РЕШЕНИЕ

 

                                                                

 

гр. Троян,24.02.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ТРОЯНСКИ   РАЙОНЕН  СЪД  , ТРЕТИ  състав,

в  открито  заседание на  първи февруари

през две хиляди и  седемнадесета    година в състав:  

                                                         Председател: ПЕТЯ  ГАТЕВА

.............................

Секретар  В.М.

Прокурор 

като разгледа докладваното от съдията   Гатева

 АНД № 515  по описа  на ТРС за  2016год., за да се произнесе – съобрази:

           Производство с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление  №16-0359-000682/10.10.2016г.  на ВНД Началник на  РУ Полиция  гр.Троян  Радостина Лалева Петкова   на жалбоподателя П.Р.Г. ***  са  наложени административни наказания,както следва : глоба в размер на 2000/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24/двадесет и четири/ месеца на основание чл. 174 ал.3  от ЗДвП за нарушение по чл.174 ал.3  от ЗДвП, глоба в размер на 10/десет/ лева на основание чл.183 ал.1 т.1предл.1 от ЗДвП за нарушение по чл.100 ал.1 т.1  от ЗДвП и глоба в размер на 10/десет/лева на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП за нарушение по чл. 100 ал.1т.1 от ЗДвП.Посоченото  наказателно постановление е обжалвано от Г., който в законоустановения  срок е подал жалба и  моли  съда да постанови решение, с което  да  отмени наказателното постановление. Изложени са съображения, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото му на защита.Твърди се, че е налице несъответствие между словесното описание  на нарушението и цифровата му квалификация.Изложено е, че описаните твърдения в обстоятелствената част на НП не отговарят на истината, тъй като към датата на описаното нарушение не е имал  качеството на водач, за да му се извършва проверка за алкохол.В подкрепа на твърденията си  жалбоподателят   е ангажирал писмени  и гласни доказателства.  

          В съдебно заседание  жалбоподателят П.Р.Г., редовно призован, се явява лично и с процесуалния си представител адв.Цветанов от ЛАК, който поддържа жалбата по съображения, подробно изложени в с.з. и  в  писмено становище по делото.

          За въззиваемото РУ на  МВР гр.Троян, редовно призовани,   представител не се  явява в съдебно  заседание. В придружителното писмо към жалбата е взето отношение по същата. Направено е искане да бъде потвърдено наложеното  административно наказание.

          От показанията на разпитаните свидетели Р.В.В.,  Н.К.К., Х.М.Д., С.И.Д., И.Л.И. и С.Ц.Г. съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

          На жалбоподателя П.Р.Г. е съставен АУАН № 659/16 от 11.09.2016г.  от Н.К.К., мл.а-р при РУ Полиция гр.Троян  затова, че   на 11.09.2016г. около 05.10часа  в  гр.Троян, по ул.Георги Сава Раковски №53, с посока на движение центъра на града, управлявал  лек автомобил Мерцедес Е 220 ЦДИ с рег.№ОВ9708ВН, собственост на Иванка Минкова Г. и при извършена полицейска проверка отказал  да му бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с № АRBA - 0161 за установяване  употребата на алкохол.В АУАН е отразено,че Г. отказал да  подаде необходимото количество издишан въздух, че  не представил  СУМПС  от съответната категория и  контролен талон към СУМПС.Изложено е също, че му е издаден талон за медицинско изследване с бл.№0033765. Констатирано е, че са налице  нарушения по чл. 174 ал.3  и чл.100 ал.1 т.1  от ЗДвП. Съставеният АУАН   не е подписан от жалбоподателя  Г. и отказът му да го подпише е удостоверен с подписа на  свидетелката  С.И.Д..В АУАН не са вписани възражения и жалбоподателят е отказал да получи препис от него.В предвидения в разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗАНН  тридневен срок не е направено писмено възражение от  жабоподателя.Въз основа на акта   е издадено  Наказателно постановление  №16-0359-000682/10.10.2016г.  на ВНД Началник на  РУ Полиция  гр.Троян  Радостина Лалева Петкова, с което  на П.Р.Г. са наложени подробно описаните по-горе административни наказания.

          При така установената фактическа обстановка  съдът приема от правна страна следното:

          Жалбата е  подадена от надлежна страна  и в изискуемия  съгласно разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗАНН срок и е   процесуално допустима. Разгледана по същество  жалбата е  неоснователна поради следните съображения:

          От изложеното в обстоятелствената част на акта, и от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че АУАН, а впоследствие  и обжалваното НП са издадени по повод извършена проверка на водач на лек автомобил Мерцедес Е 220 ЦДИ с рег.№ОВ9708ВН.Свидетелите Н.К.К. и Х.М.Д. твърдят, че са били дежурен автопатрул и на 11.09.2016г. били изпратени  по сигнал за настъпило ПТП на паркинга пред военния хотел, зад дискотека „Клуб 69”. Двамата забелязали две лица, видимо  пияни, които залитали и се отправили към лек автомобил Мерцедес Е 220 ЦДИ с рег.№ОВ9708ВН.Когато видели служителите на РУ Полиция Троян, те изчакали до автомобила.Свидетелите К. и Д. решили да се изтеглят в посока ул.Димитър Икономов до намиращия се в близост денонощен магазин, където било оживено.И двамата от разстояние наблюдавали двамата пияни мъже, единият от които  познавали лично, тъй като бил системен нарушител на ЗДвП, а именно жалбоподателя Г..Видяли, че двамата се качили в лекия автомобил  Мерцедес и потеглили  също в посока ул.Димитър Икономов, където се били установили  К. и Д.. Когато наближили , последните видели, че лекият автомобил се управлявал от жалбоподателя Г., когото, както е отбелязано по-горе познавали.По същото време  свидетелите Р.В.В.  и С.И.Д., също дежурен  автопатрул, се намирали  пред РУ Полиция Троян.Тъй като управляваният от Г.  лек автомобил Мерцедес завил по ул.Димитър Икономов и се отправил в посока Автогарата и  сградата на РУ Полиция Троян, която се намирала на ул.Захари Стоянов, свидетелят  К. веднага се обадил на колегите си и ги помолил  да им подадат сигнал за спиране.Действително лекият автомобил Мерцедес  завил по ул.Захари Стоянов и преминал покрай полицаите Р.В.В.  и С.И.Д., които ги очаквали.Свидетелят В. подал сигнал за спиране със стоп палка.Бил с фенерче и осветил лицето на жалбоподателя Г., когато последният преминал покрай него  и не спрял автомобила, а продължил и завил  по ул.Г.С.Раковски.Свидетелите В. и Д. веднага влезли в патрулния автомобил и потеглили след лекия автомобил Мерцедес.В района на детската кухня лекият автомобил Мерцедес спрял, като  до него спрял и патрулния полицейски автомобил със свидетелите В. и Д.. Последните слезли от колата, приближили се до лекия автомобил Мерцедес и видели, че зад волана седял жалбоподателя Г..Свидетелят  В. му се скарал, че е щял да го блъсне и  го попитал защо не е спрял, след като му е бил подаден сигнал.Г. се държал грубо и арогантно, бил във видимо нетрезво състояние, не оспорил, че е управлявал лекия автомобил.Свидетелят  Илия И., който бил в лекия автомобил с Г. го увещавал да се държи прилично със служителите на РУ Полиция Троян.След минути от посока офиса на Райфайзенбанк на място пристигнала и другата автопатрулна кола със свидетелите К. и  Д..Те поискали да    извършат проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с № АRBA – 0161, но Г. категорично отказал, като им обяснил, че не са никакви да го проверяват.Същият не представил и свидетелство за управление на МПС, както и  контролен талон. На Г. е издаден  талон за медицинско изследване бл.№0033765, но същият не се  явил във ФСМП –Троян за медицинско изследване  и вземане на кръв за химическо изследване.Четиримата свидетели, служители на РУ Полиция Троян - Р.В.В.,  Н.К.К., Х.М.Д. и С.И.Д. са категорични, че лично са видели, че Г. управлява процесния лек автомобил Мерцедес.

В с.з.Г. излага, че не е извършил нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП, описано в наказателното постановление, и по-конкретно че  не е управлявал МПС след употреба на алкохол.Подробно описва фактическата обстановка, като за  изясняването и жалбоподателят е посочил  двама свидетели, разпитани от съда – свидетелите И.Л.И., който се е возил в лекия автомобил Мерцедес    и  съпругата на Г. свидетелката С.Ц.Г.. Свидетелят И. излага   в с.з., че  вечерта на 10.09.2016г. двамата с Г. посетили  дискотека и след 03.00часа на 11.09.2016г.  си тръгнали.Тъй като били употребили алкохол, се обадили на съпругата на Г. да отиде при тях и да ги „прибере” с лекия автомобил Мерцедес, който бил паркиран в близост до дискотеката. И. излага, че  свидетелката Г. пристигнала и тримата потеглили с лекия автомобил Мерцедес  по улица Димитър Икономов в посока казиното, където двамата искали да си „допият”.Свидетелката Г. ги убедила да се прибират, отказала да спре пред казиното и завила по ул.Захари Стоянов, където  в близост до РУ на МВР Троян  свидетелят Р.В. подал сигнал със стоп палка за спиране.Свидетелката Г. не спряла автомобила, като споделила ,че не е видяла полицая.Г.  и се скарал, тя се разплакала и след като завила по ул.Г.С. Раковски, спряла рязко автомобила , избягала и ги оставила двамата с Г. в автомобила.Според И., след 1 минута  при тях пристигнал автопатрулът със свидетелите В.  и Д., които по радиостанцията повикали другия дежурен полицейски автопатрул със свидетелите К. и Д..***, а от посока  офиса на Райфайзенбанк.В този смисъл са и показанията на свидетелката  Г., която   твърди, че тя е управлявала процесния Мерцедес, че не е разбрала сигнала за спиране, подаден и от свидетеля В., че съпругът и я е напсувал и и се  скарал и тя се прибрала в дома си.  Заявеното от посочените свидетели, включително и обясненията на Г.  описват фактическа обстановка, която изключва възможността Г. да е управлявал лекия автомобил Мерцедес и „обяснява” защо той е отказал да  бъде изпробван с техническо средство за  употреба на алкохол.      Показанията на двете групи свидетели - тези на жалбоподателя и на административнонаказващия  орган са коренно различни и противоречиви.  В конкретния случай съдът счита, че следва да даде вяра на показанията на свидетелите Р.В.В.,  Н.К.К., Х.М.Д. и С.И.Д..Както и по-горе съдът е отбелязал, същите са логични, непротиворечиви и взаимно се допълват.Освен това посочените свидетели не са познати на Г. и няма основание свидетелите да се считат за предубедени.Съдът намира показанията им за логични, тъй като  ако действително Г. се е возил, а не е управлявал лекия  автомобил  Мерцедес, същият би обяснил на проверяващите полицаи, че съпругата му е  управлявала лекия автомобил, че е избягала малко преди да го спрат.Тези обстоятелства не се излагат дори в писмени възражения по акта, или направени впоследствие.Всъщност такива няма направени по акта.  Излагат се  едва в с.з. и то след разпита на свидетелите на АНО, което доведе до преразпит на същите .Също така съдът счита, че ако действително Г. само се е возил в лекия си автомобил, а не го е управлявал след употребата на алкохол, същият не би се държал арогантно и агресивно.Той не само е отказал проверка  за употреба на алкохол, но е казал на полицаите, че не са никакви да го проверяват, да си пишат каквото искат, отказал е да подпише акта и да получи копие от него. Освен това  полицаите К. и  Д. са категорични, че не са изпускали от поглед лекия автомобил Мерцедес, тъй като преди това са забелязали, че Г. и свидетеля И. са били много пияни и са понечили да се качат в същия, че са ги видели и изчакали да  заминат с патрулния автомобил.През цялото време след това К. и Д. са ги наблюдавали от разстояние.Когато разбрали ,че се качват и че Г. управлява, са се обадили на колегите си В. и Д. да ги спрат, като и четиримата полицаи  лично са видели, че именно Г. управлява лекия автомобил. И четиримата са категорични, че жена в автомобила не се е возила, а само свидетеля И..Освен изложеното по-горе, единственото противоречие в показанията на К., Д., В. и Д.  и тези, дадени от Г., И. и Г. е досежно обстоятелството дали патрулния автомобил  с полицаите К. и Д.  е последвал лекия автомобил Мерцедес веднага, след като  е установено, че Г. го управлява и дали е изминал маршрута по ул.Димитър Икономов, ул.Захари Стоянов  и  ул.Г.С.Раковски, дали са пускали звуков и светлинен  сигнал, за да го накарат да спре и съответно първи да са пристигнали, т.е. преди другия автопатрул със свидетелите В. и Д..Съдът счита, че не следва да кредитира показанията на полицаите в тази им част – досежно тези  обстоятелства, тъй като от  приложените по делото  заверени копия от Информация на автомобилите с монтирани GPS устройства, часовия график за работа на нарядите от ПК при РУ на МВР гр. Троян за дата 10.09.2016 г., пътен лист на лек автомобил рег. № СА 9332 АТ за дата 10.09.2016 г. и 11.09.2016 г.- 7 листа, които съдът не счита, че следва да   обсъжда подробно, се установява, че лекият автомобил с автопатрул свидетелите К. и  Д. не е последвал лекия автомобил Мерцедес, а е пристигнал на ул.Г.С.Раковски  от страната на  офиса на Райфайзенбанк в гр.Троян и  то  десет минути след като на същото място е пристигнал патрулния автомобил  със свидетелите В. и Д.. Това обстоятелство, според настоящата инстанция,  не е от съществено значение в случая.Още повече, че по несъмнен начин е установено, че Г., видимо много пиян, който факт същият не оспорва, е управлявал лекия автомобил Мерцедес, че не е спрял на подаден сигнал от свидетеля В., че след това се е държал невъзпитано и агресивно със служителите на РУ Полиция Троян и че е отказал да му бъде извършена  проверка за употреба на алкохол с техническо средство.

         Съдът приема, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили или лишили жалбоподателя от право на защита и да водят до отмяната му поради незаконосъобразност. Обжалваното НП е издадено от  упълномощен за това орган, с оглед Заповед № 81213-748/24.06.2015г. на  Министъра на вътрешните работи,  поради което издалото НП лице е компетентно.С оглед длъжностното качество на актосъставителя/мл. автоконтрольор при РУ Полиция Троян/, съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения. АУАН съдържа задължителните  реквизити, изискуеми съобразно чл.42-43 от ЗАНН.Налице е и съответствие между отразеното в НП и в АУАН, въз основа на който  е издадено. НП също съдържа изискуемите от закона задължителни реквизити.Спазени са и  визираните в ЗАНН срокове за съставяне на АУАН и  за издаване на НП.

        Съдът намира за  неоснователен изложения от процесуалния представител на Г.  довод за незаконосъобразност  на НП, че административнонаказващият орган  не е конкретизирал хипотезата по чл.174 ал.3 от ЗДвП, тъй като в посочения текст са отбелязани две административни нарушения, а Г. е наказан само за едно от тях.В обстоятелствената част от АУАН и в НП  е описано текстово нарушението  по посочения текст , като е конкретизирано, че жалбоподателят е наказан  затова, че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол, въпреки, че на практика той е осъществил и нарушението по другата хипотеза, а именно не е изпълнил предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.Съдът счита, че в случая не е нарушено правото на защита на Г.  да разбере какво нарушение е извършил и за какво е санкциониран.

 

 

          С оглед на изложеното съдът намира, че описаните деяния в съставения против жалбоподателя АУАН съдържат всички обективни и субективни признаци на административни нарушения  по  чл.174 ал.3  и по чл.100 ал.1 т.1  от ЗДвП по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват състави на административни нарушения по ЗДвП, за които жалбоподателят е бил санкциониран.Предвид на горното наказващият орган правилно е наказал жалбоподателя, налагайки му административни наказания с обжалваното  НП, посочени  в разпоредбата на чл.174 ал.3  и чл.183 ал.1 т.1 пр. 1 и 2 от ЗДвП.

          Административното наказание  се определя за всеки един случай в рамките на посочените в правната норма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние.Това означава всяко  наказание да бъде конкретно определено  и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните   смекчаващи  и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението.В случая наказанията в разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП са конкретно определени.Целта на законодателя е да не се толерира   демонстративно нарушаване на разпоредбите на ЗДвП. Съдът намира за правилно  определени наложените наказания , тъй като  не счита, че в случая са налице смекчаващи вината обстоятелства и толерирането на  нарушители с подобно поведение  не би  изпълнило  целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН – да предупреди  и превъзпита нарушителя  към спазване на установения  правен ред и да въздейства  възпитателно и предупредително върху останалите. От приложената по делото Справка на ОД на МВР гр.Ловеч се установява, че за извършени нарушения по ЗДвП на Г.  са издадени 15 наказателни постановления, като само една от глобите, определени с тях, е заплатена.Това обстоятелство сочи на мисълта, че  Г. демонстрира една упоритост и постоянство в извършване на нарушения по ЗДвП  и всички наложени до настоящия момент  административни наказания не са  превъзпитали нарушителя към спазване на  установения в страната  правен ред.

          При това положение жалбата се явява неоснователна и атакуваното  Наказателно постановление  №16-0359-000682/10.10.2016г.  на ВНД Началник на  РУ Полиция  гр.Троян  Радостина Лалева Петкова   следва да бъде потвърдено, като  правилно  и законосъобразно.

          При този изход на процеса, ще следва Г. да заплати по сметка на Троянски районен съд сумата 15.00 /петнадесет/ лева  разноски по делото.

          Водим от горното съдът

 

                                                    Р     Е     Ш     И   :

 

           Потвърждава Наказателно постановление  №16-0359-000682/10.10.2016г.  на ВНД Началник на  РУ Полиция  гр.Троян  Радостина Лалева Петкова, с което на П.Р.Г. ***, ЕГН **********, са наложени  следните административни наказания: глоба в размер на 2000/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24/двадесет и четири/ месеца на основание чл. 174 ал.3  от ЗДвП за нарушение по чл.174 ал.3  от ЗДвП, глоба в размер на 10/десет/ лева на основание чл.183 ал.1 т.1предл.1 от ЗДвП за нарушение по чл.100 ал.1 т.1  от ЗДвП и глоба в размер на 10/десет/лева на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП за нарушение по чл. 100 ал.1т.1 от ЗДвП, като  правилно  и законосъобразно.

            ОСЪЖДА П.Р.Г. ***, ЕГН **********, да  заплати в полза на  Държавата, по сметка на Троянски районен съд, сумата 15.00 /петнадесет/ лева  разноски по делото.

            Решението  може да се обжалва пред Ловешки административен съд  в четиринадесетдневен срок от   съобщението на страните.

                                              

                                                                                  Районен съдия: