РЕШЕНИЕ

 

  106     

 

гр. Троян, 05.04.2017 год.

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд, втори  състав, в публично заседание на двадесет и трети март, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията – Иванова  гр. дело № 1048  по описа на ТРС за 2016 год., за да се произнесе - съобрази:

 

        Съдебният акт се постановява при условията на чл. 237 от ГПК – признание на иска.

 

Предявена е искова молба от Т.И.Т. *** против Л.И.П. *** с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 1250.00 лева, представляваща парично обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.

В исковата молба се излага, че на 18.02.2016 г. около 13:30 часа на път 357 около километър 750 - изхода на с.Орешак, с посока на движение към гр. Априлци, управлявайки л.а. марка „Сааб 900”, рег.№ *** с несъобразена с пътните условия скорост, ответникът Л.П. не успява да спре преди препятствие на пътя /спрял товарен автомобил/, навлиза в насрещната лента и удря управлявания от ищеца лек автомобил „Орел Астра”, рег.№ ***. Твърди се, че вината на П. е установена по ДП 79/2016г. на РУ на МВР Троян, образувано по чл.343, ал.1, б.а от НК, което е прекратено поради несъставомерност на щетите, но в материалите на което се съдържа разпит на Л.П., в който изрично признал, че ПТП е настъпило по негова вина. Излага се, че ударът настъпил в лента за движение на ищеца, поради което същия нямал никаква вина или съпричиняване. Тъй като ищецът нямал писмено пълномощно да управлява автомобила, застрахователят е отказал да му изплати имуществени или неимуществени щети по застраховка „Гражданска отговорност" на виновния водач. Единственият ред да защити правата си е да предяви правата си по реда на чл.45 от ЗЗД.

Вследствие на ПТП му е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, изразяваща се в болки и страдания /съчетана травма на главата, гръдния кош и ребрата/ за срок от около 2 месеца. Преживял е силен стрес и уплаха от катастрофата.Няколко дни имах силни болки в главата и
притеснения дали няма да настъпят усложнения. Натъртванията в областта на гръдния кош и ребрата са предизвиквали дълго време болки при дишане, трябвало е да избягва резки движения и физическо натоварване. Неимуществените щети ищецът оценява на сумата от 1250 лева, като мисли, че преценката е реална -съобразявам се с трайната съдебна практика на Районния съд за подобни увреждания. С ответника водихме преговори, постигнахме устно съгласие, но в последния момент той се отказа от писмено споразумение.

Моли съдът, да постанови решение, с което да осъди ответника Л.И.П. ***, ЕГН: **********, да заплати сумата от 1250.00 /хиляда двеста и петдесет/ лева, представляваща парично обезщетение за причинени неимуществени вреди,изразяваща се в болки и страдания /съчетана травма на главата, гръдния кош и ребрата/ за срок от около 2 месеца, причинено ми от ответника на 18.02.2016 г. около 13:30 часа при управление на МПС, л.а. марка „Сааб 900”, рег.№ ***, с несъобразена с пътните условия скорост и навлизане в насрещната лента за движение на път 357 около км 750 - изхода на с.Орешак с посока на движение - към гр.Априлци, ведно със законните лихви от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, и разноските по делото.

По реда на чл.131 от ГПК на ответникът  е изпратено копие от искова молба и доказателства.

При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. І от ГПК ответникът  не е представил писмен отговор, не е взел становище по иска и не е ангажирал доказателства.

С разпореждане на съда от 23.12.2016 г. същият е уведомен за последиците от не подаване на отговор и не упражняване на права.

В съдебно заседание ищецът Т.И.Т. – р.пр. се явява лично и с адв. К.Н. *** с пълномощно приложено към исковата молба. Поддържа исковата претенция на посоченото в ИМ молба основание.

Ответникът, редовно призован се явява лично в съдебно заседание и признава предявения иск.

С оглед направеното признание от ответника, ищецът  моли съдът да се произнесе с решение по реда на чл.237 и сл. от ГПК.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността съдът да постанови решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1, спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, настоящият съдебен състав намира същия за основателен и доказан, поради което следва да постанови  решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати  на ищеца направените по делото разноски.

Нормата на чл.78, ал.2 ГПК съдържа две предпоставки, чието кумулативно наличие е необходимо за възлагането на разноските върху ищеца. Вярно е, че ответникът признава иска, но това не е единственото условие, а е необходимо с поведението си той да не е дал повод  за завеждането на делото, т.е. изисква се двете предпоставки да са налице кумулативно, което обстоятелство не е налице в настоящия казус.

При това положение, ответникът дължи на ищеца сторените по делото разноски в размер на 450.00 – четиристотин и петдесет лева, от които 50.00- петдесет лева ДТ и 400-00 четиристотин лева адв.възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл.237,ал.1 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Л.И.П., ЕГН ********** *** да заплати на Т.И.Т., ЕГН ********** *** сумата от 1250.00 – хиляда двеста и петдесет лева, представляваща парично обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания за срок от два месеца, вследствие причинено от ответника на 18.02.2016г. около 13.30 часа ПТП.

ОСЪЖДА  Л.И.П., ЕГН ********** *** да заплати на Т.И.Т., ЕГН ********** *** на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 450.00 – четиристотин и петдесет лева, разноски по делото, от които 50.00- петдесет лева ДТ и 400-00 четиристотин лева адв.възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: