Р Е Ш Е Н И Е  № 204

 

29.06.2017г. , гр. Троян

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд, втори състав, в публично съдебно заседание проведено на тридесети май, две хиляди и седемнадесета  година, в състав:

 

           Районен съдия: Светла Иванова

 

при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 272/2017г. по описа на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба,  предявена от Н.М.М. ***, в качеството си на баща и законен представител на  малолетния Н.М., с правно основание чл.127, ал.2, пр.3 във връзка с ал.1, във връзка с чл.122, ал.2 във вр. чл.59, ал.3 от СК.

При предвидената процедура по реда на чл. 131 ал. І от ГПК на ответницата е изпратено копие от ИМ и доказателствата.  В законовия месечен срок не  е представила писмен отговор, не е взела становище по иска и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. За последиците от неподаване на отговор и не упражняване на права е уведомена с Разпореждане на съдията докладчик по делото.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован се явява лично и с адв.К.Н. от ЛАК, който поддържа становището си за основателност на исковата претенция. Аргументите си излага в хода на производството и по съществото на спора.

В съдебно заседание ответницата редовно призована не се явява и не се представлява.

След преценка на събраните по делото доказателства,  съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:          Безспорно е, че ищецът и ответницата са родители на малолетния Н., роден на ***г., което се установява и от представеното с исковата молба заверено копие от дубликат на Удостоверение за раждане (л. 5), издаден въз основа на Акт за раждане 0643 от 08.12.2008г., съставен в Община гр.Г..          

Чрез показанията на разпитания по делото свидетел Д.К.К.се установява, че „…От преди 5 години Н., заедно с А. - жената, с която живееше и трите им деца, се настаниха в бащината ми къща на квартира, с мое съгласие в кв. П.….”. Установи се, че „….от около година А. напусна дома. Н. е много чувствителен по тази тема, плакал е пред мен, мъчно му е за децата, много се грижи за тях, изключителен баща е….”. Свидетелката е категорична, че в многократни разговори с децата, те са заявили категорично, че не желаят да отидат при майка си.     

Съдът кредитира изцяло депозираните свидетелски показания, намирайки ги за добросъвестни, последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.

На основание чл.15 от ЗЗДт, в съдебно заседание е изслушан и малолетния Ю.А.В., който в съдебно заседание  потвърди, че майка им ги е напуснала от преди девет месеца и е отишла при своята майка. Детето е категорично, че „…. Аз не искам да отида при майка. Баща ми ме слуша и аз го слушам. Аз искам той да ме гледа. Аз много свикнах с него….”.

Според констатациите на приетия без възражения социален доклад, изготвен от ДСП – Троян  се установява, че ищеца по делото полага грижи както за малолетния Н., така и за останалите две деца на ответницата, които са от  съжителството и с друг мъж.                                               

В съдебно заседание е изслушан и соц.работник, изготвил доклада на ДСП-Троян, който категорично заяви, че: „ Има силна емоционална връзка между децата и бащата, която е по-силна отколкото към майката, което според мен идва от характера на А.…... Те не са отчуждени от майката, а са  просто привързани към Н.….”.                                                                       

Досежно отразеното в соц.доклад от ДСП-Първомай обстоятелство, че по данни на  ответницата, причината да напусне семейното жилище е, че  ищеца започнал да упражнява върху нея физическо насилие, съдът съобрази  показанията на свидетелката Д.К.К., от които се установява, че никога не е чувала за проявено насилие от ищеца към ответницата. Нещо повече, свидетелката заяви :”…. Категорична съм, че това е абсурд, защото той е мекошав човек. Тя е споделяла с мен почти всичко и затова аз считам, че ако е имало такова физическо насилие, тя би споделила. Той беше й дал  прекалено голяма свобода и може би това му е грешката.  Той не изискваше от нея да работи, да упражнява тежък физически труд,  а само да гледа децата и да домакинства….”.

Всички базови и интелектуални потребности на малолетното дете по отношение на храна, облекло, детски играчки и пр. се задоволяват от бащата, който се грижи за нормалното израстване, развитие и възпитание на детето.                                                                                                                   

Така установените фактически положения, налагат за настоящата инстанция следните правни изводи:

Относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето:                                                                                 

При преценката на кого от разделените родители да бъдат предоставени родителските права, определящ е интересът на самото дете, като следва да се съобразят всички обстоятелства, свързани с възпитателските качества на родителите, полаганите от тях до момента грижи, желанията им досежно отглеждането и възпитанието на детето, привързаността на детето към всеки от родителите, полът и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение, материалните възможности на родителите.                                                                                                            

Водейки се именно от интереса на малолетното дете на страните, съдът намира, че в случая упражняването на родителските права следва да се предостави на бащата-ищец в настоящото производство, който и единствен заявява такава претенция. По делото еднозначно се установява наличието на изградена стабилна емоционална връзка между бащата и детето. Същевременно, с оглед пола и възрастта му, от съществено значение за неговото развитие и емоционално съзряване са точно осезаемото бащино присъствие и грижа.                                                                      Събраните по делото доказателства недвусмислено сочат, че ищеца не само се справя безупречно с оглеждането на малолетния Н.,  но и по никакъв начин не препятства възможността на майката при желание от нейна страна да осъществява контакти с детето.               

Предвид гореизложеното, във висш интерес на малолетния Н. е да не се променят обезпечената към момента от бащата спокойна семейна, битова и социална среда, в която детето се развива много добре, чувствайки  се защитено, обичано и  обгрижвано. Ищеца има желанието да продължи да полага непосредствените грижи за Н., а и разполага с необходимия за това родителски капацитет, поради което на него следва да се предоставят родителските права.                                                                      

Не на последно място съдът съобрази разпоредбата на §1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето, според която при определяне най-добрия интерес на детето следва да се преценяват желанието му и чувствата му, психическите и емоционални потребности, възрастта, пола, способността на родителя, както и последиците, които ще настъпят при промяна на обстоятелствата, имащи отношение към него.

Относно режима за осъществяване на личните отношения:   Упражняването на родителските права от единия родител не означава, че другият се лишава от тях, нито че се освобождава от родителските си задължения. За да участва в живота на детето, на този родител следва да се осигури възможност да поддържа лични отношения. Както при определяне на мерките относно упражняване на родителските права, така и при регламентиране на мерките за лични отношения, приоритетни са интересите на детето, а несъмнено най-добрият интерес на детето не може да бъде постигнат без пълноценно общуване с родителя, комуто не са предоставени родителските права. Предвид възрастта на детето и необходимостта от полагането на ежедневни непосредствени грижи за него, като съобрази и отдалечеността на градовете, в които живеят родителите, съдът намери, че на майката следва да се определи следния режим на лични отношения с детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 08:00 ч. до 17:00 ч. с право на преспиване в дома на майката,  както и един месец през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.

Относно издръжката  на детето:                                                          

Като последица от предоставяне родителските права на бащата, майката следва да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете.                                                                    Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съобразно своите възможности и материално състояние те следва да осигуряват условията на живот, необходими за развитието на детето. Конкретният размер на тази издръжка е функция от потребностите на самото дете и възможностите на неговите родители –  чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК, а именно една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната.                                                                                       

По делото е категорично изяснено, че детето живее при ищеца и се отглежда от него,  а майката – ответник в настоящото производство не предоставя средства за издръжка на детето си.                                               

При съблюдаване на изискванията на чл. 142 от СК, за комплексна преценка на нуждите на издържаните деца от средства за физическо и духовно развитие и възможностите на задължените лица за плащане на издръжка, и предвид горепосочените граници на размера на издръжката, съдът счита, че за отглеждането и възпитанието на малолетния Н. са необходими 220.00 лева средно месечно, без задоволяване на луксозни такива, от които майката следва да поеме 120.00 лева, а бащата останалите, като същия поема и грижите по непосредственото отглеждане  на детето. За да определи издръжката в този размер, съдът  съобрази първо - бащата към настоящия момент е безработен и има полага грижи и за още две от децата на ответницата, които са от друг баща. Предвид факта, че след като ответницата е напуснала семейство си,  тя по никакъв начин не е участвала в издръжката както на Н., така и на останалите си две деца. Това обстоятелство мотивира състава на съда да приеме, че претенцията за заплащане на месечна издръжка в размер на 120.00 лева е основателна и доказана както за в бъдеще,считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.03.2017г., настъпване на основания за изменение или отпадане на задължението, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 28.03.2017г. до окончателното й изплащане, така и за пет месеца минало време, считано от 17.10.2016г. до 27.03.2017г.            Ирелевантно в случая е дали заплащането на издръжка в така определения размер от 120.00 лева месечно би създавало затруднения за ответника, тъй като съгласно чл. 143 ал. 2 от СК задължението на родителите за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете е безусловно, а безусловният му характер цели да се осигурят на детето финансова стабилност и начин на живот, позволяващи му то да отрасне здраво, да се образова и да има добра житейска реализация.   Ето защо, съдът приема, че претендираният  размер на текущата издръжка е съвсем реален и адекватен, съобразен както с основните потребности на детето, така и с възможностите на ответника,  тъй като е почти в предвидения минимален законоустановен минимум.

На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение на решението в частта относно текущата издръжка и издръжката за минало време.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и по аргумент от чл. 78 ал. 1 ГПК, в тежест на ответницата ще се възложат направените и претендирани от ищеца разноски в производството, които съгласно доказателствата по делото възлизат на 40.00 лева за платена ДТ.                                                            

 Относно дължимата държавна такса по исковете за издръжка. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 7 вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по искове за периодични платежи за неопределено време, какъвто е искът с правно основание чл. 142, ал. 1 СК, дължимата държавна такса е в размер на 4 % върху сборът на платежите за три години, а за иска за минало време – 4% ДТ върху  дължимата издръжка за пет месеца. При този изход на делото в тежест на ответницата следва да бъдат възложени за плащане в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Троян сумата 196.80 лева и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран, съдът      

                                         Р    Е    Ш    И:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо детето Н. Н.М., ЕГН **********, на бащата Н.М.М., ЕГН ********** и определя местоживеенето на детето в дома на бащата, което в момента е в гр.Т.***

            ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между детето Н.

Н.М., ЕГН ********** и майката А.Ж.В., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 08:00 ч. до 17:00 ч. с право на преспиване в дома на майката,  както и един месец през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.                     СЪЖДА А.Ж.В., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на малолетния си син Н. Н.М., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Н.М.М., ЕГН ********** с адрес *** ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 120.00 /сто и двадесет/ лева месечно,  както и  ИЗДРЪЖКА ЗА МИНАЛО ВРЕМЕ - от 17.10.2016г. до 27.03.2017г. включително, в размер  на 120.00 /сто и двадесет/ лева месечно за всеки месец от посочения период, или общо в размер на 600.00 /шестстотин/ лева, ведно със законната лихва върху тези сума за времето от 28.03.2017г. до пълното изплащане на задължението, както и  лихва върху всяка просрочена месечна вноска от падежа до окончателното й изплащане.                                                                         

ДОПУСКА, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за издръжка.                                                                                

ОСЪЖДА А.Ж.В., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.М., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 40.00 /четиридесет/ лева представляваща направени от него разноски.                      

ОСЪЖДА А.Ж.В., ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Троян сумата от общо 196.80 /сто деветдесет и шест лева и осемдесет стотинки/ лева и 5.00-пет лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.                  

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - гр. Ловеч, в двуседмичен срок от връчване на съобщението за постановяването му.

Препис от решението да се връчи на страните.      

              

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: