Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                            № 113

 

                      гр. Троян, 25.04.2016 година

 

                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Троянски районен съд                                        първи състав

на двадесет и пети март                                две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ц.Б.,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 692 по описа на съда за 2015 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е  с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК   

 

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК  от Г.Й.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адвокат Г.Г. от САК, срещу И.М.Я. ***. Претендира се установяване съществуването на вземане, за заплащане на  което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 255 от 10.06.2015г. по ч.гр.д.№ 464/2015г. по описа на Районен съд гр.Троян.

            Ищецът твърди, че с устен /неформален/ договор за заем от 30.08.2013г., в качеството му на заемодател, предоставил в заем на заемателя И.М.Я. сума в размер на 700 лв., които последната следвало да върне в срок до 31.12.2013г. Заемната сума била предоставена чрез пощенски запис от дата 30.08.2013г.,   получена лично от длъжника на същата дата, видно от приложена справка от Пощенска станция гр. Банско.

          Твърди се, че към момента на предявяване на иска, въпреки многократните покани от страна на ищеца, заемателят И.Я. все още не била върнала горепосочената сума. Съгласно разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД, ищецът е посочил, че е налице валиден договор за заем и поради неизпълнението на задължението от страна на ответника в продължение на повече от година от датата на падежа, той търси правата си по съдебен ред.

            Ищецът Г.Й.К. твърди, че  е подал заявление вх.№ 3599/08.06.2015г. за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК и по образуваното ч.гр.д. № 464/2015г. по описа на Районен съд гр.Троян, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 255 от 10.06.2015г.

            Ищецът моли съда да  признае за установено, че ответника И.М.Я. дължи на Г.Й.К. сумата в размер на 700 лв., представляваща неизпълнение на парично задължение по устен / неформален/ договор за заем от 30.08.2013г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателно изплащане на сумите. Претендира заплащане на разноските.

В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения, освен изискване на ч.гр.д. № 464/20145г., ищецът е ангажирал писмени доказателства, които са относими и допустими към спора.

При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът И.М.Я. ***, в срока за отговор на исковата молба,  е представила писмен отговор, като е взел становище за допустимост, но неоснователност на иска, като е ангажирала доказателства. Ответницата в отговора твърди, че няма каквито и да е било задължения спрямо ищеца и никога не била сключвала договор за заем с него, и не е встъпвала в заемни правоотношения, поради което е подала в законоустановения срок възражение с вх. № 3752/12.06.2015 год. по чл. 414 от ГПК срещу издадената Заповед за изпълнение.

 Ответницата твърди, че не отговаря на истината изложеното в исковата молба, че с ищеца сключили на 30.08.2013 год. устен /неформален/ договор за заем, по силата на който той, като заемодател, й предоставил в заем сумата от 700 лв., а тя, като заемополучател, се била задължила да му върна тази сума в срок до 31.12.2013 год.  Не отговаряло на истината и изложеното от него, че й е отправял многократни покани за връщането на тази сума.

              Ответницата твърди, че на 30.08.2013 год. получила от ищеца пощенски запис за сумата от 700 лв., която не й била изпратена от него като заем въз основа на сключен помежду им договор за заем, както той твърди.Тъй като с ищеца не били встъпвали в заемни правоотношения, то тя нямла задължението да му връща процесната сума след получаването й. Посочила е, че на 26.10.2012 год. тя и съпругът й Е.Х.Я. продали на фирмата на ищеца "Корсо" ЕООД, ЕИК: ******* два земеделски недвижими имота, находящи се в с.Чифлик, община Троян, а именно - Овощна градина с кад. № 81476.83.601 и Овощна градина с кад. № 81476.83.602. Съпругът на ответницата споделил на ищеца, че ответницата притежавала наследствен имот в с. Бели Осъм, махала „Бошняшка, като сградите в него, построени от дялан камък, се били срутили, както и че камъкът от тези сгради би могъл да се използва за изграждането на подпорна стена, каквато ищецът искал да изгради. Поради това, ответницата и съпруга й предложили на ищеца да му продадат този материал.Ищецът се съгласил с това и ангажирал съпруга на ответницата да организира товаренето, превоза и разтоварването на материала от с. Бели Осъм до с. Чифлик. Уговорката била, че ищецът ще възстанови всички разноски във връзка с превоза, товаренето и разтоварването на материала, както и ще заплати стойността му - по 80 лв. /осемдесет лева/ на кубик, като след доставянето му, следвало да го измерят точно и да оправят сметките помежду им.

Ответницата твърди, че през 2013 год. съпругът й  организирал повече от двадесет курса от с. Бели Осъм до с. Чифлик, като доставли на ищеца близо 50 /петдесет/ кубика дялан камък от нейния наследствен имот. За целта съпругът й ангажирал работници, които заедно с него товарели материала от с. Бели Осъм и го разтоварвали в с.Чифлик. Съпругът й ангажирал и няколко товарни автомобила, чрез които да се осъществи превоза. Товаренето, превоза и разтоварването на материала се осъществявало съгласно договорката им с ищеца, за негова сметка. Именно във връзка с посрещането на тези разноски, както и със заплащането на стойността на доставения му дялан камък, ищецът по делото изпратил процесната сума, а не въз основа на договор за заем. На 11.03.2013 год. чрез пощенски запис той превел на съпруга на ответницата Е.Я. сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/. На 30.08.2013 год. ищецът превел на ответницата, отново чрез пощенски запис, процесната сума от 700 лв. /седемстотин лева/, а на 29.10.2013 год., отново на името на съпруга й, ищецът превел още 200 лв. /двеста лева/. Тези пари били изпратени от ищеца не като заем, а с цел посрещането на разходите по доставката на материала и за частичното плащане на стойността му от негова страна. След като материалът бил доставен на ищеца, той изградил подпорната стена, като продължавал да дължи пари на ответницата и съпруга й във връзка с доставения му материал. Поради това ответницата и съпругът й многократно канили ищеца да премерят доставения му материал, да изчислят на каква стойност е и да оправят окончателно сметките помежду си. Всеки път той отклонявал  и вследствие на това, отношенията помежду им се влошили и се скарали.

В подкрепа на изложените в отговора на исковата молба твърдения и възражения, ответникът е ангажирал писмени доказателства, които са относими и допустими към спора.   

В съдебно заседание искът се поддържа от пълномощника на ищеца   адвокат А.П., както и от адвокат Г.Г. ***, която прави искане да се присъдят направените деловодни разноски по приложен списък съгласно чл.80 от ГПК. В представените по делото писмена защита процесуалният представител Г.Г. доразвива правните си доводи за основателност и доказаност на исковата претенция.

Ответницата И.Я. се представлява от адвокат А.Ч. ***, който моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендират се анправените разноски по делото по приложен списък съгласно чл.80 от ГПК. В представената по делото писмена защита процесуалният представител е изложил правните си доводи за неоснователност и недоказаност на иска.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

От представения от ответницата нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 65, т.ІІІ, рег.№********. на нотариус Димитър Кънчевски-рег.№ 525 от НК с район на действие Районен съд гр.Троян, се установява, че отв.Я. и съпругът й Е.Х.Я., продали на „КОРСО“ ЕООД с ЕИК *****, управлявано и представлявано от Г.Й.К., два поземлени имота в с.Чифлик, обл.Ловешка, а именно: ПИ с идентификатор № 81476.83.601 по КККР на с.Чифлик с площ 1567кв.м. и ПИ с идентификатор № 81476.83.602 по КККР на с.Чифлик с площ 1766 кв.м., и двата с начин на трайно ползване: овощни градини.

От представената от ищеца справка за експресни записи на Пощенска станция гр.Банско към „Български пощи“, се установява, че ищецът Г.К. е изпратил на ответницата И.Я. експресен пощенски запис в размер на 700.00лв. на 30.08.2013г. Това обстоятелство не е и спорно между страните.

В подкрепа на твърденията си, изложени в исковата молба, че сумата от 700лв. е предоставена в заем на ответницата, ищецът е ангажирал гласни доказателства. От показанията на свидетелката Е.Г.К. – дъщеря на ищеца, се установява, че през месец август 2013г. ответницата се обадила по телефона и поискала ищецът да й изпрати сумата от 700лв. за погасяване на задължение към банка.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обосновано. От него се установява, че И.М.Я. е получила кредит от ***** на ***** в размер на ******. със срок за погасяване от 7 години. Кредитът е обслужван редовно до 28.06.2009г. и от м.10.2010г. е станал съдебен. За периода 30.08.-30.09.2013г. по кредита е извършено погасяване чрез СИС при ТРС за 650.04лв. на 20.09.2013г.

В подкрепа на твърденията си, изложени в отговора на исковата молба, че сумата от 700.00лв. е изпратена от ищеца на ответницата за заплащане на дялан камък, доставен му от последната от нейна стара наследствена къща в с.Бели Осъм, обл.Ловешка, ответницата е ангажирала гласни доказателства. От показанията на свидетелите Д.Р.Х. С.К.Б. и Т.Л.П., се установява, че тримата свидетели са участвали при товарене и транспортиране на дялани камъни от имота на отв.Я. ***. И тримата свидетели обаче не посочват с категоричност времето, когато са участвали в посочената дейност, като този период посочват с условност - преди 2-3 години /разпитът им е проведен в с.з. от 04.12.2015г./.

По делото е прието заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обосновано и професионално изготвено, от което се установява, че   в западната част на имоти с   № 81476.83.601  и  № 814768602 е изградена подпорна стена от габиони, запълнени с дялан камък. В подпорната стена са вложени 58.42 куб.м. дялани камъни, чиято пазарна стойност е 2630.00лв.

Във връзка със спорното обстоятелство кога е изградена подпорната стена, св.К. твърди, че през 2012г., когато баща й придобил имот от ответницата и нейния съпруг в с.Чифлик, обл.Ловешка, към момента на изповядване на сделката, в имота вече имало изградена подпорна стена от габиони. От показанията на свидетеля М.П.И. се установява,  че същият е помагал в изграждането на подпорната стена в имота на ищеца, което започнало през 2010г. и завършило през 2012г.

По делото е прието  заключение по допусната допълнителна задача на съдебно-техническа експертиза, което съдът не кредитира, тъй като, от една страна, вещото лице инж.П.В., изготвила заключението, не е специалист по фотограметрия и картография, а от друга страна, съдът констатира пълна идентичност между съдържанието на посоченото заключение и съдържанието на заключение, изготвено със същата задача от вещо лице Е.Г. М. по гр.д. № 691/2015г. по описа на Районен съд гр.Троян, със страни: ищец Г.Й.К. и ответник Е.Х.Я.. Във връзка с направеното оспорване от процесуалния представител на ищеца, съдът допусна повторна съдебно-техническа експертиза относно задачата за определяне налична ли е била подпорната стена към 2009г., 2011г. и към 26.10.2012г., като изготвеното заключение от инж.В.П. кредитира като обосновано и професионално изготвено. От него се установява, че  в северозападната част на имот с идентификатор  № 81476.83.602 по КККР на с.Чифлик, подпорната стена е била изградена към 26.10.2012г. Тя е била изградена още към 2011г., съгласно представените от ОС „Земеделие“ гр.Троян 2 бр.аерофотоснимки в различен мащаб, на които ясно личи изображението на подпорната стена.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите Д.Р.Х. С.К.Б. и Т.Л.П., относно обстоятелството кога е доставян дялан камък в имотите, продадени от ответницата и нейния съпруг на дружеството, чийто управляващ и представляващ е ищеца К., тъй като същите се опровергават от    приетото заключение по повторната съдебно-техническа експертиза.

 Съдът кредитира показанията на свидетеля М.П.И. като последователни и логични, кореспондиращи със заключението по изготвената повторна съдебно-техническа експертиза.

Съдът кредитира показанията на свидетелката Е.Г.К., като на основание чл.172 ГПК ги преценява с оглед всички други доказателства по делото, като отчита нейната заинтересованост  в полза на ищеца Г.К., чийто дъщеря е свидетелката.

От приложеното   ч.гр.д.№ 464/2015г. по описа на Районен съд гр.Троян се установява, че на 08.06.2015г. ищецът подал заявление вх.№ 3599 до Районен съд гр.Троян за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като по образуваното ч.гр.д № 464/2015г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 255 от 10.06.2015г.,  с която е разпоредено И.М.Я. ***   да заплати на Г.Й.К., ЕГН **********, с адрес: ***,   сумата от 700.00лв., представляваща главница по договор за заем, ведно със законната лихва, считано от 08.06.2015г. до окончателно изплащане на сумата и сумата 25.00лв. – разноски за държавна такса и  200.00лв.- разноски за адвокатско възнаграждение .

   И.М.Я. ***, е подала възражение вх.№ 3752 от 12.06.2015г., с което е оспорила изпълнението на вземането по издадената заповед за изпълнение.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила, ако с него се възразява срещу вземането или вземането не се признава. 

Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до съществуването на изискуем дълг към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.

В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска. В случая правния интерес от предявяване на иска ищецът доказва с приложените по делото документи, от които се установява, че длъжникът е подал възражение по реда на чл.414, ал.1 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч. гр.дело № 464/2015г. по описа на Районен съд гр.Троян, т.е. оспорил е вземането на заявителя. Искът е предявен  в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и е допустим.

 Съществуването на процесното притезателно материално право и респективно основателността на предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на установяване, при условията на пълно доказване, елементи от фактическия  състав на договора за заем по чл.240 ЗЗД: съществуване на облигационно правоотношение по договор за паричен заем и дадена въз основа на него парична сума, както и поето насрещно задължение на ответника да върне предоставената сума в уговорен между страните срок.

Настоящият състав с определение № 349 от 29.09.2015г., с изготвяне на проекто-доклад по делото, е разпределил доказателствената тежест, като е указал на ищеца, че следва да проведе пълно и главно доказване на фактите относно съществуването на облигационното правоотношение - възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за пораждането му, настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на насрещните задължения по процесния договор от страна на ищеца.

Съдът  приема за установено и доказано, че на 30.08.2013г. ищецът е изпратил с пощенски запис сумата от 700.00лв. на ответницата. От събраните доказателства обаче не може да се приеме за установено, че тази сума е предоставена на основание устен договор за заем. Не се доказа по делото, че ответницата се е задължила да върне посочената сума, както и че между страните е било уговорено това да стане в срок до 31.12.2013г.  

От показанията на свидетелката Е.К. се установява единствено, че ответницата Я. е поискала сумата от 700.00лв. от Г.К., за да погаси свое задължение по потребителски кредит, която сума той й е изпратил, което  се потвърждава и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Обстоятелството на предаване на сумата обаче не установява наличието на заемно правоотношение между страните по делото. Настоящият състав споделя доводите на процесуалния представител на ответницата, изложени в писмената му защита, че не може да се презюмира, че предаването на суми от едно лице на друго става на основание договор за заем, а основанието подлежи на доказване от страната, която се позовава на него. Не съществува законова презумпция, която да замести доказването на основанието, на което сумата е преведена. Доколкото ищецът твърди, че това основание е договор за заем, то той следва да установи в процеса не само предаването на сумата, което е част от фактическия състав на договора за заем, но и другите му елементи, за които съдът му е указал в определение  № 349 от 29.09.2015г.

 Макар и да не се доказа уговорен срок за връщане на сумата, съгласно чл.240, ал.3 от ЗЗД, ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари в течение на един месец от поканата. По делото не се събраха доказателства, които да са в подкрепа на твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, че той многократно е отправял покани до ответницата за връщане на сумата в размер на 700.00лв.

  Не се установи дори еднократно отправяне на покана от ищеца към ответницата за връщане на сумата.

 Предвид изложеното, предявеният иск, с който се иска да се признае за установено, че вземането на ищеца, за което  е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 464/2015г. по описа на Районен съд гр.Троян, съществува, следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски в размер на 420.00лв., съгласно представен списък по чл.80 ГПК, от които 300.00лв. възнаграждение на адвокат и 120.00лв. за внесен депозит за вещо лице.  

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р     Е     Ш     И    :

            ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от Г.Й.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адвокат Г.Г. от САК, иск по чл. 422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК, да се признае за установено по отношение на   И.М.Я., ЕГН ********** ***, че дължи на Г.Й.К., ЕГН **********, сума в размер на 700.00 / седемстотин/ лева, представляваща неизпълнение на парично задължение по устен / неформален/ договор за заем  от 30.08.2013г., ведно със законната лихва от 08.06.2015г. до окончателно  изплащане на вземането, за която сума  в полза на Г.Й.К., ЕГН **********, е издадена Заповед № 255 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.06.2015 г. по ч. гр. д. № 464/2015г. по описа на Районен съд гр.Троян .

ОСЪЖДА Г.Й.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на И.М.Я., ЕГН ********** ***,  сумата от 420.00   /четиристотин и двадесет/ лева, представляващи  разноски в настоящето исково производство.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                    

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: