Р Е Ш Е Н И Е

 

                                     

 

                     09.05.2016 г., град  Троян

 

               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Троянски районен съд                                        първи състав

на дванадесети април                                       две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание, в състав:

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Антоанета Симеонова

 

            При участието на секретаря Ц.Б., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 96 по описа на съда за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.318-330 от Граждански процесуален кодекс (ГПК) и е образувано по иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс (СК),  като производството е трансформирано в хода на делото по чл. 50 от СК.

 

                        Съдът е сезиран с искова молба, подадена от на  Д.Г.С. *** срещу С.Й.С. ***, с която е предявен иск с правно основание чл.49, ал.1  от СК.

Ищцата твърди, че с ответника са съпрузи, сключили граждански брак на 9.10.1993 година в град Троян.От брака си имали едно дете - пълнолетна дъщеря М.С.Й., родена на *** година, с ЕГН **********.

              Ищцата твърди, че още от самото си начало на брака установила, че с ответника имали съвсем различни схващания по въпросите за брака и семейството. Съпругът й започнал да се държи грубо и пренебрежително с нея, не я зачитал като личност, предизвиквал скандали, позволявал си да се прибира когато си пожелае, без да я информира къде и с кого е бил, винаги и на всяка цена налагал своето мнение, позволявал си да прави заеми, с които ищцата не била съгласна.В резултат на поведението на ответника спрямо нея, наскоро след раждането на детето, двамата престанали да живеят като съпрузи. Ищцата твърди, че много години търпяла налагания от съпруга й тормоз в името на дъщеря им, защото искала тя да расте в нормално семейство, с двамата си родители, като се надявала, че ответникът с течение на годините ще промени отношението си към нея. Това обаче не се случило, а напротив - в последните години той станал още по- груб и арогантен в държанието си към нея, обиждал я и мачкал самочувствието й по всякакъв начин. Многократно  ищцата се опитвала да разговаря със съпруга си и да му обясни, че така повече не можела да живее и че с поведението си той ще я принуди да си тръгне, молила го да промени държанието си към нея, но той не го направил, поради което на 22 юни 2015 година тя заминала да живее при своите родители, като от тогава датирала фактическата раздяла между двамата. Няколко дни след като напуснала семейното  жилище, ответникът започнал да манифестира връзка с по-млада от него жена. В момента ищцата и ответника живеели в пълна фактическа раздяла, не се интересували един от друг, не поддържали никакви отношения.

            Ищцата е посочила, че  бракът й с ответника вече съществувал само формално, същият бил лишен от смисъл и съдържание, поради което за нея възникнал правния интерес да предяви иск за прекратяване на брака по чл.49, ал.1 от СК.

             Ищцата иска от съда да постанови решение, с което да бъде прекратен брака им, сключен в град Троян на 9.10.1993 година, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия, като не се противопоставя това да стане и по взаимна вина. След прекратяването на брака, не се противопоставя, съдът да предостави ползването на семейното  жилище , находящо се в село Бели Осъм, Ловешка област, на ул."3еленика"№106, на ответника, тъй като тя е напуснала същото преди около осем месеца, а ответникът продължавал да живее в него.

 Ищцата е е направила искане, че желае след развода да продължи да носи брачното си фамилно име - С..

При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК,   в срока за отговор на исковата молба, ответникът е представил писмен отговор, като е взел становище по иска и е ангажирал доказателства. Посочил е, че  счита предявеният иск за основателен, но за несъстоятелни  твърденията на ищцата, че от самото начало на сключване на брака той се държал грубо, пренебрежително, не я е зачитал за личност, предизвиквал  скандали, позволявал си да се прибира, когато пожелае, винаги на всяка цена  налагал своето мнение, правил  заеми, за които тя не била съгласна и пр.

              Ответникът твърди, че не той пръв напуснал семейното жилище и не той пръв започнал да афишира и демонстрира публично връзката си с друг човек. Посочил е, че макар и с усилия, финансово изпълнявал лично семейните задължения .

              Ответникът е посочил, че бракът му с ищцата е дълбоко и непоправимо разстроен, изпразнен  от смисъл и съдържание и действително съхраняването му в този вид не е в интерес на обществото и самите тях.

             Предложил е с ищцата да уредят отношенията си по взаимно съгласие по  реда на чл.50 и чл.51 от СК, като е изразил готовност до насрочване на първото по делото съдебно заседание, да  представят пред съда проект на споразумение по чл.51 от СК за утвърждаване от съда.

 В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и с пълномощника си – адв.С. ***,  поддържа желанието си за развод и изразява съгласие за прекратяване на брака по взаимно съгласие с ответника и уреждане на отношенията им със споразумение по реда на чл.50 и чл.51 от СК, което представя, подписано от нея и ответника.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, се явява лично и с пълномощника си – адв.Н.Б. ***,  заявява желанието си за развод по взаимно съгласие с ищцата и съгласието си за уреждане на отношенията им  със споразумение по реда на чл.50 и чл.51 от СК.

В съдебно заседание страните представят пред съда споразумение по чл. 51 във вр. чл.50 от СК и молят съда да трансформира производството в развод по взаимно съгласие и да не се произнася по въпроса за вината. Поддържат споразумението в с.з., като заявяват пред съда сериозното си и непоколебимо съгласие за развод и правят искане бракът им бъде прекратен по взаимно съгласие по реда на чл.50 СК при условията на постигнатото от тях споразумение по чл.51 СК.

С  оглед постигнатото споразумение и становищата на страните, с протоколно определение от 12.04.2016г., съдът, на основание чл.321, ал.5, предл.2 ГПК, премина към  производство по делото от развод по исков ред по реда на чл.49, ал.1 СК, към  производство за развод по взаимно съгласие по реда на чл.330 ГПК, вр. чл.50 СК.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

            И двамата съпрузи са заявили желанието си за развод, като в съдебно заседание поддържат направеното от тях искане за прекратяване на брака по взаимно съгласие. За състоянието на брачната връзка съдът прави извод от изявленията на съпрузите и най-вече от изразеното от тях в съдебно заседание сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака по взаимно съгласие.

Предвид изложеното, съдът намира, че исканият развод следва да бъде допуснат, без съдът да изследва мотивите за прекратяването на брака.

При извършената преценка по чл.51, ал.2 СК, съдът намира, че постигнатото от страните споразумение съдържа минимално определеното съдържание по чл.51, ал.1 СК, не противоречи на закона и добрите нрави, поради което счита, че същото следва да бъде утвърдено.

С оглед на изложеното, съдът намира, че бракът между страните следва да бъде прекратен поради сериозното им и непоколебимо съгласие за развод, като постигнатото между страните споразумение, както следва, бъде утвърдено:

Семейното жилище  на страните, находящо се в с.******* се предоставя за ползване на съпруга С.Й.С., ЕГН **********.

Съпрузите нямат претенции един към друг за издръжка след развода.

След развода съпругата да  продължи да носи брачното си фамилно име - С. .

Разноските по делото, касаещи окончателната държавна такса, ще бъдат заплатени от молителите по равно.

Съобразно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса за допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 40.00 лв., която  следва да се възложи в тежест на двамата съпрузи, които следва да я заплатят по равно.   

            Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.330 ГПК, вр. чл.50 и чл.51 от СК, съдът

                       

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА гражданският брак, сключен на 09.10.1993г. в гр.Троян, община Троян, обл.Ловеч, за което е съставен акт за граждански брак № 151 от 09.10.1993г. на Община гр.Троян, между  С.Й.С., ЕГН **********  и  Д.Г.С., ЕГН **********, ПОРАДИ ПОСТИГНАТО СЕРИОЗНО И НЕПОКОЛЕБИМО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ ЗА РАЗВОД.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между  С.Й.С., ЕГН **********  и  Д.Г.С., ЕГН **********, споразумение за следното:

ОБЯВЯВА, че СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ  на страните, находящо се в с.******, се предоставя за ползване на съпруга С.Й.С., ЕГН **********.

ОБЯВЯВА, че след развода СЪПРУЗИТЕ не си дължат издръжка един на друг.         

           ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата Д.Г.С. да продължи да носи брачното си фамилно име  С. .

  ОСЪЖДА Д.Г.С., ЕГН **********, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр.Троян, сумата от 20.00лева / двадесет лева/, представляваща окончателна държавна такса за допускане на развода по взаимно съгласие.

ОСЪЖДА С.Й.С., ЕГН **********,  да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка Районен съд гр.Троян сумата  от 20.00лева / двадесет лева/, представляваща окончателна   държавна такса за допускане на развода по взаимно съгласие.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :