Р Е Ш Е Н И Е

 

  361

 

гр. Троян, 25.10.2017година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд, втори състав, в проведеното на 25.09.2017г. открито съдебно заседание, в състав:

 

                                                                      Председател: Светла Иванова

                                                       

в присъствието на секретар Е.П., като разгледа докладваното  от съдия Иванова гр.дело №199/2016г. по описа   на ТРС,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.54 ал.2 от ЗКИР.

Предявена е искова молба от  А.И.И. и В.А.И. ***, чрез пълномощник адв. К.Н. ***  против Т.Н.К. и Ц.С.К. *** с правно основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР.

В исковата молба се излага, че ищците са наследници на И.И.И.,***, като наследодателя им, с нот.акт № 22, т.1, д.№ 29/1980г. на Троянски районен съд е закупил от Община гр.Априлци парцел III в квартал 65 по регулационния план на гр.Априлци към 1980г., целият с площ от 1000 кв.м., при граници-подробно описани в документа.

Твърдят, че при изготвяне на действащата кадастрална карта на гр.Априлци, одобрена със заповед № РД-18-49/31.08.2007г. имота е заснет с идентификатор 52218.531.116.,  урбанизирана територия. Считат, че при изработване на КККР е допусната грешка при отразяването на  западната имотна граница между имот 52218.531.116 и имот № 52218.531.118, вследствие на което, реална част от  около 314 кв.м е заснета като част от имот с идентификатор №52218.531.118 – собственост на ответниците.

Твърди се, че е нарушена  разпоредбата на Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, като в чл.14 е посочено, че границите на поземлените имоти се установяват при следната поредност: От посочени от съседите гранични точки и от предходните кадастрални и регулационни планове и от документите за собственост.

Твърдят, че са изготвили проект за изменение на кадастралната карта поради непълноти и грешки, но ответниците  отказали да се подпишат с възражения, че липсва информация за приложен план за регулация и уреждане на регулационни сметки.

 Излагат, че от приложения нотариален акт е видно, че са закупили парцел, а не имот, като в приложената скица №1427/2010г. имотът представлява „УПИ", т.е. урегулиран поземлен имот - без придаваеми места.

  Считат, че правата им върху имота са потвърдени с влязло в сила съдебно решение, тъй като през 1995г. Община гр.Априлци, с цел узаконяване на незаконна постройка на ответниците /отстоянието и от страничната граница/ е издала Заповед № 136/94г. на Община Априлци за частично изменение на Строителния и регулационен план засягащ имота на ищците и този на ответниците /за преместване на регулационната линия, която заповед е обжалвана в производство по чл.138 от ЗТСУ отм. /актуален към ДВ бр-63/1995г./  с искане да се запазят съществуващите граници и с решение № 210/25.09.95г. по адм.х.гр.д.№ 8/1995г. на ЛОС жалбата е уважена.  Твърдят, че в административното  производство, в което са участвували като заинтересовани страни и ответниците, съдът е установил, че с посочената заповед е извършено „преместване на регулационната линия, която е и имотна граница между двата имота в посока изток, с цел да бъде узаконено отстояние от границата на незаконна постройка на ответниците, като е постановено решение, с което е отменена посочената заповед, като се запазва съществуващата имотна/ регулационна граница.”

Твърдят, че в приложената извадка от одобрения регулационен план е видно, че регулационната /и имотна/ граница между двата имота /по синята линия/ не съвпада с отразеното в кадастралната карта. Излагат, че след решението на съда по административното производство, през 1996г. ответниците премахнали оградата си и първия ищец поставил колове на действителната имотна граница, но случайно установил при  проверка в Община Априлци, че при изготвянето на кадастралната карта е допусната грешка, неправилно е отразена западната граница между техния имот и имота на ответниците. Считат, че същата следва да бъде така, както е по предходния регулационен и кадастрален план, т.е по синята линия на скица-извадка от одобрен рег.план.

Молят съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответниците Т.Н.К. и Ц.С.К. ***, че към датата на одобряване на кадастралната карта на гр.Априлци, одобрена със Заповед № РД 18-49/31.08.2007г., е допусната грешка, като имотна граница между техния имот 52218.531.116 и имотна на ответниците с № 52218.531.118 е неправилно отразена, като същата следва да съвпада с имотната и регулационна граница между двата имота по Застроителния и Регулационния план на гр.Априлци от 1981година. Претендират за разноски.

            По реда на чл. 131 от ГПК е депозиран отговор, с който  ответниците изразяват становище за неоснователност на исковата претенция. Твърдят, че  с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 147 т.1 издаден по нотариално дело №271/1980г. бащата на първият ответник- Н.Г.Г., дарил собствения си недвижим имот, представляващ парцел II в кв.65 по плана на гр. Априлци целият с площ от 900 кв.м. при граници: улица, И.И. и ТКЗС, след което  изготвили строителни книжа за изграждане на жилищна сграда в процесния имот.

Излагат, че през 1980г. служител от Община Априлци издал протокол за строителна линия и ниво № 16, в който протокол е отбелязано точно местонахождението на жилищната сграда - на 5 метра отстояние от страничната регулационна линия с парцел I в кв.65. Твърдят, че в съответствие с него е издаденото строително разрешение №21/22.10.1980г. за жилищната сграда, която обитават и до момента, като през 1981г.- 1982г., оградили и дворното място в съответствие с указаното от Общинска администрация гр. Априлци.

Твърдят, че оградата е изградена в съгласие и заедно с наследодателя на ищците И.И., който изпратил двама работника и заплатил на ответниците половината от материалите за изграждането й. Излагат, че ищците изградили жилищната си сграда след като ответниците оградили дворното си място и при изграждане на жилищната сграда те съобразили местоположението й с тяхната ограда и от тогава твърдят, че владеят дворното си място със съзнанието, че то е оградено в границите и конфигурацията на имота, който им е дарен с нотариален акт № 147/1980г.

В подкрепа на твърденията си прилагат като доказателства нотариален акт за дарение на недвижим имот №147 т.1 издаден по нотариално дело № 271/1980г., протокол № 16 и строително разрешение № 21/1980г.

Твърдят, че така изградената от тях ограда през 1981-1982г. никога не е променяла местоположението си, за което обстоятелство молят за възможност да ангажират гласни доказателства.

Излагат, че от приложеното като доказателство решение на Окръжен съд - Ловеч се установява,  че причината, според съда, за издаване на отменената заповед за изменение ЗРП и попълване на кадастралния план в кв. 49, е незаконно строителство в парцела, намиращ се на запад от техния имот, което строителство е осъществено преди тяхното и при изграждане на жилищната си сграда твърдят, че са съобразили указанията на служител на  Община Априлци, който предвидил жилищната им сграда да бъде изградена  на 5 метра от нея.

Оспорват верността на документите, съдържащи се в преписката за изменение на КК на гр. Априлци, приложени към исковата молба и молят да се открие производство за оспорване на истинността им по реда на чл.193 от ГПК - на скицата проект за изменение на КК, на извадката от одобрен регулационен план и на комбинирана скица № 15-10824/12.01.2016г.

Твърдят, че в момента огради изградени по точки, отразени в проекта за изменение на КККР на гр. Априлци с № 1,2,3,4,5,6,7,8 не съществуват.

 Твърдят, че имот с идентификатор № 52218.531.118  владеят в отразените му граници по КККР на гр. Априлци повече от 35 години, както и, че в кадастралната карта в съответствие с правилата на ЗКИР и Наредба № 3/2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри са отразени съществуващите на място материализирани граници както на имот с идентификатор № 52218.531.118, така и на имот с идентификатор № 52218.531.116, поради което считат, че не са налице условия за изменение на КККР на гр. Априлци с отразяване на нов имот с идентификатор № 52218.531.300 с границите така, както са посочени в скицата- проект за изменението, поради което предявеният иск се явява неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищецът А.И.И. редовно призован се явява лично, а ищцата В.А.И. не се явява. Двамата се представляват от адв.К.Н., който от името на своите доверители поддържа изцяло исковата претенция по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.  Аргументите си за основателност на исковата претенция ищеца А.И.  излага в представена по делото писмена защита.

Ответниците Т.Н.К. и Ц.С.К., редовно призовани не се явяват, представляват се от адв.С.С. *** - упълномощен защитник. Направеното по реда на чл.193 от ГПК оспорване не се поддържа в с.з.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на настоящото производство е установяване право на собственост към момента на одобряване на действащия кадастрален план на гр.Априлци през 2007 год. върху площ от около 314 кв.м., находяща се на границата между собствения на ищците имот с идентификатор 52218.531.116 и собствения на ответниците имот с идентификатор 52218.531.118  за която се твърди, че е неправилно заснета.

В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения относно правото си на собственост, ищците представят /л.5, л.56/ копие от нотариален акт № 22, т.І, д.№ 29/1980 год., от който е видно, че наследодателя им - И.И.И. е закупил парцел ІІІ в кв.65 по рег.план на гр.Априлци, с площ от 1000 кв.м, при граници: улица, дол, ТКЗС и Н.Г..

В подкрепа на своите твърдения относно правото на собственост върху спорната част, ответниците също представя копие от нотариален акт № 147, т.І,д.№ 271/1980г., от който е видно, че на 14.08.1980 година Н.Г.Г. дарява на Т.Н. Г.и Ц.С.К. парцел ІІ,  в кв.65 по рег.план на гр.Априлци, с площ от 900 кв.м., при граници: улица, ТКЗС и И.И..

От приложената по делото административна преписка от АГКК за отказ за изменение на кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Априлци изх.№20-26987-16.05.2016г. на АГКК – СГКК гр.Ловеч се установява, че преписката е образувана по проект за изменение на ККР, в която се съдържа извадка от кадастралния регистър на геодезическата основа за землището на гр.Априлци, общ.Априлци /л.50-55/, извършена от правоспособен експерт –Геодезия и Кадастър, от която е видно, че площта на имот с идентификатор 52218.531.116 е посочена в размер на 686 кв.м., а на имот с идентификатор 52218.531.118 – 941 кв.м.

В тази връзка, за изясняване на въпроса кому принадлежи правото на собственост на тази процесна част е необходимо да бъдат обсъдени представените от страните доказателства, касаещи правото на собственост, както и да бъде проследен регулационния статут на всеки от имотите преди одобряване на кадастралната карта през 2007 год.

Ищците се легитимират като собственици по силата на нотариален акт № 22, т.І, д.№ 29/1980 год., от съдържаните на който се установява, че на 24.01.1980г. И.И.И. – баща на ищеца е закупил парцел ІІІ в кв.65 по рег.план на гр.Априлци, с площ от 1000 кв.м, при граници: улица, дол, ТКЗС и Н.Г..

Ответниците се легитимират като собственици по силата на нотариален акт № 147, т.І, д.№ 271/1980г., от съдържаните на който се установява, че на 14.08.1980 година Н.Г.Г. е дарил на Т.Н. Г.и Ц.С.К. /негови дъщеря и зет/, парцел ІІ,  в кв.65 по рег.план на гр.Априлци, с площ от 900 кв.м., при граници: улица, ТКЗС и И.И..

От заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява, че в кадастралния план на гр.Априлци от 1981г. в площта на парцелите на страните /ищци и ответници/ няма заснети имоти, които да са нанесени с техните планоснимачни номера, като парцелите са отредени върху празен общински имот без придаваеми места по регулация.

Експерта е констатирал, че отразената в скицата-проект /стр.8/ от делото проектна /червена/ имотна граница между имот №52218.531.116 и имот №52218.531.118 е идентична с регулационната граница по действащия регулационен план на гр.Априлци от 1981г.

В проведеното на 19.09.2017г. открито с.з. вещото лице е категорично, че „…Съществуващата на място на терена ограда, действително е вярно отразена в КК на гр. Априлци като имотна граница, но тази имотна граница не съвпада с регулационната граница по регулационния план на гр. Априлци между двата УПИ, които са описани в документите за собственост. На стр. 10 от делото  е приложена скица, представляваща извадка от КК  с нанесени регулационни линии – сини и червени, от която е видно, че съществуващата ограда съвпада с имотната граница между имот № 116 и имот № 118, отразена с черен цвят. А дворищната регулационна линия е нанесена със син цвят и се намира на запад от съществуващата ограда. Тоест имотната и регулационната граница не съвпадат…..”.

На експерта е поставена допълнителна задача, по която е следвало да изготви комбинирана скица, като се проследи движението на имот №52218.531.116 и имот №52218.531.118 по КККР на гр.Априлци по всички действали и действащи регулационни и кадастрални планове. В изготвеното  допълнително заключение вх.№4786 от 21.07.2016г. се установява, че  за процесните имоти липсват стари планове, а единствения кадастрален и регулационен план на гр.Априлци за тези имоти е от 1981г. В допълнителното заключение експерта е установил, че отстоянието на жилищната сграда в имота на ищците от съществуващата ограда е 2.80 метра, а отстоянието на сградата на ответниците от съществуващата ограда е 10.06 метра.

От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели се установява, че между имотите на страните има поставена ограда от телена мрежа, която е там повече от 30 години.  Всички свидетели установяват, че фактическата власт върху имотите се осъществява съобразно направеното с тази ограда разделение. Свидетелката на ищеца – С.С.твърди, че между страните винаги е съществувал спор къде точно минава границата между двата имота, а свидетелите на ответника – Т.Х., И.Х., С.Ш.и И.П.заявяват, че никога не са чували между ищеца  и ответника да има такъв спор. 

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

В рамките на производството, образувано по предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.54, ал.2 ЗКИР, ищецът е следвало да установи, че към момента на одобряване на последната действаща кадастрална карта през 2007 год. е собственик с надлежен титул за собственост на част от конкретен поземлен имот, за да обоснове и интереса си от установяване на факта, че при изготвянето на тази карта това негово право не е съобразено, а е отразено като част от собствения на ответниците недвижим имот, без последните да имат право на собственост върху погрешно заснетата и отразена към чуждата териториална единица площ, която в случая се равнява на процесните 314 кв.м.

За да се даде отговор на въпроса дали ищецът е собственик на спорната площ към момента на одобряване на кадастралната карта, на първо място трябва да се изследва обемът права, който страните са придобили, както и дали след придобиването на собствеността са се осъществили такива юридически факти, които да имат за правна последица промяна в принадлежността на първоначално придобитите права.

Имотите са придобити по време на действието на Закона за планово изграждане на населените места / Обн., ДВ, бр. 227 от 1.10.1949 г., в сила от 1.01.1950 г., отм., бр. 29 от 10.04.1973 г., в сила от 1.06.1973 г./. Както при действието на този закон, така и при действието на последващия устройствен закон правото на собственост върху недвижимите имоти се определя от предвижданията на регулационния план - арг. чл.37 ЗПИНМ /отм./ и чл.33 Закон за териториално и селищно устройство /отм./.  Дворищнорегулационният план се изработва върху кадастрална основа, която очертава отделните имоти, но правото на собственост върху тези имоти се определя не от кадастралните граници, а от регулацията.

В подкрепа на този извод е и предвиденото в чл.39, ал.3 ЗПИНМ /отм./ и чл.110 ЗТСУ /отм./ непосредствено отчуждително действие на регулационния план по отношение на придаваемите части от съседни имоти. Следователно пространственият обхват на правото на собственост при действието на тези устройствени закони се определя от регулационните линии, очертаващи границите на парцела, а не от съществуващите на място кадастрални /имотни/ граници. Тези теоретични постановки, отнесени към конкретния случай, налагат извода, че страните са придобили право на собственост върху урегулирани недвижими имоти, поради което и обемът на придобитите права се определя от предвижданията на регулационния план.

От приложеното по делото като доказателство  заверено ксерокопие на Решение №210 от 25.09.1995г. на ЛОС по адм.дело№8/1995г. се установява, че същото е образувано по жалба на В.А.И. *** във връзка с преместването на регулацията, в посока на изток, на имотната /регулационната / граница  между имотите на В.И. /ищец в настоящото производство/ и  ответниците – Т.Н. Г.и Ц.С.К. - /ответници в настоящото производство/ извършено със Заповед№136 от 24.08.1994т. на Кмета на Община Априлци. От диспозитива на съдебното решение е видно, че съдът е отменил Заповед№136 от 24.08.1994т. на Кмета на Община Априлци в частта, с която е утвърдено изменение на застроителния и регулационния план и попълване на кадастралния план на квартал 49 за промяна/преместване/ на изток на имотната /регулационната граница/ между имотите на страните, като регулацаионната линия между двата имота е постановено да остане по имотната граница, т.е. така както е предвиден в плана от 1981г.

Вещото лице е констатирал, че отразената в скицата-проект /стр.8/ от делото проектна /червена/ имотна граница между имот №52218.531.116 и имот №52218.531.118 е идентична с регулационната граница по действащия регулационен план на гр.Априлци от 1981г., което обстоятелство е отразено и в изготвената от инж.К.К. комбинирана скица, представляваща неразделна част от основното и допълнително заключение по допуснатата СТЕ. В обобщение на изложеното, може да се направи извод, че съобразно регулационните предвиждания на този план, спорната част от 314 кв.м., намираща се на границата между двата имота, попада в придобития от ищците в собственост имот, а не в имота на ответниците. 

При това положение възниква въпроса настъпили ли са впоследствие юридически факти, които да имат за правна последица промяна в така придобитите от страните права.

От показанията на разпитаните свидетели се установи, че между имотите на страните е поставена ограда с „опъната тел и цементови колони” според показанията на свидетеля  Т.Х.. Същия твърди :”…Аз нямам спомен и не съм забелязал промяна в оградата от 1981-82г. до ден днешен. Аз нямам спомен да е премествана оградата…”. От показанията на св.. И.Х. се установява, че :”… Като построиха къщата Т. и Ц., оградиха и мястото. Между имот № 119 и № 118 имаше ограда. Т. и Ц. между имот № 118 и № 166 направиха ограда, по целия имот имаше ограда. След като построиха къщата си Ц. и Т., направиха оградата. Не е местена оградата между И.и Т. и Ц.. Не помня тази ограда да е била  местена. Да, аз помня, че тази ограда не е местена след като е била изградена. Оградата е от колове и от мрежа, както е сега, така си стои….”. От показанията на св.С.Ш.се установява, че: ”…. В. и И.са съседи откъм изток на имота на Т. и на Ц.. И.беше жив когато оградиха мястото. Тогава не мога да ви кажа, дали е имало конфликт между Т., Ц. и И…С тел и циментови коли е оградата. Не, не са правили промени, както си е оградата направена, така си е и днес. Не е пипана оградата по какъвто и да е повод…..”. От показанията на св. И.П.П.се установява, че: „…От 1977 до 03.06.2016г. съм работила като „старши специалист”  ТСУ в Община гр. Априлци. Имам спомен, някъде в началото на 1981-82г., може и да сбъркам, ходихме заедно с моя колега Г.С., вече покойник, да даваме оградителна линия в имота на Т. и на Ц.. По тяхна молба, разбира се…. Минавайки там съм виждала, че оградата беше изградена след трасирането на имота на Т. и Ц.. Оградата беше изградена  от бетонови колове и мрежа. Работила съм и в периода от 1995- 96 и 97г. година в Община  Априлци. По време на точно този период имаше някаква преписка, доколкото си спомням, минаха години за частично изменение на застроителния и регулационния план. ….”. Свидетелката твърди, „….Не знам да е имало такава преписка за премахване на оградата на Т. и на Ц.. Може би да е имало, когато аз съм била в отпуск или не съм била на работа по това време, не мога конкретно да кажа….”, като малко след това, от показанията и се установява, че : ….Става въпрос за Илия, че е пускал жалби, през 90-те години е било. Имало е дело. Това беше, когато обжалваха изменението на застроителния и регулационния план. Мисля, че е било 90-те години, не мога да кажа точно коя година е било….В качеството на длъжностно лице сме ходили по повод  жалбите от съседите от източна страна на имота, но не мога да се сетя, честно Ви казвам, какво сме констатирали. Имаха явно спор за тази граница, но не сме правили никакво изменение там на плана. Не си спомням какво е било констатирано на място, ….”.

Ответниците твърдят, че това ограждение е поставено заедно с бащата на първия ищец през 1981-1982 година, като самите те  признават в депозирания по делото отговор на исковата молба, че „ през 1980г. служител от Община Априлци издал протокол за строителна линия и ниво № 16, в който протокол е отбелязано точно местонахождението на жилищната сграда - на 5 метра отстояние от страничната регулационна линия с парцел I в кв.65.”, а в допълнителното заключение вещото лице е установил, че отстоянието на жилищната сграда в имота на ответниците от съществуващата ограда е 10.06 метра, а в имота на ищците – отстоянието от съществуващата ограда е 2.80 метра.

Доколкото настоящият правен спор се свежда до правото на собственост върху конкретна площ от 314 кв.м., находяща се на границата между имотите на страните, съдът намира, че за разрешаването му релевантни са само тези предвиждания на регулационния план от 1981год.

От заключенията на СТЕ се установи, че материализираната на място телена ограда е изпълнена по имотната граница, която не съвпада с регулационната граница между двата имота, т.е. при изготвянето и одобряването на кадастралната карта през 2007год., заснемането на границите е станало по материализираната на място телена ограда между двата имота, вследствие на което  част от имота на ищците  е отразена като част от имота на ответника.

В подадения отговор на исковата молба и в хода на съдебното производство ответниците поддържат и навеждат доводи и за изтекло давностно владение като придобивно основание на спорната площ, което е явно и несмущавано и е продължило непрекъснато повече от 10 години.

Настоящият съдебен състав намира така изтъкнатите доводи за неоснователни. Действително спорната площ се владее фактически от ответниците, но така установената фактическа власт обаче не може да доведе до придобиване по давност на спорната площ, поради следните съображения: При липсата на регулационно придаване на части от имота на ищеца към имота на ответника, продължилото повече от 10 години владение не е могло да доведе до придобиване от страна на ответника право на собственост върху тази част от съседния имот по силата на действалата към момента на упражняване на владението разпоредба на чл.33, ал.1 ЗТСУ /отм./.

 След установяването на владението на ответниците през 1981-82год. е действала разпоредбата на чл. 59 от ЗТСУ /отм./, според която не е допустимо придобиването, както на реални части от дворищно регулационни парцели, така и на идеални части от тях чрез владението на реални. Тази забрана е действала като безусловна до изменението на ЗТСУ с ДВ бр.34/2000 г., като през този период давност за ответниците не е могла да тече. С изменението на чл.59 от ЗТСУ /отм./ през 2000 год., а и след приемането на  Закона за устройство на територията /Обн., ДВ, бр. 1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г./, е допустимо  придобиването чрез правни сделки или по давност на реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания, но само ако са спазени изискванията за минималните размери по площ и лице.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая ответниците не доказаха, че  завладяната от тях част и оставащата за ищците отговаря и на изискванията за образуване на парцел за площ и за лице. Ето защо не следва да бъдат обсъждани и показанията на свидетелите в частта относно това дали осъществяваното от ответника владение е явно, непрекъснато и несмущавано.

При това положение следва да се приеме, че при извършеното в кадастралната карта от 2007 год. нанасяне на тази площ като част от техния собствен имот е допусната грешка.

Одобряване на кадастралната карта е извършено при действието на  ЗУТ, според който основна единица на правото на собственост в населени места е поземления имот. По дефиниция, дадена в разпоредбите на § 5, т.2 от ДР на ЗУТ и чл.24, ал.2 ЗКИР, поземленият имот представлява част от територията, включително и тази, която е трайно покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост. В конкретния случай от приложените документи се установи, че към момента на одобряването на кадастралния план ищците, а не ответниците са собственици на спорната площ от 314 кв.м. От разпоредбата на чл.43, ал.1, т.5 от ЗКИР /както в редакцията й към момента на одобряване на кадастралната карта на гр.Априлци, така и в сега действащата редакция/ е видно, че определянето на границите не става безусловно и единствено въз основа на означеното на място състояние, а същото следва да бъде в съответствие с актовете за собственост на лицата. В конкретния случай такова съответствие не е налице, поради което при определяне на границата следва да се изходи от документите за собственост. Извършеният по-горе подробен анализ на документите и основанията, на които страните се легитимират като собственици на съседните имоти, показват, че ищецът е носител на правото на собственост върху спорната площ, поради което неправилно същата е отразена като част от собствения на ответника имот. 

При изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че предявеният установителен иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР  се явява основателен и доказан.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направени разноски общ размер от 650,00 лева съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

 Водим от горното, съдът

 

                   Р         Е         Ш        И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А.И.И., ЕГН ********** и В.А.И., ЕГН ********** против Т.Н.К., ЕГН ********** и Ц.С.К., ЕГН **********  иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр. чл.54, ал.2 ЗКИР, че към момента на одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Априлци, одобрена със Заповед № РД 18-49/31.08.2007г., е допусната грешка, като имотна граница между имот 52218.531.116 и имот № 52218.531.118, следва да съвпада с имотната и регулационна граница между двата имота по Застроителния и Регулационния план на гр.Априлци от 1981г., която граница следва да минава по червената линия, съобразно приложената комбинирана скица към експертно заключение вх.№5466 от 30.08.2016г. и вх.№ 4786 от 21.07.2017г. по описа на ТРС, изготвени от вещо лице инж.К.К., която скица, приподписана от съда представлява неразделна част от решението.

 ОСЪЖДА Т.Н.К., ЕГН ********** и Ц.С.К., ЕГН **********  и двамата с адрес: ***, да заплатят на А.И.И., ЕГН ********** и В.А.И., ЕГН **********  с адрес: ***, сторените по делото разноски в размер на 650.00-шестстотин и петдесет лева, съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от обявяването  му на страните.

 

 

                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: