 221, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД  по молба от Г.Д.Д. *** срещу «ВИКИНГ-НИКОЛОВ» ЕООД, регистрирано в ТР на АВ с ЕИК 130765203, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.»**********,  представлявано от управителя Т.Н.Т..

Ищецът твърди, че работел по трудово правоотношение в ответното дружество, като заемал длъжността „въоръжена охрана" с код по НКП *******, която изпълнявал на обект в гр.Троян, кв. Ливадето, обект № 2209, бившето военно поделение. През времетраене на трудовото правоотношение ищецът твърди, че често имало забавяне в изплащането на трудовото му възнаграждение. През последните няколко месеца ответникът не му изплащал полагащото му се възнаграждение, в  резлутат на което се натрупали неплатени трудови възнаграждения за периода от месец септември 2014г. до м. май 2015г.  вкл., които били в общ размер на  1912.72 лева.

          Във връзка с неизплатените трудови възнаграждения за седем месеца, ищецът подал молба за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ и същото било прекратено на това основание, считано от 01.06.2015 г.

          Ищецът твърди, че ответникът му издал писмена справка за дължимите му и неплатени възнаграждения  - служебна бележка изх. № ЛС 100/03.02.2016г. Твърди, че все още не е получил дължимите му трудови възнаграждения -общо в размер 1912.72 лева за седем месеца, както следва: за м.септември 2014 год.- в размер 266.53 лева;  за м.октомври 2014 год. -  в размер 266.53 лева; за м.ноември 2014 год. -  в размер 266.53 лева; за м.декември 2014 год. -  в размер 266.53 лева; за м.януари 2015 год. -  в размер 282.20 лева; за м.април 2015 год. - в размер 282.20 лева и за м.май 2015 год. -  в размер 282.20 лева

          С неизпълнението на посочените изискуеми задължения от страна на ответника към ищеца, последният претендира и обезщетение за забава на основание чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва върху неизплатените суми за трудови възнаграждения от възникването на всяко задължение до плащането на сумата, както следва:

             За възнаграждението за месец септември 2014 год. , в размер на 266.53 лева, ищецът твърди, че обезщетението за забава до завеждането на исковата молба е 45.24 лева.  За възнаграждението за месец октомври 2014 год., в размер 266.53 лева, обезщетението за забава до завеждането на исковата молба е 42.94 лева. За възнаграждението за месец ноември 2014 год. в размер 266.53 лева, забавата до завеждането на исковата молба е 40.71 лева.               За възнаграждението за месец декември 2014 год. в размер 266.53 лева, обезщетението за забава до завеждането на исковата молба е 38.41 лева.               За възнаграждението за месец януари 2015 год. в размер 282.20 лева, обезщетението за забава до завеждането на исковата молба е 38.24 лева.              За възнаграждението за месец април 2015 год. в размер 282.20 лева, обезщетението за забава до завеждането на исковата молба е 31.26 лева.            За възнаграждението за месец май 2015 год. в размер 282.20 лева, обезщетението за забава до завеждането на исковата молба е 28.82 лева.

             Общото обезщетение за забава от неплащане на трудово възнаграждение до завеждането на исковата молба е в размер 265.62 лева.

             Ищецът претендира и обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на една брутна заплата - 282.20 лева, тъй като прекратяването на трудовото му правоотношение било по вина на работодателя - поради неплащане на трудово възнаграждение - чл. 327, т. 2 от КТ, заедно със законната лихва след завеждането на исковата молба.

              Ищецът прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответника  да му плати просрочените
задължения за плащане на трудово възнагрждение в общ размер на 1912.72
 /хиляда деветстотин и дванадесет лева и 72 стотинки/ лева за месеците
както следва: септември, октомври, ноември и декември 2014 г. и месец
януари, април и май 2015 година, заедно със законната лихва върху тази сума
от завеждането на исковата молба до пълното изплащане на сумите; както и да бъде осъден ответника да му плати обезщетение за забава върху трудовото му възнаграждение за месеците септември 2014г. - май 2015г. в размер на законната лихва върху горните суми от възникване на всяко задължение до завеждането на исковата молба в общ размер 265.62 /двеста шестдесет и пет лева и 62 стотинки/ лева. 

           Ищецът прави искане да бъде осъден ответника да му плати сумата 282.20 /двеста осемдесет и два лева и 20 стотинки/ лева обезщетение за предизвестие по чл. 221, ал. 1 от КТ, заедно със законната лихва върху тази сума от завеждането на исковата молба до пълното изплащане на сумите.

Ищецът претендира направените разноски по делото.  

При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК,   в срока за отговор на исковата молба, ответникът е представил писмен отговор, като не е ангажирал доказателства. Посочил е, че  оспорва исковите претенции по размер. Възразява и по отношение размера на претендираната лихва за забава поради неправилно определен начален период за всяка една от претендираните суми.

В съдебно заседание искът се поддържа от пълномощника на ищеца   адвокат В.А. ***.  В писмена молба пълномощника на ищеца прави искане да бъдат уважени предявените искове и да бъде осъден ответника да заплати направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът не се представлява от законен представител или пълномощник в съдебно заседание.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

По делото не е спорно, че страните са били в трудово правоотношение в периода 01.09.2014г. до 01.06.2015г., като ищецът заемал длъжността  „Охранител“ с код по НКП *******.

Ищецът е ангажирал писмени доказателства в покрепа на твърдението си, че не е получил възнаграждението си за положения от него труд в периода от месец септември 2014г. до месец януари 2015г. вкл., и за месеците април и май 2015г. – служебна бележка изх.№ ЛС 100/03.02.2016г. От посочения документ, който не е оспорен от ответника, се установява, че ответното дружество е начислило за посочените месеци трудови възнаграждения на ищеца, но същите не са изплатени. Размерът на трудовите възнаграждения, отразен в служебната бележка, съответства на претендирания размер на твърдените неплатени възнаграждения от ищеца - за м.септември 2014 год.- в размер 266.53 лева;  за м.октомври 2014 год. -  в размер 266.53 лева; за м.ноември 2014 год. -  в размер 266.53 лева; за м.декември 2014 год. -  в размер 266.53 лева; за м.януари 2015 год. -  в размер 282.20 лева; за м.април 2015 год. - в размер 282.20 лева и за м.май 2015 год. -  в размер 282.20 лева.

Ищецът е представил писмо изх.№ 16009971/08.02.2016г. от Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Ловеч, в което е отразено, че по постъпил от Г.Д.Д. сигнал е извършена проверка, при която във ведомостите за заплати на ответното дружество, не са установени положени подписи, удостоверяващи получено от ищеца възнаграждение за процесните 7 месеца.Относно изплащане на трудовите възнаграждения не са представени други документи, които да доказват изплащане на посочените възнаграждения.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обосновано и професионално изготвено. От него се установява,  че обезщетението за забава върху посочените суми, е в общ размер 250.18лв., като за отделните месеци е, както следва: обезщетение за забава върху възнаграждението за м.септември 2014 год. за периода от 01.11.2014г. до 02.06.2016г. - 43.01 лева;  за м.октомври 2014 год. -  в размер 40.78 лева; за м.ноември 2014 год. -  в размер 38.48 лева; за м.декември 2014 год. -  в размер 36.26 лева; за м.януари 2015 год. -  в размер 36.12 лева; за м.април 2015 год. - в размер 28.98 лева и за м.май 2015 год. -  в размер 26.55 лева.

От заключението се установява, че обещетението по чл.221, ал.1 от КТ, е в размер на 324.00лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

 По допустимостта: Исковете са допустими, предявени са в 3-годишния срок по чл.358, ал.1, т.3  и а л.2, т.2 от КТ.

По иска с правно основание чл.128, т.2 от КТ  с цена на иска 1912.72 лева.

Работодателите дължат в установените срокове заплащане на уговореното трудово възнаграждение на работниците / служителите за извършената работа.

         Настоящият състав приема, че искът е доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен. Работодателят-ответник не оспорва, че ищецът е изпълнил задълженията си по сключения трудов договор за процесния период, с оглед на което му се дължи трудово възнаграждение.  Ответникът не е оспорил и служебната бележка, в която е отразено по месеци начисленото, но неизплатено трудово възнаграждение на ищеца в общ размер на 1912.72лв.

           По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска 265.62 лева.

По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава върху  трудовото възнаграждение за процесните седем месеца, съдът намира, че и този иск  е основателен. Касае се за парични задължения, които са се дължали на определена дата  и след като това не е било сторено, то  работодателят е изпаднал в забава. Ето защо настоящата инстанция счита, че следва да намерят приложение общите норми на ЗЗД. В този смисъл, след като се касае за парично вземане, дължимо на определен падеж, то следва да се приеме, че длъжникът е изпаднал в забава, без да е необходимо да бъде поканен.

Предявеният иск следва да се уважи в размер на 250.18лв., съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза,  като се отхвърли  до размера на претендираната мораторна лихва в размер на 265.62 лв.,  като неоснователен и недоказан.

По иска с правно основание  чл.221, ал.1 от КТ с цена на иска 282.20лв.

При прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие в случаите на чл.327, ал.1, т.2, т.3 и т.3а от КТ, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието.

По делото съдът задължи ответника, на основание чл.190 от ГПК,  да представи цялото трудово досие на ищеца, като го уведоми, че при непредставяне на посочените документи, съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Ответното дружество не представи трудовото досие, в което се съдържа и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, от което да се установи основанието за прекратяване на същото. С оглед на което съдът приема, че трудовото правоотношение на ищеца Г. Д.Д. с ответното дружество е прекратено на посоченото от него основание – чл.327, ал.1, т.2 от КТ, поради което работодателят  дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, а именно- 282.20лв.

С оглед изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 и 3 от ГПК, ответникът   следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски за заплатеното от него адвокатско възнаграждение, в размер на 944.04лв., изчислени по  съразмерност  с уважената   и отхвърлената част от исковете. Представено е адвокатско пълномощно, с отразяване за плащане в брой на посочената сума, което съгласно Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., пост. по т.д. №6/2012г. на ВКС, има характер на разписка и е достатъчно да обоснове извършеният разход.

             Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати и дължимите държавни такси върху уважените искове в размер на 176.51лв., представляващи държавна такса за отделните искове по чл.128, т.2 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД , съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 119.25лв. разноски за експертиза от преведения от бюджета на съда депозит в размер на 120.00лв. за изготвяне на заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, определени съразмерно с уважената част на исковете.   Тъй като настоящето производство е трудов спор, ищецът не следва да заплаща държавна такса и разноски за експертиза по внесения от съда депозит съразмерно с отхвърлената част от исковете.

  Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

                                            Р     Е     Ш     И    :

       

   ОСЪЖДА, на основание чл.128, т.2 от КТ,«ВИКИНГ-НИКОЛОВ» ЕООД, регистрирано в ТР на АВ с ЕИК 130765203, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.»*******,  представлявано от управителя Т.Н.Т.,  ДА  ЗАПЛАТИ  на  Г.Д.Д., ЕГН ********** ***, сумата 1912.72 / хиляда деветстотин и дванадесет лева и 72 ст./ лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за месеците,
както следва: септември, октомври, ноември и декември 2014 година и месец
януари, април и май 2015 година, заедно със законната лихва върху тази сума
от завеждането на исковата молба – 02.06.2016г. до пълното изплащане на сумите.

  ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД,«ВИКИНГ-НИКОЛОВ» ЕООД, регистрирано в ТР на АВ с ЕИК 130765203, със седалище и адрес на управление: гр.********,  представлявано от управителя Т.Н.Т., ДА  ЗАПЛАТИ  на   Г.Д.Д., ЕГН ********** ***, сумата от 250.18 / двеста и петдесет лева и 18ст./ лева обезщетение за забава в размер на законната лихва  върху неизплатени трудови възнаграждения за месеците септември, октомври, ноември и декември 2014 година и месец
януари, април и май 2015 година,
а иска за разликата до пълния претендиран размер от 265.62лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.               

              ОСЪЖДА, на основание чл.221, ал.1 от КТ,«ВИКИНГ-НИКОЛОВ» ЕООД, регистрирано в ТР на АВ с ЕИК 130765203, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул******,  представлявано от управителя Т.Н.Т.,  ДА  ЗАПЛАТИ  на  Г.Д.Д., ЕГН ********** ***, сумата от 282.20 /двеста осемдесет и два лева и 20ст./ лева  обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, заедно със законната лихва върху тази сума от завеждането на исковата молба – 02.06.2016г. до пълното изплащане на сумите.

              

      ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и 3 от ГПК,«ВИКИНГ-НИКОЛОВ» ЕООД, регистрирано в ТР на АВ с ЕИК 130765203, със седалище и адрес на управление: гр.София, ********  представлявано от управителя Т.Н.Т.,  ДА  ЗАПЛАТИ  на  Г.Д.Д., ЕГН ********** ***, сумата от 944.04 /деветстотин четиридесет и четири лева и 04 ст./ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, изчислени по съразмерност на уважената част от исковете.

 ОСЪЖДА  «ВИКИНГ-НИКОЛОВ» ЕООД, регистрирано в ТР на АВ с ЕИК 130765203, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул********,  представлявано от управителя Т.Н.Т.,    ДА  ЗАПЛАТИ в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр.Троян, държавна такса върху уважените искове в общ размер на 176.51 / сто седемдесет и шест лева и 51ст./ лева , както и сумата от 119.25 / сто и деветнадесет лева и 25ст./ лева за изплатения от бюджета на съда депозит на вещото лице по назначената ССчЕ, съразмерно уважената част от исковете.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                    

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: