Р Е Ш Е Н И Е

71

гр. Троян, 09.03.2017  г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Троянски районен съд,  втори съдебен състав, в публично заседание на девети февруари, две хиляди и седемнадесета  година в състав:

 

                                                                          Председател: Светла Иванова

 

при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 437 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

В Троянски Районен съд  е образувано гр.дело №437 по описа на съда за 2016г., по искова молба вх.№3742от 10.06.2016г /пощ.клеймо 08.06.2016г./ депозирана от Н. К. ***, чрез пълномощника си адв.О.К. от САК, с която е предявила против „Новилес”ООД, ЕИК 115259426 със седалище и адрес на управление гр.Троян, кв.Ливаде №35, ПК5835, представлявано от  Реджеп Токер и Хасан Делиахмедов иск с правно основание чл.200 от КТ.

Ответното дружество, считано от 17.08.2016г. е преобразувано от „Новилес” ООД в „Новилес” ЕООД, като управител и едноличен собственик на капитала е Иван Иванов Григоров, а седалището на дружеството е: гр. Русе, бул.„Цар Освободител” № 130, вх.”В”, ет. 6, ап. 16.

Ответникът заема с подадения в срок отговор становище за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че по силата на сключена между страните спогодба, на ищцата е изплатено обезщетение в размер на 1500 лева, с размера на което същата се е съгласила и съответно приела без възражения. С подписване на спогодбата ищцата е декларирала, че с получаване на сумата няма да има за в бъдеще по отношение на  работодателя си - ответник в настоящото производство  неудовлетворени имуществени и неимуществени претенции. В подкрепа на твърдението си ответника представя доказателства.

В първото по делото съдебно заседание ищцата се явява лично и заявява, че

оттегля пълномощия си, дадени на адв. О.К. от САК, който е депозирал по делото молба вх.№ 7044/22.11.2016 година, с която на основание чл. 232 от ГПК оттегля предявените от ищцата искове срещу „Новилес” ООД, ЕИК 115259426 и моли да бъде отменено допуснатото обезпечение и да бъде прекратено производството по делото.

            В следващите проведени съдебни заседания, ищцата не се явява и не се представлява.

            Ответното дружество, редовно призовано, в с.з. не се явява представител. Становище по хода на производството и по съществото на спора изразяват в депозирана по делото писмена молба.

 депозирана по делото молба-становище  молят да бъде даден ход на делото

            Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност намери за установено следното:

            Не се оспорва обстоятелството, че ищцата е работила в ответното предприятие по силата на сключен между страните трудов договор.  Не се оспорва и обстоятелството, че на  05.05.2015г. около 10:30 часа, в гр.Троян, в производствените помещения на „Новилес" ООД - гр.Троян, Н. К.Г. е претърпяла трудов инцидент, като при работа с машини на предприятието е захваната и отскубната част от косата и кожата на главата й. По време на инцидента ищцата е извършвала операция по подаване листи фурнир за рязане на гилотина в рамките на установеното работно време на предприятието - 08:00 до 17:00 часа.

От доказателствата по делото се установява, че събитието е регистрирано като трудова злополука видно от приложената а л.9  нарочна декларация, за трудова злополука вх. № 636/19.05.2015г., досие № 25 по описа на ТП на НОИ - гр. Ловеч, подписана от управителя на ответното дружество.

 С разпореждане №25/18.06.2015г. на ТП на НОИ - гр. Ловеч във връзка с подадената Декларация и на основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социалното осигуряване, злополуката е призната за трудова, като станала през време и във връзка с извършваната работа. Видно от приложеното Разпореждане, същото е влязло в законна сила на 28.07.2015г.

От представените по делото три броя епикризи се установява,  че след настъпване на инцидента ищцата  е откарана в Центъра за спешна медицинска помощ -Троян, където е прегледана, раните са първично обработени, като е насочена и постъпва в спешното отделение на УМБАЛСМ "Н.И.ПИРОГОВ" - гр. София, в тежко общо състояние, където е предприета спешна оперативна интервенция с последващ 10 дневен гладък постоперативен период с провеждана антибиотична терапия в болничното заведение и съответния назначен домашно-амбулаторен режим на лечение, по силата на болничен лист за временна неработоспособност, издаден от УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ".  Последвали контролни прегледи, при които се установило, че въпреки проведеното лечение, ищцата продължава да изпитва болка и смущения в областта на скалпа, поради което на 25.06.2015г. отново постъпва  в отделението по Изгаряния и пластична хирургия в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" – ЕАД, за последваща оперативна интервенция, която отново нео била достатъчна, което наложило на 26.07.2015г. ищцата отново да постъпи в отделението, в което е престояла до 31.07.2015г.

            По делото е приложена писмена спогодба от 15.05.2015г. сключена между управителя на ответното дружество  и ищцата, от съдържанието на която се установява, че страните са уредили извънсъдебно отношенията си, като ответното дружество е изплатило на ищцата  обезщетение в размер на 1500 лева, с размера на което същата се е съгласила и съответно приела без възражения. С подписване на спогодбата ищцата е декларирала, че със своите действия е нарушила изискванията за безопасни условия на труд и е поставила живота и здравето си в риск в степен над обичайната за възложената и работа, поради което с получаване на сумата няма да има за в бъдеще по отношение на  работодателя си - ответник в настоящото производство  неудовлетворени имуществени и неимуществени претенции. В подкрепа на твърдението си, че договореното между страните обезщетение в размер на 1500 лева за възникналата на 05.05.2015г. трудова злополука  в производствените предприятия на работодателя – ответник е изплатено, ответника представя  ксерокопие на разходен касов ордер №320 от 15.05.2015г. /л.37/.

При тези установени по делото обстоятелства съдът намери, че предявените от ищцата срещу ответника искове по чл. 200 от КТ и акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.

За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните обстоятелства- настъпила трудова злополука, увреждане на работника/служителя, водещо до неблагоприятни последици - болки и страдания и причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди, т. е. причинените болки и страдания да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането - арг.  чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия - при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Работодателската имуществена отговорност би могла да отпадне само при умишлено самонараняване, но не и при действие при самонадеяност /т. нар. съзнавана непредпазливост/. Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма на вината /в чл. 201, ал. 2 КТ е използван термина "груба небрежност"/ отговорността на работодателя може само да бъде намалена.

В случая по делото се установи несъмнено, че ищцата вече е обезщетена за претърпените от нея вреди от процесната злополука, поради което следва да намери приложение принципа на еднократност на обезвредата, който не позволява да се получи два или повече пъти обезщетение от пострадалия за едни и същи вреди, от една и съща злополука.                                                                            Предявения от ищцата иск с правно основание чл.200 от КТ  е за обезвреда на причинени на ищцата вреди от възникналата на 05.05.2015г. трудова злополука  в производствените предприятия на работодателя – ответник, на която се установи, че вече е изплатено с разходен касов ордер №320 от 15.05.2015г. /л.37/, обезщетение в размер на 1500 лева, по силата на постигната между управителя на ответното дружество  и ищцата спогодба.

При това положение, настоящия състав счита, че подписаната спогодба има мултиплициращ ефект - погасява изцяло правото на пострадалия работник да искат втори път обезщетение за същите вреди от същата злополука.

            Именно наличието на тези доказателства са мотивирали най-вероятно проц.представител на ищцата – адв.О.К. от САК да депозира по делото молба с правно основание чл.232 от ГПК , с която оттегля предявения иск и моли производството да бъде прекратено /която не беше поддържана в с.з. от ищцата/.

При този изход на делото, дължимата се за производството държавна такса, от заплащането на която ищците са освободени съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, ще следва да остане за сметка на държавата (чл. 78, ал. 6 от ГПК).

При този изход на делото само ответникът има право на сторените от него разноски, които са дължими само при наличие на доказателства за реално извършени и съответно претендирани, което  обстоятелство не е налице в настоящото производство.

           

            Воден от горните мотиви, Троянски районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Н.К.Г., ЕГН ********** *** искове за осъждане на Новилес” ЕООД,  ЕИК 115259426 със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул.„Цар Освободител” № 130, вх.”В”, ет. 6, ап. 16, представлявано от управителя Иван Иванов Григоров, да  и заплати сумата от 20000-двадесет хиляди лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи физически и психически болки и страдания, вследствие на възникнала на 05.05.2015г. трудова злополука, в едно със законната лихва, считано от датата на увреждането 05.05.2015г. до окончателното изплащане на  вземането.                                                                                                                                

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: