Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                  

 

 

            гр. Троян, 15.12.2016 година

 

                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд                                     първи състав

на първи декември                                           две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ц.Б.,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 645 по описа на съда за 2016 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е  с правно основание чл.150 от Семейния кодекс /СК/   

 

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.150 във вр. чл.143 от СК, предявен от Г.С.Т. ***, действаща в качеството на майка и законeн представител на малолетната си дъщеря П.А.С., родена на ***г., ЕГН **********, против А.П.С. ***.

      Ищцата твърди, че от съвместното й съжителство с ответника има родени две деца, едното от които е малолетната им дъщеря П.А.С., родена на *** година, а другата дъщеря навършила пълнолетие. Посочила е, че след като двамата с ответника се разделили през 2013 година, със сключено помежду им съдебно споразумение, на нея били възложени за упражняване родителските права върху децата, включително и родителските права върху малолетната П., като Троянският районен съд по гр.дело № 1152 по описа за 2012 година, осъдил ответника да й заплаща, в качеството й на майка и законна представителка на детето П., по 80 /осемдесет/ лева месечна издръжка.

От определянето на издръжката до подаване на исковата молба изминали около четири години. Твърди се, че през този период от време обстоятелствата, при които първоначалната издръжка  била опредЕ., съществено се изменили - детето порастнало, поради което опред.та издръжка от 80.00 лв. месечно станала изключително недостатъчна и следвало да бъде увеличена, за да бъде възможно да бъдат удовлетворени нарастналите нужди от средства за задоволяване на потребностите й от храна, облекло, обувки, учебници, различни ученически пособия, както и за задоволяване на най-елементарните й културни потребности. Ищцата твърди, че полага всички усилия да задоволява нарастналите потребности на детето П., но били необходими по-сериозни средства, с които тя не разполага. Посочила е, че от 01.10.2009 година е изменена и нормативната уредба, касаеща размера на дължимите издръжки в страната, предвид което присъдената през 2012 година издръжка в размер на 80 лева за дъщеря й се явява под определения законов минимум.

Ищцата прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде изменен размерът на издръжката, която следва ответникът да дава за малолетната си дъщеря, като бъде осъден ответника да й заплаща, в качеството й на майка и законна представителка на дъщеря им П., родена на *** година, по 160 /сто и шестдесет/ лева месечна издръжка, вместо по 80 лева, както е в момента, считано от 25.08.2016 година за в бъдеще до настъпването на законна причина за нейното изменение или прекратяване.

  Претендира направените разноски в производството.

  В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения,  ищцата е ангажирала писмени доказателства,  които са  допустими и относими към спора.

 При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК,   в срока за отговор на исковата молба, ответникът, чрез назначения особен представител-адв.Х.В. от ЛАК, е представил писмен отговор, в който е взел становище за неоснователност на иска в претендирания размер.  Представителят е посочил, че издръжката следва да бъде опред. в законоустановения минимален размер, тъй като по делото не са ангажирани доказателства какви доходи реализира ответника.

В съдебно заседание ищцата се явава лично и с адв.Светла Станчева от ЛАК, която поддържа предявеният иск  и моли същият да бъде уважен.

  Ответникът А.П.С.  се представлява от назначения особен представител-адв.Х.В. от ЛАК, който прави искане да бъде уважен частично предявения иск, до размера на минимално установения законов размер на издръжката, установен в чл.142, ал.1 от СК.

 Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

 От представеното по делото удостоверение за раждане серия ТРАБ № 030232 от 07.11.2003г. на Община Троян се установява, че страните са родители на П.А.С., родена на *** година.  

 По делото е представено протоколно определение № 65 от 04.02.2013г. по гр.д.№ 1152 по описа на Троянски районен съд за 2012г., от което се установява, че ответникът е осъден да заплаща на малолетната си дъщеря П.А.С., родена на *** година, чрез нейната майка и законен представител Г. С. Т., месечна издръжка в размер на 80.00лв. Определението на съда е влязло в законна сила на 04.02.2013г. Със същото протоколно определение ответникът е осъден да заплаща и на другата си дъщеря Е.А.С. родена на ***г., месечна издръжка в размер на 80.00лв. Към датата на предявяване на иска Е.А.С. е навършила пълнолетие.

По делото е  прието становище от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Троян, от което се установява, че  всички потребности на малолетното дете П.А.С.– основни, здравни, обучителни и емоционални, са изцяло задоволени от майката Г.Т.. Майката и детето живеят в апартамент от четири стаи, собственост на родителите на Г.Т.. Майката има подкрепата  на разширения роднински кръг. Детето П. С. е ученичка в 7 клас в СУ „Св.Климент Охридски“ гр.Троян.

Изслушана, при условяита на чл.15, ал.1 от ЗЗДет., тринадесетгодишната П.А.С. заявява, че посещава частни уроци по математика и има желание да посещава частни уроци по английски език, но няма възможност за това. Посочва, че дрехи и обувки й купува майка й. Баща й не й е изпращал подарък за рождения ден, при последната им среща й дал пари.

Ищцата е ангажирала гласни доказателства с оглед доказване на твърденията, изложени в исковата молба, че ответникът работи като международен шофьор и съответно реализира доходи от тази дейност. Разпитана е свидетелката Р.Л.П., която посочва, че от 15 години познава бащата на П., тъй като със сестра й Е. са приятелки още от времето, когато са посещавали детска градина. П. заявява, че й е известно от Е. С., че бащата работи като международен шофьор и отсъства за дълго време, като така е било и когато родителите са живеели съвместно.  Съдът кредитира показанията на свидетелката П., които намира за непротиворечиви, кореспондиращи с отразените обстоятелства в становището на ДСП-Троян.

От представена служебна бележка № 141/23.08.2016г., издадена от „**********“ АД, се установява, че чистият доход на Г.С.Т. за периода от месец декември 2015г. до месец юли 2016г. вкл. е 2098.17лв., като месечните й трудови възнаграждения са в различен размер – от 65.61 лв. за месец декември 2015г. до 636.85лв. за месец юли 2016г. От социалния доклад се установява, че от 07.11.2016г. Т. работи в „*******“ ЕООД гр.Троян с месечна заплата 600.00лв., но не са представени доказателства за установяване на това обстоятелство.

 При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

           Основателността на иска по чл.150 от СК се предпоставя от наличието на съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна на възможностите на задълженото лице. Съгласно нормата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са работоспособни и дали имат имущество, от което могат да се издържат. Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде определен с оглед критериите, визирани в чл.142, ал. 1 от СК- в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителите. Нуждите на детето се преценяват, като се вземе предвид възрастта му, здравословното му състояние, разходите за облекло и храна, както и разходи по обучението му.

         В настоящия процес са въведени два довода за изменение размера на присъдената издръжка– увеличена възраст на детето и настъпило нормативно увеличение на минималната работна заплата.

           Съдът намира, че в процеса се доказа изменение в нуждите на детето във връзка с обичайния растеж през последните приблизително четири години след постановяване на протоколно определение по гр.д. № 1152/2012г. на ТРС, с което е опред. месечна издръжка в размер на 80.00лв. Този период, предвид интензивните социално - икономически  процеси в страната, водещи до повишаване на разходите, свързани със задоволяване на елементарните битови потребности на децата, се приема като траен, съществен и продължителен.

Понастоящем детето е на 13 години и е ученичка в 7 клас. Именно предвид възрастта на детето, обективно значително са нараснали личните нужди на същото, като растежът и свързаното с него развитие, винаги предопределя и повече средства за издръжка за обичайните нужди. Това е възраст на интензивно  физическо и психическо израстване, при която необходимостта от разходи за учебници, учебни пособия, уроци, пълноценна и разнообразна  храна, облекло и обувки, е несъмнено завишена. Освен тези  неотложни и жизнено необходими разходи, са необходими и допълнителни за свободното време и на детето.

            По отношение на здравословното състояние на детето не се твърди и не са събрани доказателства да има трайни или хронични заболявания, които изискват ежемесечно отделяне на средства. В производството са установени само доходите на майката, като по отношение на доходите на ответника е установено само, че работи като шофьор международни превози, като какъвто е  работил и към момента на постановената издръжка в размер на 80.00лв.               Възможността на родителите винаги е обективна и конкретна и се определя от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. При изследване на възможностите на едно лице не се търсят единствено удостоверените доходи, получени по трудово или служебно правоотношение, или от собствена търговска или стопанска дейност, а съдът изследва за наличието на всякакви източници на доходи, включително такива, получени чрез полагане на труд, без да са удостоверени по някакъв начин или в натура. Твърди се и са ангажирани доказателства за наличие на доходи, които ответникът трайно реализира от дейност като шофьор международни превози. Предвид което съдът приема, че същият има обективна възможност да заплаща издръжка в увеличен размер. Освен това взе предвид, че за същия е отпаднало задължението да заплаща издръжката, опред. в същия размер / 80.00лв./ за другата си дъщеря Е., която на 05.08.2016г. е навършила 18-годишна възраст. По отношение доходите на бащата следва да се отчете, че е в трудоспособна възраст, млад, неангажиран с прякото отглеждане на детето П., т.е. покриващ в ежедневието само личните си разходи, извън опред.та му издръжка. Конкретно негово участие с допълнителни средства не беше установено в процеса. Тук съдът отчита и следното: при определяне на първоначалния размер издръжка родителите са постигнали споразумение, без съдът да изследва възможностите им, а сключването на споразумение винаги предполага взаимни отстъпки.

           В случая, единственото ново обстоятелство е изминалият период от почти четири години, който сам по себе си предполага, че разходите за детето, с оглед възрастта му, за облекло, храна и обучение, са нарастнали значително.

Съдът съобрази представените писмени доказателства и счита, че майката не е в състояние  сама да осигурява  всички необходими средства за храна, облекло, учебни пособия и допълнителни платени учебни часове /частни уроци/ по математика и английски езики, както и културни развлечения на детето. Размерът от 160 лева месечно, който се претендира понастоящем, съставлява  около 1/3 от чистия доход на майката, която обаче следва да поеме по-малък дял от издръжката на П., за която полага непосредствените грижи.

           Като изходи от нуждите на 13-годишната П. и възможностите на родителите й, като съобрази изложеното в социалния доклад, съдът намира, че за задоволяване на месечните потребности на детето са необходими около 250 лева месечно, от които по-малък дял в размер на 100 лева, следва да се поеме от майката, а бащата да осигури разликата от 150 лева.

           С оглед изложеното следва да се измени опред.та издръжка, като се увеличи до размера от 150.00 лева, считано от подаване на исковата молба – 25.08.2016г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

 Дължимият размер издръжка от бащата се извежда и предвид действието на разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК , която определя  минималния размер на дължимата издръжка като ¼ от минималната работна  заплата за страната, която от 01.01.2016г. е 420.00лв., приета с ПМС № 375/28.12.2015г.

Съдът не възприема като обосновано становището на представителя на ответника,че няма ангажирани доказателства за неговите доходи и не следва да дава повече от минимално установения законов размер на месечна издръжка. Съдът съобрази ,че сумата 150 лева месечна издръжка отразява установените  по чл. 143, ал.1 от СК критерии - възраст на детето, полагането на ежедневните грижи само от майката, трудовата ангажираност на бащата, който от дълги години е шофьор международни превози. Няма данни, че бащата страда от заболявания, които затрудняват полагането на труд,  че заплаща издръжка на други деца или са налице други причини, които препятстват увеличаването на присъдената издръжка от 80 лева на 150 лева и това би го затруднило.

         Настоящата инстанция съобразява задължителните  указания, дадени  на съдилищата относно делата за издръжка  по ППВС № 5/1970 г.- т. 4 досежно възможността на лицето, което дължи издръжка, която е винаги обективна и конкретна, определя се от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице, както и по ППВС № 5/1981г. -т.1 относно целта на издръжката - да се осигурява условия на живот на издържаното дете, каквито то би имало, ако родителите биха живели заедно.

Предвид изложеното, предявеният иск следва да се уважи като основателен и доказан до размер на 150.00лв., като за разликата до 160.00лв., следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. 

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът   следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски в размер на 234.38лв., съгласно представен списък по чл.80 ГПК, съразмерно с уважената част от иска.

           Ответникът следва да заплати държавна такса върху увеличената издръжка в размер на 100.80лв.

           На основание член 242, ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

 

 

                                                      Р     Е     Ш     И    :

 

 

  ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 от СК, размерът на издръжката, опред. с протоколно определение № 65 от 04.02.2013г., постановено по гр.д. № 1152 по описа на Троянски районен съд за 2012г.,  която А.П.С., ЕГН **********, е осъден да заплаща на малолетното си дете  П.А.С., родена на *** година, чрез нейната майка и законен представител Г. С. Т., като я УВЕЛИЧАВА от 80.00 (осемдесет) лева на 150.00 (сто и петдесет) лева месечно, считано от предявяване на иска – 25.08.2016г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко вземане до окончателното му изплащане, като за разликата до претендираният размер от 160.00лв., отхвърля иска в тази част като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА А.П.С., ЕГН **********, да заплати на Г. С. Т., в качеството й на майка и законен представител на малолетната П.А.С., сумата от 234.38 /двеста тридесет и четири лева и 38 ст./ лева, представляващи разноски в настоящето производство, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА А.П.С., ЕГН **********, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Троянски районен съд, държавна такса в размер на 100.80 / сто лева и 80 ст./  лева, представляваща 4 % върху увеличената издръжка за три години.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта на увеличения размер на издръжката.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от датата, на която е обявено решението-15.12.2016г.

                                                                    

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: