Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 8

 

 

гр. Троян, 15.01.2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд                                     първи състав

на шестнадесети декември                             две хиляди и петнадесета година

в публично заседание, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ц.Б.,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 609 по описа на съда за 2015 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е  с правно основание чл.59, ал.9 от Семейния кодекс /СК/   

 

Предявен е иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК  от И.Т.Н. с постоянен адрес:*** против И.П.Т.  с постоянен адрес:***.

Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 13.11.2004г. На 18.09.2005г. се родила дъщеря им И.И.Н., ЕГН **********. Бракът на страните бил прекратен с влязло в сила Решение № 23 от 12.11.2009г., постановено по гр.д.№779/2009г. по описа на Троянски районен съд. С посоченото решение и на база утвърденото между двамата споразумение, родителските права върху малолетната И.И.Н., ЕГН **********, били предоставени за упражняване на майката и бил определен режим на лични отношения на детето с бащата. Определена била и месечна издръжка в размер на 70.00 лева, която ищецът твърди, че плащал редовно.

          Ищецът твърди, че от постановяване на Решение № 230 от 12.11.2009г. по гр.д. № 779/2009г. по описа на Троянски районен съд изминали повече от пет години и настъпила значителна промяна в обстоятелствата, които определили даденото от него съгласие по отношение на родителските права на онзи етап.

Ищецът твърди, че редовно вземал детето при него всяка първа и трета седмица от месеца, както и за по-дълго - един месец през лятото. От около година насам, детето И. започнала да възразява, когато трябвало да я върне при майка й в неделя вечер, плачела и не искала да се връща. Започнала да се дърпа в коридора, хвърляла дрехите си, плачела, крещяла и не искала да отиде при майка си,  започнала да отказва да ходи и на училище по причина, че трябвало да се прибере при майка си в неделя вечерта. Поради това, след разговор между ищеца и ответницата, тя позволила на детето да тръгва на училище в понеделник от дома на ищеца. Твърди се, че ищецът започнал да взема детето и през работните дни от седмицата, за да нощува при него и сутринта да я заведе на училище, като и в настоящия момент дъщеря им пребивавала при него, дори си изключвала телефона, защото не желаела да говори с майка си.

 Ищецът твърди, че детето му споделило, че причината за разрива между нея и майка й била новата връзка на И.П.Т. с  И.Ю.А., с когото от около шест месеца ответницата започнала да живее на семейни начала. Посоченият мъж не се отнасял добре с детето. Твърди се, че в жилището, в което живеели, дъщеря им спяла в едно легло с майка си и приятеля й, че си пишела домашните на терасата и се къпела в някакво помещение на двора, където се топлела вода с легени и бързовар. Детето нямало нормални хигиенни навици, често ходило отявлено мръсно на училище и с дрехи, които били умалели или неуместни. В това отношение ищецът твърди, че бил взел всички необходими мерки - купувал дрехи и обувки, постоянно перял дрехите й, настоявал да се къпе, да ходи на зъболекар, на извънкласни занимания. Ответницата не вземала и адекватни мерки за здравето на детето и през месец април 2015 година той завел И.  на очен лекар лека, като с ответницата купили изписаните очила.  Освен това И. не се хранела добре, докато била при майка си, а в неговия дом такива проблеми не е имала.

           Ищецът твърди, че разполага с жилище, негова собственост - апартамент от 83 кв.м., находящо се в гр.Троян, обл.Ловешка, *************, в което дъщеря му имала отделна стая. Притежавал и лек автомобил марка „Рено", модел „Меган ******************* Работел на две места и брутният му доход за последната една година бил *************лева. Имал пълната подкрепа и на своята майка, която отлично се разбирала с дъщеря му. Живеел във фактическо съжителство с Р.В.Д., която полагала много грижи за И..

Ищецът моли съда да измени мерките за упражняване на родителските права, като родителските права по отношение на малолетната И.И.Н., ЕГН **********, да бъдат предоставени да се упражняват от него, като се определи местоживеенето на детето при него, на постоянен адрес ***; да се определи режим на лични отношения на ответницата с малолетната И.И.Н., ЕГН ********** и да се допусне изменение на издръжката, определена за малолетната И.И.Н., ЕГН **********, като   ответницата бъде осъдена да  заплаща издръжка в размер на 100 (сто) лева месечно за малолетната си дъщеря И.И.Н., ЕГН **********.

Претендира да му бъдат присъдени разноските по делото.  

При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответницата И.П.Т. ***, в срока за отговор на исковата молба,  е представила писмен отговор,  като е взела становище за неоснователност на иска и е оспорила твърденията, наведени от ищеца в исковата молба. Тя  твърди, че полагала всички необходими грижи за отглеждането и възпитанието на детето  от момента на раждането му до сега, като задоволявала не само потребностите му, свързани с осигуряване на добри битови условия, но съзнавала необходимостта от добро възпитание, с оглед създаването и формирането на добро поведение и навици в детето.  Изложила е, че основният фактор - спокойствие и душевен комфорт, зависещ значително от незастрашаване на специфичната и незаместима с нищо връзка "майка-дете", не следва да бъде пренебрегван. Досежно факта, че в момента ответницата живеела на съпружески начала с приятеля си И.А, твърди че отношенията между него и детето не са конфликтни, той полагал грижи за нея, отнасял се бащински и с внимание, което на практика изградило между тях връзка, градяща се на уважение, разбирателство, доверие и привързаност. По отношение на финансовото обезпечение е заявила, че  работи на трудов договор и не е материално затруднена. С приятеля й притежавали лек автомобил, имали намерение да закупят и жилище.

В подкрепа на изложените твърдения и оспорвания страните са ангажирали гласни и писмени доказателства.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

В съдебно заседание ищеца се явава лично и с адв.К.Д. от ЛАК, която поддържа предявения иск.

Ответницата И.П.Т. се явава лично в съдебно заседание и с адв.Д.С. от ЛАК, която оспорва предявения иск.

Не се спори между страните, че малолетната И.И.Н. е дете на страните, родено по време на брака им, а и последното се установява от представените по делото писмени доказателства. Бракът на страните е прекратен с Решение №23 от 12.11.2009г., постановено по гр.д.№779/2009г. по описа на Троянски районен съд. С посоченото решение и на база утвърденото между двамата споразумение, родителските права върху малолетната И.И.Н., ЕГН **********, били предоставени за упражняване на майката И.П.Т. и бил определен режим на лични отношения на детето с бащата-всяка първа и трета седмица от месеца от 14.00 часа в петъчните дни до 14.00 часа в неделните дни, както и 1 месец през лятото, който да не съвпада с редовния платен годишен отпуск на майката, също така и пет дни от всяка великденска ваканция, както и през всяка календарна година, в която последната цифра завършва на нечетно число, детето да прекарва по три дни при баща си от коледните празници-23, 24 и 25 декември, а през календарната година, чиято последна цифра завършва на четно число, детето да прекарва с баща си по три дни от новогодишните празници – 30 и 31 декември и 01 януари. Определена била и месечна издръжка в размер на 70.00 лева.

Няма спор и по въпроса, че от прекратяване на брака между родителите до настоящия момент непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето осъществява майката. Не се спори и че режимът на лични отношения на бащата с детето е упражняван в обем, определен от съда със съдебното решение.

Към момента на предявяване на иска ищецът съжителства с Р.В.Д. , а ответницата  - с И.А Ю..

От представени справки за брутно възнаграждение на л.10 и л.11 от делото, се установява, че ищецът И.Н. *** 2008“ООД и за периода м.август 2014г. до м.юли 2015г. е имал брутен доход в  общ размер на***** лв. Той е работил и по втори трудов договор в периода м.април 2014г. – м.декември 2014г., като шофьор в „Хлебопроизводство и сладкарство“ ******, като за посоченият период е получил сума в общ размер ********лв..

От нотариален акт № ******* се установява, че ищецът е придобил чрез дарение недвижим имот- апартамент № 9 в гр.Троян, ****************. От свидетелство за регистрация на МПС на л.9 в делото се установява, че ищецът притежава лек автомобил марка „Рено", ******************

От представен в съдебно заседание нотариален акт № 39, **************., се установява че ответницата И.Т. е закупила в полза на И.А Ю., апартамент и гараж в гр.*****************

По делото е представен и приет социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Троян, от който се установява, че от момента, в който майката на И. заживяла с приятеля си И.А Ю., при детето последвали редица поведенчески промени. От доклада се установява, че след всяко връщане на детето при майката, след като то е било при бащата, съгласно режима на лични отношения, определен в решението на ТРС, са били налице емоционални проблеми. По постъпила жалба от бащата, който сигнализирал, че детето спяло в едно легло с майка си и нейния приятел, като нощем ги чувало как „дишат учестено“,  била извършена проверка, която приключила с констатация, че детето говорело такива неща и за баща си пред майка си и нейния приятел. В доклада е посочено, че родителите са в непрекъснат задълбочаващ се конфликт, а детето И. ги манипулира и провокира с поведението си.При изслушване на социалния работник, изготвил социалния доклад, същият заяви, че при проучване на сигнала е издадено направление за използване на социална услуга - психолог, тъй като е било налице съмнение за наличие на синдром на родителско отчуждение.

Изслушана в съдебно заседание на основание чл.15, ал.1 и ал.4 от Закона за закрила на детето, десетгодишната И. не заявява категорично с кой от родителите си иска да живее. Посочва само, че при при „мама не е чак толкова хубаво, имам предвид къщата, където живеем, защото къщата е стара. При тати е хубаво и ми харесва, защото си имам моя стая“.

            Изслушан по реда на чл.59, ал.6 СК, ищецът  заявява, че е завел делото, защото  детето искало да  живеят заедно и това е неговото желание. Той желае да упражнява родителските права, тъй като можел много по-добре да се грижи за детето,   

           Изслушана по реда на чл.59, ал.6 СК, ответницата сочи, че е възпитавала детето си и ако има нещо, може да се поправи.

Категорично с оглед на събраните в производството доказателства, се опровергава твърдението на ищеца, че майката не полага необходимите грижи за детето, което ходело на училище мръсно, с умалели  или неуместни дрехи. В същото време се доказва другото твърдяно обстоятелство - промяната в поведението на детето и нежелание да се връща при майката, след като е била при бащата в дните,   съгласно определения режим на лични отношения.

По искане на страните, с оглед доказване на твърденията им, са разпитани свидетелите М.Б.Б. Ц.Г.П. Л.И.П. / майка на ищеца/; Р.В.Д. / живееща  във фактическо съжителство с ищеца/, Л.Л.СК.З.Й, Н.В.К. И.Р.Д. и М.Ц.Г..

От показанията на първата група свидетели, посочени от ищеца - М.Б. и  Ц.П., живеещи в съседство с ищеца, както и от показанията на Р.Д. и Л.П., които, поради връзка с ищеца, съдът кредитира с по-малка достоверност,  се установява, че когато детето е било в дома на баща си, при тръгване  плачело и не желаело да си ходи. По отношение на това обстоятелство съдът кредитира изцяло показанията на полицейския служител М.Г., като незаинтересовани и безпристрастни.  Същите намира за непротиворечиви, кореспондиращи с отразените обстоятелства в социалния доклад. Г. посочва, че е бил на работа като оперативен дежурен в РУМВР гр.Троян, когато е било поискано от майката съдействие от полицията, тъй като детето не е било върнато от бащата, след определеното му време за контакти. Полицай Г. разговарял по телефон с бащата, който заявил, че детето не искало да се връща при майка си. Когато ищецът също отишъл в полицейското управление, той водел детето и заявил, че не го задържа по никакъв начин, но то се криело зад гърба на баща си и не искало да тръгва с майката. Ответницата била с приятеля си И. Ю.. След словесен конфликт между родителите, по време на който детето плачело, майката хванала за ръката детето, то плачейки викало, че не иска да ходи при майка си, след което всички напуснали сградата на полицейското управление.

От показанията на М.Б. се установява, че детето И., когато играела със свои приятели, измежду които било и детето на свидетелката, им казвала, че не трябва да се обичат майките, а трябва да се обичат само бащите.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-пссихологична експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, компетентно и безпристрастно изготвено, се установява, че е налице синдром на родителско отчуждение /Parental Alienation Syndrome - PAS / на детето И.И.Н. спрямо майката И.П.Т.. В заключението е посочено, че от специализираното изследване на освидетелстваното дете е видно, че има пълно избледняване на предишните хубави общи преживявания с майката, като И. изпитва притеснение и чувство за вина за това обезличаване на майка си. Наблюдавано е и отхвърляне на майката-тя не присъства при желаните членова на семейството, което й се предлага да създаде чрез методиката „Плаване с лодка“. Това отхвърляне намира израз и в нарушената комуникация на И. с майка й след престой при баща й. Вещото лице сочи, че липсва нормална амбивалентност в отношението на детето към родителите й. При И. единият родител е само добър, другият-само лош. Много ясно се наблюдава поляризацията добър- лош.

В заключението е посочено, че РАS означава безкомпромисно обръщане на детето към единия – добрия, обичания родител и също толкова безкомпромисно отвръщане от другия-лошия, мразения родител, в контекста на конфликтите за родителските права и правото на лични отношения на родителите с децата.

Поведението на И. е описано като проблемно само при размяната на родителите й, като проявите са преди и след взимането й. Няма данни за отклонение в поведението й в училище или спрямо връстници, няма данни за противообществени прояви, бягства. Вещото лице е посочило, че у детето е развит „конфликт на лоялността“-научила се е да манипулира и остойностява в завимисомст от степентта на лоялност към отчуждаващия родител, което е подпомогнато и от характерното за тази възраст егоцентрично възприятие на света, което кара подрастващият да се плаши от промени, които могат да настъпят в неговия личен живот.

В заключението е посочено, че не е налице синдром на родителско отчуждение спрямо бащата И.Т.Н.. Не е налично дивиантно поведение при малолетното дете И.И.Н..

От показанията на втората група свидетели, посочени от ответницата, а именно- Л.С.-класен ръководител на детето, се установява, че през последната година то станало по-затворено и мълчаливо. Споделило, че има проблеми в семейството, че родителите й се карали. Учителката заявява, че детето винаги изглежда добре, ходи на училище в спретнат вид и с прическа. От показанията на Н.В.К. и И.Р.Д. се установява, че  когато детето И. се връщало при майка си, след посещение при баща си, било изнервено. Заявявало на майка си: “Ти не си ми майка! Друга ще ми бъде майка!“.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

За да се изменят постановени по-рано мерки и да се определят нови,  на основание чл.59, ал.9 от НК, следва да е налице  промяна в обстоятелствата, след влизане в сила на решението, с което са предоставени за упражняване родителските права на другия родител, които нови обстоятелства са от съществено значение и водят до извода, че интересите на детето ще бъдат по-добре  защитени в случай, че родителските права се предоставят на другия родител - в настоящия случай, на бащата. Тези обстоятелства визират: влошаване на условията при родителя, където детето живее; изпадане в невъзможност на родителя, при когото детето  живее, да упражнява родителските права; загубване на родителския авторитет и фактическа невъзможност на родителя , при който детето живее, да се справи с лоши прояви на детето, а другия родител да е в състояние да повлияе положително; повторно встъпване в нов брак; родителско отчуждение.

По делото е установено промяна в обстоятелствата, изразяващи се в промяна на поведението на детето и наличие на синдром на родителско отчуждение на детето спрямо майката. Новите обстоятелства са свързани с по – агресивна промяна в поведението на детето, елемент от която е и желанието да живее с баща си и нежелание да живее с майка си. Детето се научава да манипулира и да остойностява в зависимост от степента на лоялност към отчуждаващия родител. Настоящият състав, в съответствие с приетата и неоспорена по делото съдебно – психологична експертиза, приема, че в основата на поведението му е Синдрома на родителско отчуждение/PAS/.

Съдът следва да извърши преценка, при наличие  изменение на част от обстоятелствата по чл. 59, ал.4 от СК , преценени с оглед интереса на детето, изменените обстоятелства  налагат ли  промяна в титуляра на родителските права. При тази преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето, като се вземат предвид и се зачетат чувствата му,  като се отчете възрастта на детето, конкретното му развитие и зрялост, и най-вече - конкретното му психоемоционално състояние.    Настоящият състав намира, че с оглед посочените промени в обстоятелствата - наличие на синдром на родителско отчуждение спрямо майката, които с оглед висшата цел – благополучието на детето, налагат изменение на досегашния режим на упражняване на родителските права и на лични контакти, установен със споразумението между страните, утвърдено с бракоразводното решение.

Съдът отчете и възпитателските качества на двамата родители, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, пола и възрастта на детето, възможността на помощ от трети лица-близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности, и намира, че родителските права следва да се предоставят за упражняване на бащата И.Т.Н.. Същият разполага със собствено жилище и доходи, с които има възможност да осигури задоволяване потребностите на детето. Неговата майка  и жената, с която съжителства, му оказват помощ по отношение на детето, полагат грижи за момичето и се намират с 10-годишната И. в близки отношения.

            На майката И.П.Т. следва да бъде определен режим на лични отношения с детето, която ще има право да вижда и да взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца  от 14.00 часа в петъчните дни -до 14.00 часа в неделните дни, включително и да го взема при себе си за по 1-/един/ месец през лятото, който месец да не съвпада с редовния платен годишен отпуск на бащата, като той се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено майката кога ще ползва същия, а ако не направи това в посочения срок, майката ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено бащата до 31 май на съответната година; Детето ще прекарва с майката по пет дни от всяка пролетна или великденска ваканция, както и през всяка календарна година, чиято последна цифра завършва на нечетно число -детето ще прекарва при майка си по три дни от коледните празници-на 23, 24 и 25 декември , а през всяка календарна година, чиято последна цифра завършва на четно число - детето ще прекарва при майка си по три дни от новогодишните празници- на 30 и 31 декември от изтичащата година и на 1 януари следващата година до 17.00 часа.

Ответницата И.П.Т. следва да бъде осъдена да заплаща издръжка на малолетното си дете И.И.Н., родена на ***г., на основание чл. 143, ал. 2 от СК,  в размер на 100,00 лева,   чрез ищеца И.Т.Н., като неин баща и законен представител, на който е предоставено упражняването на родителските права. Съгласно чл.142, ал.2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната, която от 01.01.2016г. е 420.00лв., приета с ПМС № 375/28.12.2915г. Съдът, като отчете нуждите на детето и възможностите на родителя, за който има данни, че работи в „**** гр.Троян с месечно възнаграждение в размер на 360.00лв., то така определения размер на издръжка от 100,00 лв.  месечно е напълно подходящ, предвид възрастта на детето и ежедневно нарастващите му потребности от облекло, здравословна храна и добро образование. Ето защо съда счита, че следва да бъде изменен размера на ежемесечна  издръжка   в претендирания от ищеца размер от 100 лв.,   която се дължи от датата на влизане в сила на настоящото решение.  Ответницата следва да заплати 4% държавна такса върху тригодишните платежи по увеличения размер на издръжката по чл.143, ал.2 от СК.

            Предвид изложеното, предявеният иск, с който се иска изменение на мерките за упражняване на родителските права по отношение на малолетната И.И.Н., ЕГН **********, следва да се уважи като основателен и доказан.  

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответнцата И.П.Т. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 465.00лв., от които 80.00лв. за държавна такса, 10.00лв. за призоваване, 75.00лв. за експертиза и 300лв. адвокатско възнаграждение,  

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

 

                                                      Р     Е     Ш     И    :

 

 

ИЗМЕНЯ на основание чл. 59, ал. 9 от СК постановените мерки за упражняване на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на малолетното дете И.И.Н., ЕГН **********,   определени с утвърденото с Решение № 23 от 12.11.2009г., постановено по гр.д.№779/2009г. по описа на Троянски районен съд,  споразумение по чл. 101 от СК /отм./ , като  ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното дете И.И.Н., ЕГН **********, родено на ***г., на  бащата И.Т.Н., ЕГН **********, като определя МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето да следва местоживеенето на бащата, на неговия постоянен адрес ***.

ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между майката И.П.Т., ЕГН ********** и малолетното дете И.И.Н., ЕГН **********, като майката ще има право да вижда и да взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца  от 14.00 часа в петъчните дни -до 14.00 часа в неделните дни, включително и да го взема при себе си за по 1-/един/ месец през лятото, който месец да не съвпада с редовния платен годишен отпуск на бащата, като той се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено майката кога ще ползва същия, а ако не направи това в посочения срок, майката ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено бащата до 31 май на съответната година; Детето ще прекарва с майката по пет дни от всяка пролетна или великденска ваканция, както и през всяка календарна година, чиято последна цифра завършва на нечетно число -детето ще прекарва при майка си по три дни от коледните празници-на 23,24 и 25 декември , а през всяка календарна година, чиято последна цифра завършва на четно число - детето ще прекарва при майка си по три дни от новогодишните празници- на 30 и 31 декември от изтичащата година и на 1 януари следващата година до 17.00 часа.

ОСЪЖДА И.П.Т., ЕГН **********,  да заплаща на малолетното дете И.И.Н., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 100 лв. (сто), чрез неговия баща И.Т.Н.,  ЕГН ********** и законен представител, на който е предоставено упражняването на родителските права, считано от влизане на решението в сила, до настъпване на законова причина за нейното изменение или прекратяване.

ОСЪЖДА И.П.Т., ЕГН ********** , да заплати на И.Т.Н. с постоянен адрес:***, сумата от 465.00  /четиристотин шестдесет и пет/ лева, представляващи разноски в настоящето производство.

ОСЪЖДА И.П.Т., ЕГН **********, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Троянски районен съд, държавна такса в размер на 43.20 / четиридесет и три лв. и двадесет стотинки/ лева върху тригодишните платежи по увеличения размер на издръжката.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                     

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: