РЕШЕНИЕ

 

№ 75

 

гр. Троян,  21.03.2016 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд                                     първи състав

на двадесет и втори февруари                       две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ц.Б.,

като разгледа докладваното от съдията Симеонова

гражданско дело № 974 по описа на съда за 2015 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК   

 

Съдът е сезиран с  иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК  от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД,  ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Д. Хаджикоцев" № 52-54, представлявано от Нора Иванова Петкова и Иван Стефанов Иванов, в качеството им на изпълнителни директори, чрез техния пълномощник юриск.Д.П.,  срещу В.С.П., ЕГН **********, адрес: ***. Претендира се установяване съществуването на вземане, за заплащане на  което е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 401/2015г. на Районен съд гр.Троян.  

 В исковата молба се твърди, че на 27.02.2013г. „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД сключили договор за потребителски кредит № 4079410410 с ответника В.С.П., ЕГН **********, на основание на който му предоставили потребителски кредит в размер на 1401.16 лв. Кредиторът превел сумата, представляваща магазинна цена на избраната от кредитополучателя стока, директно по сметка на продавача, на основание фактура  № 4304/27.02.2013г. Общото крайно задължение на ответника, съгласно чл.10 от договора, възлизало на 2173.85 лв., която сума била разсрочена на 36 погасителни месечни вноски по 60.38 лв., ведно с една последна изравнителна вноска в размер на 60.55 лв. Уговореното между страните възнаграждение било 772.69 лева, което се състояло от договорна лихва (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора) в размер на 11.71 % от остатъчния размер на главницата по кредита. Така предоставената сума с уговореното възнаграждение, кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 3 /три/ компонента: главница, договорна лихва и такси.

 В Договора била уредена възможност за предсрочна изискуемост на непогасено задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски (осн. чл. 16, ал.2 от Договор за потребителски кредит), като се твърди, че в конкретния случай предсрочната изискуемост настъпила на 06.07.2014 г. След тази  дата, длъжникът загубил възможността да погасява месечно и цялото непадежирало вземането на кредитора от общо 1373.43 лв. (от които 914.38 лв,- главница, договорна лихва в размер на 100.25 лв. дължима за периода от 05.05.2014г. до 06.07.2014г., от коята дата договорът е станал незабавно и предсрочно изискуемо, такси в размер на 317.46 лева, дължими за периода от 05.05.2014г. до 06.07.2014 г., както и обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 05.05.2014г. до 24.04.2015г. в размер на 41.34 лева.Твърди се, че кредиторът  извършил надлежно уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост, като ответникът бил уведомен чрез „Български пощи" ЕАД за настъпилата предсрочна изискуемост, видно и от обратна разписка № ИД РS 1734 009L5D 8 с бар код 17150318000214, от която се установявало , че уведомлението било получено лично от длъжника.

      Твърди се, че към датата на изготвяне на справката за заявлението (24.04.2015 г.), ответникът В.С.П. бил погасил 14 месечни вноски, поради което задължението му към „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД  било в общ размер на 1373.43 лева, от които 914.38 лв.- главница, такси в размер на 317.46 лева, договорна лихва в размер на 100.25 лв., дължима за периода от 05.05.2014г. до 06.07.2014г., от коята дата задължението по договора станало незабавно и предсрочно изискуемо. Отделно от това, съгласно чл. 9, ал.4 от Договора за  потребителски кредит, ответникът  дължал и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към момента на изготвяне справката на заявлението (24.04.2015 г.), е било в размер на 41.34 лв., както и законна лихва за периода от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Твърди се, че „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД подали заявление и било  образувано ч.гр.дело № 401/2015 г. по описа на Районен съд гр. Троян,   по реда на чл. 417,  т. 2 от ГПК срещу В.С.П., ЕГН **********. Въз основа на издадените  Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 27.05.2015г., било образувано изпълнително дело № 884/2015 г. при ЧСИ Д. Вълков с рег. № 861. По делото в законоустановения срок  постъпило възражение от длъжника срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, което обусловило правния интерес от подаване на настоящия иск.   

            Ищецът моли съда да  признае за установено, че ответникът дължи на „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД  сума в общ размер на 1373.35 лв. (от които 914.38 лв.- главница, 317.46 лв. - такси, договорна лихва в размер на 100.25 лв. за периода от 05.05.2014 г. до 06.07.2014 г.), представляваща неизплатени месечни вноски съгласно договора, ведно със законната лихва, считано от подаване на Заявлението по 417 ГПК до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 41.34 лв, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цялата падежирала сума за периода от 05.05.2014 г. до датата на изготвяне на справката за заявлението по чл. 417 от ГПК (24.04.2015 г).

В условията на евентуалност се иска, ако бъде отхвърлен искът с правно основание чл. 422 ГПК в частта относно последните 10 непадежирали към датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение (27.05.2015 г.) вноски, да бъде осъдено лицето В.С.П., ЕГН **********, в качеството си на кредитополучател (потребител) по договор за потребителски кредит № 4079410410/27.02.2013г., да заплати на „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, в качеството му на кредитодател по същия договор, сумата в общ размер на 603.97 лв., от които 437.07 лв.-главница, 22.60лв. - договорна лихва, такси в размер на  144.30 лева, обезщетение за забава в размер на 54.99 лева за периода от 06.07.2014 г. до датата на подаване на настоящата искова молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се разноските по делото и разноските в заповедното производство.

В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения, ищецът е ангажирал писмени доказателства, които са допустими и относими към спора.

При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът     В.С.П., в срока за отговор на исковата молба, не е представил писмен отговор, не е взел становище по иска,  не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. За последиците от неподаване на отговор и неупражняване на права, ответникът е бил уведомен с разпореждането на съдията-докладчик от 03.12.2015г.

Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до съществуването на изискуем дълг към момента на заявлението.

В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска .

          В случая правния интерес от предявяване на иска ищецът доказва с приложените по делото документи, от които се установява, че длъжникът е подал възражение по реда на чл.414, ал.1 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч. гр.дело № 401/2015г. по описа на Районен съд гр.Троян, т.е. оспорил е вземането на заявителя. Искът е предявен  в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и е допустим.

В съдебно заседание, ищецът „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД,  ЕИК 131134023 , се представлява от пълномощника юриск.Т.С.К., който поддържа иска и моли същият да се уважи. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, тъй като счита, че са налице предпоставките за това.

Ответникът В.С.П., редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание от процесуален представител. Ответникът не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

От  приложеното на л.32 съобщение е видно, че на ответника е изпратено съобщение, получено   лично, с което е връчен препис от исковата молба и в съобщението изрично са посочени последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, както и последиците по чл.238, ал.1 от ГПК.

В определения от съда едномесечен срок ответникът В.С.П. не е подал писмен отговор, не е взел становище по иска, не е направил възражения и не е посочил доказателства.  С оглед на  изложеното и съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК, ищецът има възможност да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, като процесуалния му представител –  юриск.Колев, е направил такова искане в проведеното на  22.02.2016г. открито съдебно заседание.

            С оглед на изложеното съдът счита,  че предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства и намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като предявеният  иск  бъде уважен като  доказан по основание и размер.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът В.С.П. следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство в общ размер на 353.61лв., от които 27.47лв. разноски за държавна такса и 326.24лв. юрисконсултско възнаграждение, която сума е включена в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 401/2015г. по описа на ТРС, ІV – ти състав, и в издадения въз основа на тази заповед изпълнителен лист.

             Ответникът В.С.П. следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските, направени в исковото производство в общ размер на 472.53лв., от които 172.53лв. за държавна такса и 300лв. юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р     Е     Ш     И    :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА В.С.П., ЕГН **********, адрес: ***, че ДЪЛЖИ на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД,  ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Д. Хаджикоцев" № 52-54, представлявано от Нора Иванова Петкова и Иван Стефанов Иванов, в качеството им на изпълнителни директори , сумата 914.38 /деветстотин и четиринадесет лева и тридесет и осем стотинки/ лева, представляваща  главница по Договор за потребителски кредит № 4079410410 от 27.02.2013 година, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2015 година до окончателното изплащане на вземането, сумата 317.46 /триста и седемнадесет лева и четиридесет и шест стотинки/ лева, представляваща такси по договора, сумата 100.25 /сто лева и двадесет и пет стотинки/ лева, представляваща договорна   лихва за периода от 05.05.2014г. до 06.07.2014г., сумата 41.34 / четиридесет и един лева и тридесет и четири стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 05.05.2014 година до 24.04.2015 година.

  ОСЪЖДА В.С.П., ЕГН **********, адрес: ***,  да заплати  на  ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД,  ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Д. Хаджикоцев" № 52-54, представлявано от Нора Иванова Петкова и Иван Стефанов Иванов, в качеството им на изпълнителни директори, сумата от  353.61 / триста петдесет и три лв. и 61 ст./ лева, представляващи разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 401/2015г. на Троянски районен съд, която сума е включена в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 401/2015г. по описа на ТРС, ІV – ти състав, и в издадения въз основа на тази заповед изпълнителен лист.

 ОСЪЖДА  В.С.П., ЕГН **********, адрес: ***,  да заплати  на „ ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД,  ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Д. Хаджикоцев" № 52-54, представлявано от Нора Иванова Петкова и Иван Стефанов Иванов, в качеството им на изпълнителни директори,  сумата от 472.53 / четиристотин седемдесет и два лв. и 53ст. / лева, представляващи   разноски в настоящото производство, съобразно приложения по реда на чл.80 от ГПК списък.

            РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

 РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 Препис от същото да се приложи по ч.гр.д № 401/15г. на Троянски районен съд.

 

                                                                    

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: