Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Троян, 21.08.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

             Троянски районен съд, втори състав, в публичното заседание на осми август две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

Председател: Светла И.

 

при секретаря Емилия Петрова и в присъствието на  прокурора ...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията – И. гр. дело № 319 по описа  на ТРС за 2017 год., за да се произнесе - съобрази:              

 

Предявен е иск от “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК000694959, гр. София, ул. „Света София” № 5, законни представители: С.П.В.и Р.И. Т., чрез пълномощника адвокат М.И., преупълномощен от  адв.В.П.– управител на Адвокатско дружество „Павлов и Павлова” със съдружници и управители адв.В.П.и адв.С.П., против В.М.Й., ЕГН: **********, с адрес: *** като кредитополучател, с правно основание чл.422 от ГПК, за сумата 13 816,68 лева /тринадесет хиляди осемстотин и шестнадесет лева и шестдесет и осем ст./, включваща главница, договорна лихва и наказателна лихва за просрочени главници. Претендира се законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист - 08.12.2016 г. до окончателното издължаване на присъдените суми, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение №506 от 12.12.2016 г. и изпълнителен лист №649 от 13.12.2016г. по ч.гр.д.№1014/2016 г. по описа на РС-Троян.

  В подкрепа на твърденията си ищцовата страна е ангажирала писмени доказателства, в с. з. се явява пълномощника адв. М.И. от ПлАК, който моли съда да уважи предявения иск, както и да бъдат присъдени разноските по делото.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответника В.Й. е изпратено копие от исковата молба и доказателствата. Представен е писмен отговор, с който счита исковете за недопустими, а по същество за неоснователни, като погасени по давност. Не ангажира доказателства.

В съдебно заседание, ответника редовно призован не се явява и не се представлява.

                    От приложените към делото писмени доказателства: заверен препис от Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 506/12.12.2016г. по ч.гр.д.№ 1014/2016г. по описа на ТРС, заверен препис от изпълнителен лист № 649 от 13.12.2016г., заверен препис от договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 20.12.2012г., заверен препис от сметка, заверен препис от нотариална покана за настъпила предсрочна изискуемост на кредита с рег.№ 3909/2016г., том 1, акт № 112 от регистъра на нотариус М.Г.с рег.№ 477 на НК, заверен препис от  разписка от 17.11.2016г., заверен препис от уведомление от 17.11.2016г., приложеното в цялост  ч.гр.д.№ 1014/2016г. по описа на ТРС, от допуснатата и изслушана съдебно-икономическа експертиза с вещо лице М.И., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 20.12.2012 г., в гр.Троян, "Обединена Българска Банка" АД, гр.София, ул."Света София" № 5, предоставя на В.М.Й., ЕГН: **********,***, банков кредит в размер на 15 100 лева /петнадесет хиляди и сто лева/, усвоен изцяло на 21.12.2012г. по банковата сметка на длъжника.

Съгласно чл. 10 от договора, кредитът се е издължавал на 120 месечни анюитетни вноски, включващи главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване, считано от 10/01/2013г., на 10 число от месеца.

Съгласно чл.11 от договора, крайният срок за издължаване на дълга по кредита е бил 10.12.2022 година.

От приложеното извлечение от счетоводните книги от 07.12.2016 година, се установява, че длъжникът не е изпълнил задължението си за внасяне на дължимите вноски и лихви по предоставения кредит.

 На основание чл.21 от договора за кредитът, при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван. Дата на обявяване на предсрочна изискуемост - 11.07.2016 година.

Банката е изпратила нотариална покана, за да уведоми длъжника за обявената предсрочна изискуемост на кредита. Същата е представена за връчване на адресата на 19.10.2016г. с per. № 3909/2016, том 1, акт № 112 от регистъра на нотариус М.Г.с per. № 477 на НК. На основание чл. 47, ал. 1 от ГПК поради невъзможност да се връчи лично на адресата или на някой друг член от семейството на длъжника В.М.Й. на 17.11.2016 г., след три посещения на адреса, е залепено уведомление на входната врата, в което уведомление е посочено, че нотариалната покана може да се получи в двуседмичен срок от залепването. Длъжникът В.М.Й. /лично или чрез представител/ не се явява в законовия двуседмичен срок от залепването на уведомленията до привършване на работното време на нотариалната кантора, включително до 02.12.2016г. за получаване на нотариалната покана, поради което на основание чл. 47, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 47, ал. 5 от ГПК, нотариалната покана е връчена с изтичането на законоустановения срок за получаването й от канцеларията на нотариуса.

На основание чл. 60 ал.2 от Закона за кредитните институции, "Когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги", във връзка с чл. 417, т.2 от ГПК, кредиторът сезира Районен съд - гр. Троян със Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу В.М.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***.

В образуваното производство по ч.гр.д.№1014/2016 г. по описа на РС-Троян, на Банката е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и съответният изпълнителен лист против длъжника и е образувано изпълнително производство по изп.дело № 20178790400112/2017 по описа на ЧСИ В.П., рег.№ 879 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - гр.Ловеч.

С възражение от В.М.Й., ЕГН **********, същата е заявила, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Със съобщение от 28.02.2017 г., получено на 13.03.2017 г., на основание чл.415, ал.1 от ГПК, Районен съд - гр. Троян е указал на заявителя „Обединена българска банка" АД, че може да предяви иск относно вземането си срещу възразилия длъжник, в едномесечен срок от получаване на съобщението.                                                                                                                                   Вземанията, предмет на оспорената заповед, по повод на които търсят установяване, произлизат от сключения  между "Обединена Българска Банка" АД, гр.София, ул."Света София" № 5 и В.М.Й., ЕГН: **********,***, Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 20.12.2012 г., за сумата 12 168.09/дванадесет хиляди сто шестдесет и осем лева и девет стотинки/ лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 08.12.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 800.52/осемстотин лева и петдесет и две стотинки/ лева – договорна лихва за периода от 10.01.2016 г. до 10.10.2016 г.,  сумата 848.07/осемстотин четиридесет и осем лева и седем стотинки/ лева – наказателна лихва за периода от 10.01.2016 г. до 07.12.2016 г., сумата 276.33/двеста седемдесет и шест лева и  тридесет и три стотинки/ лева - разноски за платена държавна такса и сумата 882.50/осемстотин осемдесет и два лева и петдесет стотинки/ лева адвокатско възнаграждение.

                По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза с вещо лице М.И., от заключението на която се установя по безспорен и категоричен начин дължимостта на претендираните в исковата молба суми.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че е сезиран с установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК и чл.430 от ТЗ, който се явява допустим. 

В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска и факта, от който произтича вземането му.

По своята същност производството по чл. 422 от ГПК, представлява иск за установяване съществуване на вземането, който се предявява от кредитора след възражение от страна на длъжника. В това производство съдът установява дали вземането съществува, неговия размер и дали е изискуемо като в тежест на ищеца е да докаже тези елементи от фактическия състав. В случая се установява, че процесното вземане произтича от Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 20.12.2012 г., сключен между „ОББ” АД и ответника В.Й..

Анализът на приетите по делото доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза по безспорен начин установява, че ищецът е изпълнил задължението си по договора, като е предоставил на кредитополучателя сумата уговорена по договора.                                                                             От заключението на вещото лице се установява, че кредитополучателя В.Й., за периода от 21.12.2012 г. до 01.01.2016 г. е изплатила по Договора за потребителски кредит сумата от 7621,90 лв.,  от които: редовна главница — 636,98 лева; просрочена главница — 2294,93 лева; редовна лихва — 1262,64 лева; просрочена лихва — 3421,70 лв.; просрочена наказателна надбавка — 1,71 лева и просрочена наказателна лихва — 3,94 лева, както и  застрахователни премии в размер на 644,70 лева, но след 01.01.2016 г.  е преустановила плащанията и съответно погасяване на дължимите месечни вноски по договора, считано от 10.01.2016 г., поради което и на основание чл. 21 от договора, Банката обявява дата на предсрочната изискуемост - 11.07.2016 г., към който момент непогасените задължения са 13 816,68 лева.

По отношение възражението за изтекла погасителна давност:

Съобразно чл. 114,ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В отговора на исковата молба, ответника прави бланкетно възражение за недължимост на претендираните по ч.гр.д.№1014/2016г. на ТРС суми, за които е издадена заповед №506 от 12.12.2016г., като погасени по давност, без да изложи аргументите си в тази насока, поради което съдът не би могъл да анализира тезата на ответника.

Субективните и обективни предели на иска с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, както и петитумът му, са очертани в заповедното производство. Но доколкото възражението на длъжника по смисъла на чл. 414 от ГПК, може да бъде необосновано, кредиторът следва да посочи всички основания - факти и обстоятелства, от които счита, че произтича вземането му, предмет на исковото производство. В процесния случай, приложение намира общата петгодишна давност. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че същата е приложима по отношение на договорите за банков кредит, предвид обстоятелството, че става въпрос за едно неделимо задължение, чието връщане е уговорено на вноски на определени падежи. Обстоятелството, че съобразно практиката на ВКС предсрочната изискуемост следва да е настъпила преди подаване на заявлението и освен с допуснато неплащане и с достигане на волеизявлението на кредитора до длъжника, то и съдът приема, че давността е започнала да тече от датата на уведомяване на длъжника, което е сторено с нот.покана, надлежно връчена по реда на чл. 47 ал. 1 от ГПК и не е изтекла до подаване на заявлението.

При съобразяване на договорните клаузи и изразеното по-горе становище относно настъпване на предсрочната изискуемост, остават непроменени задълженията относно главницата, договорната и наказателна лихва за посочения от банката период в заявлението, тъй като неизпълнението на задължението на ответника за погасяване на вноските по кредита е виновно с оглед изложените по-горе мотиви от съда.

С оглед на изложените обстоятелства по делото, настоящата инстанция намира, че предявения иск е основателен и доказан и следва да бъде изцяло уважен като бъде признато съществуване на процесното вземане, а именно: сумата 12 168.09/дванадесет хиляди сто шестдесет и осем лева и девет стотинки/ лева - главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от  20.12.2012 г.,  ведно със законната лихва, считано от 08.12.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 800.52/осемстотин лева и петдесет и две стотинки/ лева – договорна лихва за периода от 10.01.2016 г. до 10.10.2016 г.,  сумата 848.07/осемстотин четиридесет и осем лева и седем стотинки/ лева – наказателна лихва за периода от 10.01.2016 г. до 07.12.2016 г., сумата 276.33/двеста седемдесет и шест лева и  тридесет и три стотинки/ лева - разноски за платена държавна такса и сумата 882.50/осемстотин осемдесет и два лева и петдесет стотинки/ лева адвокатско възнаграждение.

 При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва ответника да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 1643.79 лева по представен списък по реда на чл. 80 от ГПК.

Водим от изложеното съдът

 

Р     Е      Ш      И   :

 

ПРИЗНАВА по реда на чл. 422 от ГПК съществуване на вземане  на „Обединена българска банка” АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ”Света София” № 5, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК  000694959, представлявана от С.П.В.и Р.И. Тончев, а именно, че В.М.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи сумата 12 168.09/дванадесет хиляди сто шестдесет и осем лева и девет стотинки/ лева - главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от  20.12.2012 г.,  ведно със законната лихва, считано от 08.12.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 800.52/осемстотин лева и петдесет и две стотинки/ лева – договорна лихва за периода от 10.01.2016 г. до 10.10.2016 г.,  сумата 848.07/осемстотин четиридесет и осем лева и седем стотинки/ лева – наказателна лихва за периода от 10.01.2016 г. до 07.12.2016 г., сумата 276.33/двеста седемдесет и шест лева и  тридесет и три стотинки/ лева - разноски за платена държавна такса и сумата 882.50/осемстотин осемдесет и два лева и петдесет стотинки/ лева адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА В.М.Й., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Обединена българска банка” АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ”Света София” № 5, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК  000694959, представлявана от С.П.В.и Р.И. Тончев сумата 1643.79 – хиляда шестстотин четиридесет и три лева и седемдесет и девет стотинки,, сторени съдебно деловодни разноски в настоящето производство, съобразно приложен списък по реда на чл.80 от ГПК..

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението пред Ловешки окръжен съд.

 

                                                                   Районен съдия: