РЕШЕНИЕ

                                                               419

 

гр. Троян, 13.12.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Троянски районен съд, втори състав,  в публичното заседание на двадесет и първи ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията -  Иванова гр. дело № 560 по описа за 2016  год., за да се произнесе - съобрази:

 

Предявеният иск е с правно основание чл.200, ал.1 от КТ.

 

Ищцата Ф.А.М., ЕГН ********** ***, чрез процесуалния си представител адв.Д.Н. от ЛАК твърди, че е родител на починалия при трудова злополука И.А.М., ЕГН ********** - бивш жител ***. Излага, че е постъпил на работа в ЕТ „Ослар-Цветан Петров" - гр.Троян, на 12.03.2013г. на длъжност „секач-въжар", по силата на сключен между страните Трудов договор №149/11.03.201 Зг. Твърди, че на 16.08.2013г., по време на работа в сечище, находящо се в Одтел 57, б."Ж" - Държавен горски фонд, в землището на село Стоките, обл.Габрово, м. „Мали бухъл" е настъпила трудова злополука, в резултат на която синът и е загинал. Излага, че сечта в горския имот била извеждана от ЕТ "Горпром-Мильо Велчев". Твърди, че причината за смъртта на И.А.М., ЕГН ********** е механична асфикция, причинена от затисналото работника дърво, кастрено от М.И.М.. Между фирмата-работодател и фирмата, извеждала сечта в сечището, имало договорка, съгласно която работниците на ответника следвало да изпълняват трудовите си задължения във въпросния горски участък. Излага, че злополуката не била декларирана от работодателя в законоустановения срок, но за същата РУСО-Ловеч било сезирано от ищцата посредством Декларация за трудова злополука вх. № 1622/10.10.2013г. и в хода на извършеното разследване злополуката била призната за трудова по чл.55, ал.1 от КСО, съгласно Решение №51/18.12.2013г. на Директора на РУСО-Ловеч. Твърди, че решението  било обжалвано от ответника и към момента на депозиране на исковата молба /28.07.2016г/ същото  не е влязло в законна сила.

Счита, че от страна на ответника „ ЕТ „Ослар-Цветан Петров" не били осигурени безопасни условия на труд, а именно на загиналия не е бил направен задължителния ежедневен инструктаж.  Твърди, че работодателя е издал Заповед за ползване на платен годишен отпуск на името на загиналия след смъртта му, което счита за опит за потулване на злополуката.

Излага, че в качеството си на преживял родител е лишена от опората и подкрепата на любимия човек за съвместно изживяване на радостни или трудни моменти. Загубата на сина и се отразила изключително тежко на здравословното и емоционално състояние, изживяла, изживява и до края на живота си ще търпи изключително големи душевни болки и страдания.             Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 80 000лева. Претендира и направените деловодни разноски.                                                                                                                                             В съдебно заседание ищцата, редовно призована не се явява и не се представлява. Процесуалния и представител адв.Д.Н. *** в депозирана по делото молба вх.№6968/08.11.2017г. по описа на ТРС моли делото да се гледа в негово отсъствие.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът ЕТ ”Ослар-Цветан Петров”, представляван от процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който счита иска за недопустим, а по същество за неоснователен.

В съдебно заседание, ответника се представлява от адв.Д.И. ***, който поддържа становището си за неоснователност на исковата претенция в хода на производството и по съществото на спора. Претендира направените деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

При съществуващо към датата на инцидента трудово правоотношение пострадалият работник, респ.неговите наследници, могат да търсят от работодателя обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди с иск по чл.200 от КТ, дори и в случаите, в които искът по чл.200 от КТ би бил неоснователен, поради отричане на трудовия характер на злополуката с влязло в сила разпореждане по чл.60, ал.1 от КСО, което обстоятелство е налице в настоящия казус.

В разглеждания случай, с Разпореждане №1484/27.11.2013г. на длъжностно лице по чл.60 ал.1 от КСО при ТП на НОИ – гр.Ловеч,  декларираната  с Декларация за трудова злополука вх.№1622 от 10.10.2013г. от Ф.А.М., в качеството и на наследник на починалия И.А.М., злополуката не е приета за трудова.

Последвала е жалба вх.№1074#1/02.12.2013г. от Ф.А.М., в качеството и на наследник на починалия и син - И.А.М. против Разпореждане №1484/27.11.2013г. на длъжностно лице по чл.60 ал.1 от КСО при ТП на НОИ – гр.Ловеч,  с което злополуката не е приета за трудова.

С решение № 51 от 18.12.2013г. на Директора на ТП на НОИ, РУ „Социално осигуряване” гр.Ловеч е отменено Разпореждане №1484/27.11.2013г., като е прието, че злополуката станала на 16.08.2013г. с И.А.М. е трудова по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО. Това решение е обжалвано пред Административен съд гр.Ловеч и с Решение №111 от 23.12.2015г. на ЛАС, постановено по адм.дело №36/2014г. е отменено Решение №51 от 18.12.2013г. на Директора на ТП на НОИ, РУ „Социално осигуряване” гр.Ловеч.

Решение №111 от 23.12.2015г. на ЛАС е обжалвано и с Решение №2170 от 21.02.2017г. на ВАС, постановено по адм.д.№2402/2016г. е оставено в сила Решение №111 от 23.12.2015г. на ЛАС, постановено по адм.дело №36/2014г. на Административен съд гр.Ловеч.

Решение №2170 от 21.02.2017г. на Върховен административен съд на РБ е окончателно и не подлежи на обжалване.

С решение №1040-10-19/02.05.2017г. на Директора на ТП на НОИ, РУ „Социално осигуряване” гр.Ловеч е отхвърлена жалба вх.№1074#1/02.12.2013г. от Ф.А.М., в качеството и на наследник на починалия и син - И.А.М. против Разпореждане №1484/27.11.2013г. на длъжностно лице по чл.60 ал.1 от КСО при ТП на НОИ – гр.Ловеч,  с което злополуката не е приета за трудова, което решение е влязло в сила на 25.05.2017г.                                                                                              

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:                                                  

За уважаване на предявения от ищеца иск с правно основание чл. 200 от КТ, в тежест на последния бе да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на трудово правоотношение между него и ответника, в което ищецът има качеството на работник или служител, настъпването на трудова злополука по смисъла на КСО, както и че в резултат на злополуката ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди – болки и страдания.                                                                                                         

Установяването на факта на трудова злополука става по надлежния ред, нормативно определен с разпоредбите на чл.57 и сл. от КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, приета с ПМС №263/30.12.1999г., т.е. по нормативно установена специална административна процедура. Съгласно този ред работодателят от една страна и пострадалият или неговите наследници, от друга страна, следва да декларират, съответно в 3-дневен и 1-годишен срок пред съответното териториално поделение на НОИ всяка злополука. След извършване на нормативно регламентирана проверка /разследване/, длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО издава разпореждане за признаване или не признаване на злополуката за трудова.       В настоящия казус с Решение №1040-10-19/02.05.2017г. на Директора на ТП на НОИ, РУ „Социално осигуряване” гр.Ловеч съобразявайки Решение №111 от 23.12.2015г. на ЛАС и Решение №2170 от 21.02.2017г. на ВАС, постановено по адм.д.№2402/2016г., с което е оставено в сила Решение №111 от 23.12.2015г. ЛАС е отхвърлена жалба вх.№1074#1/02.12.2013г. от Ф.А.М., в качеството и на наследник на починалия и син - И.А.М. против Разпореждане №1484/27.11.2013г. на длъжностно лице по чл.60 ал.1 от КСО при ТП на НОИ – гр.Ловеч,  с което злополуката не е приета за трудова.                    Тези аргументи мотивират съда да приеме, че влязлото в сила Решение, с което е отречен трудовия характер на злополуката, съставлява пречка за уважаване на иска по чл.200, ал.1 КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по този текст.

За пълнота следва да се посочи, че съгласно чл.302 от ГПК влязлото в сила решение на административния съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен. Административните съдилища са изложили убедителни аргументи в подкрепа на виждането, че злополуката не може да бъде приета за трудова, които настоящият съдебен състав не счита нужно да преповтаря в решението си. По тези съображения следва да се приеме, че злополуката със сина на ищцата не е трудова.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2930 лева, от задължението за заплащането на които ищцата не е освободена /вж. решение № 67 от 3.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2944/2013 г., IV г. о., ГК/.

Мотивиран така, съдът

                                            Р    Е   Ш   И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф.А.М., ЕГН ********** ***, чрез адв.Д.Н. *** иск, с правно основание чл.200, ал.1 от КТ – за осъждане на ответника ЕТ „Ослар-Цветан Петров"-гр.Троян, ЕИК 820110348, със седалище и адрес на управление: гр.Троян, обл.Ловеч, ул. „Христо Ботев" №282, вх.А, ет.1, ап.2 представлявано от Цветан Христов Петров да заплати на ищцата сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на смъртта на сина и И.А.М., ЕГН ********** - бивш жител ***, починал на 16.08.2013 година.

ОСЪЖДА Ф.А.М., ЕГН ********** *** да заплати на ЕТ „Ослар-Цветан Петров"-гр.Троян, ЕИК 820110348, със седалище и адрес на управление: гр.Троян, обл.Ловеч, ул. „Христо Ботев" №282, вх.А, ет.1, ап.2 представлявано от Цветан Христов Петров, сумата от 2930.00 /две хиляди деветстотин и тридесет/лева разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: