Р Е Ш Е Н И Е    № 10

    гр. Т.,   12.01.2017 г.      

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

Т.ски районен съд, втори състав, в проведеното на  дванадесети декември две хиляди и  шестнадесета година открито съдебно заседание, в състав:

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светла Иванова

секретар Е.П., като разгледа докладваното от съдията Иванова гражданско дело № 220 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производство с правно основание чл.132,  ал.1, т.1 от СК и насрещен иск с правно основание  чл. 59, ал.9 от СК.

Предявена е искова молба от Д.Д.Д. от гр. В. против К.Т.Г. *** с правно основание чл. 132, ал.1, т.1 от СК, в която твърди, че с ответника К.Т.Г. от 2008 г. е съжителствала на семейни начала в гр. А., от което съжителство имат родена дъщеря Д.К.Г., ЕГН **********; че ответника не се е интересувал от ищцата, както по време на бременността и, така и след раждане на детето; че до навършване на тригодишна възраст на детето, ответника не е познавал дъщеря си; че тя има двойно гражданство, което обстоятелство е използвано от ответника, за да я принуди да замине за Б., за да може и той да започне работа там, но негативното му поведение я принудило да се върне отново в България; че за детето се грижи само тя, като бащата не проявява никакъв интерес към дъщеря си, дори и не заплаща дължимата издръжка; че на 07.09.2013 г. след  20-дневен престой на дъщеря и при баща си, детето и споделило, „че баща й е извършвал с нея действия, които биха могли да бъдат окачествени  като блудствени”, което обстоятелство я принудило да сезира  Районна прокуратура - Т., за което е образувано ДП № 373/2013 година. Твърди, че ответника Г. постоянно я заплашва с лични саморазправи и извършва постоянен психически тормоз на нея и семейството и, а дъщеря и изпитва страх, че баща й ще я вземе отново при редовните си свиждания. Излага, че по описа на РС-Т. е било образувано гр.д. №1154/2013 г. правно основание чл. 8 от ЗЗДН, което е прекратено, поради изтекъл едномесечен срок за предявяване на молбата от първоначалното насилие проявено от бащата спрямо детето. Твърди, че описаните по-горе обстоятелства я провокират да не изпълнява съдебното решение в частта за осъществяване на личен контакт на бащата с детето, поради което на 01.11.2013 г. бащата е поискал издаване на изпълнителен лист, за което е образувано изп.д. № 20134340400533 по описа на ДСИ при РС-Т.. Моли съда да постанови решение, с което да лиши К.Т.Г., ЕГН **********,***, от родителски права, по отношение на детето Д.К.Г., ЕГН **********, с всички законни последици, както и да им бъдат  присъдени направените по делото съдебни разноски.                                                                       

При предвидената процедура по реда на чл.131, ал.1 от ГПК  ответникът е представил писмен отговор съобразен с изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК, с който заявява, че искът е допустим, но неоснователен и недоказан. Твърди, че винаги се е интересувал от детето си и постоянно е искал да го вижда, но майката на детето и баба му по майчина линия неспирно създават пречки за лични контакти между него и детето, включително и пренебрегвайки всякакви нормални морални взаимоотношения между тях. Излага, че майката на дъщеря му замина да работи в К. Б. още преди детето да навърши годинка, като твърди, че той е организирал честванията на първия и втория рожден ден на дъщеря си. Твърди, че бабата на детето по майчина линия, при която то живее и която го отглежда не му е предоставяла възможност да вижда детето и да контактува с него, поради което е бил принуден да предяви пред Т.ския районен съд иск по чл.123, ал.2 от СК. Било образувано гр.дело480/12г., по което страните постигнали спогодба, по силата на която след 1.V.2013 година Г. е получил правото да взема детето всеки първи и трети петъчен ден от календарния месец, считано от 17 ч. в петък до 17.00 ч. в съботния ден /с преспиване/, включително и да го взема по 20 дни през лятото, което време да не съвпада с редовния платен годишен отпуск на майката. След 1.V.2013 година в продължение на 3 месеца е вземал детето в дома си, а през м.август същата година то прекарало в дома му и визираните 20 дни по съдебната спогодба, след което, майката и бабата на детето започнали да възпрепятстват по всякакъв начин срещите с детето, включително и внушавайки според ответника по първоначалния иск „абсурдни неща, клевети и лъжи, с което ме злепоставят пред обществото”. Това обстоятелство наложило образуването на изпълнително дело при ДСИ-гр.Т. №533/2013 година. Твърди, че дължимата издръжка е изплащана ежемесечно, като  в подкрепа на твърденията си представя  доказателства. Твърди, че по повод на обвиненията за извършени от него по отношение на дъщеря му блудствени действия е образувано ДП №373/2013 година при Районна прокуратура-гр.Т., което понастоящем е прекратено с "Постановление за прекратяване на наказателно производство" изх.№1328/13 от 4.ІІІ.2014 година при Т.ска районна прокуратура. Излага, че не отговаря на истината твърдението, че е отправял заплахи за саморазправа с ищцата и с детето, тъй като последно е виждал майката на дъщеря си при подписването на спогодбата по гр.д.№ 480/2012 година по описа на ТРС.           В срока за отговор, ответника по първоначалния иск – К.Г. депозира насрещна искова претенция. Твърди, че с ищцата по първоначалния иск и ответница по насрещния – Д.Д.  са живели на семейни начала в продължение на повече от една година, от което съжителство на 17.Х.2009 година е родена малолетната Д.К.Г.. Излага, че през м.ІХ.2010 година - преди детето да навърши една година, ответницата е заминала да работи в К. Б., като той и детето останали да живеят в дома й в град А.***, където за постоянно живее и нейната майка Д.К.Д.. Твърди, че след като ответницата заминала за К. Б., майка й го изгонила от дома си, като от този момент започнала всячески да възпрепятства срещите между него и дъщеря му. Твърди, че  се надявал ответницата скоро да се върне и да се разберат доброволно как ще уредят живота на детето им в бъдеще. Невъзможността пълноценно да контактува с дъщеря си го провокирала да предяви пред ТРС иск за постановяване на режим на лични отношения и контакти с дъщеря си, образувано било гр.д.№ 480/2012 г. по описа на ТРС,  което приключило със спогодба между страните, след което  Д.Д. отново заминала за К. Б., а детето за пореден път оставила за отглеждане при своята майка. Г. категорично изразява несъгласие детето да се отглежда от бабата по майчина линия поради факта, че всяко дете следва да расте и да се отглежда от родителите си, а ако не е възможно и с двамата, то поне с единия от тях.  Категорично заявява, че никога не е искал да лишава майката от правото да упражнява родителските права върху дъщеря им, но тъй като тя реално отдавна вече не ги упражнява, той желае да ги упражнява, а не трето лице, каквото е бабата на детето по майчина линия, която настройва детето срещу него. Твърди, че с ответницата не могат да постигнат съгласие по въпроса за начина на отглеждането на детето и по въпроса кой да го отглежда, като тя категорично отказва даже и да разговаря с него. Излага, че бабата на детето по всякакъв начин се е опитвала да отдалечи дъщеря му от него, ограничавайки срещите между тях, като след месец август 2013г. детето е спряно от детска градина, лишено е от контакт със своите връстници, и е било скрито от него. Твърди, че ответницата и нейната майка започнали да разпространяват за него клевети, като по тяхно искане било образувано досъдебно производство №373/2013 година при СОД на МВР-Ловеч, РУП-гр.Т., с което били  уронени честта и достойнство му, като счита, единствената цел да бъде лишен от правото му на родител да се вижда дъщеря си и да бъде реален участник в нейното отглеждане и възпитание, както и да да бъда лишен от родителски права изобщо, е с цел ответницата да изведе детето в чужбина, за да прекъсне връзката му с него за винаги. Излага, че в Т.ската районна прокуратура  са входирани тъжби по повод отказа да  му бъде предоставена възможност да контактува с дъщеря си, с основание чл. 182, ал.2 от НК-съответно вх.№1463/7.Х.2013 година и вх.№ 1463/21.Х.2013 година /впоследствие двете обединени/, въз основа на които тъжби срещу ответницата в РУП-гр.Т. се води досъдебно производство по посочените текстове. Твърди, че ответницата живее постоянно в К. Б., работи там и се връща само от време на време в България, като през това време детето живее с баба си по майчина линия Д.Д., която постоянно настройва детето срещу него, обижда го пред дъщеря му с нецензурни епитети и  целенасочено уронва авторитета му на баща.  Твърди, че като баща е задължен да предприеме  съответните мерки, с които да осигури на детето си едно нормално детство и живот в една нормална среда, поради което моли съда, на основание чл.59, ал.9 от СК, да постанови решение, с което допуснете промяна на постановените мерки по гр.д.№ 480/2012 година по описа на Т.ския районен съд, като вместо на майката Д.Д.Д.,  упражняването на родителските права върху малолетната на страните дъщеря Д.К.Г., родена на *** година, ЕГН **********, бъдат възложени на него, в едно с произтичащите от това законни последици.                                                         

По делото е депозиран отговор на насрещния иск от Д. Д. Д., чрез адв. Й.Ч., с който заявява, че предявения насрещен иск е допустим, но е неоснователен. Счита, че твърдяните факти и обстоятелства изложени в обстоятелствената част на насрещния иск не отговарят на истината, тъй като  К.Г. никога не се е интересувал от дъщеря си Д.. Твърди, че за първи път бащата К.Г. се е възползвал от правото си да  вземе детето за  20 дни  за  периода  16.08.2013 г. до 07.09.2013 г., което обстоятелство се доказва от приложеното от  Г. Постановление за прекратяване на ДП № 373/2013 г. Това производство е било образувано срещу ответника Г. за престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК за извършване на блудствени действия срещу дъщеря си. Излага, че на производство е гр.д. № 1911/2014 г. по описа на РС-В., XIV състав, с правно основание чл. 18 от ЗЗДН във вр. с чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, което към настоящия момент е висящо. Излага, че твърденията на ответника, че детето Д. се отглежда единствено и само от неговата баба или от вуйна й Д. Д. са неверни. Твърди, че промяната на адреса на детето и неговата баба  е наложено от отправяните заплахи, закани за убийство и побой и отвличане на детето. Твърди, че от становището,  изготвено от социален работник на „ДСП" гр.Т., по гр.д. №  1911/2014 г. по описа на РС В., е отразено, че през 20-те дни /от 16.08.2013 г. до 07. 09.2013 г./ единствено и само майката на ответника се е грижила за детето, а К.Г. не е полагал грижи. Счита иска за неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен.                

В съдебно заседание, ищцата по първоначалния иск и ответник по насрещния редовно призована не се явява /с изключение на проведеното на 16.04.2015г. с.з., за да отговори на поставените по реда на чл.176 от ГПК въпроси/, представлява се от упълномощен защитник – адв.Й.Ч. ***. Поддържа становището си за основателност на исковата претенция и неоснователност на насрещната искова претенция по съществото на спора и в представена по делото писмена защита. Претендират се разноски.                                                                                                                                          

В съдебно заседание ответникът по първоначалния иск и ищец по насрещния редовно призован се явява лично и с адв.С. С. – упълномощен защитник. Адвокат С. поддържа становището за неоснователност на исковата претенция и основателност на насрещната такава. Аргументите си излага по съществото на спора и в представена по делото писмена защита. Претендира за заплащане на сторените по делото разноски.                                                                                                                          

Контролиращите страни Дирекция „Социално подпомагане“Т. и Дирекция „Социално подпомагане“ В. представят социални доклади. В съдебно заседание не се явяват представители на двете дирекции. За ДСП-Т. в с.з. се явяват социалните работници, изготвили доклади по делото.    

            За Районна Прокуратура Т., редовно призована, в с.з. се явява прокурор Николай Семов.  Счита за неоснователна претенцията по първоначалния иск за лишаване на бащата от родителски права, като аргументите си излага по съществото на спора. По отношение на основателността на насрещната претенция, прокурор Семов предоставя на преценката на съда.                                                                                               

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът приема  следното от фактическа и правна страна:                                          

Страните по делото са родители на детето Д.К.Г., родена на *** година, ЕГН **********, видно от приложеното по делото у-ние за раждане/л.7/.                                                                                     

От приложеното и приобщено като доказателство към настоящото дело, гр.д.№480/2012г. по описа на ТРС се установява, че производството е образувано по искова молба от К.Т.Г. против Д.Д.Д. с правно основание чл.127 ал.1 от СК за упражняване на родителските права по отношение на малолетната на страните дъщеря Д.. От данните по делото се установява, че производството е инициирано от бащата на малолетната Д. , с оглед на обстоятелството, че дъщеря му се отглежда не от своята майка, а от своята баба по майчина линия. Производството по делото е приключило със споразумение, обективирано в протоколно определение №524 от 19.10.2012г. /л.50-52 от гр.д.480/2012г./. В протокола от проведеното на дата 19.10.2012г. с.з. се установява, че  страните са постигнали спогодба, тъй като проц.представител на ответницата по делото категорично е заявил, че Д.Д. е приключила трудовите си правоотношения с работодателя си в К. Б. и се установява за постоянно в Република България, за да отглежда детето си. По силата на това споразумение страните са постигнали съгласие родителските права по отношение на малолетното дете да се упражняват от неговата майка Д.Д., бащата К.Г. да заплаща месечна издръжка в размер на 100.00 лева       и да взема детето при себе си за периода месец октомври 2012г. до месец април 2013г. всяка първа и трета събота от месеца 09.00 до 17.00 часа в съботния ден, а от месец май 2013г.  всеки първи и трети петъчен ден от месеца, считано от 17ч. в петък до 17ч. в съботния ден, с преспиване, включително и да го взема при себе си по 20 дни през лятото,което време да не съвпада с редовния платен годишен отпуск на майката.                                          

От приложената на л.52 / гр.д.№220/2014г./ молба до ДСИ при РС-Т. се установява, че по искане на К.Г. е образувано изп.дело за привеждане в изпълнение на споразумението по гр.480/2012г. по описа на ТРС, досежно режима на лични контакти на бащата и детето.                                                                                                                           

От приложените от л.55-76 / гр.д. №220/2014г./ доказателства се установява, че К.Г. е правил многократни опити да осъществи среща с дъщеря си, включително със съдействието на  съдия-изпълнител, органите на РУП-Т., социални работници  от ДСП“Т.“ отдел закрила на детето, но всички са били неуспешни.                                                                  

От приложеното на л.8 от делото у-ние за постоянен и настоящ адрес се установява, че от 10.10.2013г. настоящия адрес на ищцата е в гр.В.***.                                                                                                        От приложеното на л.40-47 Постановление за прекратяване на нак.производство се установява, че досъдебно производство №373/2013г. по описа на РУП“Т.“ е образувано срещу К.Т.Г. за престъпление по чл.149 ал.1 от КН, след подаден от бабата на детето по майчина линия сигнал за извършени от Г. блудствени действия. Производството е прекратено с цитираното постановление, поради недоказаност.                                                                                                                

Представено е удостоверение от ОУ „***” гр. В., от което е видно, че детето  Д. К. посещава подготвителна група за задължителна предучилищна подготовка.                                     Представено е удостоверение от РУП гр.Т. за наличие на заведено ДП №459 от 2013 година по описа на РУ „Полиция” гр. Т. срещу ищцата по делото Д.Д.,  от което се установява,  че е обявена за Общодържавно издирване /л.224/                                                                       

Представен е протокол от 04.04.2014 година на Отдел „Закрила на детето” гр. В., от съдържанието на който се установява, че според малолетната Д., „К. не е неин баща,  а неин баща е Стефан,  с който мама живее в Б..“.                                                                                

Представено е копие от ИМ по Гр. дело №1914  от 2014 година на РС гр. В.,  от която се установява, че Д.Д. / според нейни твърдения/ има постоянна работа в Б.. /л.226-228/.                                                                                                                                   

Представена е Заповед за защита от домашно насилие от 06.11.2014г., постановена по гр.д.№13614/2014 на РС-В. срещу К.Г./л.222/.          

По делото са ангажирани и гласни доказателства, чрез проведени в хода на производството разпити на свидетелите А.С.Х. – Д., М.И.Р.,  С.С.М., Т.Д.Т., П.П.Й. и В.Н.М..                                                          От показанията на свид.А.Х.-Д. се установява, че същата се познава с  „ ....Д.Д. и нейното семейство....“ . Знае, че „.... Д. има дете. То е родено октомври или ноември месец 2009 година и  се казва Д.. Основно за детето се грижи Д. и нейната майка й помага като баба...“. Свидетелката твърди, че не познава бащата на детето, но заявява, че „.... бащата не полага никакви грижи,  защото след раждането на детето той не прояви никакъв интерес и незнам да се е грижил за него. Незнам да е бил и с отношения, типични бащински.....в един момент знам, че се появи с някакъв иск през 2012 година,  за да се обърне внимание за срещи с  детето. През 2012 година знам,  че е имал желание и по съдебен ред да прояви това право....“. Свидетелката е категорична, че знае, че през 2013г. детето е било за около 20 дни при баща си, както и че „.... От тогава до ден днешен знам,  че не са давани никакви средства от страна на бащата и до колкото знам,  че и подаръци няма от него....“. Свидетелката знае, че „...детето живее в някакъв страх от някакъв случай,  който е станал през тези 20 дена,  докато детето е било при бащата и от този момент детето се отглежда от есента на 2013 година в гр. В.....“. Категорична е  в показанията си, че бащата не полага грижи за детето, като твърди, че тя самата има такива наблюдения, като малко по-късно в обясненията си категорично заявява,  „....Не познавам К.Г....“. После отново установява с показанията си, че „... Знам, че Д. и К. докато бяха заедно живееха в гр. А....“, като  самата тя заявява, че живее в гр.В. и че в гр.А. няма жилище, както, че „....В А. съм ходила само един път на гости на Д., може би това беше, когато строеше къщата....“ .                                                                  

Съдът счита, че с показанията си, свидетелката не допринася за изясняване на обективната истина по делото, тъй като намира показанията и в по-голямата си част за взаимно изключващи се, а именно: Свидетелката твърди, че не познава бащата на детето, но категорично заявява, че бащата не полага никакви грижи за детето.  Свидетелката заяви, че „.... Д. и К. докато бяха заедно живееха в гр. А....“, а малко по-късно се установи, че тя е посетила гр.А. само един единствен път, „.... на гости на Д., може би това беше, когато строеше къщата....“,т.е много преди страните да заживеят заедно. От друга страна се установи, че същата няма непосредствени впечатления, а възпроизвежда информация, получавана по телефон, от разстояние, от една от страните по делото, поради което същата не може да бъде приета за достоверна, с оглед на евентуална заинтересованост „....Това,  което разказах току що пред съда,  го знам от общуването си с Д.....“.           От показанията на свид. М.И.Р. се установява, че  познава страните от детските им години. Свидетелката удостоверява с показанията си, че след раждането на детето им, „...те заживяха в О. при Д....“, както и че Д. заминала за Б. през 2010година, а „...  През януари месец 2011 година започнах да виждам К. по-често и той ми каза,  че майката на Д. го е изгонила и К. се прибрал при майка си....“.  Свидетелката твърди, че когато детето е било с баба си  Д. /бабата по майчина линия/ „....беше нещо страшно- обувките му бяха големи,  в кал и лайна, с една дума неподредено дете....“, като същевременно е категорична, че „....К. се грижеше за детето,  купуваше му много неща.... и майка му на К. купуваше много дрехи. Тези дрехи не съм ги виждала втори път облечени.  Аз съм била свидетел на всички тези неща.  Майката на К. идваше при мен и ме питаше дали ще му станат дрехите,  а аз й викам да взема по-големи.... К. и майка му обуваха детето, перяха го винаги, защото,  когато детето идваше при К.,  то идваше винаги мръсно....“. С показанията си свидетелката удостоверява и за отношенията между бащата и дъщерята, „....аз казвах на детето,  че обичам баща му,  а то ми отговаряше: „чуй, чуй, той е моя тати”.....Имаше един случай през 2012 или 2013 година беше, не мога точно да се сетя, когато видях К., че води детето и го беше сложил в една количка и чувам , че то вика: „това е моят тати, това е моят тати”. Свидетелката твърди, че през 20-те дни, през които детето е  живяло в дома на своя баща, „...Баба му го водеше по люлки и играеха и като наближи  20-я ден, К.  трябваше да го заведе при майката. И детето пред  магазина вика: „няма да отида там,  те ме наказват и не искам да ходя там”. Тогава аз  казах на Р., че  ако съм на тяхно място, това дете няма да го заведа там....“. В последствие, свидетелката е очевидец как  “на... зеленчуковия пазар Р. идва от горе и виждам,  че детето е с другата баба Д.. И изведнъж чувам да се вика: „отивай си при педофила”.  Д. обиждаше Р. да си отива при К.,  като го нарече педофил ....и това става в присъствието на детето. Р. се разплака....“. Свидетелката твърди, че не е присъствала на рождените дни на детето, но „....знам от учителки,  че К. е носил подаръци и всичко е било изхвърлено в присъствие на учителките от  бабата и майката на Д.......  Знам,  че К. *** и прави опити да се вижда с детето си през 2013 година и след това знам, че  има издадена Заповед той да не вижда детето, защото бил педофил....“. Свидетелката е категорична, че К. „.....В обществото в гр. А. се ползва с много добър  авторитет и сред стари и сред млади.....“.                                                                   

От показанията на свид.  С.М. се установява, че с К. са съседи, че  Д. я е виждал само веднъж, когато са живеели заедно с К., че „....Д. замина през есента на 2010 година за Б., детето беше малко. След като Д. замина през януари месец, беше зимата,  К. се скара с баба си /тъщата/ и си дойде да живее в неговата къща. От тогава бабата се грижи за детето. Отношенията между К. и Д. се влошиха. Къщата на Д. е накрая и е самотна.....“. Свидетеля твърди, че има непосредствени впечатления за времето, през което „....бяха дали детето на К.,  за около 20 дена....Майка му на К. и нейната съседка и двете сутрин,  като се наспят започваха да играят двете деца, а двете жени бяха с тях. Аз си правих една пътека до гаража и през цялото време имах непосредствени впечатления от двете деца и двете жени. Даже двете деца закусваха заедно и си играеха  там....“ . Свидетелят е очевидец на отношението между бащата, детето и бабата по бащина линия и е категоричен, че „.... Детето беше много щастливо при тях. Виждал съм как К.  вози детето на едно колело и му се радваше. Виждал съм К. да води детето по центъра , даже и вечер, след като той се прибере  от работа, тогава К. разкарваше детето с едно колело.  Свидетелят твърди, че „....Миналия ден говорихме с К. за детето,  че искал да му даде подарък, но не му го дават, че има издадена ограничителна заповед....Всички знаят, че Д. не е в България.  Знам,  че сега детето е на детска градина в гр. В......“.                                                                                                                                 

От показанията на св. Т.Т. се установява, че познава двамата родители и е кръстник на детето. Твърди, че „..... След раждането на детето,  Д. изчезна и я няма вече там.  То /детето/ се отглежда от баба му Д.... Знам, че Д. работи и живее в Б.. По принцип, в гр.А. всички знаят това нещо....“. Свидетелят твърди, че „....аз съм бил на два рождени дни и съм бил очевидец как К.  организира рождените дни на детето. При един от рождените дни, които К. организира на детето, то не беше пуснато от бабата по майчина линия и това беше голямо унижение за него. След този случай Д. се прибра от Б. и  лично аз  говорих с нея, като й казах, че е нужно малко повече уважение,  и че не може да се подиграват с К. по този начин.......Когато водих разговор с нея тя ми сподели,  че работи в Б.,  а недоразумението е станало с майка й.....“. Свидетелят твърди, че „....Бил съм с К. четири пъти и съм стоял по 1 час пред вратата, за да вземем детето и бабата не се показва и това е било във времето,  когато К. е отивал за детето....“. Свидетелят е категоричен, че: „.....Няма нормален човек,  който да го възприеме това нещо,  че К. е педофил, както и това, че го обвиняват в блудство върху детето. Това нещо си го обяснявам,  че искат да прекарат К. и да му вземат детето. Да му го вземат завинаги......идеята на тези хора е да отдалечат детето завинаги  от К......“.  Свидетелят твърди, че „.....Бабата /Д./  излиза да пие кафе с приятелки в А. и един път виждам буса,  детето стои вътре в буса, а бабата е в кафето. Очевидец съм не само един път на това нещо и не само аз, то се  коментираше  многократно от жени  на центъра в кв. О.. ...“. Свидетелят е очевидец и на условията, при които детето се отглежда в дома на своята баба по майчина линия „.....Д. ***, като бабата отглеждаше овце,  и когато К. трябваше да вземе детето,  то идваше при него в кал и мръсотия.... Дома на К. е доста голям и просторен. В него няма животни по двора и има условия за отглеждана на детето..... през тези 20 дена, когато детето беше при К., то беше облечено по различен начин  и с чисти дрехи.  Не могат да се докарат всички хора от кв. О. или от Ново село, за да го потвърдят това нещо. Има много хора,  които са възмутени от отглеждането на детето от баба му Д., тъй като Д. я няма там.....“.                   

От показанията на свид. П.Й. се установява че познава страните по делото, знае че са живяли в дома на Д., че „.... След като се роди детето,  Д. много малко стоя и към есента на 2010 година замина за Б.. Не мога да кажа за колко време. От тогава до момента не съм я виждал. Детето остана в О.,  в дома на Д.....“. Свидетелят е категоричен, че през месец януари „....Д. изгони К. от нейната къща,  защото аз с моя камион ходих да му прибирам багажа....“, след това отношенията между тях се влошили и „....Веднага след този момент К. нямаше никакъв достъп до  детето...“. Свидетелят твърди, че самия той е очевидец  на 5-6 пъти, през които е ходил с  К.Г.  да вземе детето от дома на Д., но вратата винаги била заключена. „....К. викаше, а тя не отваря врата. Един единствен път Д. му даде детето...... Д. постоянно го обижда, вика му  „мръсник, простак, и му казваше ти дете нямаш”. Свидетелят твърди, че е очевидец „....много пъти, че К.  му носи подаръци, но точно какво е било не мога да кажа, а Д. ги  изхвърля тези подаръци....“. Свидетелят има непосредствените впечатления и за поведението, емоционалното състояние на детето и неговия външен вид, през времето, през което е било в дома на баща си: „...През лятото на миналата година виждах детето в дома на К.. То беше весело,  защото много обича баща си. Беше добре облечено и си играеше. К. го обгрижва,  развежда го, целува го,  разхожда го в  А. по центъра и по магазините.  Даже знам, че и тука в Т. идваха за подаръци. К. може да разчита напълно на помощта на майка си. Тя е много добра и стабилна жена и съм сигурен за нея....“.                                                                                                                                  

От показанията на свид.В.Н.М. се установява, че:„....К.Г. го познавам от 1984 година. Аз имам имот в гр. А., ***, който граничи с къщата на К.....“. Свидетелката прекарва предимно летните месеци в гр.А., като твърди, че „....През 2013 година бях целия август месец в гр.А. с моите 3 внучки и детенцето на К. беше там...“. Свидетелката има непосредствени впечатления за отношенията баща-дъщеря, поведението на детето към баща си и баба си /по бащина линия/,  „.....В началото детето се държеше непрекъснато за татко си,  не смееше да се отдели от него, гледаше ме през оградата....Не смееше на улицата да излезе без татко си и трябваше да бъде или с баба си или с татко си. Баща им й купи колело и тя не смееше да излезе без баща си с колелото. Моето лично мнение е, че детето не е контактувало с много хора. То не умееше да говори, нямаше правилен словоред.  В началото, когато дойде при баща си, детето беше мургавичко, неизмито, но след това майката на К. го среса, пооблече го,  стана спретнато....Направи ми впечатление, че нямаше правилен словоред, не можеше да говори. Не че не може да говори, не можеше правилно да подреди изречение. Правя съпоставка с моята внучка /която е на същата възраст/. Нямам представа защо е така. Не можеше да държи лъжицата правилно, изкривена я държеше. Показвахме  й как е правилно да я държи и се научи. Нямаше хигиенен навик да се измие преди  да се нахрани и след това да си отсервира купичката само. Това е, което ми направи впечатление. Всичко това ме навежда ме на мисълта, че не е научено или не му е показвано,  не е видяло отнякъде, така си мисля аз....“. Свидетелката е категорична, че:“...За времето при което Д. беше при баща си, настъпи промяна в нея и то в много положителна насока. Даже стигна дотам, че като седнем да обядваме, казва на моята внучка да отидат и да си измият ръцете. Научи се да спи на  обяд, защото то не спеше.......Имаме едно паркче в гр.А., не е голямо, но детето не знаеше как да използва уредите, как да се пързаля и залюлее...Но и там Д. се  отпусна полека-лека, а баба му беше непрекъснато с него навън през деня, защото бащата беше на работа. Бабата не смее да го остави и за секунда, защото не беше убедена в това, което прави детето, дали няма да се притесни от нещо....“. Според свидетелката детето е объркано и счита, че са му насаждани внушения, като твърди, че на зададен от нея въпрос:“.... „Д., обичаш ли тати!” Детето отговаряше: „- Обичам го, но мене баба каза, К. не мене татко”. Викам му да направим изречение. Баба му Д. му е казала това. Аз им казах, че това не е така. То казва, че обича много баща си и той нея също. Започна да вика, като го заговориш: – „Аз го обичам, ама той не мене татко.”. В заключение свидетелката дава и оценка на нравствените качества на К.Г.: „....търпелив, ....Всяка дума и мисъл е премерена, никога няма да нагруби, да обиди някой и няма да откаже да ти свърши нещо.... не пуши, а за пиене дума да не става,......Един човек, който е изключително трудолюбив, изключително човечен, .....Той е изключително работлив човек....“.                                                                                        

Съдът внимателно анализира показанията на свидетелите М.И.Р.,  С.С.М., Т.Д.Т., П.П.Й. и В.Н.М. и намира същите за обективни, безпристрастни, непротиворечиви помежду си, установяващи обстоятелства, възприети непосредствено от свидетелите, с което същите допринасят за изясняване на обективната истина по делото, поради които съдът счита, че същите следва да бъдат кредитирани с доверие.                                                                                                                              

 От приложения по делото соц.доклад от ДСП-В. /л. -564-566/ се установява, че соц.работник, извършил цялостно проучване на случая Д. Г., чрез срещи, разговори и наблюдения е дал заключение, че малолетната Д. Г. попада в категорията „дете в риск“, поради формиран Синдром на родителско отчуждение, като родителят отчуждител е майката, а отчуждения-бащата, както и че детето попада в категорията „жертва на насилие“ в качеството си на свидетел на агресията на бащата към бабата по майчина линия.                                                                                                                                

В тази връзка и по искане на една от страните, по делото е допусната комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза с вещи лица –  клиничен психолог и детски психиатър. В съдебно–психологичната част, заключението и допълнителното такова е изготвено от в.л. Г.М.. Според обясненията на експерта в с.з.“.... По отношение на родителите и отглеждащата го основно баба по майчина линия, детето показа позитивни чувства, емоционална привързаност. Детето е категорично и безусловно към майката и към бабата, а  при бащата се прояви по-ясна амбивалетност, едно насложено отношение....“. Според експерта, „... Детето присвоява, поради страха си отношението, което има от отглеждащите го възрастните като свое...“. Вещото лице  твърди, че „...детето не описа обаче лична друга лична травма в къщата на бащата, в отношението му към нея. Дори се опитах да търся някаква травма. Детето отговори, че тези глупости не знае кой ги измисли.....“. В заключението си експерта е категоричен, че  детето има лека степен на „синдром на отчуждаване“, което означава, че“.... детето има спонтанно, искрено, добро отношение към баща си и периодично се присъединява към друго едно становище, което обяснява основно с отношението между баба си и баща си. Присвоя си сценарий така да се каже, че той е лошият. Сценарий на отглеждащите ги баба и отчасти майка....“. В съдебно заседание вещото лице заяви, че:“.....аз като дългогодишен клиничен психолог и експерт поддържам идеята, да се готвят консултации с психолог от Центрове за социално подпомагане и мисля, че там вече детето настина ще намери яснота и ще добие увереност, че може да обича спокойно и двамата си родителите, без да изпитва чувство на вина от този вътрешен конфликт, който се поражда, след като покаже спонтанно отношение....“.                                                                                                                            На експерта е дадена възможност  да осъществи среща с ответника по първоначалния иск, с оглед  възможността да отговори  в пълнота на поставените въпроси. В  допълнителното заключение експерта счита,  че в отношенията между бащата и дъщерята е необходимо посредничество от социалните служби или медиатори, тъй като счита, че „...бащата  в отговорите си не е много сигурен в положителното отношение и нагласите на детето след толкова време....“.                                                                               

Комплексната съдебно-психологична и психиатрична експертиза, в частта, досежно детския психиатър е заличена с протоколно определение от 31.03.2016г., поради следните съображения: За да бъде изготвена експертизата, вещите лица е следвало да  извършат необходимите изследвания лично с детето Д.К.Г.. В тази връзка, с оглед обезпечаване присъствието на детето, както досежно допуснатата експертиза, така и по отношение на предявената с насрещния иск претенция с правно основание чл.59 ал.9 от СК,  настоящия съдебен състав с Определение №322 от 16.09.2015г., изменено с Определение №328 от 18.09.2015г. е допуснал обезпечение, чрез спиране изпълнението на Решение №1422 от 16.07.2015г. на ОС-В., постановено по в.гр.д.№1019/2015г., с което на Д. К. е разрешено да пътува в държави членки на ЕС без съгласието на бащата К.Г., като обезпечителната мярка е постановена със срок до приключване на настоящото производство /гр.д.№220/2014г. на ТРС/, което е обжалвано и отменено с Определение № 59 от 21.01.2016г. на ОС-Ловеч, постановено по в.ч.гр.д №8/2016г.                                                                                                                             От приложеното на л.706 и л.780 от делото писмо от ОД на ОМВР гр.Ловеч е видно, че малолетната Д. Г., придружавана от своята майка Д.Д. на 23.09.2015г. е напуснала пределите на РБългария от Аерогара София с пътнически самолет за Б..  Установява се, че е направено запитване ДМОС до властите в К. Б. и е установен адреса на който пребивава Д. с майка си.                  Множеството вещи лица-детски психолози, назначавани да изготвят психиатричната част от заключението, по допуснатата комплексна експертиза не са изготвяли заключение, а са си правили самоотводи или са им правени отводи от някоя от страните. Други не са успявали да изпълнят поставената им задача, тъй като ищцата по първоначалния иск, чрез проц.представител адв.Ч. и  бабата на малолетната Д. категорично са отказали да  подсигурят детето за среща с експерта /л.678/, а в последствие, напускането на детето на пределите на РБългария и липсата на констатирано влизане на детето към 23.02.2016г., неяснотата в обстоятелството „кога“ и „дали“ ще се върне в България малолетната Д., категоричното становище на експертите, че за да изготвят заключение е необходим личен контакт с детето, в подходяща за това обстановка, са мотивирали съда да заличи допуснатата експертиза в психиатричната си част .                                 

По реда на чл.176 от ГПК са допуснати въпроси до страните.                                                                                                                                         

 В проведеното на 16.04.2015г. открито с.з. ищцата Д.Д. се явява лично и на поставените въпроси дава следните отговори, а именно:„...Не живея в чужбина. До 2013 година живеех в гр. А., а от 15.09.13г. живея в гр. В...... Аз живея в България и сама полагам грижи за детето, но помага и моята майка......На месец-два отивам в Б. за седмица, две седмици, зависи от лекции, от изпити, не мога да кажа точно, например всеки път стандартно, ходя за една седмица, просто зависи от лекциите. От 2014 година ходя на лекции в Б. и посещенията ми са свързани с моето учение. Не мога да ви отговоря точно, колко пъти съм ходила в Б., ходила съм и когато финансово сме имали нужда. Може да се каже месечно, че съм ходила, в годината 5 или 6 пъти съм ходила в Б., за да работя......Отивам и си търся работа.......Работата ми е на временен договор в Б.. С различни работодатели съм сключвала договори. Най-много за месец, месец и половина максимум, да речем са ми били договорите в Б.....“. Твърди, че :“.... Аз многократно съм се опитвала да имаме коректни отношения, а от негова страна няма индикации за позитивно отношение към мен. За да има коректно отношение, трябва да има позитивно отношение и към другия.....“. Твърди, че Г. и е отправял „....Заплахи от рода, че например, ще ми вземе детето. Че ще ми причини физически някои неща.....“. Твърди, че: „....Откакто сме се пренесли във В., бащата не я е търсил, докато не я обяви за национално издирване.....“.                                                                                                                            

По реда на чл.176 от ГПК в поведеното на 18.09.2015г. с.з. К.Г. се явява лично и на поставените въпроси дава следните отговори: „....Когато се роди детето бях в гр.А. и в месеца, по няколко дена работех в София по състезания.  Автомонтьор съм на състезателни джипове. До 9-месечна възраст на детето, аз през няколко дни в месеца работех в София. След като Д. замина за Б., когато детето беше на 9 месеца, аз се прибрах за постоянно в гр.А......Аз му направих първия рожден ден в гр.А., майката не присъстваше, беше в Б.. Аз му направих 2-я рожден ден в А., майката отново беше в Б.. Третия рожден ден не можах да му го направя, защото по това време, става въпрос за 2012 г., ние водихме делото за родителските права и Д. ми каза, че щом се съдим, аз дете няма да видя....“. Г. твърди, че „...До 9-месечна възраст детето го гледахме двамата с Д.. Като стана на 1 годинка, Д. и майка й ми ограничиха контактите с детето. Бяхме се разбрали устно, аз да виждам детето всяка неделя на пазара в гр.А.. В един момент, може би след около година, аз изобщо вече не виждах детето, понеже бабата не го извеждаше и го криеше в тях.....След 20-те дена на 2013 г., когато аз върнах детето и бабата ме обвини за блудство, от него момент до ден-днешен може би съм виждал детето 5 пъти, като 2 от пътите съм го виждал в Социалното за по 10-на минути. Един път, чрез ДСИ във В., понеже имам изп.дело относно режима за свиждане във Врана ....“. Твърди, че „...Един път се опитах да разговарям с майката, по-точно тя ме потърси по телефона и в следващия ден аз бях обвинен за домашно насилие от нея. ...Тя български телефон няма, има само белгийски телефон. ......Детето вече 2-ра година е на предучилищна възраст, водено и вземано, и записано само и единствено от баба му. Майка в неговия живот няма. Аз, макар че дълго време бях лишен да не го виждам по една или друга причина, без значение дали бабата го крие или някой друг го крие, аз сигурно съм го виждал за това време толкова, колкото време  сигурно майка му не е била с него, макар че уж тя го гледа. Говорил съм с училищните власти, колко пъти са виждали майката, кой го е записал на училище, колко пъти майката е била на детски срещи, на родителски срещи, на детски празници? Никога майката не е била на родителски срещи, на детски срещи, на детски празници, дори тя не го е записала.                                                                       

В теорията съществува различни мнения досежно обстоятелството, дадените обяснения на страните по реда на чл.176 от ГПК дали са или не са доказателствено средство /според  проф. Сталев твърденията и отричанията на страните не са доказателствено средство, а според проф.Стамболиев - са/. Безспорно е обаче, че по своята същност са източник на информация относно подлежащите на доказване факти. Настоящия състав счита, че обясненията на ищцата, дадени в настоящото производство по реда на чл.176 от ГПК влизат в противоречие с изложени от нея твърдения в други производства и пред други органи, част от които са приложени като доказателство по настоящото дело, а именно: В ИМ, послужила за образуване на гр. дело №1914  от 2014 година на РС гр. В.,  Д.Д. твърди, че има постоянна работа в Б. и жилище, което обитава сама. Нещо повече, самата тя заявява, че отказа на бащата на детето да и даде съгласие детето да пътува с нея в Б. е причината, поради която и се налага да прекъсва често трудовото си правоотношение, като ползва неплатен отпуск, за да може да се връща в България./л.226-228/. Твърдения, че Д.Д. живее и работи в К. Б. са отразени и в социалните доклади, изготвени в ДСП-В..                                   

Тези констатирани от съда противоречия в твърденията на ищцата, в значителна степен повлияват при преценката на състава досежно  достоверността на изложените от страната факти и обстоятелства, които ищцовата страна целеше да установи в хода на производството. Отделно от това и съобразно разпределената в процеса   доказателствената тежест изискваща от ищцата по първоначалния иск да докаже в  условието на кумулативност, че ответникът без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. За исковия характер на производството е налице постановена задължителна съдебна практика – пр. Решение № 571/22.11. 2010 г. по гр.д. № 221/2009 на ВКС.                                                                                                                                    За уважаването му е необходимо да се установи кумулативното наличие на посочените в горецитираната правната норма предпоставки – родителя без основателна причина трайно да не полага грижи за детето и да не му дава издръжка. Грижата по смисъла на цитираната норма е посочената в чл. 125 СК съвкупност от действия на родителя, насочени към осигуряване на правилно психофизическо развитие на детето, активност и настоятелност в търсенето на контакти с него за развиване на доброто им взаимно познаване и емоционална връзка. Той дължи финансови средства за отглеждането му, като недаването на издръжка без основателна причина от пълнолетния и трудоспособен родител е неизпълнение на задължението за материалното осигуряване на детето. Родителят, който не извършава гореизброените фактически и правни действия, не изпълнява своя родителски дълг по смисъла на чл.132 ал.1 т.2 СК.                                                          

В случая не се установи трайна незаинтересованост на родителя от детето му и липса на предоставяне на средства за издръжката му. От приложените писмени и събраните гласни доказателства се установи не само желанието на бащата да вижда дъщеря си съобразно определения му със съдебен акт режим на лични отношения, а и да се грижи непосредствено за нея през този период. Установи се и плащането на определената му издръжка.                                                                                                                                     

 В тази връзка настоящия съдебен състав счита за основателни изложените от адв.С. в представената писмена защита аргументи, в смисъл, че от събраните доказателства категорично е опровергано твърдението в първоначалната искова молба, че Г. не се интересува от дъщеря си и не желае да я вижда, а напротив:  беше установено, че  майката на детето е заминала в К. Б. преди детето да навърши една година, като бащата е бил този, който, заедно с майката на ищцата се е грижил за детето до момента, в който е бил „изгонен” от нея и по този начин „принуден” да напусне дома и. Установи се, че бащата е бил  организатор на честванията на два от  рождените дни на Д. в отсъствието на майката, а за третия тържеството е било подготвено, но осуетено от бабата по майчина линия-Д.Д., тъй като същата не е пуснала детето. Установи се, че Д.Д., поради влошени отношения с бащата на внучката си всячески е започнала да възпрепятства срещите между бащата и дъщерята. Установи се, че търсейки начин да вижда детето си, Г. е предявил пред ТРС иск по чл.127 ал.2 от СК, като е било образувано и разгледано гр.д.№480/2012 година, по което страните са постигнали спогодба, включително и досежно режима на лични отношения на бащата с малолетната му дъщеря, който е спазван до м.9.2013 година. Установи се, че след тази датата,  бабата окончателно е преустановила възможността за контакти между детето и бащата, поради което Г. е инициирал образуване на изп.дело №533/2013 година пред ДСИ-град Т..                                                                                                                

 От приложените по делото писмени доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че дължимата от Г. месечна издръжка е изплащане редовно. В тази връзка съдът следва да отбележи /досежно възраженията на адв.Ч. в хода на процеса, че ответника не може да представи доказателства за наличие на доход, който да му позволи да заплаща определената издръжка/, че законодателят изисква родителя, който не упражнява родителските права да заплаща дължимата месечна издръжка, като никъде не е вменено задължение същия да доказва начина, по който съумява да реализира дохода си. Безспорно от събраните по делото доказателства се опровергава и твърдението, че Г. е „опасен за живота и здравето на дъщеря си“,  тъй като единствения аргумент на ищцовата страна в тази насока е образуваното ДП №373/2013 година по описа на РУП“Т.“ срещу К.Т.Г. за престъпление по чл.149 ал.1 от КН, след подаден от бабата на детето по майчина линия сигнал за извършени от Г. блудствени действия. Производството е прекратено с цитираното постановление, поради недоказаност. Отделно от събраните в хода на ДП доказателства, които са мотивирали представителя на държавното обвинение да прекрати производството, съдът съобрази и заявеното от вещото лице М., изготвило допуснатата по делото експертиза, което твърди, че „...детето не описа обаче лична друга лична травма в къщата на бащата, в отношението му към нея. Дори се опитах да търся някаква травма. Детето отговори, че тези глупости не знае кой ги измисли.....“. В хода на настоящото производство останаха недоказани и изложените в ИМ твърдения за отправяни от Г. заплахи за саморазправа с ищцата и с детето.                                                                                               

Въз основа на така изложените съображения, съдът намира иска за лишаване на бащата – ответник от родителските права по отношение на детето му за неоснователен.                           

По отношение на предявения насрещен иск, квалифициран в изготвения доклад по делото по чл.59, ал.9 от СК, съгласно който ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови. Основанието на иска са настъпили изменения на обстоятелствата, при които са били определи мерките за упражняване на родителските права обективирани в протоколно определение №524 от 19.10.2012г. постановено по гр.д.480/2012г. на ТРС.         

Съгласно ППВС № 1/74 г., чийто разрешения са актуални и при сега действащия Семеен кодекс, промяна в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо дете е налице в някой от следните три случая: 1. когато са изменени обстоятелствата, които са взети пред вид при определяне на първоначалните мерки, 2. когато измененията, произтичат от изгубили смисъл мерки по упражняване на родителските права, или 3. когато на практика марките са променени. Съдът във всеки случаи е длъжен да обсъди начина, по който обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефективността на мерките. Промяната на взети пред вид при определяне на първоначалните мерки обстоятелства, може  да касае промяна на родителските, възпитателските или на моралните качествата на упражняващия мерките, на социалната среда, в която живее детето след първоначалното решение, както и на жилищните или битовите условия. Във всички случаи обстоятелства, които засягат положението на детето са: влошаване на жилищните условия при родителя, на когото то е предоставено или подобряване на условията за живот при другия родител, изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права, загубване на родителски авторитет или фактическа невъзможност на родителя да се справи с детето и пр. Изменението на обстоятелства може да се изразява в: ново възникнали права или задължения на родителя по повод задължително спазване на определени мерки, отчуждаване на детето по вина отглеждащия родител спрямо другия или обратно, пречки на родителя, при когото е детето за осъществяване на лични отношения с другия родител, невръщане на детето след осъществяване на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени родителските права и неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето.                                                                                                                            

Анализът на събраните гласни и писмени доказателства и установената фактическа обстановка аргументират съда да приеме, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал.9 от СК и следва да бъдат изменени и мерките относно родителските права по отношение детето на страните, режима на лични контакти и дължимата издръжка за детето. Налице са нови обстоятелства, настъпили след постановяване на решението- постигнатата спогодба м/у страните по гр.д. №480/2012г. на РС-Т., определящо упражняването на родителските права спрямо малолетното дете на страните да се осъществява от ищеца по насрещния иск и ответник по първоначалния.                                                           

Новите обстоятелства се изразяват в това, че въпреки постигнатото между страните споразумение, одобрено от съда, родителските права не са се изпълнявали от родителя, на който са възложени, както и не са изпълнявани мерките за лични отношения между бащата и дъщерята.                                                                                                             

От приобщеното като доказателство по настоящото дело гр.д.№480/2012г. по описа на ТРС, от отразеното в протокола от проведеното на дата 19.10.2012г. с.з. се установява, че  страните са постигнали спогодба, тъй като проц.представител на ответницата по делото категорично е заявил, че Д.Д. е приключила трудовите си правоотношения с работодателя си в К. Б. и се установява за постоянно в Република България, за да отглежда детето си. Именно това е мотивирало бащата на малолетната Д. да се съгласи, родителските права да се упражняват от нейната майка Д.Д., а бащата К.Г. да заплаща месечна издръжка в размер на 100.00 лева  и да взема детето при себе си за периода месец октомври 2012г. до месец април 2013г. всяка първа и трета събота от месеца от  09.00 до 17.00 часа в съботния ден, а от месец май 2013г.  всеки първи и трети петъчен ден от месеца, считано от 17ч. в петък до 17ч. в съботния ден, с преспиване, включително и да го взема при себе си по 20 дни през лятото,което време да не съвпада с редовния платен годишен отпуск на майката. Почти непосредствено след влизане в сила на спогодбата по цитираното дело, Д.Д. отново е заминала за К. Б., детето е продължило да живее при своята баба по майчина линия, която е полагала непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му, което е продължило до момента, в който малолетната Д. е напуснала пределите на РБългария заедно със своята майка Д.Д. – 23.09.2015г., поради което безспорно е налице неспазване на споразумението в частта относно упражняването на родителските права спрямо детето. От събраните по делото доказателства се установи, че постигнатата между страните спогодба не е спазвана и по отношение на режима на лични контакти между бащата и детето, който е бил поставен в невъзможност не само да се вижда с дъщеря си, но и да участва в нейното отглеждане и възпитание.  В тази връзка страната  е ангажирала както гласни доказателства, така и писмени такива включително и доказателства, от които се установява, че К.Г. е предприел съответните действия за връщане на детето в България, ангажирайки съответните органи, компетентни да извършват действия с предмет : "Хагската конвенция от 25 октомври 1980 година за гражданските аспекти на международното отвличане на деца,допълнена от Регламент /ЕО/ №2201/2003 г.на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност". Към делото е приложен превод на документа, от съдържанието на който става ясно, че при посещение на белгийските власти в дома, в който пребивава Д.Д., същата категорично е заявила, че „....По времето на вашето посещение ви обясних, че бившия ми съпруг не се интересува от детето, а се води единствено от алчността си за печалба. Също така ви обясних, че разполагам със съдебно решение, според което мога да задължа дъщеря си....“. От съдържанието на легализирания превод се установява, че според  Д.Д. „....В правото си съм и не съм отвлякла дъщеря си. Възнамерявам да се установим трайно в Б. и нямам никакво намерение да се връщам с нея в България....“. На последно място, но не по важност съдът отчита и установения синдром на родителско отчуждаване на детето, спрямо баща си. Безспорно установено и доказано в хода на производството е, че на детето е вменявано и насаждано във времето негативно отношение към баща му, както и  чувство за вина, позволявайки си да покаже спонтанно, позитивно отношение към своя баща, в който смисъл беше и заключението на вещото лице по допуснатата експертиза „....Присвоя си сценарий така да се каже, че той /бащата/ е лошият. Сценарий на отглеждащите ги баба и отчасти майка....“. От много важно значение в случая е становището  на експерта за необходимостта от :“.... консултации с психолог от Центрове за социално подпомагане и мисля, че там вече детето настина ще намери яснота и ще добие увереност, че може да обича спокойно и двамата си родителите, без да изпитва чувство на вина от този вътрешен конфликт, който се поражда, след като покаже спонтанно отношение....“.                                                                                                                           

Съдът счита, че при все още лекия  СРО /какъвто е настоящия/, единственото  ефективно „лекарство“  е даване на родителски права на отчуждения родител. Настоящия състав намира за наложително, отношенията с бащата и детето да бъдат възстановени, за което и двамата родители са длъжни да окажат съдействие, като им бъде указано да потърсят и професионална помощ, с оглед нормализиране на отношенията между тях и с оглед оказване подкрепа на детето за справяне със ситуацията. Детето не следва да бъде поставяне пред „избор”, с кой от родителите си да общува. Това е негово право, с което родителите следва да се съобразят и да дадат възможност на Д. да изгради свои взаимоотношения с баща си, а майката преди всичко да бъде честна и да съдейства за възстановяване на авторитета на другия родител.                

Желанието на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като висшият критерии за решението на съда е интереса на децата. Чрез режима на личните отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най - широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, на роднините и приятелския кръг на майката и бащата. При формирането на този извод у съда, освен многобройните  доказателства -писмени, гласни и изготвените експертизи, съдът формира вътрешното си  убеждение и въз основана на допълнително проучване на водещи специалисти, извършвали многобройни изследвания и стигнали до извода, че при тежката форма на синдрома на родителско отчуждение, ако се позволи оставане на детето с родителя - отчуждител,  връзката с другия пропада, а детето развива продължително психопатологизиране и дори параноя. /Ричарт Гарднер, професор по клинична психиатрия към Клиниката по Детска психиатрия на Колумбийския университет, който за пръв път през 1985г. дефинира проблема, в научния материал озаглавен ",,Съвременни насоки на развода и взаимовръзката с родителските права"./.       

Съобразявайки изложеното, съдът намира, че следва да измени постановените по-рано мерки относно упражняването на родителските права по отношение на малолетната Д., като родителските права биват предоставени на бащата, местоживеенето на детето да бъде определено да е при него, а на майката да бъде определен режим на лични контакти. Развитието на децата трябва де се извършва при грижата, подкрепата и авторитета и на двамата родители. Всеки един от тях, в името на благополучието на детето трябва да съдейства то да живее доколкото е възможно, най-близко до семейната среда, като му внушава уважение и респект и към двамата родители. Настоящият съдебна инстанция намира за необходимо да посочи, че нито едно съдебно решение, не би могло да замести усилията на родителите да преодолеят конфликтните си отношения, неминуемо рефлектирали и върху детето. Съдебното решение само по себе си  има за цел да внесе яснота в отношенията майка – баща – дете и да даде възможност и на двамата родители да преосмислят и ревизират поведението си в името на детето.      Съобразявайки становището на вещото лице Г.М., заявено в с.з.”….. че в отношенията между бащата и дъщерята е необходимо посредничество от социалните служби или медиатори…”, настоящия състав счита, че при условията на чл.59 ал.8 от СК, следва да бъдат определени и подходящи защитни мерки, а именно: С цел възстановяване на прекъснатата му връзка с родителя, съдът следва да постанови за период от един месец,  служител от дирекция „Социално подпомагане” по местоживеене на детето, активно да участва в ежедневието на бащата и дъщерята, след което, по преценка  на ДСП, присъствието на служителя  ще може да бъде продължено или съответно да отпадне.                            

Съдът следва да определи и каква издръжка да заплаща ответницата по насрещния иск. По отношение въпроса за издръжката съдът съобразява константната практика на ВКС, която е в следния смисъл: Както е прието  в ТР № 11/3.03.1969 г. на ОСГК на ВС (което е прието при действието на отменения ЗУС и не представлява задължителна практика, началният момент на присъжданата служебно от съда издръжка е влизането в сила на решението за предоставяне упражняването на родителските права на единия от родителите. По тези два правни въпроса относно началния момент, от който се дължи и следва да се присъди издръжка при уважаване на иск по  чл. 59, ал. 9 от СК, е налице и задължителна практика на ВС и ВКС.С т. 18 от ППВС № 5/16.11.1970 г. са дадени задължителни за съдилищата указания, че при промяна на упражнението на родителските права по иск по чл. 29, ал. 2 от СК от 1968 г. (отм.) (разпоредбата е аналогична на  чл. 59, ал. 9 от СК от 2009 г.) съдът служебно прекратява присъдената в тежест на ищеца издръжка и едновременно с това определя нова, като осъжда родителя, от когото се отнема детето, като началният момент на така определената издръжка започва от привеждането в изпълнение на решението. В мотивите към това ППВС е посочено, че цитираното по-горе становище, изразено в ТР № 11/3.03.1969 г. на ОСГК на ВС, се поддържа, но то следва да бъде допълнено в смисъл, че ако към момента на решението детето живее при родителя, на когото то не е предоставено за отглеждане и упражняване на родителските права, началният момент на служебно присъдената издръжка започва от привеждане на решението в изпълнение. Това разрешение е възприето и в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 798/22.11.2010 г. по гр. дело № 501/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС.                                               

Имайки предвид  обстоятелството, че по делото липсват доказателства за имотно състояние,  като съобрази, че минимално установения за страната минимум на дължимата месечна издръжка възлиза на 120.00 лева, като съобрази възрастта на детето и подадената лично от ответницата по насрещния иск декларация приложена по ДП 459/2012т. От която се установява месечния и доход в размер на 600 евро счита, че месечната издръжка в размер на 150.00 лева,  следва да бъде заплащана от майката, считано от влизане на решението в сила, тъй като дотогава действа постигнатата между страните спогодба по гр.д.№480/2012г. на ТРС. Издръжката по последното следва да бъде служебно прекратена -арг. от т. 18 от ППВС № 5/16.11.1970 г.                          На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението,в частта досежно издръжката.       

При този изход на делото Дияна Д. следва да заплати на К.Г. сторените разноски в производството, общо в размер на 1230.00 лева за изхода на делото по исковете с правно основание  чл.132, ал.1, т.1 от СК и е  чл.59, ал.9 от СК, съобразно приложения списък по реда на чл.80 от ГПК.                                                                                                                              

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на съда сумата от  216.00 лв., представляваща държавна такса върху присъдената издръжка.

  Водим от горното, съдът

                                                          Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 132, ал.1,  т. 2 от СК предявен от  Д.Д.Д., ЕГН **********, съд.адрес: *** адв.Й.Ч., за лишаване на К. ***, ЕГН ********** от родителските му права над детето Д.К.Г.,  тъй като е опасен за живота и здравето на дъщеря си, както и поради трайно неполагане на грижи без основателна причина за детето и неплащане на издръжка.                                                                        ИЗМЕНЯВА, на основание чл.59, ал.9 от СК, постигнатата между страните спогодба, обективирана в протоколно определение № 524 от 19.10.2012г. постановено по гр.д.№ 480/2012г. на ТРС в частта, с която са определени мерките за упражняването на родителските права спрямо Д.К.Г., родена на *** г.,  местоживеенето на детето, личните отношения с другия родител, както и дължимата издръжка за детето, като вместо това, ПОСТАНОВЯВА следното:              

Родителските права върху малолетната Д.К.Г., родена на *** г.,  се предоставят и ще се упражняват от бащата К.Т.Г., ЕГН **********.                                           

МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на малолетната Д.К.Г., родена на *** г.,  се определя да бъде при  бащата К.Т.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***.                                                                                                       ОПРЕДЕЛЯ на основание  чл.59 ал.8 от СК следните  подходящи защитни мерки, а именно: С цел възстановяване на прекъснатата връзка  на Д. Г. с баща и К.Г.,  служител от дирекция „Социално подпомагане” по местоживеенето на детето, активно да участва в ежедневието на бащата и дъщерята, за период от един месец, след което, по преценка на ДСП, присъствието на служителя  ще може да бъде продължено или да отпадне.                                                                                                         

ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични контакти между майката Д. Д. и детето Д. Г.: Майката има право да вижда и взема дъщеря си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в съботния ден до 14:00 часа в неделния, както и по 20 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на бащата, по три дни от всяка ваканция, когато детето стане ученичка и по един ден за Коледните и Новогодишните празници.                                                                                          

ОСЪЖДА майката Д.Д.Д., ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка на малолетната си дъщеря Д. Г. в  размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева месечно, начиная от влизане на решението по настоящето дело в сила, до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката.                                                                     

ПРЕКРАТЯВА определената  по гр.д.№ 480/2012г. по описа на ТРС издръжка,  по силата на постигната между страните спогодба, обективирана в протоколно определение № 524 от 19.10.2012г. постановено по гр.д.№ 480/2012г. на ТРС, която  бащата К.Т.Г., ЕГН ********** заплаща на дъщеря си Д. Г..

            ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН ********** заплати на К.Т.Г., ЕГН **********  сумата от 1230.00 /хиляда двеста и тридесет/ лева, представляващи сторени разноски по производството, съобразно приложения по реда на чл.80 от ГПК списък, а по сметка на РС-Т. да заплати държавна такса в размер на 216.00 /двеста и шестнадесет/ лева.                                                                                               

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението, в частта досежно издръжката.                       

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Ловеч, в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: