Р Е Ш Е Н И Е

№ 350

 

гр. Троян, 19.10.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

  Троянски районен съд, втори състав, в публичното заседание на деветнадесети септември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

Председател: Светла Иванова

 

при секретаря Е.П.,……….като разгледа докладваното от съдията – Иванова гр. дело № 542 по описа  на ТРС за 2017 год., за да се произнесе - съобрази: 

 

Производство с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на 25.06.2014г. между „Космо България Мобайл" ЕАД (понастоящем с наименование „Теленор България" ЕАД) с ЕИК 130460283 и М.М.В. е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359899537049, по програма „GLOBUL Universe", за срок от 24 месеца срещу заплащане на стандартен месечен абонамент от 6,49лв.

Излага, че ответницата не е заплатила задълженията си по договора за периода 01.11.2014г. до 31.12.2014г. на обща стойност 15,11лв., поради което на 02.02.2015г. ищцовото дружество изпраща писмена покана за  доброволно плащане в 10 – десет дневен срок, като изрично са посочени неблагоприятните последици от неизпълнение на това задължение, а именно: прекратяване на договора и начисляване на неустойка към общия размер на дълга, съобразно чл.11 от Договора.

Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза в договора.

Твърди се, че поради неплащане на задължението от страна на ответника, на 20.04.2017г. „Теленор България" ЕАД подава Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Троян срещу М.М.В., в което се претендират: главница в размер 109,05лв. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано е ч.гр.д. №358/2017г. по описа на Районен съд - гр. Троян и в предоставения от съда двуседмичен  срок М.В. депозира възражение, в резултат на което е инициирано и настоящото производство.

Претендира се заплащане на задължения по фактура №7217742593/01.12.2014г., за отчетен период 01.11.2014г.- 30.11.2014г. със срок за плащане - 16.12.2014г., издадена за сумата от 10,32лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани мобилни услуги за предпочетен номер +359899537049, която се претендира до размер на 8,02лв., вследствие на извършено частично плащане в размер на 2,30лв., погасяващо част от задълженията за мобилни услуги за съответния отчетен период;

- фактура № 7219085319/01.01.2015г., за отчетен период 01.12.2014г. - 31.12.2014г., срок за плащане - 16.01.2015г., издадена за сумата от 7,09лв., представляваща неплатени абонаментни такси за предпочетен номер +359899537049;

- фактура № 7221793521 /01.03.2015г., за отчетен период 01.02.2015г. - 28.02.2015г., срок за плащане - 16.03.2015г., издадена за сумата от 93,94лв., представляваща неустойка начислена поради неизпълнение на чл. 11 от Договора за мобилни услуги с предпочетен номер +359899537049.

В съдебно заседание за ищеца не се явява представител.

 С депозирано по делото писмено становище заявяват, че на 18.07.2017г. - след връчване на исковата молба, ответницата е превела  по сметка на кредитора - ищец по горепосоченото дело, сума в размер на 109.65лв. с основание за плащане „М.М.В." . В последствие на 21.08.2017г. е направено ново плащане в размер на 50.00лв.,  с основание за плащане „М.М.В.". Считат, че с направените плащания, ясно и недвусмислено, В. не само не оспорва наличието на ликвидно и изискуемо задължение към ищцовото дружество, а напротив - признава за тяхното наличие и основанията за възникването им.

Молят, с оглед неизпълнение на задълженията на ответника да представи отговор по реда на чл.131 от ГПК и  неявяването в съдебно заседание, на основание чл. 238 от ГПК съдът да постанови неприсъствено решение.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор, не е взе становище по иска, не е ангажирал доказателства, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като за последиците от не упражняване на права, същият е уведомен с разпореждане на съдията докладчик по делото. В съдебно заседание не се явява, след като е редовно призован, за да изрази становище по иска по реда на чл. 143 ГПК, както и не е  направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Съдът, като взе предвид, че на ответника са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, неявяването му в с.з., както и че предявеният иск вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, като искът бъде уважен до претендирания от ищеца размер.

Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.422. ал.1 от ГПК искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Предвид изложеното съдът намира, че предявеният  иск се явява доказан по основание и размер, поради което и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски.

 Съгласно ТР № 4/2013 от 18.06.2014 год. ВКС „….присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл.415, ал.1 или по чл.422 ГПК, а представляват законна последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, което предпоставя правомощието на съда в исковото производство да разпредели отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение…..”.                                                           

Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното производство в размер на 25.00 лева ДТ и 360.00 лева с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение.

 Съдът съобрази извършеното от М.В. частично плащане на 18.07.2017г. и на 21.08.2017г. в размер на 159.62 лева. Тъй като същото  е недостатъчно да покрие лихви, разноски и главница съобразно разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД, според която най-напред се погасяват разноските, след това лихвите и накрая-главницата,  настоящия състав счита, че са погасени направените разноски по ч.гр.д.№358/2017г. до размер от 159.65 лева, като остават дължими разноски в размер на  225.35 лева, както и разноските в настоящото производство в размер на 325.00 лева, съобразно приложения по реда на чл.80 от ГПК списък.

            Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК, съдът

 

                      Р Е Ш И :

 

 ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.  М.В., с постоянен и настоящ адрес: ***, ЕГН  **********, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, законен представител Саша Филипович, сумата 109.05 /сто и девет лева и пет стотинки/ лева, представляваща неизпълнение на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359899537049, ведно със законната лихва, считано от 21.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА М.  М.В., с постоянен и настоящ адрес: ***, ЕГН  ********** да заплати на  „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, законен представител Саша Филипович, сумата от 225.35 лева съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.№358/2017г., както  и сумата от 325.00 съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, съобразно приложения по реда на чл.80 от ГПК списък.

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

 РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 Препис от същото да се приложи по ч.гр.д №358/2017г. на ТРС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: