Р Е Ш Е Н И Е

№ 366

 

гр. Троян, 27.10.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

          Троянски районен съд, втори състав, в публичното заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Светла Иванова

 

при секретаря Е.П.,……….като разгледа докладваното от съдията – И. гр. дело № 551 по описа  на ТРС за 2017 год., за да се произнесе - съобрази:      

 

Производство с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК.

Предявен е иск от “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК 000694959, гр. София, ул. „Света София” № 5, законни представители: Стилиян Петков Вътев и Радка И. Тончева, чрез пълномощника адвокат В.Г., против П.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***.

Претенцията е за заплащане на сумата от 5 596.43 – пет хиляди петстотин деветдесет и шест лева и четиридесет и три стотинки  главница, дължима по Договор за издаване на кредитна карта от 18.03.2004 година, изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 07.07.2005г. към Договора за кредит от 18.03.2004 година, ведно със законната лихва, считано от 16.01.2017 г. до окончателното й изплащане, сумата 1 400.96хиляда и четиристотин лева и деветдесет и шест стотинки,  представляваща договорна лихва за периода от 08.12.2014 г. до 15.01.2017 г.,  сумата 1 073.67хиляда и седемдесет и три лева и шестдесет и седем стотинки, представляваща наказателна лихва за периода от 08.12.2014 г. до 15.01.2017 г., както и сторените по делото  разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 При предвидената процедура по реда на чл. 131 ал. І от ГПК ответникът, чрез упълномощен защитник представя писмен отговор, с който счита исковете за допустими, но неоснователни, с твърдение за недължимост на посочените в Заповед №19 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№31/2017г. на РС-Троян и изпълнителен лист, суми.

В съдебно заседание, ищцовата банка се представлява от адв. С.Я.от САК, преупълномощена от адв. В.Г. от САК.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован не се явява и не се представлява. В депозирано по делото заявление вх.№5987 от 26.09.2017г. по описа на ТРС изразява становище по хода на производството по и прави възражение за изтекла погасителна давност.

От приложените към делото писмени доказателства, в т.ч. и от приетото по делото писмено заключение по допуснатата СТЕ, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Процесните отношения между страните са регламентирани от сключения между тях на 18.03.2004 г. Договор за издаване на кредитна карта, по силата на който на кредитополучателя- ответник е предоставен първоначален кредитен лимит в размер на 3000 лв., отчитан по кредитна карта № 5412604503172488. С Допълнително споразумение № 1/07.07.2005 г. към Договора за издаване на кредитна карта, първоначалният лимит е увеличен до максимален размер от 10 000 лв. В Молба-декларация за издаване на кредитна карта вх. №227/04.03.2004 г., кредитополучателят е отбелязал, че желае погасяването на кредита да се извършва с частични вноски, с оглед на това задълженията по усвоения кредит е следвало да се изплащат на месечни вноски в размер на минимум 10 % (десет процента) от общата сума на задълженията за предходния месец (чл. 13.2 от Договора), като при така уговорените частични плащания цялостното издължаване се извършва на 10 (десет) месечни вноски.

Поради неплащане на 08.12.2014 г., погасителната вноска в размер на 10 % от усвоената към края на предходния месец сума по кредита - 5 596,43 лв., както и следващите 9 (девет) броя месечни вноски за пълното погасяване на усвоения кредит, считано от 08.09.2015 г. целият кредит е обявен за изискуем.

На 17.01.2017 г. въз основа на Извлечение към 16.01.2017 г. от счетоводните си книги по чл. 417, т. 2 от ГПК за задълженията на П.М.П. към „ОББ" АД, произтичащи от Договор за издаване на кредитна карта от 18.03.2004 г. „ОББ" АД е поискала издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за всички дължими суми.

На 20.01.2017 г. в образуваното ч.гр.д. № 31/2017 г. на PC Троян и е издадена Заповед № 19 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, а на същата дата и Изпълнителен лист № 49 за парично вземане в общ размер от 8 071,06 лева„ от които: 5 596,43 лв. главница по извлечение от сметка и Договор за издаване на кредитна карта от 18.03.2004 г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 07.07.2005 г. към Договора, 1 400,96 лв. - договорна лихва за периода от 08.12.2014 г. до 15.01.2017 г., 1 073,67 лв. - наказателна лихва от 08.12.2014 г. до 15.01.2017 г., законната лихва от 16.01.2017 г. до изплащане на вземането, в едно с разноските за заповедното производство.

Въз основа на издадения изпълнителен лист за събиране на сумите е образувано изп. дело № 20178790400300 по описа за 2017г. на ЧСИ Велислав Любомиров Петров, с район на действие ОС Ловеч, per. № 879 в КЧСИ.

В срока за доброволно изпълнение длъжникът П.М.П. е подал възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената Заповед за изпълнение, поради което е инициирано и настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира  от правна следното:

От събраните доказателствата по делото, както и от приетото по делото и неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява по безспорен и категоричен начин, че ответникът П.П. е усвоил изцяло отпуснатата сума по Договора за издаване на кредитна карта. Установява се, че от 08.12.2014 г., ответникът П.П. е изпаднал в просрочие на месечните вноски, уговорени в размер на минимум 10% от дължимата към края на предходния месец сума по кредита. В подписаната от ответника Молба-декларация за издаване на кредитна карта вх. № 227/04.03.2004 г., той е отбелязал, че желае погасяването на кредита да се извършва с частични вноски, като с оглед на това задълженията по усвоения кредит следва да се изплащат на месечни вноски в размер на минимум 10 % (десет процента) от общата сума на задълженията за предходния месец (чл. 13.2 от Договора).  Установява се, че е налице неплащане  и на следващите девет вноски за пълното погасяване на усвоения кредит, поради което същият е обявен за предсрочно изискуем, считано от 08.09.2015г.

От заключението на вещото лице по допусната експертиза се установява, че към 16.01.2017 г. задължението на ответника възлиза на 8 071,06 лева, от които сумата от 5 596,43 лева представляваща главница по Договора за издаване на кредитна карта от 18.03.2004 г.; сумата 1 400,96 лева - договорна лихва и 1 073,67 лева - наказателна лихва. Експертизата е констатирал, че след настъпване на изискуемостта на кредита, ответникът не е извършил никакви плащания за погасяване на задължението си.

Изложените по-горе аргументи мотивират настоящия състав да приеме, че искът за установяване на съществуването на вземането по издадената Заповед № 19 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на PC Троян се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По отношение на направеното от ответника възражението за погасяване на задължението по давност.

Съдът счита същото за недопустимо, тъй като по отношение на момента, в който е заявено /със заявление от 26.09.2017 г., след приключване на първото по делото с.з./ и  съобразно разпоредбата на чл. 133 във вр. с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, според която, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни му към този момент факти. Съобразно общото правило за преклудиране на възраженията на ответника /с изтичане на срока за отговор или най-късно до първото по делото с.з., в което се изготвя доклад по делото/, същото се отнася и за възражението за погасителна давност.

За пълнота на изложеното, съдът следва да отбележи, че дори и да беше допустимо възражението, същото би било неоснователно, тъй като задължението на ответника П.П. е станало изискуемо на 08.09.2015 г., вследствие изтичане на уговорения краен срок за връщането му и последвалото му неплащане/ видно от извлечението от счетоводните книги/. Съобразно общото правило на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, т.е в случая  от 09.09.2015 г.

В тази връзка настоящия състав изцяло споделя становището на проц.представител на ищеца, изложено в представената по делото писмена защита, както във връзка с недопустимостта, така и досежно неоснователността на възражението за изтекла в полза на ищеца погасителна давност. Действително е установено, че на 17.01.2017 г. кредиторът „ОББ" АД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК за задълженията на П.П.. Вярно е, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение само по себе си не е годно правно основание за прекъсване на давността. Тя се прекъсва с предявяване на иск на основание чл. 116, б. „б" ЗЗД, но в заповедното производство искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК). В този смисъл предявяването на установителния иск има обратно действие, поради което и погасителната давност следва се смята за прекъсната на 17.01.2017 г. В този смисъл са и задължителните указания на ВКС, обективирани в т. 14 от TP № 2/2013 от 26.юни 2015 г., ОСГТК. Освен това, следва да се има предвид, че за главницата по договора за кредитна карта е приложим общия петгодишен давностен срок /арг. чл. 110, ал. 1 ЗЗД/, а за лихвите - кратката тригодишна давност /арг. чл. 111, ал. 1 ЗЗД/.

По отношение на разноските:

Съгласно ТР № 4/2013 от 18.06.2014 год. ВКС „ ….присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл.415, ал.1 или по чл.422 ГПК, а представляват законна последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, предпоставя правомощието на съда в исковото производство да разпредели отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение…..”.

Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното производство.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски, съразмерно с уважената част от иска, възлизащи на 788.41 лава по ч.гр.д.№31/2017г. на ТРС и в размер на 1241.68  лева по настоящото производство, съобразно приложения по реда на чл.80 от ГПК списък..

         Водим от изложеното съдът

 

Р     Е      Ш      И   :

 

            ПРИЗНАВА за установено по реда на чл. 422 от ГПК, съществуване на вземане  в полза на “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК 000694959, гр. София, ул. „Света София” № 5, законни представители: Стилиян Петков Вътев и Радка И. Тончева, против П.М.П. ЕГН **********, с адрес: ***, по издадена Заповед № 19 за по ч.гр.д. № 31/2017 г. на PC Троян, включващо сумите 5 596,43 лева - главница по Договор за издаване на кредитна карта от 18.03.2004 г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 07.07.2005 г. към Договора за кредит от 18.03.2004 г., 1400,96 лева - договорна лихва за периода от 08.12.2014 г. до 15.01.2017 г. по чл. 7.1 и чл. 7.2 от договора за кредит; 1073,67 лева - наказателна лихва за периода от 08.12.2014 г. до 15.01.2017 г. по чл. 7.3 от договора за кредит; законната лихва върху главницата от 16.01.2017 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА П.М.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК 000694959, гр. София, ул. „Света София” № 5, законни представители: Стилиян Петков Вътев и Радка И. Тончева сторените съдебно-деловодни разноски в настоящето производство в размер на 1241.68 /хиляда двеста четиридесет и един лев и шестдесет и осем стотинки/ лева, както и сторените по ч.гр.д.№31/2017г. на ТРС разноски в размер на  788.41 /седемстотин осемдесет и осем лева и четиридесет и една стотинки/  лава.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението пред Ловешки окръжен съд.

 

                                                                   Районен съдия: