Р Е Ш Е Н И Е

207

 

гр. Троян, 30.06.2017 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Троянски районен съд,  втори съдебен състав, в публично заседание на тридесети май, две хиляди и седемнадесета  година в състав:

 

                                                                          Председател: Светла Иванова

 

при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 445 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

В Троянски районен съд е образувано горното дело по искова молба на  И.И.П. ***, чрез пълномощника си адв. Р.Ж. ***, против „Хит Сървис” ООД,  гр. Априлци, ул. „Катранджийска” № 3, ЕИК 202761063, представлявано от управителя Г. Минков Геневски,  с правно основание чл. 215 от КТ, чл. 128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

            Ищецът претендира от ответника заплащане на сумата 12 738.27лева, представляваща незаплатени командировъчни суми за периода 26.01.2015г. – 31.01.2016г.; сумата от 2741.16 лева, представляваща неизплатени брутни месечни трудови възнаграждения за месеците март, април, юни, ноември и декември 2015 година и януари 2016 година, по 456.86 лева месечно, на основание чл. 128, т.2 от КТ, в едно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на завеждане на ИМ до окончателното им изплащане и сумата от 1229.61 лева, представляваща общ размер на мораторна лихва за забава върху неизплатените суми за възнаграждения и командировъчни, на основание чл. 245, ал.2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД. Претендира заплащане на сторените по делото разноски. Ангажира доказателства.

При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. І от ГПК ответникът, чрез  адв.В.А. *** депозира отговор, с който намира предявените искове за неоснователни.

            Твърди, че претенцията за заплащане на командировъчни суми за претендирания период е изцяло неоснователна, тъй като ответника е изплатил на ищеца  процесните суми.

            По отношение на претенцията в размер на 2741.16 лева за заплащане на трудово възнаграждение за шест месеца, в размер на 456.86 лева месечно  счита за неоснователна, тъй като основния размер на трудовото възнаграждение, съгласно сключения трудов договор е 431 лева, плюс 6% надбавка за прослужено време /т.е.25.86 лева/,  за дължимостта на която надбавка, ищеца не е представил доказателства. Ангажира доказателства и претендира за заплащане на разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.Р.Ж. ***, който поддържа становището си за основателност на исковите претенции. В дадения от съда срок, не представя писмена защита.

В съдебно заседание ответното дружество се представлява от адв.В.А. от ЛАК, който поддържа становището си за неоснователност на исковите претенции по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            В исковата молба ищецът излага, че е работил  в „Хит Сървис” ООД гр. Априлци на длъжност „шофьор товарен автомобил /международни превози/, шифър по НКПД 83242006, по трудов договор № 23/26.01.2015 година, за неопределен срок по чл. 67, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, на пълно работно време до 17.02.2016 година, като трудовото му правоотношение е било прекратено по чл. 327 ал.1т.2 от КТ, поради забавяне в изплащането му.

От представените по делото доказателства се установява, а и това обстоятелство не се оспорва от страните, че ищеца е бил в трудово правоотношение с ответника  по силата на сключен трудов  № 23/26.01.2015 година, за неопределен срок по чл. 67, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, на пълно работно време до 17.02.2016 година, като трудовото му правоотношение е било прекратено по чл.325 ал.1 от КТ / в с.з. се прави уточнение, че основанието за прекратяване е по чл. 327 ал.1, т.2 от КТ поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение/.

С изготвения от съда доклад по делото е прието за  безспорно и не нуждаещо се от доказване признанието от ищцовата страна, че са получи сумите, обективирани в  РКО и двата от дата 11.01.2016 г. за 130.00 лева и 150.00 евро, находящи се на л. 55 и 56 от делото са получени.

Спорните по делото обстоятелства са: размера на трудовото възнаграждение за процесния период от шест месеца, броя на дните, за които се претендира заплащане на командировка и размера на командировъчните дневни пари.

По реда на чл.193 от ГПК е открито производство по оспорване  на ведомости, в които се съдържа подписа на ищеца и представени с отговора на ИМ документи, а именно: платежна ведомост за месеците: януари – стр. 36, февруари – л. 37, април – л. 39, май – л.40, юни – л. 41, юли - л. 42, август – л.43, септември - л. 44 и октомври – л. 45, заповед № 3/29.01.2015 г. – л. 49, заповед № 6/07.04.2015 г. - л. 50, заповед № 9/27.06.2015 г. – л. 51, заповед № 10/31.08.2015 г. – л. 52, заповед № 15/22.11.2015 г. – л. 53,  както и  подписите положени на РКО, находящи се на л. 57 и  58, а именно: РКО без № от 02.11.2015 г., РКО без № от 24.12.2015 г., РКО без № 16.03.2015 г. и РКО без № от 11.05.2015 година.

Оспорва се от ищеца, чрез проц.представител адв.Р.Ж. и Заповед №5 от 01.03.2016г. /л. 75/, представена с нарочно заявление вх.№6891/14.11.2016г. по описа на ТРС /л.74/ след срока за отговор и след изготвяне на проекто-доклада от съда, с твърдение, че тази заповед не е получена от ищеца. Твърди, че от същия не са изисквани обяснения и в самата заповед липсва нарушението, за което е наложено и дисциплинарното наказание.

За изясняване на спорните по делото обстоятелства са допуснати три експертизи.

От заключението по назначената и приета съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Н.Р., досежно размерът на трудовите възнаграждения на ищеца /брутен и нетен/ и размерът на дължимите командировъчни суми за процесиите месеци, както и за размерът на дължимата лихва за забава върху сумите дължими за трудови възнаграждения и командировъчни, изготвено съобразно представената от работодателя документация се установява, че ищецът е в трудово-правни отношения с ответника по силата на трудов договор №23/2.01.2015г. с посочено основно трудово възнаграждение- 431,00 лв. Ищецът е назначен на длъжността „Шофьор, товарен автомобил/международни превози/ с шифър по НКП 8321. Установява се, че върху трудовото възнаграждение не е начислявано посочено в чл.6 от Договора допълнително възнаграждение в зависимост от трудовия стаж на работника възлизащо на 0,6 % за всяка прослужена година, тъй като не е посочен трудов стаж към датата на подписване на договора. Установено е, че труд.правоотношение е прекратено на 17.02.2016.година.

Експерта е констатирал, че във ведомостите за заплати има положен подпис срещу името на ищеца за процесния период, с изключение за месеците 03/2015г. м.11/2015г., м.12/2015г., м.01/2016г. и м.02/2016г., за които  няма положен подпис, т. е. за тези месеци ищецът не е получил чистата сума от възнаграждението си по трудовото правоотношение.

Вещото лице е установило, че брутният размер на трудовите възнаграждения на ищеца за процесиите месеци е 5223,81 лева /нетният размер е 4133,86 лева/, като за месеците 03/2015г., м.11/2015г., м.12/2015г., м.01/2016г. и м.02/2016г. за които няма положен подпис от ищеца, нетния му размер е 1607,96 лева.

Експерта е изчислил и размерът на дължимите командировъчни суми по месеци, съобразно заповеди за задгранични командировки: Заповед № 3/29,01,2015 г.- за периода от 30,01,2015-12,03,2015 г. за 42 дни; 3аповед № 6/07,04,2015 г. - за периода от 07,04,2015-25,05,2015 г. за 49 дни; .Заповед № 9/29,06,2015 г. - за периода от 29,06,2015- 07,08,2015 г. за 40 дни; 3аповед № 10/31,08,2015 г. - за периода от 01,09,2015- 30,10,2015 г. за 60 дни; Заповед № 15/22,11,2015 г - за периода от 23,11,2015- 22,12,2015 г за 30 дни , Заповед № 19/10,01,2016 г. - за периода от 10,01,2016- 31,01,2016 г. за 22 дни  по 20 евро на ден, които са изчислени съобразно Заповед № 3/05,03,2014 г. на Управителя на „ХИТ- СЪРВИС" ООД, с която е определен размерът на командировъчните пари на ден съгласно Наредбата на служебните командировки и специализации в чужбина /При единична езда- 20 евро и при двойна езда -15 евро/.

В приложена към заключението справка в табличен вид, представляваща неразделна част от експертизата са отразени  броя на дните -243 дни и  дължимите суми /дневни/ - 20 евро, чиято левова равностойност възлиза на  9505,34 лева.

В частта, в която експерта е изготвил заключение, като е съобразил и Заповед №1/10.01.2015 г. на управителя на ответника, съгласно която,  за всеки пропътуван километър зад граница, на шофьорите от фирмата се доплащат от 0,05 до 0,11 € на изминат километър командировъчни пари освен тези предвидени в наредбата за командировките на ден, /който размер варира според направената отчетност, безпроблемно изпълнение на зададените наряди от страна на водача, коректност на доставките, безаварийно изминатите километри и направените нарушения/, като е установено, че за процесния период на ищеца са изчислени допълнително командировъчни пари за 103599 пропътувани км - 7626,15.€ -14915,45 лева, настоящия състав счита, че в тази част не следва да бъде приемано, тъй като вещото лице не е имало поставена подобна задача, а и такава претенция не е формулирана от ищеца.

В заключение експерта е констатирал, че дължимите  суми са в размер на 28554,65 лева /дължимите суми от заплати за периода м.01/2015г., до м. 02/2016г. вкл. е 4133,86 лева, представляваща нетна сума за получаване, за командировки съгласно заповедите - по 20 евро за 243 дни, левовата равностойност е  9505,34 лева, за командировки от 0,05 до 0,11 евро цента на изм.километър - 14915,45 лева/, а  изплатените суми са в размер на 22569,79 лв. / за заплати, съгл. подписи на ведомостта -2525,90 лв., за командировки- съгл.РКО и банкови, плащания- 20043,89 лв./, т.е. разликата за доплащане на ищеца е в размер на 5984,86 лева.

За да изчисли размера на трудовото възнаграждение, вещото лице Р. е съобразила положените от ищеца подписи и съответно липсата на такива, във ведомостите за заплати.

В тази връзка следва да се отбележи, че по реда на чл.193 от ГПК е открито производство по оспорване  на ведомости, в които се съдържа подписа на ищеца и представени с отговора на ИМ документи, а именно: платежна ведомост за месеците: януари – стр. 36, февруари – л. 37, април – л. 39, май – л.40, юни – л. 41, юли - л. 42, август – л.43, септември - л. 44 и октомври – л. 45 ; заповед № 3/29.01.2015 г. – л. 49, заповед № 6/07.04.2015 г. - л. 50, заповед № 9/27.06.2015 г. – л. 51, заповед № 10/31.08.2015 г. – л. 52, заповед № 15/22.11.2015 г. – л. 53,  както и  подписите положени на РКО, находящи на л. 57 и  58, а именно: РКО без № от 02.11.2015 г., РКО без № от 24.12.2015 г., РКО без № 16.03.2015 г. и РКО без № от 11.05.2015 година.

Във връзка с оспорването е допусната съдебно-графологическа експертиза с вещо лице Ц.Ц., от заключението на която се установява, че на вещото лице не са представени в оригинал оспорените документи, а се представят копия от същите, поради което е констатирал, че „…в представените копия на платежни ведомости за м. Януари 2015г.; за м. Февруари 2015г.; за м. Април 2015г.; за Май 2015г.; м. Юни 2015г.; за м. Юли 2015г.; м. Август 2015г.; за м. Септември 2015г. и м. Октомври 2015г. подписите в графа „Подпис" и срещу името „И.И.П. са положен от И.И.П.…”, но експерта не може с категоричност да „….установи подписите-обекти на изследването дали са изписани с химикална паста или с друго пишещо средство….”, което се отнася и за  оспорените РКО: ”… Подписите в графа „Получих сумата" и срещу текста „подпис" в РКО от 11.01.16г. за сумата от 130.00 лв., от 11.01.16г. за сумата от 150.00 евро; от 02.12.15г. за сумата от 500.00 евро; от 24.12.15г. за сумата от 1500.00 евро; от 16.03.15г. за сумата от 977.00 лева и от 11.05.15г. за сумата от 500.00 евро са положени от И.И.П.…”, но поради това, че не са представени оригиналите на оспорените РКО, а се представени копия на същите експерта не може да установи подписите, които обследва с какво пишещо средство са изписани. Същото уточнение от експерта се прави и по отношение на РКО от 24.12.2015г. за сумата от 1500.00 евро, по който е следвало да се установи има ли данни за допълвания цифров и словом в сумата, написана в ордера. Отделно от това вещото лице е констатирало, че в копия на платежни ведомости за м. Март 2015г.; за м. Ноември 2015г. и за м. Декември 2015г. в графа „Подпис" няма положени подписи.

 Вещото лице Ц., установява, че в представените Заповеди за командироване, които отново са копия, а не оригинали, подписите за „Служител" в Заповед № 3/29.01.2015г.; № 6/7.04.2015г.; № 9/27.06.15г.; № 10/31.08.15г.; № 15/22.11.15г. и № 19/10.01.16г. са положени от И.И.П., като обаче е категоричен, че: „….подписите за „служител” са идентични и са копие един на друг, т.е. подписите са пренесени върху документите с помощта на техническо средство….”.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на св.И.Л.К. – работник във фирма „Хит Сървис”ООД , от показанията на който се установява, начина на изплащане на възнагражденията /в това число за заплати и за командировки/ във фирмата. Съдът счита, че следва да кредитира показанията на свидетеля, но намира, че същите не  допринасят за изясняване на обстоятелствата по дело, във връзка с оспорването на изброените по-горе документи, тъй като свидетеля удостоверява с показанията си каква е „практиката” в ответното дружество досежно документалното оформяне.

По отношение на оспорените писмени документи, съдът е определил доказателствената тежест да е на ищцовата страна, съобразно общото правило на ал.3 изр. 1-во от чл.193 от  ГПК, /тежестта за доказване пада на страната, която го оспорва/, тъй като към този момент, оспорените частни документи формално носят подпис на страната, която го оспорва, т.е. на ищеца, поради което и  второто предложение на цитирания текст от закона е неприложим.

От заявеното от вещото лице Ц. в проведеното на 31.05.2017г.  открито съдебно заседание се установява, че  „….Подписите един с друг са точно идентични, точно копие. Трябва ми оригинала на документа, за да преценя от кой документ са. Тези подписи са дошли от един документ и са пренесени върху останалите заповеди….”.

Изброеното по-горе мотивира състава да приеме, че след като ответника-работодател цели да установи по безспорен и категоричен начин, че ищцовата претенция е неоснователна, аргументирайки се точно с представените /и оспорени от ищеца/ документи, то за същия е възникнало задължение, породено от правния му интерес да представи за нуждите на експертизата оспорените документи в оригинал.

В тази връзка съдът следва да отбележи, че ведомостите за заплати, както и трудовото досие на работника са документи, които се намират при работодателя, тъй като в негова тежест е  вменено законовото задължение за воденето на трудово досие на работника/служителя, изготвянето и съхраняването на документи, свързани с трудовото правоотношение, като му е вменено задължението да изготвя и съхранява тези документи за нуждите на контролните органи, които извършват проверки за спазване на трудовото законодателство, за предоставяне на оригинали или копия от тях на съдебните органи в случай на трудови спорове, както и в други случаи, когато това е необходимо.            Макар в закона да не са посочени изрично и изчерпателно документите, които следва да бъдат съхранявани в трудовото досие на работника или служителя, разпоредбата на чл. 128б, ал. 2 КТ посочва, че в него се съхраняват документите във връзка с: възникването, съществуването, изменението и прекратяването на трудовото правоотношение, т.е. в това число и всички видове заповеди по:  чл. 118, ал. 3 КТ (за едностранно увеличаване на трудовото възнаграждение),   чл. 120 КТ (за едностранно изменение на мястото и характера на работа),  чл. 121 КТ (за командироване),      чл. 195, ал. 1 КТ (за налагане на дисциплинарни наказания, заповед по чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 190 във връзка с чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ (за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“); заповед за прекратяване на трудовото правоотношение; заповеди за изплащане на различни видове обезщетения, свързани с прекратяването на трудовото правоотношение, Всички посочени по-горе документи стават част от личното трудово досие на съответния работник или служител и следва да бъдат съхранявани в него, като освен личното досие, работодателя следва да съхранява и ведомостите за заплати  в предвидените в чл. 41, ал. 1 от Закона за счетоводството във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс срокове, съгласно които ведомостите за заплати се съхраняват 50 години.

При това положение съдът приема, че ответника претендира плащане само въз основа на оспорените документи, представляващи частни свидетелстващи документи, които не притежават обвързваща съда материална доказателствена сила /тъй като ответната страната удостоверява изгодни за себе си обстоятелства/, поради което съдът приема, че е оборена тяхната доказателствена сила и в този им вид не ги приема за надлежни доказателства.

Изложените по-горе аргументи досежно оспорените подписи в платежните документи мотивират съда да приеме, че представените копията на същите, в които е отразен подпис на ищеца не удостоверават плащане, поради което претенцията на ищеца следва да бъде уважена за претендирания период от  шест месеца /месеците март, април, юни, ноември и декември 2015г. и януари 2016г./, но в размер на 2586 лева, тъй като от представения по делото трудов договор се установява, че договореното месечно възнаграждение е в размер на 431 лева. По делото беше установено, че върху трудовото възнаграждение не е начислявано посочено в чл.6 от Договора допълнително възнаграждение в зависимост от трудовия стаж на работника възлизащо на 0,6 % за всяка прослужена година, тъй като не е посочен трудов стаж към датата на подписване на договора, поради което за горницата над 2586.00 лева, до претендирания от ищеца размер от 2741.16 лева, като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.

По отношение на дължимостта на сумата от 12738.27 лева, представляваща неизплатени  командировъчни суми за периода 26.01.2015г. до 31.01.2016г. съдът счита същата за частично основателна до размер от 9081.96 лева, тъй като: Съгласно заключението на вещото лице Р., за претендирания в исковата молба период, броя на дните е установен в размер на 243 дни Х 20 евро на ден = 4860 евро Х 1.95583 лева =  9505.33лева /изчислени съобразно Заповед № 3/05,03,2014 г на Управителя на „ХИТ- СЪРВИС" ООД, с която е определен размерът на командировъчните пари на ден съгласно Наредбата на служебните командировки и специализации в чужбина, а именно: при единична езда- 20 евро/, от която сума следва да се приспадне сумата от  130 лева и от 150 евро/ 150Х 1.95583 лева = 293.37 лева/ по РКО от 11.01.2016г.,/л.55,56/ за която е налице признание от ищеца, че същата е получена, поради което за разликата над тази сума, до претендирания размер от 12738.27 лева, като неоснователен и недоказан отхвърля,

По отношение на претенцията за заплащане на законна лихва върху дължимите суми за трудово възнаграждение  и командировъчни съдът счита, че акцесорната претенция, следваща изхода от главния иск като основателна и доказана следва да бъде уважена, но в до общ размер от 1058.75 лева /изчислена от съда с помощта на ЕПИ-ОНЛАЙН калкулатор/, като за разликата до претендирания общ размер от 1229.61 лева, като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.

 

По разноските:

Ищецът е представил списък по реда на чл.80 от ГПК за сторени и претендирани в производството разноски в общ размер на 1848.00 лева /за сумата от 1700.00 лева/л.328/ и допълнителен списък  на разноските в размер на 148.00 лева /л.383/, а ответникът  списък по реда на чл.80 от ГПК за сторени и претендирани в производството разноски в общ размер на 1654.00 лева /л.385/.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ,  вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът не дължи държавна такса за делото, поради което и с оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати в полза на държавата по сметка на РС Троян държавна такса за производството в  общ размер на 566.72 лева, съобразно уважения размер на исковете, а на ищеца, сторените по делото разноски в размер на 1407.55 лева, съразмерно с уважената част от исковете.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 394.20 лева, от общо претендирания размер от 1654.00 лева, съобразно приложения по реда на чл.80 от ГПК списък /л.385/, съразмерно отхвърлената част от исковете,

Мотивиран от гореизложеното, Троянски  районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА ДОКАЗАНО, на основание чл.193 ал.1 във вр. с  чл.193 ал.2 във вр. с чл. 194 ал.3  ГПК по заявено от И.И.П., ЕГН ********** оспорване истинността на представените от „Хит-Сървис”ООД, ЕИК 202761063 със седалище и адрес на управление  гр.Априлци, обл.Ловеч, ул.”Катранджийска” №3, представлявано от управителя  Г. Минков Геневски, че представените с отговора на ИМ ведомости, в които се съдържа подписа на ищеца, а именно: платежна ведомост за месеците: януари – стр. 36, февруари – л. 37, април – л. 39, май – л.40, юни – л. 41, юли - л. 42, август – л. 43, септември - л. 44 и октомври – л. 45, заповед № 3/29.01.2015 г. – л. 49, заповед № 6/07.04.2015 г. - л. 50, Заповед № 9/27.06.2015 г. – л. 51, Заповед № 10/31.08.2015 г. – л. 52, Заповед № 15/22.11.2015 г. – л. 53,  както и  подписите положени на РКО, находящи се на л. 57 и  58, а именно: РКО без № от 02.11.2015 г., РКО без № от 24.12.2015 г., РКО без № 16.03.2015 г. и РКО без № от 11.05.2015 година, че са НЕИСТИНСКИ, в частта относно авторството на подписа на И.И.П., като на основание чл.194 ал.2 пр.2-ро ГПК ги изключва от доказателствата по делото.

ОСЪЖДА „Хит-Сървис”ООД, ЕИК 202761063 със седалище и адрес на управление  гр.Априлци, обл.Ловеч, ул.”Катранджийска” №3, представлявано от управителя  Г. Минков Геневски да заплати на И.И.П., ЕГН ********** с адрес *** сумата 9081.96 /девет хиляди осемдесет и един лев и деветдесет и шест стотинки/ лева, представляваща незаплатени командировъчни суми за периода 26.01.2015г. – 31.01.2016г. на основание чл.215 от Кодекса на труда,  в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на ИМ – 15.06.2016 г. до окончателното им изплащане, като над тази сума до претендирания в исковата молба размер от 12738.27 /дванадесет хиляди седемстотин тридесет и осем лева и двадесет и седем стотинки/ лева, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА „Хит-Сървис”ООД, ЕИК 202761063 със седалище и адрес на управление  гр.Априлци, обл.Ловеч, ул.”Катранджийска” №3, представлявано от управителя  Г. Минков Геневски да заплати на И.И.П., ЕГН ********** с адрес *** сумата 2586 /две хиляди петстотин осемдесет и шест лева/, представляваща неизплатени брутни месечни трудови възнаграждения за месеците Март, Април, Юни, Ноември и Декември 2015 година и Януари 2016 година, по 431.00 лева месечно, на основание чл. 128, т.2 от КТ, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на ИМ – 15.06.2016 г. до окончателното им изплащане, като  за разликата над установения, до претендирания в исковата молба размер от 2741.16 /две хиляди седемстотин четиридесет и един лев и шестнадесет стотинки/ лева, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

            ОСЪЖДА „Хит-Сървис”ООД, ЕИК 202761063 със седалище и адрес на управление  гр.Априлци, обл.Ловеч, ул.”Катранджийска” №3, представлявано от управителя  Г. Минков Геневски да заплати на И.И.П., ЕГН ********** с адрес ***  сумата от 1058.75 /хиляда петдесет и осем лева и седемдесет и пет стоники/ лева, представляваща общ размер на мораторна лихва за забава върху неизплатените суми за възнаграждения и командировъчни, на основание чл. 245, ал.2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, като за разликата над установения, до претендирания в исковата молба размер от 1229.61  /хиляда двеста двадесет и девет лева и шестдесет и една стотинки/ лева, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

            ОСЪЖДА „Хит Сървис” ООД, ЕИК 202761063, със седалище и адрес на управление: гр. Априлци, област Ловеч, ул. „Катранджийска” № 3, представлявано от управителя Г. Минков Геневски, да заплати на в полза на държавата по сметка на РС - Троян държавна такса за производството в  общ размер на 566.72 /петстотин шестдесет и шест лева и седемдесет и две стотинки/лева.

            ОСЪЖДА „Хит-Сървис”ООД, ЕИК 202761063 със седалище и адрес на управление  гр.Априлци, обл.Ловеч, ул.”Катранджийска” №3, представлявано от управителя  Г. Минков Геневски да заплати на И.И.П., ЕГН ********** с адрес *** сторените по делото разноски в размер на 1407.55/хиляда четиристотин и седем лева и петдесет и пет стотинки/  лева, изчислени  съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА И.И.П., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на  „Хит-Сървис”ООД, ЕИК 202761063 със седалище и адрес на управление  гр.Априлци, обл.Ловеч, ул.”Катранджийска” №3, представлявано от управителя  Г. Минков Геневски на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата от 394.20 /триста деветдесет и четири лева и двадесет стотинки/ лева, съразмерно отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: