Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                  

 

 от   18.07.2017 година,  град Троян

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТРОЯНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в проведеното на 26.06.2017г. /двадесет и шести юни две хиляди и седемнадесета/ година  публично заседание  в   следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

Секретар Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдията  Иванова гражданско  дело № 573  по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази:

 

Производство с правно основание чл.135 от ЗЗД.

Предявен е иск от Л.Л.Т. ***, против С.С., Л.К. и Т.В. с правно основание чл. 135 от ЗЗД – отменителен /Павлов/ иск за обявяване на относителна недействителност по отношение на ищеца на покупко-продажба на недвижим имот, подробно индивидуализиран в нотариален акт № 155, том 1, рег. № 1296 н.дело № 137/2014 на нотариус, вписан в НК под № 525 с район  на действие РС-Троян.

В исковата молба се излага, че С.Т.С. е призната за виновна за причинен от нея пожар, в следствие на който са нанесени значителни материални щети върху имот, собственост на ищцата.

Твърди се, че по гр.д. № 545/2014 г. по описа на Районен съд Троян е постановено решение № 179, с което ответницата С.С. е осъдена да заплати на ищцата сума в размер на 7108 лева, представляваща имуществени вреди от причинен пожар на 07.08.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 27.06.2014 г. /датата на завеждане на иска/, както и сумата 638.02 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 07.08.2013 г. до 26.06.2014 г., както и сумата 717.13 лева - разноски по делото. Излага се, че е образувано изпълнително производство срещу С.С., но вземането на ищцата на практика е несъбираемо, тъй като С.С. се е разпоредила с недвижимата си собственост. Излага се, че на 10.04.2014 г. /само месец преди постановяване на осъдителната присъда по НОХД № 246/2014 г. на Районен съд Троян/, С. продава идеалните си части от съсобствени имоти на другите съсобственици Л.К.К. и Т.П.В.. Твърди се, че преобретателите се намират в родствена връзка е осъдената - наследници на сестрите на С. и са знаели към момента на покупко-продажбата, че леля им има качеството на обвиняема в наказателно производство и въпреки това са приели да закупят идеалните части.

Твърди се, че с действията по разпореждане с недв.имущество ответницата С.С., прехвърляйки идеалните си части от съсобствен имот на лица, с които има родствена връзка е ощетила кредиторите си, лишавайки се от собственост и намалявайки патримониума си до минимум.

Излага се, че ищцата, от момента на увреждането - 07.08.2013 г. има качеството на кредитор на С.С., поради наличие на не удовлетворено вземане.

Счита, че са налице и останалите предпоставки,водещи до основателност на претенцията, а именно- знание за увреждащата сделка от страна на длъжника и на приобретателите по сделката, тъй като последните са от кръга на лицата, за които знанието се предполага.

Моли съдът да постанови решение, с което да обяви за относително недействителна по отношение на Л.Л.Т. покупко-продажбата, индивидуализирана в нотариален акт № 155, том I, peг. № 1296, н. дело № 137/2014 г. на нотариус, вписан под peг. № 525 на Нотариалната камара с район на действие - PC Троян, а именно: 1/3 /една трета/ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор 83212.501.633, одобрени със заповед на РД-18-33/07.04.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес: с. Ш., п.к. 5663, ул. „Ал.”Стамболийски" № 7, целият с площ 184 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: 83212.501.632, 83212.501.1521, 83212.501.634, 83212.501.635, ЗАЕДНО с 1/3 /една трета/ идеална част от построените в имота двуетажна селскостопанска сграда с идентификатор 83212.501.633.2 със застроена площ 16 кв.м. и двуетажна селскостопанска сграда с идентификатор 83212.501.633.3 със застроена площ 13 кв.м.

Ищцата претендира за разноски в настоящото производство, в едно с адвокатски хонорар.

При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. І от ГПК на ответниците е изпратено копие от ИМ и доказателствата. В законовия месечен срок ответниците са представили писмен отговор, с който заявяват, че предявения иск е допустим, но неоснователен.

Считат, че не е налице първото условие за Павловия иск - т.е ищцата не притежава качеството на кредитор спрямо длъжника, тъй като към 16.05.2014г. - датата на откритото съдебно заседание по НОХД № 246/2014 г. по описа на Районен съд Троян, пети съдебен състав, на която дата ищцата, в качеството на пострадала, е предявила граждански иск за имуществени и неимуществени вреди, който не е приет за съвместно разглеждане.

Излага се, че не е налице и увреждащо кредитора действие от страна на длъжника, тъй като в първото по делото с.з. – 16.05.2014г. ищцата за първи път предявява претенции в качеството си на граждански ищец, който гр.иск не е приет за съвместно разглеждане в нак.производство, а сделката, за която се твърди, че я уврежда е изповядана на 10.04.2014г. Счита, че не е налице и последната предпоставка – знание у длъжника за увреждането, към момента на извършването му, тъй като на 10.04.2014 г. - датата на изповядване на сделката покупко-продажба на процесиите 1/3 идеални части от имота - ответницата С.Т.С. не е знаела, че сделката е увреждаща за ищцата, тъй като качеството кредитор последната придобива след това, а именно на 16.05.2014 г. - датата на откритото съдебно заседание по НОХД № 246/2014 г. по описа на Районен съд Троян, пети съдебен състав, на която дата ищцата, в качеството на пострадала, е предявила граждански иск за имуществени и неимуществени вреди, който не е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство по наказателното дело.

Отделно от това се твърди, че и приобретателите  по сделката – Л.К. и Т.В. не са знаели за увреждането на ищцата, тъй като на първо място и двамата са с постоянни адреси в Троян, а не в с.Ш., Област Ловеч, и не са разбрали за пожара, причинен на 07.08.2013 г., не са знаели за образуваното  срещу ответницата досъдебно производство и в последствие НОХ дело №246/2014 г. по описа на Районен съд Троян. Излага се, че същите не са и предполагали, че за в бъдеще ищцата ще придобие качеството кредитор спрямо ответницата С.Т.С. - прехвърлителка на процесиите идеални части по посочения нотариалния акт.

Твърди се, че жилищната сграда на ищцата, с идентификатор 83212.501.627.1, с площ от 82.00 кв.метра, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Ш., Община Троян, Област Ловеч, с Адрес: ул."Васил Левски" № 3, почти не е пострадала от пожара, а само малко от покрива й е прегорял, поради което същата  е видимо невредима за всеки жител на селото или за всеки минувач покрай сградата.  Излага се, че ищцата е продала собствения си недвижим имот, включително жилищната сграда, пострадала от пожара, за сумата 7000.00 лева, като сделката е обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, от 27.07.2015 г., с № 153, том IX, рег.№ 1296, дело № 2120/2015 г., вх.рег.№ 2875/2015 г.в Службата по вписванията при Районен съд -Троян, който Нотариален акт е с № 86, том II, per. № 2198, дело № 224/2015г. на Нотариус Маргарита Гладкова с рег.№ 477, вписан в Нотариалната камара, с Район на действие - Районен съд –Троян, което обстоятелство по категоричен начин доказва, че ищцата е парично удовлетворена за въпросната сграда, която е продадена в нейния цялостен и видимо невредим вид, като нормална жилищна сграда, без увреждания. Излага се, че ответниците Л.К.К. и Т.П.В. попадат извън кръгът на лицата по чл.135 ал.2 от ЗЗД, и за тях не важи законовата презумпция за „знание".

В хода на производството по делото – 17.03.2017г. ответникът Л.К.К.  е починал и в проведено открито с.з. по делото на 18.05.2017г., съдът е конституирал като страни в процеса неговите наследници - П.Д.К. и К.Л.К., на които е дадена възможност да изразят становище по иска. Молят съда да постанови решение, с което отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендират за направените по  делото  разноски.

В съдебно заседание, ищцата редовно призована се явява лично и с адв. Х.П. *** с пълномощно по делото. Поддържа исковата претенция по съществото на спора. Подробни аргументи излага в представена по делото писмена защита.

         Ответниците, редовно призовани не се явяват в съдебно заседание, представляват се от адв. Р.Г. *** – упълномощен защитник. Поддържа се становището за неоснователност на претенцията в хода по същество и в представена по делото писмена защита.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, събраните в хода на производството гласни доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:                                                                            Видно от приложената на л.6-7 от делото  Присъда № 19/16.05.2014г., постановена по НОХД № 246/2014 г. по описа на Районен съд Троян, влязла в законна сила, ответницата С.Т.С. е призната за виновна в това, че на 07.08.2013 г. по непредпазливост е запалила чужди имоти, за което е осъдена на четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитател срок от три години. От съдържанието на присъдата се установява, че при пожара са пострадали шест чужди имота, включително и имота на ищцата по настоящото дело, находящ се в с.Ш., Община - Троян, Област Ловеч, ул.Васил Левски" № 3, състоящ се от жилищна сграда с идентификатор 83212.501.627.1 с площ от 82 кв.метра, от което са последвали вреди за ищцата по застрояването и вещи, в общ размер 7108.00 лева.

От представеното по делото на л.8-11 обезличено Решение № 179/09.06.2015г., постановено по Гражданско дело № 545/2014 г. по описа на Районен съд Троян, четвърти съдебен състав, влязло в законна сила, ответницата С.Т.С. е осъдена да заплати на ищцата по това дело- Л.Л.Т. сумата 7108.00лева, представляваща имуществени вреди от причинен пожар на 07.08.2013   г., ведно със законната лихва, считано от 27.06.2014 г. (датата на завеждане
на иска), както и сумата 638.02 лева законова лихва за забава за периода         07.08.2013         г.       до 26.06.2014 г., както и сумата 717.13 лева съдебно -деловодни разноски.

От представения по делото на л.12 НОТАРИАЛЕН АКТ за покупко-продажба на недвижим имот,    от 10.04.2014г., с № 155, том I, рег.№ 1296, дело № 137/2014 г., на Нотариус  Рег.№525, вписан в Нотариалната камара, с Район на действие - Районен съд -Троян, ответницата по настоящето дело С.Т.С., като продавач, продава  на племенниците си - купувачите Л.К.К. -
починал в хода на производството по делото на 17.03.2017 г.,
и Т.П.В., ответници по настоящето дело, собствения        си     недвижим имот, представляващ: 1/3 (една трета) идеална част от съсобствения ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 83212.501.633 по кадастралната карта и кадастралните         регистри на     с.Ш., Община Троян, Област Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-
33/07.04.2009 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, Последно изменение  на Заповед: с № 18-2354/10.03.2014 г на Началника на СГКК        Ловеч,      с         Адрес        на     поземления имот: с.Ш., п.к.5663, Ул.Александър Стамболийски" № 7, с площ на
целия имот: 183 кв.метра, Трайно предназначение на територията:         Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 т), Стар идентификатор: няма,
Номер по предходен план: няма, при Съседи: 83212.501.1573, 83212.501.1521,         83212.501.634, 83212.501.635, ЗАЕДНО С по 1/3 идеална         част         от         построените   в       имота      двуетажна селскостопанска сграда с идентификатор 83212.501.633.2, цялата с площ от 16 кв.метра, и двуетажна селскостопанска сграда с идентификатор 83212.501.633.3, цялата с площ от 13 кв.метра.

         Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недв.имот №86  от 2015г. на нотариус М.Гладкова, район на действие РС-Троян, /л.47/, от който се установява, че ищцата по настоящото дело е продала на 27.07.2015г. собствения си недв.имот, находящ се в с.Ш.,общ.Троян, ул. „Васил Левски” №3, състоящ се от жилищна сграда с идентификатор 83212.501.627.1 с площ от 82 кв. метра.

         По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите: Д.П.П., Т.К.С.и П.А.П..

         При така събраните доказателства, съдът намира че предявения иск с правно основание чл. 135 ал. 1 ЗЗД е неоснователен и недоказан, поради следните съображения:

 Отменителния иск по чл. 135 ЗЗД е конститутивен и чрез него се упражнява едно потестативно право на кредитора, с което се цели постигане на правна промяна – обявяване на дадено правно действие за относително недействително спрямо кредитора – ищец. За да се уважи този иск следва да е налице правно действие на длъжника, което уврежда кредитора със знанието на длъжника за това. С иска по чл.135 от ЗЗД могат да бъдат атакувани всякакви правни действия, включително правна сделка, какъвто е процесния случай.

Спорния по делото въпрос в настоящия казус е, с процесната сделка увреден ли е кредитора и основателен ли е иска за обявяване недействителност на покупко-продажбата.

За да бъде уважен искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, е необходимо да са налице предвидените в закона предпоставки, а именно: ищеца да има качеството на кредитор, длъжниците да са знаели за увреждането при продажбата на имота на третото лице и последното да е знаело също за увреждането на кредиторите, тъй като се касае за възмездна сделка. Знанието се предполага до доказване на противното само при наличието на близка родствена връзка. Във всички останали случаи, знанието подлежи на доказване, а от изнесените факти не може да се обоснове наличие и несъмненото знание у купувачите, че се уврежда кредитора, тъй като към онзи момент ищцата няма качеството на кредитор.

 Към 10.04.2014г. /извършената покупко-продажба на недвижим имот,  обективирана в нот.акт  № 155, том I, рег.№ 1296, дело № 137/2014 г., на Нотариус  Рег.№525, вписан в Нотариалната камара, с Район на действие - Районен съд -Троян, за която се твърди, че е увреждаща кредитора, не е налице нито знание у първия ответник, че ще дължи на ищцата от 16.05.2014г. /първото с.з. по НОХ №246/2014г. на ТРС дело когато е постановена Присъда №19/16.05.2014г., с която ответницата С.С. е призната за виновна/, нито знанието на третите лица – Л.К.К. - починал в хода на производството по делото на 17.03.2017 г. и Т.П.В., че с извършената покупко-продажба на недвижим имот,  обективирана в нот.акт  № 155, том I, рег.№ 1296, дело № 137/2014 г., на Нотариус  Рег.№525, вписан в Нотариалната камара, с Район на действие - Районен съд -Троян ще увредят бъдещия кредитор.

По своята същност отменителният иск, е средство за защита на кредитора срещу увреждащите го действия на неговия длъжник. Общото правило е, че този иск не принадлежи на онзи кредитор, чието вземане е възникнало след сключването на атакуваната с него сделка. Кредиторът може да атакува сделката, само ако тя е сключена, след като той е придобил качеството кредитор.

Елементите от фактическия състав на Павловия иск са: вземане на ищеца; действие на длъжника - ответник; действието да е причинило увреждане на кредитора, /да е довело до намаляване имуществото на длъжника/; това увреждане трябва да е било известно на длъжника, /това обстоятелство именно съставлява специфичната измама при този иск/. Тази измама се различава от измамата, която е основание за унищожаване на един договор по чл. 29 от ЗЗД - не е насочена към съконтрахента и не се състои във въвеждане в заблуждение, а е знание за наличието на кредитор и за увреждащия характер на извършваното действие. Измама е налице, когато длъжникът се старае да избегне последствията с една сделка, като направи невъзможно преследване от страна на кредитора. Намерението за увреждане е желанието на длъжника да прикрие своя актив от кредитора. В настоящия казус, сделката, за която се твърди, че уврежда кредитора-ищец е сключена на 10.04.2014г., т.е. повече от месец преди постановяване на присъда №19/16.05.2014г. по НОХ  дело №246/2014г. на ТРС, с която първата ответница С.С. е призната за виновна в проведеното по НОХ дело№246/2014г. на ТРС първо съдебно заседание, в което се твърди, че предявения граждански иск от Лиляна Т. не е приет за съвместно разглеждане, което обстоятелство /досежно не приемането на предявения гр.иск в първо с.з./ не се оспорва в настоящото производство.

По смисъла на чл.135 от ЗЗД и съгласно Решение №639/06.10.2010 по дело №754/2009 на ВКС, ГК, IV г.о. „…кредитор е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане – вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила решение…”. В контекста на изложеното, може да се приеме, че ищцата е станала титуляр на вземането преди постановяване на Решение №179/09.06.2015г., по гр.д.№545/2014г., с което С.Т.С. *** е осъдена да заплати на ищцата Л.Т.  сумата 7 108 лева, произлизаща от причинени имуществени вреди на основание чл. 45 от ЗЗД, в следствие на причинен пожар и законова лихва за забава в размер на 638,02 лева на основание чл. 86 от ЗЗД, по отношение на С.С.. Само за пълнота на изложеното, съдът следва да отбележи, че от съдържанието на Решение №179/09.06.2015г., по гр.д.№545/2014г., е видно, че ищцата Т. е предявила и по гр.д.№545/2014г., иск по реда на чл. 135 ал. 1 от ЗЗД срещу ответниците Л.К. и Т.В., тъй като установила, че ответницата С.С. се е разпоредила с недвижимите си имоти на 10.04.2014г.,  продавайки на останалите съсобственици Л.К.К. и Т.П.В.  своите идеални части. В последствие с молба от 30.03.2015 г. Л.Т. на основание чл. 232 от ГПК е оттеглила двата предявени иска за претърпени неимуществени вреди и отменителния Павлов иск. Съда на това основание е прекратил производството по отношение на тези искове, както и по отношение на ответниците Т.В. и Л.К.…”.

Доказателствата по делото сочат, че ищцата към 10.04.2014г. не притежава качеството кредитор спрямо ответника С.С., че не е налице  и увреждащо кредитора действие от страна на длъжника, тъй като към датата на прехвърлителната сделка – покупко-продажба на 1/3 ид.ч. от недв.имот-10.04.2014г, С.С. не е знаела, че има кредитор и че с действията си уврежда неговите права/ за това обстоятелство узнава на 16.05.2014г. в първото по НОХ д.№246/2014г. на ТРС съдебно заседание/.

Не е налице и третото условие на Павловия иск - субективно условие знание за увреждане както у длъжникът, така и по отношение на лицето/лицата, с които е договарял. Член 135, ал. 2 установява една оборима презумпция за знание на увреждането: „знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника”. Тази презумпция освобождава кредитора от нуждата да доказва, че длъжникът и контрахентите му знаят, че извършената между тях сделка уврежда кредитора, тъй като законът е доказал това вместо него, което обстоятелство не е налице в настоящия казус, тъй като ответниците не попадат в кръга на лицата, по отношение на които да се презумира знание. При това положение е приложима хипотезата на алинея трета на чл.135 от ЗЗД, според която, в тежест на кредитора - ищец, който цели уважаване на претенцията, е да докаже че длъжникът и третото лице са сключили сделката единствено с цел да го увредят. Когато действието, увреждащо кредитора, е извършено преди възникване на вземането, то е недействително, само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора

По делото са налични доказателства, от които се установява, че ответниците Л.К.К. и Т.П.В. ***.

            По делото липсват доказателства,  че ответникът Л.К.К., починал на 17.03.2017 г. - в хода на производството по делото и неговите наследници П.Д.К., с     ЕГН  **********, К.Л.К., с ЕГН ********** и Т.П.В. са знаели за образуваното срещу ответницата С.Т.С. досъдебно производство във връзка с пожара, причинен от нея по непредпазливост.

От страна на ищеца не са ангажирани никакви доказателства за наличието на такова знание у ответниците, а от събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на св. Д.П.П., които съдът възприема като незаинтересовани и обективно дадени, се установява, че:”…. Спомням си датата 07.08.2013 година. Ставам сутрин рано и по първата емисия по радиото в 07 часа и по телевизията съобщиха за пожар в с. Ш.. Единственият човек, който познавам свързан с това село е Л.Т.. Не познавам местни хора, затова си помислих за нея и й се обадих по телефона….”. В показанията си пред съда свидетелят е категоричен, че не познава ответниците по делото, но изказва предположение, че „……този пожар е нещо, което всички потърпевши, предполагам и цялото село, обществеността са много добре информирани…. Аз съм човек, който никога през живота си не съм ходил на стадион, не съм гледал футболен мач, а също и по телевизията. Аз нямам интерес към футбол. Но аз знам много добре кой е Д.Б., знам кой е С.както и Р.….”.  От показанията му не се установи, към момента на събитието /отразено според него в медийното пространство/ да е бил упоменат извършителя на деянието, нито в последствие същия да е разбрал кое е това лице.

По делото са разпитани двама свидетели на ответната страна - Т.С./син на първата ответница/ и П.П.. Съдът внимателно анализира показанията на свидетеля С., с оглед евентуална заинтересованост, съгласно чл. 172 от ГПК съобразно всички други данни по делото, като счита, че същите се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал:„….Има такава сделка, за да обезщетим най-близките си роднини, които пострадаха. Решихме, че трябва да продадем на майка ми дела и го продадохме на тях,  като най-логично. …..”. Съдът счита, че следва да кредитира с доверие показанията на свидетеля и в частта, в която удостоверя състоянието на имота на ищцата по време и непосредствено след потушаване на самия пожар „…..Къща на ищцата не беше изгоряла, а беше леко пострадала, но съвсем не беше изгоряла със сигурност. Със сигурност моите роднини, на които продадохме дела на майка ми, със сигурност те не са очаквали да се предяви подобна претенция. Защото къщата си беше такава, каквато си беше. Къщата беше в много лошо състояние преди пожара. Къщата съвсем не беше изгоряла. Т.е. моите роднини не са можели да знаят, че ще има такава претенция от ищцата. Тази сделка не е направена тенденциозно срещу ищцата…..”. Показанията на свидетеля С. в тази си част се подкрепят и са съвпадащи с показанията на св.П.П., който твърди, че не е присъствал по време на пожара, но  тъй като работи като вещо лице към „Алианц България” е посетил имота и е констатирал, че: „….Има малко обгорели мартаци на стряхата на процесната къща на ищцата….”, като свидетелят е категоричен, че след повече от година, отново е посетил имота във връзка с дейността, която упражнява и е установил, че „…..покривът беше паднал, нямаше и вторият етаж и дървенията беше наредена пред къщата…..”. По делото са  представени като доказателства ксерокопие и оригинал на снимки, които  съдът счита за недопустими доказателства по ГПК, поради което същите не следва да бъдат обсъждани, в който смисъл са и направените от адв.Стоянова възражения.

Настоящия състав счита, че показанията  на св.С. и П., с които удостоверяват състоянието на имота на ищцата непосредствено след потушаване на пожара са факти от действителността, които стоят в зависимост с факт, релевантен за спорното право, каквото е знанието от страна на ответниците, че  към момента на сделката - 10.04.2014г. са увредили ищцата, т.е. кредитора.

В този смисъл,  съдът счита, че изложеното в искова молба и в представената по делото писмена защита твърдение, че „…пожарът от 07.08.2013г. е едно мащабно събитие, за която всяко лице свързано със с.Ш. и региона знае за него…”, поради което и с оглед съсобствеността  на ответниците в процесния имот само по себе си според проц.представител на ищцата „обуславя знание за увреждане на кредитора…” е неоснователно.  Доказването в гражданския процес е фактическо доказване /доказване на факти/, а не логическо.  От римско време съществува принципът – Дай ми фактите и ще ти дам правото /Da mihi factum, dabo tibi ius/. Логическата дейност не е част от доказването. В гражданското право фактите не се доказват с аргументи и доводи, а с доказателствени средства.

При този анализ на доказателствата, съда намира, че предявения иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.

Изложените по-горе аргументи за неоснователност на претенцията и съобразно разпоредбата на  чл.78 ал.3 от ГПК, мотивират съда да приеме, че в тежест на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените от ответниците разноски в размер на 300.00 лева адвокатско възнаграждение, съобразно приложения по делото списък по реда на чл.80 от ГПК.

 

 Водим от горното, съдът

 

 

 Р Е Ш И:

 

 ОТХВЪРЛЯ предявения  от Л.Л.Т., ЕГН ********** *** против С.Т.С., с ЕГН - **********,***, Т.П.В., с ЕГН - **********,***, П.Д.К., с ЕГН **********,*** и К.Л.К., с ЕГН **********,***  иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, за обявяване за относително недействителна по отношение на Л.Л.Т. покупко-продажбата, обективирана в нотариален акт № 155, том I, peг. № 1296, н. дело № 137/2014 г. на нотариус, вписан под peг. № 525 на Нотариалната камара с район на действие - PC Троян, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Л.Л.Т., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Т.С., с ЕГН - **********,***, Т.П.В., с ЕГН - **********,***, П.Д.К., с ЕГН **********,*** и К.Л.К., с ЕГН **********,*** сумата от 300.00 – триста лева за направените разноски – заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: