Р Е Ш Е Н И Е   

 

23.03.2017 година,  гр. Троян

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд, втори граждански състав в проведеното на двадесети  март две хиляди и  седемнадесета година публично заседание в следния състав:

                                                                                 

      Съдия : Светла Иванова

 

секретар Е.П.,  като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 29 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.150 от СК.

Предявен е иск от В. М. П. – непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка и законен представител  В.Д.К. ***, срещу М.С.П. ***, с  правно основание с чл.150 от  СК .

В едномесечния срок по реда на чл.131 от ГПК, ответника, чрез упълномощен защитник адв. А.Ч. представя писмен отговор, в който изразява становището си по основателността и допустимостта на предявения иск. Счита същия за допустим и частично основателен до размер от 115.00 лева.

В исковата молба се твърди, че по гр.д.№359/2003г. по описа на ТРС,  М.П. и В.К. са постигнали съгласие, обективирано в Протокол-определение №48 от 29.09.2003г. по силата на което, М.С.П.-ответник в настоящото производство е осъден да заплаща на В.К. в качеството и на майка и законна представителка на малолетния им тогава син – В. по 35.00 – тридесет и пет лева месечна издръжка. Излага се, че от тогава са изминали тринадесет години и към настоящия момент нуждите на детето са нараснали, съобразно възрастта му, настъпила е промяна в правната уредба и издръжката, която получава е  в пъти под прага на нормативно уредения минимален размер на дължима издръжка.

На основание чл. 214 от ГПК  в проведеното на 20.03.2017г. открито с.з. е допуснато изменение в размера на предявения иск по чл. 150 от СК, като същия  е намален от  160.00 лева на  140.00 – сто и четиридесет лева месечно, считано от датата на предявяване на иска за в бъдеще до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване           

В съдебно заседание ищците не се явяват, представляват се от адв.Е.Ц., който поддържа исковата претенция до размер от 140.00 лева месечно.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован не се явява, представлява се от адв. А.Ч. ***, който  поддържа становището си за допустимост и частична основателност на претенцията до размер от 115.00 лева, съобразно действащата нормативна уредба.

  Д “СП” – гр.Троян, редовно призовани, не изпращат представител.

 Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни  доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намери за установена следната фактическа обстановка:

Не е спорно по делото, че непълнолетния  В.М.П. е син на страните.  Не се оспорва и обстоятелството, че по гр.д.№359/2003г. по описа на ТРС,  М.П. и В.К. са постигнали съгласие, обективирано в Протокол-определение №48 от 29.09.2003г. по силата на което, М.С.П. е осъден да заплаща на В.К. в качеството и на майка и законна представителка на малолетния им тогава син – В. по 35.00 – тридесет и пет лева месечна издръжка.

От  приложените по делото соц.доклади, изготвени от ДСП-Троян се установява, че основните грижи по отглеждането и възпитанието на детето са поети от майката.  Изложено е, че ответника П. е безработен, което обстоятелство се явява в противоречие с изисканата от ТД на НАП гр.Велико Търново и представена справка към 28.02.2017г. за акт.състояние на действащи трудови договори за периода 01.07.2016г. до 31.01.2017г., от която се установява, че ответника от 01.09.2014г. има сключен трудов договор с фирма „Миртал” с посочено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 530.00 лева.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля  Т.Н.П., от показанията на който се установява, че познава ответника, тъй като живеят в две съседни села, че „……Беше международен шофьор, караше Тир. Поради здравословното си състояние, острото възпаление, което получи на бъбреците, не можеше да пътува и приключи тази дейност. Не можа да си намери повече работа и сега е безработен….”. Свидетеля твърди, че „….Знам, че М. не работи, щом  всеки ден се виждаме. Може нещо надомно да работи, но аз не знам. Виждаме се на една бензиностанция в с. С.С. сутрин, там пия кафе и го виждам. От него знам, че има тези здравословни проблеми. Той ме помоли да му купувам разни неща от града – диклак за кръста, че не може да мръдне и за дископатията. Има бъбречни кризи, за които знам, че търсеше билки. ….”

На основание чл. 15, ал.1 от ЗЗДт в съдебно заседание беше изслушан  непълнолетния В.М.П., в присъствие на социален работник Д.А., отдел „Закрила на детето” при Д”СП”-гр.Троян.

Установи се, че детето е в осми клас и живее в с. Ш. с майка си, че „….. За последно с баща ми сме се чули септември месец 2016 г., преди да тръгна на училище. Не си спомням кога последно съм виждал баща ми. ….  Винаги аз му се обаждам, един път в седмицата се чуваме. Много рядко той ми се обажда. Пита ме как съм и какво правя, но примерно за оценките в училище не ме пита. Според мен той не знае в кой клас съм. Септември месец 2016 г. ме попита дали имам нужда от някакви пари, а аз му казах, че тази година ще си купувам учебници и ще ми трябват. Той ми каза добре. Каза, че ще ми изпрати пари, но след това си изключи телефона и това е…”.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Изменение на предходно определената издръжка следва да бъде допуснато само при наличие на изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в определен размер. Следователно основателността на предявената искова претенция с правно основание чл.150 СК се обуславя от настъпването след определяне на предходната издръжка на трайни съществени промени в нуждите на детето или във възможностите на дължащия издръжка родител, като се отчетат и възможностите на родителя, полагащ грижи за детето.                                         

В разглеждания случай, от присъждането на издръжката на детето до иницииране на настоящото производство е изминал период от около 13 години, през който неминуемо са настъпили изменения в нуждите на детето, при които е присъдена предходната издръжка, с оглед възрастта и променената икономическа конюнктура в страната. Предвид нарасналата възраст, е нараснала и нуждата от облекло, храна и други текущи разходи, налагани от ежедневието на момчето и от неговата възраст. Предвид изложеното следва да се приеме, че е налице съществена промяна в обстоятелствата, при които е бил определен размерът на досегашната издръжка, поради което съдът приема, че предявеният иск се явява доказан по основание. Извън горното, съдът взе предвид и обстоятелството, че сегашният размер на издръжката от 35 лв. е  / в пъти/ под нормативно установения минимум, който съгласно чл.142, ал.2 СК е равен на 1/4 от минималната работна заплата и към настоящия момент възлиза на 115 лева.                                                                                                                                    

Съгласно императивната разпоредба на чл.143, ал.2 СК родителят дължи издръжка независимо дали е трудоспособен и дали може да се издържа от имуществото си. При това положение, съгласно  представения по делото официален документ от ТД на НАП гр.Велико Търново се установява, че ответникът има сключен договор с посочен като работодател „Миртал” с месечно трудово възнаграждение в размер на 530.00 лева. Дори и да се приеме, че към настоящия момент този трудов договор е прекратен /макар и да липсват доказателства за това/,  отчитайки, че ответникът е в трудоспособна възраст, без данни задължения за издръжка към други непълнолетни лица, съдът намира, че същият е в състояние да поеме по-висок от предходно определения размер на издръжката. В тази връзка съдът следва да отбележи, че наведените твърдения за наличие на здравословни проблеми, поради които ответникът е в невъзможност да полага труд / а от там и да заплаща претендирания размер на издръжката/ съдът намира за недоказани в настоящото производство. От представените  към отговора  на исковата молба писмени доказателства се установява, че ответника на 28.11.2016г. е прекарал бактериална пневмония /л.18/, а от приложения на л.17 амбулаторен лист от 10.12.2016г. се установява, че след прекараната пневмония е посетил специалист – кардиолог, от анамнезата на който се установява, че М.С.П. е  „…хипертоник от 10 години, не се е лекувал системно, след прекарана  м.11.2016г. пневмония чувства отпадналост, слабост, умора, сърцебиене….От около 1 месец се опитва да спре да пуши. Страда от БКБ и ХПН….”. Събраните гласни показания чрез разпита на свидетеля  Петков, които съдът счита, че следва да кредитира с доверие, но намира, че същите не способстват за установяване на  спорните по делото обстоятелства, касаещи здравословното състояние на ответника, тъй като самия свидетел заяви, че за здравословните проблеми знае от самия ответник и от факта, че „…. Той ме помоли да му купувам разни неща от града – диклак за кръста, че не може да мръдне и за дископатията. Има бъбречни кризи, за които знам, че търсеше билки. ….”. По делото липсват доказателства /както от лекуващ лекар, така и от съответна лекарска комисия/ за наличие на изброените здравословни проблеми.                                                                                                                                 

Така, като взе предвид нуждите на детето и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът определя общ размер на месечна издръжка в размер на 280лв. за детето, като ответникът следва да поеме част от нея в размер на 140.00 лв., а останалата част от издръжката на детето следва да се поеме от майката, която съответно ще продължи да полага  ежедневните грижи за непълнолетния си син.

Увеличеният размер на издръжката следва да се дължи, считано от датата на предявяване на иска – 17.01.2017 год., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи.           С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен до размера на 140.00 лева, в който следва да се уважи..                                                  

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК решението подлежи на предварително изпълнение.                                                                                                                         

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати общо върху увеличения размер на издръжката държавна такса в размер на 151.20 лева.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски, съразмерно уважената част от иска в размер на 150.00 лева.

Воден от горното, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ размера на присъдената по гр.д.№ 359/2003г. по описа на ТРС,   издръжка, дължима от М.С.П., ЕГН ********** *** в полза на детето В.М.П., ЕГН ********** - непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител В.Д.К., ЕГН **********, като я УВЕЛИЧАВА от 35.00 лв. /тридесет и пет/ на 140.00 лв. /сто и четиридесет лева/, считано от датата на предявяване на исковата молба – 17.01.2017г., с падеж първо число на текущия месец, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва при забава, до настъпването на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, на основание чл.150 вр. чл.143, ал.2 СК.                                    

На основание чл.242, ал.1 ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението.

ОСЪЖДА М.С.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС, държавна такса в размер на 151.20 лева /сто петдесет и един лев и 0.20 ст./ лв., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА М.С.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на В.М.П., ЕГН ********** - непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител В.Д.К., ЕГН ********** ***  сумата от 150.00 /сто и петдесет/ лева, представляваща направените по делото разноски за възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.                                                                                   Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: