РЕШЕНИЕ

 

№ 389

 

гр. Троян, 21.11.2017година.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

ТРОЯНСКИ   РАЙОНЕН СЪД , втори  състав, в  открито  заседание на  двадесет и първи ноември, две хиляди и седемнадесета  година в състав:

 

                                                                        Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА

............................

Секретар  Е.П., като разгледа докладваното от съдията – Иванова, гр.д.№1103   по описа  на ТРС за  2017 год., за да се произнесе – съобрази:

          Производство с правно основание чл.18 във вр. чл.4 от ЗЗДН.

В Троянски районен съд  е постъпила молба от  Г.Б.А. ***  за извършен акт на домашно насилие  и вземане на мерки по Закона за защита от домашно насилие.

Моли съда  да се произнесе с решение по  ЗЗДН, като  издаде заповед за защита, с която ответникът  бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие.

Ангажира доказателства.

В с.з. молителката се явява лично и с упълномощен защитник – адв.Ц.А.от ЛАК, който от името на доверителката си поддържа молбата си по изложените в нея съображения. Моли съдът да постанови решение, с което да наложи мерки по чл.5 ал.1 т.1,2,3 от Закона за защита  срещу домашното насилие, като конкретизират периода – до 15.02.2018г.

            Ответникът Т.М.А., редовно призован се явява лично в съдебно заседание. Не оспорва наведените в молбата твърдения,не ангажира доказателства.

От приложените към делото писмени доказателства: декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от Г.Б.А., протокол за предоставена информация на пострадало от домашно насилие лице от 01.11.2017 година, Становище вх.№ 7210/20.11.2017 г., изготвено от Х.М.М., социален работник отдел „ЗД” при Д”СП”-гр. Троян, заверен препис от удостоверение за сключен граждански брак № 0048/16.07.2016 г. на Община гр. Троян, заверен препис от удостоверение за раждане на К.Т.А. и заверен препис от амбулаторен лист № 8140 от 02.11.2017 г., издаден от д-р И.П.К.,  съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

            Съгласно чл.2 от ЗЗДН „домашно насилие” е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, като текстът очертава и кръга на лицата, които могат да се позовават на извършено насилие  спрямо тях и съответно да търсят закрила по реда на този закон. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от  същия закон искането се подава в срок до един месец от акта на домашно насилие. Така посочения преклузивен срок определя и времевите рамки, в които следва да се ограничи съда при произнасянето си.

Молбата за защита от домашно насилие е допустима и подадена  до съда на 01.11.2017г., т.е. в преклузивния едномесечен срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от  извършения на  01.11.2017г. около 12.00 часа акт на домашно насилие.

От събраните по делото доказателства се установява, че молителката и ответникът се намират във фактическо съпружеско съжителство, поради което съдът намира, че молбата е депозирана при наличие на активна, съответно пасивна процесуална легитимация / чл.3, т.2 и чл.8, т.1 от ЗЗДН/ и е допустима.

Разгледана по същество, тя се явява основателна.

            Описаният в молбата за защита инцидент се подкрепя от представения като доказателство амбулаторен лист № 8140 от 02.11.2017 г., издаден от д-р И.П.К., приложената към молбата декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, на която в чл.13, ал.3 от ЗЗДН законодателят е придал самостоятелна доказателствена сила и от направеното в с.з. от ответника признание.

След анализ на събраните доказателства съдът намира, че действията на ответника осъществяват акт на домашно насилие спрямо молителката. По делото липсват данни по отношение на малолетното дете К.Т.А., роден на ***г. да е осъществен състава на чл.2, ал.2 от ЗЗДН за осъществено психическо и емоционално насилие върху детето, тъй като  според легалната дефиниция на  цитирания текст, за такова  се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие, което обстоятелство не е налице в настоящия казус.                                                   

С оглед изложеното съдът намира, че спрямо ответникът следва да бъдат наложени мерките по чл.5, ал.І, т.1, 2 и т. 3 от ЗЗДН.

В съдебно заседание проц.представител на молителката – адв.Ц.А.и двамата съпрузи лично потвърдиха, че са в процес на подготвяне на споразумение по реда на чл.51 от СК, за прекратяване на брака по взаимно съгласие по смисъла на чл.50 от СК, в което производство ще уредят както имуществените си отношения, произтичащи от прекратяване на брака,  така и отношенията свързани с упражняване на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на детето, поради което настоящият състав счита, че не дължи произнасяне по този въпрос.

За пълнота на изложеното следва да бъде отбелязано, че дори и да се определи местоживеенето на детето да е при пострадалия родител и макар и в ЗЗДН да не е уредено изрично и определянето на режим на лични отношения на детето с извършилия домашното насилие родител, съдът би определил такъв по арг. на чл.59 ал.8 от СК, тъй като дори и след прекратяване на брака с развод, на двамата съпрузи ще им се налага за в бъдеще да контактуват помежду си /макар и формално/ до навършване на пълнолетие на роденото от брака дете, т.е. в интерес на детето е  отношенията между тях да бъдат поне търпими.           

При този изход на процеса  и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН ще следва ответникът да заплати  на Държавата минимална  държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева по сметката на ТРС и глоба в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.5 ал.3 от ЗЗДН, а на молителката сторените по делото разноски в размер на 300.00 лева, съгласно приложения по делото списък по реда на чл.80 от ГПК.

            Водим от горното и на основание чл. 15 ал.1 и 2 във вр.чл. 5 ал.1,2 и т.3 във вр. ал.2  от ЗЗДН съдът

           

Р   Е   Ш   И:

 

ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА  на основание чл.5 ал.1 т.1,2 и 3 от Закона за защита срещу домашното насилие както следва:
            ЗАДЪЛЖАВА  Т.М.А., ЕГН ********** на основание чл.5 ал.І т.1 от ЗЗСДН да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г.Б.А., ЕГН ********** .

ОТСТРАНЯВА  на основание чл.5 ал.І т.2 от ЗЗДН Т.М.А., ЕГН ********** от съвместно обитаваното жилище, находящо се в гр.Т.***, за срок до 15.02.2018година.      

ЗАБРАНЯВА на основание чл.5 ал.І т.3 от ЗЗДН Т.М.А., ЕГН **********  да приближава Г.Б.А., ЕГН **********, както и жилището  и на адрес: ***, на не  по-малко  от 50 метра, за срок  до 15.02.2018г. ДА СЕ ИЗДАДЕ  ЗАПОВЕД  за налагане МЕРКИ  ЗА ЗАЩИТА въз основа на това решение.

            ОСЪЖДА Т.М.А., ЕГН **********, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметката    на ТРС сумата 25.00 – двадесет лева минимална държавна такса на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН, както и ГЛОБА в размер на 200/ДВЕСТА/ЛЕВА  на основание чл.5 ал.3 от ЗЗДН, а на Г.Б.А., ЕГН **********, сторените по делото разноски в размер на 300.00 – триста лева адвокатско възнаграждение, съгласно приложения по делото списък по реда на чл.80 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните  на основание чл.17 ал.1 от ЗЗДН и  след като влезе в законна сила да се изпрати на РУ на МВР гр.Троян и  РУ на МВР – гр. Троян за сведение.

            Решението може да се обжалва пред Ловешки окръжен съд в седмодневен срок от връчването му  на страните.

 

 

                                                                       Районен съдия: