Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                        

 

 

                              гр. Троян, 11.11.2016 година

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд                                     първи състав

на осемнадесети октомври                                       две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание, в състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ц.Б.,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 565 по описа на съда за 2016 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е  с правно основание чл.127, ал.2 от Семейния кодекс /СК/   

 

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК от В.Я.Д. *** срещу М.В.В. с адрес: ***.

 Ищецът твърди, че с ответницата няколко години живеели на семейни начала и от съвместното им съжителство се родила дъщеря им - малолетната М. В. Я. родена на *** година, ЕГН **********, припозната от бащата по надлежния ред.

Ищецът твърди, че през м.октомври 2014 година ответницата завела детето на детска градина и без да го информира за намеренията си, го напуснала. Той опитал да се свържа с нея по телефона, но тя отказвала да отговори на позвъняванията му. След няколко дни той узнал, че ответницата се намирала в дома на родителите си в село Бутово, Плевенска област. След заминаването си, ответницата не се обадила нито един път, за да се поинтересува за съдбата на дъщеря им. Тя известно време работила в Италия, след което се върнала отново в страната. Понастоящем живеела на семейни начала с друг мъж, от когото очаквала дете. Твърди, че за тяхното дете тя не е заплащала и не заплаща и към момента на предявяване на иска никакви суми за издръжката му.  При случайна среща на детето с ответницата,  тя го подминала, без да му отдели и най-малко внимание.

Ищецът твърди, че поведението на ответницата го мотивира по съдебен ред да уреди взаимоотношенията си с нея, касаещи детето, а именно : неговото местоживеене, упражняването на родителските права, личните отношения между детето и родителя, комуто не са предоставени за упражняване родителските права, и издръжката-съгласно членове 59,142,143 и 144 от СК.

Ищецът прави искане съдът да постанови решение, с което, на основание чл.127, ал.2 от СК, да се произнесе относно местоживеенето на детето за в бъдеще, упражняването на родителските права върху малолетната М. В. Я. личните отношения на ответницата с детето и издръжката, като прави искане съдът да му предостави упражняването на родителските права върху малолетното дете М. В. Я. родена на *** година; местоживеенето на детето да бъде определено съобразно досегашното му постоянно местоживеене ***; издръжката за детето да бъде определена в размер на 150 лева месечно, считано от 01.08.2015 година за в бъдеще до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, а личните контакти на майката и детето да се осъществяват, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 9 ч. сутринта до 17.00 ч. вечерта; детето да прекарва с майката също така и по 15 дни през лятото, които да не съвпадат с редовния годишен отпуск на бащата.

При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК, в срока за отговор на исковата молба, ответницата не е представила писмен отговор и не е взела становище по предявения иск. Не е ангажирала доказателства. За последиците от неподаване на отговор и неупражняване на права ответницата е уведомена с разпореждане от 29.07.2016г., получено лично от нея.

В съдебно заседание ищеца се явава лично и с адв.Светла Станчева от ЛАК, която поддържа предявения иск.

Ответницата  М.В.В., редовно призована, не се явава в съдебно заседание и не се представлява. В молба, подадена до съда във връзка с призоваването й и с уведомяването, че следва да бъде изслушана, същата е заявила, че няма пари, за да пътува до гр.Троян. Направила е искане, при определяне размера на издръжката, съдът да съобрази, че тя е безработна и няма доходи и имущество, от което да се издържа, като бъде определена издръжка в минимален размер. Не са ангажирани доказателства в тази връзка.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

От представеното по делото удостоверение за раждане серия ТРАБ № 100123 от 25.06.2010г. на Община Троян се установява, че страните са родители на М. В. Я. родена на ***г., ЕГН **********.

 По делото е представено и прието становище от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Троян, от което се установява, че  всички потребности на малолетното дете – основни, здравни, обучителни и емоционални, са изцяло задоволени от бащата. Бащата и детето живеят в съсобствена двуетажна къща в гр.Троян, ул****, където обитават втория етаж. Бащата има подкрепата на родителите си, с които живеят на един адрес, както и на разширения роднински кръг. Детето М. В. Я. посещава предучилищна група в детска градина „Болшевик“ гр.Троян.         

Ищецът е ангажирал гласни доказателства с оглед доказване на твърденията им, изложени в исковата молба. Разпитани са свидетелите  , М.Г.С. И.С.С. и М.И. В..

От показанията на свидетелите И. С. и С. се установява, че преди две години ответницата напуснала къщата, в която живеели с ищеца и малолетното дете, и от тогава не ги посещавала. За детето се грижели ищецът и неговите родители. Те живеели заедно в новопостроена жилищна сграда, където имало много добри условия за отглеждане на малката М.. Детето било винаги добре облечено и обгрижвано. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, като незаинтересовани и безпристрастни.  Същите намира за непротиворечиви, кореспондиращи с отразените обстоятелства в становището на ДСП-Троян.

Свидетелката М. В. - майка на ищеца, е посочила, че преди две години ответницата напуснала семейството на сина й и внучката, без да  съобщи на никого за намеренията си,  като оставила детето на градина и в същия ден, късно вечерта, от детското заведение ги потърсили, защото никой не прибрал детето. Ответницата спряла да контактува с детето и баща му. В продължение на две години тя нито потърсила малката М., нито й изпращала пари или някакви подаръци. През месец юли  2016г. свидетелката В. *** с внучето М.. Двете срещнали ответницата, която ги подминала и не обърнала никакво внимание на детето си. Заявява, че желае да продължи да помага на сина си при отглеждане на внучката й М..

Изслушан по реда на чл.59, ал.6 СК, ищецът  заявява, че желае да упражнява родителските права върху детето, има възможност да отглежда и възпитава малката М., като ще продължи да ползва подкрепата на своите родители.

 При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Разпоредбата на чл.127, ал.1 от СК предвижда, че когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Ал.2 на същата разпоредба гласи, че когато родителите не постигнат споразумение по ал.1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му. В настоящия случай, страните по делото не са постигнали съгласие относно местоживеенето на детето им, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката, поради което е налице правен интерес от предявяване на иска по чл. 127, ал.2 от СК. При решаването на въпроса при кой от двамата родители следва да живее детето, респ. кой родител следва да упражнява родителските права, съдът трябва да се ръководи изключително от интересите на детето, преценени с оглед на редица обстоятелства - родителски качества; полагане грижи и умение за възпитание; морални качества на родителя; привързаност на детето, възможността за осигуряване на по-добри условия за неговото отглеждане и възпитание и др.

Съдът отчете възпитателските качества на родителя, полагал до момента грижи за детето– бащата В.Я.Д., отношението му към детето, желанието да упражнява родителските права, да отглежда и възпитава малолетната М.,  възможността за оказване на помощ от трети лица-родителите на бащата, социално обкръжение и материални възможности. По отношение пола и възрастта на детето, съдът отчете пълната незаинтересованост на майката спрямо детето, обстоятелството, че го е изоставила и в продължение на две години не е осъществила нито един контакт с него. Явната дезинтересираност на ответницата се провява и в настоящето производство – тя е уведомена, че следва да се яви, за да бъде изслушана, но твърди, че не може да си позволи пътуване до гр.Троян. Ответницата не оспорва предявеният иск относно упражняване на родителските права, местоживеенето на детето и режима й на лични отношения с него. Възразява само относно размера на издръжката, която също не оспорва, че следва да плаща на малолетното си дете. Предвид горните обстоятелства  настоящият състав намира, че родителските права следва да се предоставят за упражняване на бащата В.Я.Д.. Същият разполага със собствено жилище и доходи, с които има възможност да осигури задоволяване потребностите на детето. Неговите родители му оказват помощ по отношение на детето, полагат грижи за момичето, когато той пътува за по един месец, за да работи в чужбина.

Следва да бъде определено местоживеене на детето, което да следва местоживеенето на родителя, който упражнява родителските права - бащата В.Я.Д., на адрес: ***.

                На майката М.В.В. следва да бъде определен режим на лични отношения с детето, която ще има право да вижда и да взема детето при себе си всяка първа и трета събота от месеца от 9 ч.сутринта -до 17.00 ч. вечерта; детето ще прекарва с майката и по 15 дни през лятото, които да не съвпадат с редовния годишен отпуск на бащата.

Ответницата М.В.В. следва да бъде осъдена да заплаща издръжка на малолетното си дете М. В. Я. родена на ***г., ЕГН **********, на основание чл. 143, ал. 2 от СК,  чрез В.Я.Д., като неин баща и законен представител, на който е предоставено упражняването на родителските права. Разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК визира, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съдът, като отчете нуждите на детето и възможностите на ответницата, за която няма ангажирани доказателства по делото, че работи, получава доходи и съответно техния размер, намира, че следва да определи издръжка, дължима от ответницата за детето й М., в минимално установения законов месечен размер от 105,00 лв., като искът в тази част, до разликата на претендирания размер  от 150лв., следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.  Съгласно чл.142, ал.2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната, която от 01.01.2016г. е 420.00лв., приета с ПМС № 375/28.12.2915г. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати и издръжка за минало време – считано от 01.08.2015г.- 1 година преди предявяване на иска.   Ответницата следва да заплати 4% държавна такса върху тригодишните платежи  на издръжката в размер на 151.20 лв.

Предвид изложеното, предявеният иск следва да се уважи като основателен и доказан, като единствено в частта на издръжката за детето, следва да се отхвърли за разликата до 150.00лв.  

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответнцата М.В.В. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 530.00лв., съгласно представен списък по чл.80 ГПК, от които 80.00лв. за държавна такса и  450лв. адвокатско възнаграждение, за което е представено доказателство, че е платено.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

 

 

                                                      Р     Е     Ш     И    :

 

 

  ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното дете М. В. Я. родена на ***г., ЕГН ********** , на  бащата В.Я.Д., ЕГН **********, като определя МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето да следва местоживеенето на бащата, на неговия постоянен адрес ***.

ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между майката  М.В.В., ЕГН ********** и малолетното дете М. В. Я. родена на ***г., ЕГН **********- майката ще има право да да вижда и да взема детето при себе си всяка първа и трета събота от месеца от 9 часа сутринта до 17.00 часа вечерта; детето ще прекарва с майката и по 15 дни през лятото, които да не съвпадат с редовния годишен отпуск на бащата.

ОСЪЖДА М.В.В., ЕГН **********,  да заплаща на малолетното си дете М. В. Я. родена на ***г., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 105.00 лв. (сто и пет), чрез неговия баща и законен представител, на който е предоставено упражняването на родителските права В.Я.Д., ЕГН **********, считано от 01.08.2015г., до настъпване на законова причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко вземане до окончателното му изплащане, като за разликата до претендираният размер от 150.00лв., отхвърля иска в тази част като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА М.В.В., ЕГН **********,***, да заплати на В.Я.Д., ЕГН **********,***, сумата от 530.00  /петстотин и тридесет/ лева, представляващи разноски в настоящето производство.

ОСЪЖДА М.В.В., ЕГН **********, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Троянски районен съд, държавна такса в размер на 151.20 / сто петдесет и един лев и двадесет стотинки/ лева върху тригодишните платежи  на издръжката.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                    

                                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: