Р Е Ш Е Н И Е

165

гр. Троян, 23.05.2017  г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Троянски районен съд,  втори съдебен състав, в публично заседание на двадесет и шести април, две хиляди и седемнадесета  година в състав:

 

                                                                          Председател: Светла Иванова

 

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 133 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

В Троянски районен съд е образувано горното дело по искова молба на  О.В.Е. ***, чрез адв.Ж. - Адв.д-во „Николов, Марков и съдружници” против „Хит Сървис” ООД,  гр. Априлци, ул. „Катранджийска” № 3, ЕИК 202761063, представлявано от управителя Георги Минков Геневски,  с правно основание чл. 215 от КТ, чл. 128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

            В исковата молба ищецът твърди, че е работил  в „Хит Сървис” ООД гр. Априлци на длъжност „шофьор товарен автомобил /международни превози/, по трудов договор № 36/19.02.2016 година, като трудовото му правоотношение е било прекратено по чл. 325 от КТ, по взаимно съгласие между страните. Излага, че при прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е останал задължен със заплащане на сумата от 3037.40 лева, представляваща дължими средства за командировка за периода 25.07-03.09.2016г., в едно със законната лихва от датата на завеждане на ИМ – 12.12.2016г. до окончателното изплащане.Претендира  за заплащане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.И.Ж. от „Адвокатско дружество Николов-Марков и съдружници”, АК-гр.Габрово. Поддържа становище за основателност на исковата претенция.  Признава, че ответникът в хода на производството е превел  на 20.01.2017г. сумата  от 908.41 лева, която следва да бъде приспадната от исковата претенция в размер на 3037.40 лева, като аргументите си развива по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. І от ГПК ответникът, чрез упълномощения си защитник - адв.В.А. *** депозира отговор, с който намира предявените искове за неоснователни.

Твърди, че ищецът е причинил вреди на ответното дружество, причинявайки щета на дружеството в размер на 985 евро, поради  отказ от негова страна  да започне товаренето на  камиона в рамките на оставащите 11 минути до регламентираните девет часа. /Твърдението е, че на 11.08.2016г. в 13.41.21 часа, ищецът е получил направление да натовари товар и в момента на пристигането при товародателя е имал пропътувани 8 часа и 49 минути./. Отделно от това твърди, че по вина на ищецът, на ответното дружество са наложени две глоби за превишена скорост в Германия, едната на стойност 68.34 евро, а другата 35 евро.

Прави възражение за прихващане на сумата от 1088.34 лева, която счита, че му е дължима от ищеца.

В съдебно заседание проц.представител на ответното дружество изразява становище за основателност на възражението за прихващане.

В хода по същество адв.А. счита, че с превеждането на сумата от 908.41 лева след завеждане на делото, отношенията между страните са изцяло уредени, поради което предявения иск следва  да бъде отхвърлен. В дадения от съда срок, не представя писмена защита.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото доказателства се установява, а и това обстоятелство не се оспорва от страните, че ищеца е бил в трудово правоотношение с ответника  по силата на сключен трудов  № 34/21.08.2009г., влязъл в сила  на 22.08.2009г. при условията на чл.68 от КТ. По силата на сключения между страните договор, ищецът е  бил назначен на длъжността „шофьор”, като считано от 22.09.2009г. трудов договор се превърнал в безсрочен.

Не се спори между страните, че във връзка с упражняване на трудовите му задължения, през време на действието на трудовия договор между страните, работникът е бил командирован в чужбина, във връзка с което са издавани и нарочни заповеди за командировка в чужбина.

 Установява се от приложената по делото Заповед № 7 от 15.03.2010г. на управителя на ответното дружество, че трудовото правоотношение между страните е  прекратено на основание чл.328 ал.І т.10 от КТ.

Работодателят – ответник признава по основание и размер като дължима на работника – ищец сумата от 3037.40 лева, съставляваща неизплатено обезщетение за командировки за периода 25.07.2016г. до 03.09.2016г.     

            Не се оспорва от ищеца обстоятелството, че след завеждане на делото, с преводно нареждане от 20.01.2017 г.  ответникът е превел на ищеца сумата  от 908.41 лева.

Спорът по делото се свежда до направеното от ответното дружество, чрез проц.представител възражение за прихващане на сумата от общо 1088.34 евро, от които претендира 103.34 евро за наложени на ищеца две глоби за превишена скорост в Германия, едната на стойност 68.34 евро, а другата 35 евро, както и сумата 985 евро, представляваща щета за ответника, поради отказ на ищеца да започне товаренето на  камиона в рамките на оставащите 11 минути до регламентираните девет часа.

Съгласно разпоредбата на чл. 215 КТ при командироване, работникът или служителят има право на дневни и квартирни пари, при условията и в размери, определени от Министерския съвет. По делото е безспорно, че ищецът, в рамките на трудовата си функция като водач на товарен автомобил, е осъществявал превоз на товари в чужбина и е изпълнявал задълженията си извън границите на населеното място, където е седалището на работодателя. Следователно за работодателя е възникнало задължението за заплащане на командировъчни пари, посредством които да се компенсират неудобствата, които понася работника, полагайки труд извън местоживеенето си. Ето защо, съдът приема, че такива средства се дължат съгласно чл. 215 КТ в съответствие с броя на дните, в които работникът е бил извън страната. В случая, доколкото  ответното дружество не оспорва основанието и размера на претенцията, съдът счита, че същата следва да бъде уважена до размера, установен след извършеното частично погасяване от ответника в хода на делото съгласно чл.235, ал.З от ГПК, а именно- 2128.99 лева.

Главницата от 2128.99 лева следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.12.2016г. до окончателното й изплащане.

Досежно направеното материалноправно изявление за прихващане и възражение за съдебно прихващане между вземанията на ищеца и насрещните вземания на ответника, представляващо обезщетение за вреди, причинени от ищеца, в качеството му на работник:

Съгласно чл.203, ал.1 от КТ, работникът или служителят отговаря имуществено за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения по реда на КТ, като ал.2 от същата норма сочи, че за вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление, или е причинена не при или по повод изпълнение на трудовите задължения, отговорността на дееца се определя от гражданския закон. От посочените текстове следва извод, че, за да се приложи специалният режим на имуществената отговорност, установен в КТ, трябва да са налице, в условията на кумулативност, два признака - небрежност и непрестъпност на деянието. При умишлено причиняване на вредата, макар това да не съставлява престъпление, отговорността е по гражданския закон. Отговорността е по гражданския закон и когато, макар вредата да е причинена по небрежност, деянието съставлява престъпление, както и когато вредата е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения на работника или служителя.

В случая е необходимо да се отбележи, че пред работодателя е съществувала възможността да претендира вредите като причинени по небрежност при или по повод изпълнение на трудовите задължения на ответника, т.е. по реда на чл. 203, ал. 1 КТ, като изпълни надлежно процедурата по чл. 210 КТ. В настоящия случай  не може да се приеме, че претенцията се покрива от хипотезата на чл.203 и сл. от КТ, тай като по делото липсват доказателства за инициирана процедура за ангажиране на ограничена имуществена отговорност по реда на чл.210 от КТ. По делото липсват доказателства и за издадена по чл.210, ал.1 от КТ заповед по време на трудовото правоотношение, с оглед твръдяното от ответника,  че щетата е понесена на 11.08.2016г., а трудовият договор е прекратен на 06.10.2016г.            

Представени са като доказателства по делото писмени документи на немски език с превод на български – фактура № 20165806 с дата 17.10.2016г. и Инструкция за товарене №166085, които не съдържат подпис и са с не установено авторството на съдържащите се в тях изявления. Те представляват  неподписани частни свидетелстващи документи. Частният свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила, само когато удостоверява неизгодни за издателя си факти, т.е. тогава има доказателствена сила срещу него. В противен случай не се ползва с такава доказателствена сила, а съгласно чл.144 ГПК е само доказателство, че изявлението е направено от лицето, посочено като негов автор. В този смисъл настоящия състав споделя изцяло становището на проц.представител на ищеца, подробно аргументирано в представената по делото писмена защита в смисъл, че  тези  т.нар. документи не установяват и не са в състояние да установят каквито и да е факти, включително настъпването на претендираната щета от 985 евро, и нейния размер, а още по-малко връзката им с ищеца.

  Съдат счита за недоказана и претенцията на ответника  за прихващане за двете глоби от 35 и 68.34 евро. По делото се приложени като доказателства писмени документи на немски език и в превод на български, от съдържанието на които се установява, че въпросните документи представляват фактури, които обаче също не са подписани и нямат автор.

От съдържанието на цитираните документи отново не може да се установи авторството им, извършено ли е плащане, ако е извършено от кого и съответно на кого е извършено.

Действително,  в проведеното  на 26.04.2017г. открито с.з., на зададените по реда на чл.176 от ГПК въпроси, ищецът заяви че допуска, но не е сигурен дали той е шофирал автомобила, за който се твърди, че е извършил нарушението, довело до налагане на административна санкция – глоба.

Изложените аргументи мотивират състава да приеме, че по делото не се доказа дължимостта на сумата, с която се иска прихващане, което е още едно основание за отхвърляне на това възражение.

По разноските:

На основание чл.78 ал.1 от ГПК вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът не дължи държавна такса за делото, поради което и с оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати в полза на държавата по сметка на РС Троян държавна такса за производството в размер  на 121.50 – сто двадесет и един лев и петдесет стотинки, а на ищеца сумата от 400-четиристотин лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, видно от приложения договор за правна защита и съдействие и съобразно представения списък за разноските по реда на чл.80 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Троянски  районен съд

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Хит-Сървис”ООД, ЕИК 202761063 със седалище и адрес на управление  гр.Априлци, обл.Ловеч, ул.”Катранджийска” №3, представлявано от управителя  Георги Минков Геневски да заплати на О.В.Е., ЕГН **********, с настоящ адрес *** сумата от  2128.99 /две хиляди сто двадесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки/ лева, представляваща дължими средства за командировка за периода 25.07.2016г. до 03.09.2016г., в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.12.2016г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 215 от КТ във вр.чл. 31 ал.І от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, вр. чл.235 ал.3 от ГПК.

            ОСЪЖДА „Хит-Сървис”ООД, ЕИК 202761063 със седалище и адрес на управление  гр.Априлци, обл.Ловеч, ул.”Катранджийска” №3, представлявано от управителя  Георги Минков Геневски да заплати в полза на държавата по сметка на РС Троян държавна такса за производството в размер  на 121.50 – сто двадесет и един лев и петдесет стотинки, а на О.В.Е., ЕГН **********, с настоящ адрес *** сумата от 400-четиристотин лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, видно от приложения договор за правна защита и съдействие и съобразно представения списък за разноските по реда на чл.80 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: