РЕШЕНИЕ

 

                                           

 

                    гр. Троян,  23.12.2016 година

 

 

                       В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд                                    първи състав

на двадесет и трети ноември                                       две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание, в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ц.Б.,

като разгледа докладваното от съдията Симеонова

гражданско дело № 551 по описа на съда за 2016 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК   

 

Съдът е сезиран с  иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК  от  АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, регистрирано в ТР на Агенцията по вписвания с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1335, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Т. Станчева– Изпълнителен директор, чрез пълномощника Е.В.Г.  – юрисконсулт,  против М.П.Л. ***. Претендира се установяване съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 388/2016г. по описа на Районен съд гр.Троян.

  В исковата молба се твърди, че на 03.04.2015г. „Микро Кредит" АД, с ЕИК 202073629,  сключили с М.П.Л., ЕГН **********, договор за паричен заем CrediHome № 1161-10098428, с който дружеството  предоставило на ответника кредит в размер на 500.00 лева. Съгласно Общите условия, при които е подписан договора за паричен заем, заемополучателят се задължавал да върне кредита, заедно с договорената лихва в размер на 19,66 лева, на девет равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 57,74 лева, общо сумата от 519,66 лева, в срок до 11.06.2015г., като датите, на които ставали изискуеми отделните погасителни вноски, са фиксирани в погасителен план, приложен към договора за паричен заем, неразделна част от него.

Твърди се, че договорът за паричен заем е сключен по искане на заемополучателя чрез попълване на стандартен европейски формуляр, а съгласно клаузите на договора за кредит, с подписването му, заемополучателят удостоверявал, че предварително е запознат с общите условия, че е уведомен надлежно за всички клаузи от договора, съгласен е да бъде обвързан с тях и че желае договорът да бъде сключен - чл.8 от Общите условия към Договора. Заемателят се задължавал да изплати на заемодателя заемната сума, заедно с начислените лихви и разходи, в сроковете и условията, описани в него, като първата погасителна вноска е изискуема на дата 16.04.2015г., а последната -на  11.06.2015г.

Твърди се, че на основание попълнен и подписан от заемополучателя  формуляр - искане за допълнителни услуги, на 03.04.2015г. между „Микро Кредит" АД и М.П.Л. бил сключен договор за допълнителни услуги към заем  CrediHome № 1161-10098428, съгласно който „Микро Кредит" АД се задължил да предостави на заемополучателя пакет от допълнителни услуги - Пакет „Комфорт", описани в приложение № 1 към договора, както и финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит" АД застраховка „Защита" със застрахователна полица № МС320141161-10098428 към „УНИКА Живот" АД. Съгласно клаузите на сключения договор, клиентът дължи заплащане на цената на пакета „Комфорт" в срок от 9 седмици, при погасителни вноски в размер на 5,50 лева всяка, или обща сума за пакет „Комфорт" – 27.50 лева, както и връщане на платената от страна на „Микро Кредит" АД застрахователна премия, в срок от 9 седмици, при погасителни вноски в размер на 8.25 лева всяка, или обща сума за застрахователна премия – 74.25 лева. Вноските по допълнителните договори били обвързани с падежите на погасителните вноски по договора за кредит и се начислявали към тях. Така седмичната вноска, която М.П.Л. дължал, станала в размер на 71.49 лв.

Ищецът твърди, че към датата на подаване на исковата молба М.П.Л. не е изплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, погасена до момента, била в размер на 216.00 лева, с която са погасени дължимите суми, при спазване на разпоредбата на чл. 76, изр. 4 от ЗЗД-погасяване в поредност разноски, лихва, главница.

Тъй като длъжникът не е изпълнил надлежно задължението си да изплати изцяло и в срок уговорената сума, представляваща главница и уговорената с договора за паричен заем лихва, както и по допълнителните договори, съпътстващи го, то на него му е начислена лихва за забава в следния размер:

- по договор за заем: 29.23 лв. за периода от 7.05.2015 г. (датата, на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда.

- по договор за допълнителни услуги: 6.99 лв. за периода от 7.05.2015 г. (датата, на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда.

Размерът на начислената лихва е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала неплатена погасителна вноска.

Твърди се, че така описаното вземане по договор за паричен заем CrediHome № 1161-10098428 срещу М.П.Л. е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, чрез Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г. между „Микро Кредит" АД, като цедент и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД (бивше „Агенция за събиране на вземания" ООД), като цесионер, и съответното Приложение 1/10.08.2015г., което според разпоредбите на Параграф 2, т.2.1 от Договора за цесия, има силата на последващо допълнително споразумение към Рамковия договор за цесия, и ставащо неразделна част от него. На цесионера „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е дадено потвърждение за извършената цесия съгласно разпоредбите на чл.99, ал.З от ЗЗД. Съгласно законовите разпоредби и пълномощно от цедента, новият кредитор „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, съгласно пълномощно от „Микро Кредит" АД, съобщава на длъжника за извършената цесия чрез изпращане на уведомително писмо, с изх.номер УПЦ-П-МКР/1161-10098428 от дата 13.08.2015г., изпратено на постоянния адрес на длъжника на посочения в договора постоянен адрес, и получено лично от него, видно от приложено по делото известие за доставяне от „Български пощи“ ЕАД.

В качеството си на цесионер, „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е подала заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и по образуваното ч.гр.д. 388/2016г. по описа на PC - Троян, е издадена Заповед за изпълнение, срещу която е постъпило писмено възражение от длъжника.

Ищецът прави искане съдът да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на М.П.Л., с ЕГН **********, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумата от 463.63 лева (четиристотин шестдесет и три лева и шестдесет и три стотинки), от които главница по договор за заем – 337.19 лева, договорна лихва по договор за заем – 7.72 лева, застрахователна премия по договор за допълнителни услуги – 49.50 лева, сума за пакет услуги по договор за допълнителни услуги – 33.00 лева, ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на задължението, както и лихва за забава по договор за заем в размер на 29.23 лева и лихва за забава по договор за допълнителни услуги в размер на 6.99 лева.

  Претендират се направените в настоящото производство разноски, както и разноските в заповедното производство.

             При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК,   в срока за отговор на исковата молба, ответникът  не е представил писмен отговор и не е взел становище по иска, не е ангажирал доказателства. За последиците от неподаване на отговор и неупражняване на права ответникът е уведомен с разпореждане от 25.08.2016г., получено от него лично на 29.08.2016г.

  В съдебно заседание ищцовото дружество АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940,  се представлява от юрисконсулт С.М. който поддържа иска и моли същият да бъде уважен, както и да бъдат присъдени направените разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът М.П.Л.  се явява лично в съдебно заседание и заявява, че не дължи пари на ищцовото дружество, а на «Микро кредит». Същите той твърди, че искал да внесе, но  от «Микро кредт» не ги приели, като го уведомили, че следва да ги плати на «Агенция за събиране на вземания». Излага твърдения, че не е уведомен за прехвърлените вземания, както от ищцовото дружество, така и от «Микро кредит».

 Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

За доказване твърденията, изложени в исковата молба,  ищецът е ангажирал писмени доказателства, които не са оспорени от ответника.

От представения от ищеца договор за паричен заем CrediHome № 1161-10098428 се установява, че на 03.04.2015г. между „Микро Кредит" АД, с ЕИК 202073629  и М.П.Л., ЕГН **********, в качеството му на заемополучател,  е сключен договор за заем с размер на кредита 500.00лв. В самия договор е инкорпориран погасителен план, от който се установява, че заемодателят М.Л. следва да върне заетата сума на 9 бр. седмични погасителни вноски, всяка от тях в размер 57.74лв. В договора е посочено, че отв.Л. е удостоверил с подписа си получаване на заетата сума. Уговореният срок за погасяване на задължението е до 11.06.2015г., когато е падежът на последната погасителна вноска.

От представения формуляр - искане за допълнителни услуги е видно, че на 03.04.2015 г. между „Микро Кредит" АД и М.П.Л. е сключен договор за допълнителни услуги към заем  CrediHome № 1161-10098428, съгласно който „Микро Кредит" АД се задължил да предостави на заемополучателя Л. пакет от допълнителни услуги - Пакет „Комфорт", описани в приложение № 1 към договора, както и финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит" АД застраховка „Защита" със застрахователна полица № МС320141161-10098428 към „УНИКА Живот" АД. Съгласно клаузите на сключения договор, клиентът дължи заплащане на цената на пакета „Комфорт" в срок от 9 седмици, при погасителни вноски в размер на 5.50 лева всяка, или обща сума за пакет „Комфорт" – 27.50 лева, както и връщане на платената от страна на „Микро Кредит" АД застрахователна премия по посочената застраховка в срок от 9 седмици, при погасителни вноски в размер на 8,25 лева всяка, или обща сума за застрахователна премия – 74.25 лева. Вноските по допълнителните договори били обвързани с падежите на погасителните вноски по договора за кредит и се начислявали към тях. Така седмичната вноска, която М.П.Л. дължал, станала в размер на 71.49 лв.

Във връзка с твърденията, изложени в исковата  молба относно размерът на сумата, погасена до предявяване на иска в общ размер на 216.00 лева, с която са погасени дължимите суми, при спазване на разпоредбата на чл. 76, изр. 4 от ЗЗД, ответникът не е релевирал възражения. Установява се, че на 07.05.2015г. е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска, която се явява четвърта по поредност, съгласно погасителния план на договора. От тази дата се претендира и лихва за забава в размер на 29.23 лв. върху неизплатената  главница  по договор за заем – 337.19лв. за периода от 07.05.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда -31.05.2016г., както и лихва за забава върху сумата от 82.50 лв. по договор за допълнителни услуги в размер на 6.99 лв. , която се претендира за същия период.

Съгласно представения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015г., сключен между „Микро Кредит" АД, като цедент и „Агенция за събиране на вземания" ООД, чийто правоприемник е „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, като цесионер, се установява, че на ищцовото дружество е прехрърлено вземането на „Микро Кредит“ АД с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Съгласно т.10.б. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, налице са процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск в случая на настъпило правоприемство, както на страната на заявителя, така и на длъжника, като в настоящия случай такова е налице по отношение на ищеца. 

  Представено е пълномощно от „Микро Кредит" АД, представляващо Приложение № 5 към рамковия договор, с което посоченото дружество-цедент упълномощава дружеството-цесионер да съобщи на длъжника за извършената цесия, съгласно изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД.

Представено е уведомително писмо с изх.номер УПЦ-П-МКР/1161-10098428 от дата 13.08.2015г., изпратено  от „Микро кредит“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на длъжника М.П.Л. на посочения в договора постоянен адрес ***. От представена от ищеца и неоспорена от ответника разписка - известие за доставяне от „Български пощи“ ЕАД, се установява, че уведомлението за извършената цесия е получено от ответника на 17.08.2015г.

От приложеното   ч.гр.д.№ 388/2015г. по описа на Районен съд гр.Троян се установява, че на 31.05.2016г. ищецът подал заявление вх.№ 3478 до Районен съд гр.Троян за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като по образуваното ч.гр.д № 388/2016г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 186 от 01.06.2016г.,  с която е разпоредено длъжникът М.П.Л. ***, ЕГН  ********** да заплати на кредитора  Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: 203670940,   сумата 337.19 /триста тридесет и седем лева и деветнадесет стотинки/ леваглавница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за заем CrediHome № 1161-10098428 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1161-10098428, сключен между „Микро Кредит” АД и М.П.Л. на 03.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от 31.05.2016 година до окончателното изплащане на вземането, сумата 7.72 /седем лева и седемдесет и две стотинки/ лева – договорна лихва по договор за заем за периода от 07.05.2015г. до 11.06.2015г., сумата 33.00 /тридесет и три/ лева – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 07.05.2015г. до 11.06.2016г.,  сумата от 49.50 /четиридесет и девет лева и петдесет стотинки/ лева – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 07.05.2015г. до 11.06.2015г., сумата 29.23 /двадесет и девет лева и двадесет и три стотинки/ лева -  лихва за забава по договор за заем за периода от 07.05.2015г. до 31.05.2016т., сумата от 6.99 /шест лева и деветдесет и девет стотинки/ левалихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 07.05.2015г. до 31.05.2016г., сумата 25.00 /двадесет и пет/ лева - разноски за държавна такса и сумата 300.00 /триста/ лева - юрисконсултско възнаграждение.

Длъжникът М.Л. е подал възражение вх.№ 3879 от 17.06.2016г., с което е оспорил изпълнението на вземането по издадената заповед за изпълнение. Във възражението е посочил само, че не дължи сумата по заповедта.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

            Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл.415, ал.1 ГПК. Подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила, ако с него се възразява срещу вземането или вземането не се признава. 

Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене.

В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска .

           В случая правния интерес от предявяване на иска ищецът доказва с приложените по делото документи, от които се установява, че длъжникът е подал възражение по реда на чл.414, ал.1 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч. гр.дело № 388/2016г. по описа на Районен съд гр.Троян, т.е. оспорил е вземането на заявителя. Съдът извърши служебна проверка по ч.гр.д. № 388/2016г. и констатира, че искът е предявен  в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, с оглед на което е допустим.

 Съществуването на процесното притезателно материално право и респективно основателността на предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на установяване, при условията на пълно доказване, елементи от фактическия  състав на договора за заем по чл.240 ЗЗД: съществуване на облигационно правоотношение по договор за паричен заем и дадена въз основа на него парична сума, както и поето насрещно задължение на ответника да върне предоставената сума в уговорен между страните срок.

Съдът  приема за установено и доказано по делото, че ответникът е получил от „Микро кредит“ сумата от 500.00лв. и е платил три погасителни вноски на обща стойност 216.00лв. Същият не отрича, че дължи сумите, посочени в исковата молба, но претендира плащането им на дружеството, с което е сключил договора за заем.

Настоящият състав приема, че между страните по делото е възникнала облигационно-правна връзка, тъй като  е доказано, че извършената с договора от 16.01.2015г. цесия на спорното вземане,  е съобщена на ответника - длъжник в съответствие с изискването на чл.99, ал.3 от ЗЗД, с писмо с изх.номер УПЦ-П-МКР/1161-10098428 от дата 13.08.2015г., изпратено  от „Микро кредит“ АД чрез упълномощеното дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на ответника,  получено от него на 17.08.2015г. Основателността на главното вземане обуславя основателност и на акцесорните вземания. Претендираната договорна лихва правилно е определена  за периода от 07.05.2015г.- датата на изискуемост на първата неплатена от длъжника погасителна вноска, до 11.06.2015г. – датата на последната дължима вноска.

Дължими са и следните суми: 49.50 лв. – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, преведена от „Микро кредит“ на застрахователното дружество „Уника  ЖИВОТ“ АД , по сключената застраховка „Защита“ с посредничеството на „Микро кредит“ АД, финансирало заплащането на еднократната застрахователна премия, както  и   сумата за пакет услуги „Комфорт“ по договор за допълнителни услуги в размер на 33.00лв.

Претендираната лихва за забава върху неизплатената  главница в размер на 337.19лв.  по договор за заем  за периода от 07.05.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда - 31.05.2016г., е 36.69лв., като се претендира по- нисък размер, а именно- 29.23 лв. Лихвата за забава върху сумата от 82.50 лв. по договор за допълнителни услуги /33.00лв. +49.50 лв./ за същия период е  в размер на 8.98лв., а се претендира сумата 6.99 лв. 

Предвид изложеното, предявеният иск, с който се иска да се признае за установено, че вземането на ищеца, за което  е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 388/2016г. по описа на Районен съд гр.Троян, съществува, следва да се уважи изцяло като основателен и доказан.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът М.П.Л. следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 325.00лв., от които 25.00лв. разноски за държавна такса и 300.00лв. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските, направени в исковото производство в общ размер на 575.00лв., от които 275.00лв. за държавна такса   и 300лв. юрисконсултско възнаграждение. 

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

                                                                                                               Р     Е     Ш     И    :

ПРИЗНАВА за установено по отношение на М.П.Л. ***, ЕГН  **********, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, регистрирано в Търговския регистър към Агенцията по вписвания с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Люлин – 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Т. Станчева и Мартин Деспов Деспов, сумата 337.19 /триста тридесет и седем лева и деветнадесет стотинки/ лева, представляваща главница по  Договор за заем CrediHome № 1161-10098428, сключен между „Микро Кредит” АД и М.П.Л. на 03.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от 31.05.2016 година до окончателното изплащане на вземането, сумата 7.72 /седем лева и седемдесет и две стотинки/ лева – договорна лихва по договор за заем за периода от 07.05.2015г. до 11.06.2015г., сумата 33.00 /тридесет и три/ лева – неиздължена сума  по договор за допълнителни услуги, сумата от 49.50 /четиридесет и девет лева и петдесет стотинки/ лева – незаплатена застрахователна премия по договор за допълнителни услуги  , сумата 29.23 /двадесет и девет лева и двадесет и три стотинки/ лева -  лихва за забава по договор за заем за периода от 07.05.2015г. до 31.05.2016г., сумата от 6.99 /шест лева и деветдесет и девет стотинки/ лева – лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 07.05.2015г. до 31.05.2016г.

ОСЪЖДА М.П.Л. ***, ЕГН  ********** ,   да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Люлин – 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Т. Станчева и Мартин Деспов Деспов, сумата   325.00 /триста двадесет и пет/ лева, представляваща разноски по делото в заповедното производство по ч.гр.д. № 388/2016г. по описа на Трояски районен съд.

ОСЪЖДА М.П.Л. ***, ЕГН  **********,   да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Люлин – 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Т. Станчева и Мартин Деспов Деспов, сумата 575.00 / петстотин седемдесет и пет/ лева, представляващи разноски в настоящето производство.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                    

                                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: