Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 № 119

 

гр. Троян, 28.04.2016 година

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд                                        първи състав

на тридесети март                                             две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ц.Б.,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 806 по описа на съда за 2015 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно  основание чл.288 от ТЗ във вр. чл. чл.266, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.258 от ЗЗД  и  чл.294, ал.1 от ТЗ във вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени  от „УЛТРАСТИЛ -ТОНЧЕВ И ТОНЧЕВА СИЕ“ СД, с ЕИК  110015966, със седалище и адрес на управление: с.Черни Осъм, обл. Ловеч,  ул. „Васил Радев" №2, представлявано от управителя Милчо Иванов Тончев срещу „МАНУ ГРУП" ЕООД с ЕИК 201257156, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, обл.Ловеч, ул."Криволак" № 35а, представлявано от управителя Мануела Миткова Нанковска. 

В исковата молба се твърди, че на 02.03.2015г. между  ищцовото дружество и ответното дружество  бил сключен договор за изработка на дъбови табли за легла, изрично уговорени като вид, размери, бройка и отговарящи на представени от ответника мостри.Предмет на договора били следните дъбови табли:

1.Дъбови табли за легла ПЕЛ 4.6/148см./ - 10 бр.

 2.Дъбови табли за легла ПЕЛ 5./163см./  - 10 бр.

 3.Дъбови табли за легла ОРГ 3./101 см./ - 10 бр.

 4.Дъбови табли за легла ОРГ 4.6/148см./ - 10 бр.

 5.Дъбови табли за легла ОРГ 5./163см./   - 10 бр.

 6.Дъбови табли за легла ОАК 4.6/148см./ - 10 бр.

 7.Дъбови табли за легла ОАК 5./163см./   - 10 бр.

 8.Дъбови табли за легла ОАК 6./193см./   - 10 бр.

 9.Дъбови табли за легла ОРГ 6./193см./   - 10 бр.

         Твърди се, че след сключване на договора ищецът издал фактура за аванс № 701/20.03.2015г. на стойност 1800.00лв., която била заплатена от ответника по банков път на 21.03.2015г.

Ищецът твърди, че възложената му изработка била изпълнена съобразно уговореното, отговаряща и съобразена напълно с поставените от ответника изисквания-проекти относно модел, материал, размери, допълнителни материали, качество и др.

В хода на работата било установено, че поради високата цена на дъбовия материал възникнала необходимост от заплащането на още един аванс за материали, с което ответникът се съгласил. В тази връзка ищцовото дружество издало фактура № 707/03.04.2015г. на стойност 950.00лв., която също била платена по банков път на 03.04.2015г. от ответника.

През времето на изпълнение на договора ответникът контролирал работата чрез 7-8 посещения на негов представител на обекта, който присъствал и по време на опаковането, като не били констатирани никакви забележки или недостатъци, а било потвърдено съответствието на изработеното с уговореното качество.

След изработването на всички поръчани дървени табли ищецът издал фактура № 709/06.04.2015г. за 80 бр. табли със сума за крайно плащане, след приспадане на авансите, в размер на 6852.25лв. с ДДС, като с ответника се уговорили, че ще издадат фактура  за останалите 10 броя табли по-късно. На 20.04.2015г. била издадена фактура № 713/20.04.2015г. за останалите 10 броя табли на стойност 1395, 86 лв. с ДДС.

            Между страните било уговорено ответникът да изпрати на 07.04.2015г.  транспорт за приемане на изработеното, което не било извършено и така, според ищеца, ответното дружество не изпълнило задължението си да прегледа окончателно предмета на договора и да го приеме. След многократни телефонни разговори и разменена кореспонденция,  ответникът също така не заплатил останалата дължима сума по фактура № 709/06.04.2015г. и фактура №713/20.04.2015г. в размер на 8248.11 лв.

               На 10.07.2015г. на ответника била изпратена покана изх. № 89/10.07.2015г. с обратна разписка, представляваща молба в седемдневен срок от получаването на същата, да престъпи към плащане на неплатените задължения съгласно фактури №709/06.04.2015 и № 713/20.04.2015г. по банкова сметка. ***ба не било постъпило плащане от страна на ответника.

               Ищецът прави искане  съдът да постанови  решение, с което  да определи подходящо място, където "УЛТРАСТИЛ - ТОНЧЕВ И ТОНЧЕВА СИЕ" СД да предаде изработените дървени дъбови табли и да осъди "МАНУ ГРУП" ЕООД, ЕИК 201257156, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул."Криволак" № 35а, представлявано от управителя Мануела Миткова Нанковска, да заплати на "УЛТРАСТИЛ -ТОНЧЕВ И ТОНЧЕВА СИЕ" СД, ЕИК 110015966, със седалище и адрес на управление: обл. Ловеч, община Троян, с. Черни Осъм - 5620, ул. „Васил Радев" №2, представлявано от Милчо Иванов Тончев, сумата от 8248,11 лв., представляваща вземане по  договор за изработка на 80 бр. дъбови табли за легла, за което вземане са издадени фактура № 709/06.04.2015г. на стойност 6852,25лв. с ДДС и фактура №713/20.04.2015г. на стойност 1395, 86 лв с ДДС, ведно с лихва за забава върху главницата от деня на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; както и да  осъди "МАНУ ГРУП" ЕООД, ЕИК: 201257156, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. "Криволак" № 35А, представлявано от управителя Мануела Миткова Нанковска, да заплати на "УЛТРАСТИЛ -ТОНЧЕВ И ТОНЧЕВА СИЕ" СД, ЕИК: 110015966, със седалище и адрес на управление: обл. Ловеч, община Троян, с. Черни Осъм - 5620, ул. „Васил Радев" №2, представлявано от Милчо Иванов Тончев сумата от 144,63 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 8248.11 лв., за периода от 23.07.2015 г. до 23.09.2015 г.

Претендира се и присъждане на направените в хода на производството съдебни разноски.

              В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения, ищецът е ангажирал писмени доказателства, които са допустими и относими към спора.

При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответното дружество „МАНУ ГРУП“ ЕООД гр.Троян, представлявано от управителя Мануела Миткова Нанковска, в срока за отговор на исковата молба,  е представил писмен отговор, в който оспорва искът като неоснователен. Ответникът твърди, че таблите, които са предмет на договорните отношения между страните, произведени в производствената база на ищцовото дружество, не отговаряли на мострите, които ответникът предоставил-както по вид на дървото, така и по размери на детайлите в таблите. Мострите на таблите били изпратени от клиента на „МАНУ ГРУП“-търговец от Англия,  във фирма „ДАБОРА“ ЕООД гр.Априлци, тъй като поръчката за табли била голяма. Ответникът предоставил една част от тях да бъдат изработени от ищцовото дружество, като били уточнени моделите и бройките, отразени в документ.

Ответникът твърди, че една от фактурите, издадени от ищеца, предмет на иска- фактура № 713/20.04.2015г. на стойност 1395.86лв., не е подписана и не е приета от „МАНУ ГРУП“ ЕООД, тъй като броя на таблите, според поръчката, бил 80бр., а не 90бр.

Ответникът твърди, че мострите на таблите били натоварени от „ДЕБОРА“ ЕООД и предоставени лично на собственика на „УЛТРАСТИЛ“ –М.Тончев. След обсъждане на моделите, започнало производството на таблите. В самия производствен процес в цеха в с.Черни Осъм, обл.Ловешка, управителят на ответното дружество посочва, че правила преглед на таблите три пъти. При първия преглед констатирала, че голяма част от таблите били полусглобени и направила забележка, че има много чепи, много кит и не добре сглобени табли. Вторият път констатирала, че не бил спазен размерът на единия от детйлите на таблите, които вече били сглобени. Твърди, че управителите, както и отговорника на производството, й казали, че могат да направят частичен ремонт. След него обаче таблите не били с необходимите размери. Третият път видяла, че повече от половината табли били опаковани. Разопаковали ги, при което управителят на ответното дружество констатирала, че повечето от тях били с проблеми във вида на дървесината, не добре сглобени, с фуги в сглобките, с разминаване в размерите на отделните детайли. Имало и нелакирани табли.

Твърди се, че през цялото време мострите били в производствения цех на ищеца.

Управителката на ответното дружество твърди, че обсъдила с клиента от Англия проблема във връзка с изработените табли. Предложили на ищцовото дружество да им се заплати, след като бъде продадена стоката, но съгласие за това не било получено. Клиентът от Англия отказал да приеме стоката, която не  отговаряла на мострите, които бил дал. Твърди се, че “МАНУ ГРУП“  развалили договорните отношения писмено с „УЛТРАСТИЛ“.

 Ангажирани са писмени доказателства, които са допустими и относими към спора.

В съдебно заседание исковете се поддържат от пълномощника на ищеца   адвокат К.Н. ***, който прави искане същите да бъдат уважени и да се присъдят направените деловодни разноски. В представените по делото писмена защита процесуалният представител   доразвива правните си доводи за основателност и доказаност на исковата претенция.

Ответното дружество, редовно призовани, не се явява представител и не се представляват в процеса от процесуален представител . В писмена защита управляващият и представляващ „Ману Груп“ е изложил своите доводи за неоснователност на предявените искове.

 Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Не се спори между страните, че на 02.03.2015г.   между тях е сключен неформален договор за изработка на 80 броя дървени табли за легла с възложител ответното дружество и изпълнител- ищцовото дружество.

            Видно от приетите като доказателства по делото, представените както от ищеца, така и от ответника, разпечатки от имейл „поръчка табли“ от 13.03.2015г.,  предмет на договора за поръчка са 80 броя табли, както следва:  ПЕЛ 4.6- 10 бр.; ПЕЛ 5 - 10 бр.; ОРГ 3 - 10 бр.; ОРГ 4.6 - 10 бр.; ОРГ 5 - 10 бр.; ОАК 4.6 - 10 бр.;  ОАК 5 - 10 бр. и  ОАК 6 - 10 бр.

            Относно спорното обстоятелство, че броят на таблите бил 90 броя, като 10 броя били поръчани допълнително, по-късно, ищецът е ангажирал писмени и гласни доказателства. Видно от представените както от ищеца, така и от ответника, разпечатки от имейл „поръчка табли“ от  19.03.2015г., в него с ръкописен текст са добавени 10 броя от вида ОРГ 6. От показанията на свидетеля М.Т.Б., работещ като „Ръководител производство“ в ищцовото дружество, първоначалната поръчка била за 80 броя табли, като в последствие „Ману Груп“ поискали изработване на още 10 броя табли. Свидетелката М.С.М. работеща като секретар в „Ултрастил“ , също твърди в показанията си, че възложителят „Ману Груп“ допълнително поръчали 10 броя табли.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като последователни и логични, като отчита тяхната възможна заинтересовантост поради обстоятелството, че Б. и М.  се намират в трудово-правни отношения с ищцовото дружество. Показанията настоящият състав преценява с оглед на всички събрани доказателства, с обстоятелството, че същите кореспондират с приетата разпечатка от имейл „поръчка табли“ от   19.03.2015г., в който с ръкописен текст са добавени 10 броя от вида ОРГ 6 към първоначалната поръчка.

Не се спори между страните, че ищцовото дружество е издало фактура № 701/20.03.2015г. на стойност 1800.00лв., която била заплатена от ответника по банков път на 21.03.2015г. и фактура № 707/03.04.2015г. на стойност 950.00лв., която също била платена по банков път на 03.04.2015г. от ответника. Тези две фактури са издадени за авансови плащания.

               По издадените от ищцовото дружество фактура № 709/06.04.2015г. за 80 бр. табли със сума за крайно плащане, след приспадане на авансите, в размер на 6852.25лв. с ДДС и фактура № 713/20.04.2015г. за останалите 10 броя табли на стойност 1395, 86 лв. с ДДС, плащания не били направени. Първата фактура е подписана от управителя на ответното дружество, а   втората фактура не е подписана, като законния представител на ответника в отговора е посочил, че същата е невалидна.

          Във връзка с наведените твърдения в отговора на ИМ на ответника, че изработените от ищеца дъбови табли не отговарят на поръчката, съдът е допуснал съдебно-инжинеротехническа експертиза. По делото е прието заключението на посочената експертиза, което съдът кредитира като обосновано и професионално изготвено. От него се установява, че при извършен извадков преглед на 12 броя изработени табли, опаковани и със залепени етикети, съществени пропуски по отношение на външния вид и качеството на изпълнение не са установени.По таблите има чепове, които са характерни за дъба, но няма падливи или гнили.

По отношение размерите, успоредността и качеството на сглобките на таблите за модел ПЕЛ-20 бр. и ОРГ – 30 бр., същите отговарят на външния вид и по спецификацията, по която е изпълнена поръчката. Вещото лице е посочило, че при изпълнение на мод.ОАК е установило, че ширината на хоризонталните царги са с размери 75мм, а по спецификация трябва да са: горна 70мм. и 80мм. Царгата е конструктивен елемент, като в случая с това несъответствие, вещото лице посочва при изслушването, че това не е от съществено значение.

От заключението е видно, че при поръчката възложителят не е предоставил на изпълнителя заверени от страните мостра и контрамостра, също така не е предоставил конструктивна документация, съотетстваща на мострите и технически изисквания – вид дървесина, цвят на изделието, клас на грапавост , брой , размери и вид на чеповете.

Именно поради липса на технически изисквания, вещото лице е посочило, че наличието на чепове в дървесината е допустимо. Наличието на кит на лицевата страна е недопустимо, но поправимо. Сглобките отговарят на изискванията между страните Няма фуги, спазена е вертикалността и равномерното разпределение на шпросните. Платните са равномерни и по 15 мм от двете страни на шапките, според спецификацията.

             Не се спори между страните, че са изработени поръчаните дъбови табли. Спорно е между страните приета ли е извършената работа и направени ли са възражения от страна на възложителя. За твърденията на ответника, изложени в отговора, че три пъти управляващата дружеството Пенка Нанковска е ходила в производствения цех на ищцовото дружество и е констатирала недостатъци в произведените табли, не са ангажирани доказателства. От свидетелските показания се установява противното. Свидетелите Б. и М. посочват, че управителката на „Ману Груп“ Пенка Нанковска е посещавала производствената база на ищеца многократно, почти всеки ден, за да контролира производството на таблите, като е оглеждала всеки един изработен детайл. При опаковане на готовите табли Нанковска отново огледала всяка една от изработените табли и не направила никакви възражения относно качеството на изработеното. Поставила свои етикети на вече опакованите табли.

         След изработване на поръчката ищецът издал фактура № 709/06.04.2015г. за 80 бр. табли със сума за крайно плащане, след приспадане на авансите, в размер на 6852.25лв., която е подписана от управителя на „Ману Груп“. Нанковска изпратила микробус, с който прибрала предоставените три броя мостри. На 20.04.2015г. била издадена фактура № 713/20.04.2015г. за останалите 10 броя табли на стойност 1395, 86 лв. с ДДС, която не е подписана от законния представител на ответника.

        На 10.07.2015г. ищецът изпратил на ответника покана изх. № 89/10.07.2015г. с обратна разписка, представляваща молба в седемдневен срок от получаването на същата, да престъпи към плащане на неплатените задължения съгласно фактури №709/06.04.2015 и № 713/20.04.2015г. по банкова сметка. *** „Ману Груп“ изпратил отговор на поканата изх.№ 3/20.07.2015г., в която е посочил, че дружеството на дължи сумите по двете фактури, тъй като клиента, за когото дъбовите табли са изработени, отказва да ги плати и вземе, тъй като мебелите не отговарят на получените мостри.

           При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

 Между страните е сключен договор за изработка с предмет  изработване на 90 броя дървени табли с възложител ответникът „МАНУ ГРУП“ ЕООД и изпълнител ищецът „УЛТРАСТИЛ -ТОНЧЕВ И ТОНЧЕВА СИЕ“ СД. От събраните по делото доказателства може да се направи извод относно изпълнение на договора от страна на изпълнителя в уговорения срок. От заключението на съдебно-инжинернотехническата експертиза се установява, че поради непредставяне от страна на възложителя на изпълнителя  на заверени от страните мостра и контрамостра, конструктивна документация, съотетстваща на мострите и технически изисквания, следва да се приеме, че изпълнението отговаря на поръчката.

Не са ангажирани доказателства, които да установяват по безспорен и категоричен начин твърденията в отговора на исковата молба, че клиент от Англия не е одобрил качеството на изработката. Не   се установява по делото, че ищецът е предоставил на ответника мостри от вече изработените табли, които да се представят на клиента на възложителя. От показанията на свидетелите Б. и М. се установява противно, а именно- че нито една табла от изработената продукция, не е предоставяна на ответника.

 Настоящият състав споделя доводите на процесуалния представител на ищеца, изложени в писмената му защита, че независимо дали е имало възражения или не от клиент от Англия, то страни по договора са „Ултрастил“ и „Ману Груп“, като ответникът е поръчващ, задаващ изискванията и  само той имащ право на възражения за качеството, не и трето лице.

        „Приемането“ на изработеното съгласно правната доктрина и съдебна практика    включва фактически и правни действия, а именно: преминаване на властта върху изработеното от изпълнителя към поръчващия и изразяване (мълчаливо или изрично) на изявление от страна на поръчващия, че счита работата за съобразена с договора. Тълкувайки разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 264, ал. 2,изр. 1 ЗЗД и чл. 265, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД съдът намира, че законът задължава поръчващия при  приемане на работата да направи всичките си възражения, ако изпълнената работа се отклонява от поръчката или е с недостатъци, без отклонението или недостатъците да правят работата негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. В последния случай поръчващият би имал право да развали договора и съответно не би дължал никакво възнаграждение  - чл. 265, ал. 2 ЗЗД, а в останалите случаи - да се ползва от някое от алтернативно уредените права по чл. 265, ал. 1  ЗЗД, ако е заявил съответните възражения при приемането. Законът не изисква форма, в която следва да бъдат заявени възраженията по чл. 264, ал. 2 ЗЗД. По тази причина е допустимо те да са направени и само устно. Това от своя страна прави допустимо събирането на гласни доказателства за установяване на съдържанието на възраженията, каквито не са ангажирани от ответника. По делото не се установява такива да са заявени от възложителя на работата.  Бездействието на възложителя и пропускът да направи възраженията си в посочените срокове е обвързано от закона със специфична „санкция” – при липса на възражения за неточно изпълнение, работата се счита за приета от възложителя (чл. 264, ал. 3 от ЗЗД). Презумпцията за точно изпълнение преклудира правото на възложителя на последващи възражения за неправилно или неточно изпълнение.

           Недостатъците на престирания резултат, предмет на изработката, не погасяват задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат, или до намаляване размера на възнаграждението, или до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. Когато възложената работа е извършена с недостатъци, за възложителя се поражда потестативното право да избере една от алтернативно предвидените в чл. 265, ал. 1 ЗЗД възможности: 1/ отстраняване на недостатъците; 2/ заплащане на разходите, необходими за отстраняването им; 3/ намаляване на възнаграждението. Отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са обусловени от характера на недостатъците и отражението им върху годността на изработеното. Съобразно разпоредбата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД, възложителят има право да развали договора за изработка само когато недостатъците са толкова съществени, че правят изработеното негодно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. В този случай е налице пълно неизпълнение. За да се приеме, че недостатъците са съществени, е необходимо да се извърши преценка не само дали правят изработеното негодно за договорното или обикновеното му предназначение, но и дали същите са неотстраними, дали създават сериозни затруднения или отстраняването им е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно. 

           По делото не се доказа и твърдяното от законния представител на ответника обстоятелство, че писмено е развален договора поради неизпълнение на поръчката по уговорения начин, макар съдът да указа на ответника с определение 433 от 30.11.2015г., че следва да представи  доказателства за твърдението си.

          С оглед на гореизложеното съдът приема, че изпълнителят е изпълнил задълженията си по договора да изработи поръчаното, а ответникът, след като е прегледал продукцията и не е направил възражения, е одобрил работата, като не е изпълнил задължението си да получи стоката и да я заплати.

       С оглед на това у настоящият състав се формира правния извод за основателност на претенцията за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8248,11 лв., представляваща вземане по  договор за изработка на 80 бр. дъбови табли за легла,   ведно с лихва за забава върху главницата от деня на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; както и на  акцесорната претенция за лихва за забава върху главницата от 8248.11 лв., за периода от 23.07.2015 г. до 23.09.2015 г., в размер на  144,63 лв.

        Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск следва да уважат  изцяло като основателни и доказани.

         С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски  в размер на 679.92 лв., от които 379.92 лв. държавна такса и 300.00лв.   адвокатско възнаграждение.

           Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

                                           Р     Е     Ш     И    :

 

ОСЪЖДА „МАНУ ГРУП" ЕООД, регистрирано в ТР на Агенцията по вписвания с ЕИК 201257156, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, обл.Ловеч, ул."Криволак" № 35а, представлявано от управителя Мануела Миткова Нанковска, да заплати на УЛТРАСТИЛ -ТОНЧЕВ И ТОНЧЕВА СИЕ“ СД, регистрирано в ТР на Агенцията по вписвания с ЕИК  110015966, със седалище и адрес на управление: с.Черни Осъм, обл. Ловеч,  ул. „Васил Радев" №2, представлявано от управителя Милчо Иванов Тончев, сумата от 8248.11 лева / осем хиляди двеста четиридесет и осем лева и 11 ст./, представляваща вземане по  договор за изработка на 80 бр. дъбови табли за легла, за което вземане са издадени фактура № 709/06.04.2015г. на стойност 6852,25лв. с ДДС и фактура №713/20.04.2015г. на стойност 1395, 86 лв с ДДС, ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба до окончателното  изплащане на вземането . 

               ОСЪЖДА „МАНУ ГРУП" ЕООД, регистрирано в ТР на Агенцията по вписвания с ЕИК 201257156, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, обл.Ловеч, ул."Криволак" № 35а, представлявано от управителя Мануела Миткова Нанковска, да заплати на УЛТРАСТИЛ -ТОНЧЕВ И ТОНЧЕВА СИЕ“ СД, регистрирано в ТР на Агенцията по вписвания с ЕИК  110015966, със седалище и адрес на управление: с.Черни Осъм, обл. Ловеч,  ул. „Васил Радев" №2, представлявано от управителя Милчо Иванов Тончев, сумата от 144.63 лева / сто четиридесет и четири лева и 63ст./., представляваща лихва за забава върху главницата от 8248.11 лв., за периода от 23.07.2015 г. до 23.09.2015 г.

ОСЪЖДА „МАНУ ГРУП" ЕООД, регистрирано в ТР на Агенцията по вписвания с ЕИК 201257156, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, обл.Ловеч, ул."Криволак" № 35а, представлявано от управителя Мануела Миткова Нанковска, да заплати на УЛТРАСТИЛ -ТОНЧЕВ И ТОНЧЕВА СИЕ“ СД, регистрирано в ТР на Агенцията по вписвания с ЕИК  110015966, със седалище и адрес на управление: с.Черни Осъм, обл. Ловеч,  ул. „Васил Радев" №2, представлявано от управителя Милчо Иванов Тончев, сумата от 679.92 лева / шестотин седемдесет и девет лева и 92ст./, представляваща разноски по делото.

.

              Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                    

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: