Р Е Ш Е Н И Е  № 202

 

27.06.2017 г. , гр. Троян

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд, втори състав, в публично съдебно заседание проведено на втори юни две хиляди и седемнадесета  година, в състав:

 

                Районен съдия: Светла Иванова

 

при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 588/2016г. по описа на ТРС, , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба,  предявена от А.Ц.К. ***, чрез адв.А.Ч., против В.Г. ***, с правно основание чл.127 ал.2 от СК,  за определяне на режим на лични отношения между него и малолетната му дъщеря.

В срока по реда на чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор, в който е предявен  и насрещен иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК за предоставяне на майката на родителските права по отношение на малолетното дете, определянето на местоживеенето на детето,  режима на лични отношения между бащата и детето и дължимата месечна издръжка.

В съдебно заседание ищецът по първоначалния иск – А.К., редовно призован се явява лично и с адв.А.Ч. от ЛАК, който поддържа становището си за основателност на исковата претенция  по първоначалния иск, като оспорва  предложения от ответницата по първоначалния иск и ищец по насрещния иск  В.Г. режим на лични отношения между бащата и детето. Аргументите си излага в хода на производството и по съществото на спора.

В съдебно заседание ответницата по първоначалния иск и ищец по насрещния - В.Г. се явява лично и с адв.С.Д.от ЛАК, поддържа становището си изложено в отговора на исковата молба и в предявената насрещна претенция, в хода на производството и по съществото на спора.

След преценка на събраните по делото доказателства,  съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: Безспорно е, че ищецът по първоначалния иск и ответник по насрещния – А.Ц.К. и ответницата по първоначалния иск и ищец по насрещния В.Г. са родители на малолетното дете Ц., родена на *** година,  което се установява и от представеното с исковата молба заверено копие от дубликат на Удостоверение за раждане (л. 6), издаден въз основа на Акт за раждане 0011 от 16.01.2015г., съставен в Община гр.Троян.

Чрез показанията на разпитаните по делото свидетели Ц.А.К. - баща на ищецът по първоначалния иск и В.В.Г.- майка на ответницата по първоначалния иск, се изяснява, че от раждането си, малолетната  дъщеря на страните живее при майката и се отглежда от нея в дома на бабата по майчина линия.                  

От показанията на св.К. се установява, че: ”….Нещата са влошени, не мога да кажа точно, но откакто тя е родила те не поддържат редовни контакти и за мен нещата се влошиха след раждането на детето. Майката отиде да живее при родителите си. Това го решихме в момента, в който я чакахме да  роди. Майка й каза, че си е взела отпуска и ще помага за детето. В. роди с цезарово сечение и Валя каза, че ще им помага, така се разбрахме. Не помня, може и аз да съм предложил да отидат да живеят там,  изкоментирали сме го, тъй като и четиримата родители бяхме заедно…”.                   

От показанията на св.Г. се установява, че бащата многократно „абдикира” от задълженията си като родител: „…До края на март идваше, а след това изведнъж престана да идва и да се виждат. На Цветница не се обади за именния ден на детето. Това продължи така до юли месец, той не се появи на хоризонта. По един път бабата и дядото – майката и бащата на А. идваха да видят как е детето. От юли месец до септември, когато правихме кръщене на детето идваше и излизаха на разходка с детето. След кръщенето пак изчезна, от 06.09. до Нова година. За Коледните празници на 2015/2016г.  и до рождения ден на детето пак идваше, след това изчезна. Една седмица след рождения ден се появи чак….”.                                       

Установи се, че в грижите за малолетната Ц. и осигуряването на средства за посрещане нуждите на детето, В. разчита на подкрепа от своите близки.                   Съдът кредитира изцяло депозираните свидетелски показания, намирайки ги за добросъвестни, последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.                                                                                               

Според констатациите на приетия без възражения социален доклад, изготвен от ДСП – Троян (л.55, л.56) се установява, че от раждането на малолетното дете до момента, основна роля има майката, тъй като детето живее при нея от раждането, а бащата е виждал дъщеря си периодично, за по няколко часа, като той самия  е споделил пред соц.работник, че предвид ниската възраст на дъщеря му, не държи срещите с детето да се провеждат с преспиване на малолетната Ц. в дома му.                                      

Установява се от соц.доклад, че детето се отглежда в добри условия и за него не се установява риск в семейната среда на майката. Всички ежедневни базови и интелектуални потребности на Ц. по отношение на храна, облекло, детски играчки и прочие се задоволяват приоритетно от майката и нейните  родители, като бащата не участва редовно със средства за издръжка.                                                                     

По делото липсват доказателства, че ответникът има друго дете, освен малолетната Ц..            

Видно от  констатациите в соц.доклад, В.Г. получава парично обезщетение за безработица в размер на 17.72 лева на ден и месечна помощ в размер на 37.00 лева, съгласно чл.7 от ЗСПД.                                                                

От  приложеното по делото удостоверение №14 от 10.05.2017г. на „Б.-Т.” АД /л.71/ се установява, че средно месечното възнаграждение на ответника е около 1000 лева, но видно от приложената на л.71 Заповед №19 се установява, че на 22.05.2017г. трудовото правоотношение между  А.К. *** АД е прекратено на основание чл.326 ал.1 от КТ, с писмено предизвестие от страна на служителя до работодателя си.            

Така установените фактически положения, налагат за настоящата инстанция следните правни изводи:                                   

Относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето:                                                     

При преценката на кого от разделените родители да бъдат предоставени родителските права, определящ е интересът на самото дете, като следва да се съобразят всички обстоятелства, свързани с възпитателските качества на родителите, полаганите от тях до момента грижи, желанията им досежно отглеждането и възпитанието на детето, привързаността на детето към всеки от родителите, полът и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение, материалните възможности на родителите.                                                              

Водейки се именно от интереса на малолетното дете на страните, съдът намира, че в случая упражняването на родителските права следва да се предостави на майката – ищца в настоящото производство, която и единствена заявява такава претенция. По делото еднозначно се установява наличието на изградена стабилна емоционална връзка между 2-годишната към момента  Ц. и нейната майка В.. Същевременно, с оглед пола и възрастта на детето, от съществено значение за неговото развитие и емоционално съзряване са точно осезаемото майчино присъствие и грижа, като следва изрично да се отбележи, че според последователната тълкувателна практика на ВКС, когато детето е на ниска възраст, майката е по-пригодният родител да отглежда и възпитава момиче.  В разглеждания казус е категорично изяснено, че от раждането си и досега детето се отглежда от майката с помощта на нейните най-близки роднини, като вече в продължение на две години родителските права фактически се упражняват именно от майката, която е поела непосредствените грижите за детето  от момента на нейното раждане – ***година. Понастоящем, в грижите за малолетната си дъщеря ищцата получава пълна подкрепа, включително финансова, от своите родители – баба и дядо по майчина линия. Едновременно с това се установява, че от раждането на Ц. и до момента,  баща и А.К. не е проявявал интерес към състоянието и потребностите на дъщеря си, не е подпомагал по някакъв начин отглеждането на детето, не е участвал в разходите за посрещане на нейните нужди. Констатираното при социалното проучване видимо добро физическо, емоционално и интелектуално развитие на детето са показателни за несъмнено добрия родителски капацитет на майката. Видно от приетия социалния доклад на ДСП – Троян и кредитираните свидетелски показания, В.Г. се отнася отговорно към родителските си задължения, посрещайки адекватно и всеотдайно всички потребности на детето. Със съдействието на своите близки тя е осигурила подходящи условия за отглеждането на малолетната Ц., която се чувства чудесно в дома на майка си.  Събраните по делото доказателства недвусмислено сочат, че ищцата не само се справя безупречно с оглеждането на малолетната си дъщеря, но и по никакъв начин не препятства възможността на бащата при желание от негова страна да осъществява контакти с детето. Не се установява по някакъв начин майката да е накърнила положителния образ на бащата в представите на детето, да е настройвала Ц. срещу бащата, да я е дистанцирала от него, което също свидетелства за зрял подход и добър родителски капацитет на майката. Без съмнение, връзката  на детето с бащата донякъде е прекъсната и то изцяло по вина на ответника, който напълно се е „самоосвободил” от родителските си задължения, но майката добре разбира необходимостта от присъствие на бащата в живота на детето, поради което не се противопоставя то да има регламентирани регулярни контакти с него.                                           

Предвид гореизложеното, във висш интерес на малолетната Ц. е да не се променят обезпечената й към момента от майката спокойна семейна, битова и социална среда, в която детето се развива много добре, чувствайки  се защитено, обичано и обгрижвано. Ищцата има желанието да продължи да полага непосредствените грижи за дъщеря си, а и разполага с необходимия за това родителски капацитет.                

Ето защо, упражняването на родителските права спрямо детето Ц.А.К. следва да се предостави на майката В.Г.Г. и да се определи и местоживеенето на детето в дома на майката, като се постанови подходящ режим за лични отношения между детето и бащата.

Относно режима за осъществяване на личните отношения:                                                                                   

Упражняването на родителските права от единия родител не означава, че другият се лишава от тях, нито че се освобождава от родителските си задължения. За да участва в живота на детето, на този родител следва да се осигури възможност да поддържа лични отношения. Както при определяне на мерките относно упражняване на родителските права, така и при регламентиране на мерките за лични отношения, приоритетни са интересите на детето, а несъмнено най-добрият интерес на детето не може да бъде постигнат без пълноценно общуване с родителя, комуто не са предоставени родителските права. Нито законът, нито съдът обаче са в състояние да изпълнят със съдържание отношенията родител - дете, поради което и целта на наложения със съдебното решение режим на лични контакти  е ограничена до намаляване на негативните последици за детето. Отчитайки от една страна това, че не се установява по от раждането на детето бащата по някакъв начин да му е навредил или да го е застрашил, а от друга страна липсата на формирана емоционална и доверителна връзка на детето с бащата, също факта, че до момента Ц. никога не се е отделяла от майка си, както и заявената от свидетелката В.В.Г. зависимост  на бащата „….А. обаче продължава да пуши трева. Ние основно от тези неща се притесняваме, да  оставим детето само с него….”, съдът счита, че на този етап следва режимът за лични отношения дете-бащата да бъде по-ограничен от обичайния, още повече, че двамата родители, след раждането на детето никога не са живели заедно. Към момента един стандартен режим на лични контакти, включващ преспиване на детето при бащата, с когото две годишната Ц. не е оставала сама, би могъл да навреди на детето, поставяйки го в стресова ситуация, която да генерира у него напрежение и емоционален дискомфорт, особено предвид настоящата ниска възраст на детето. В тази връзка трябва да се отбележи, че регламентирайки режима на лични контакти между детето и родителя, съдът изхожда основно от правата и интересите на детето, без да отчита неудобството за родителя, който ще се ползва от правото си на лични отношения. Затова и с оглед конкретните фактически особености на случая, настоящият съдебен състав намира за най-удачен именно предложения с исковата молба режим за осъществяване на лични контакти всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10:00 часа до 18:00 часа на съответния ден, без преспиване при бащата. За Коледните и Новогодишни празници от 10.00 часа до 17 часа и на Рождения ден – 3 часа, които да не съвпадат с организираното тържество с деца, по случай  рождения ден, като всички лични контакти да се провеждат в присъствието на майката В.Г..                                                    

Съдът счита, че този режим на лични отношения в настоящия казус се явява най-подходящ, защото охранява интереса на детето, съобразявайки се както с необходимостта от постепенно изграждане и задълбочаване на връзката дете-баща, така и с нуждата от гарантиране в достатъчна степен спокойствието и стабилността в ежедневието на детето. Същевременно, следва изрично да се посочи, че полагането от бащата на грижи, над обема предвиден с решението на съда е не само желателно, но и силно препоръчително, защото това е начинът да бъдат посрещнати емоционалните нужди на детето от общуване и с двамата му родители, всеки от които е длъжен да допринесе за благоденствието на дъщеря си.         Установената с решението времева рамка за контактите на отсъстващия от ежедневието на детето родител цели да гарантира минимално необходимите условия за осъществяване на отношенията родител-дете, като не ограничава родителите по общо съгласие да прилагат и друг, включително по-разширен режим. Същевременно, при необходимост или бъдещо искане на страните, постановеният с настоящото решение режим може да бъде променен, ако е налице последващо изменение на обстоятелствата.                                         За пълнота на изложеното, предвид установения по делото факт, че ответникът  инцидентно е предоставял средства за издръжката на малолетната си дъщеря, съдът намира за необходимо да отбележи, че задължението за издръжка на родителя, който не полага непосредствени грижи за детето е форма на участие при обезпечаване на материалните му потребности. Ето защо и такава се дължи, независимо от обстоятелството дали и съответно в какъв обем осъществява личните си контакти, като изпълнението, респективно неизпълнението на задължението за издръжка, показва отношението на родителя към нуждите на детето и осигуряването на неговото  развитие.

Относно издръжката  на детето:

Като последица от предоставяне родителските права на майката, бащата следва да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете.                                        

Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съобразно своите възможности и материално състояние те следва да осигуряват условията на живот, необходими за развитието на детето. Конкретният размер на тази издръжка е функция от потребностите на самото дете и възможностите на неговите родители –  чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде по-малък от минимума, предвиден в разпоредбата на чл.142 ал. 2 от СК, а именно една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната.                                                                                          

Към датата на  предявяване на насрещната искова молба в съда /24.10.2016г./, малолетната  Ц. е била на една година и девет месеца, а към настоящия момент е на две години и половина. Тя е здраво дете, без хронични заболявания. Същевременно по делото е категорично изяснено, че от  раждането, детето живее при майката и се отглежда от нея с помощта на разширеното семейство по майчина линия. Бащата - ответник по насрещния иск се установи, че от раждането на детето-***г. до завеждане на исковата молба в съда 04.08.2016г. е предоставил сумата от 1150.00 .лева, от които 400.00 лева за цялата 2015г. /т.е. средно месечно по около 33.33 лева/, а непосредствено преди образуване на настоящото дело /инициирано по предявена от него искова молба/ - сумата от 750.00 лева и в хода на производството – за месеците септември и октомври 2016г. е внесъл по 100.00 лева. От данните по делото се установява, че за този период, месечното му възнаграждение е било в размер на около 1000 лева. Успоредно  с горното се установява, че доходът на ищцата се свежда до получаваните за детето месечни помощи по чл. 7 от ЗСПД,  както и парично обезщетение за безработица в размер на 17.72 лева на ден. При определяне размера на издръжката, съдът следва да отчете и обстоятелството, че със Заповед №19/22.05.2017г. на „Балканфарма-Троян”АД, трудовото му правоотношение е прекратено, като в случая следва да се отбележи, че това е станало по молба на А.Ц.К., възползвайки се от разпоредбата на чл.326 ал.1 от КТ / „Чл. 326. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя.”/, като съдът отчита и обстоятелството, че в ал.4 на цитирания текст е предвидена  възможност предизвестието да се оттегли до изтичането на срока му със съгласието на работодателя, за което обстоятелство към дата на откритото съдебно заседание, в което съдът е дал ход на устните състезания – 02.06.2017г., по делото липсват доказателства за това.                                                                                     

Независимо от горното, съдът отчита, че бащата на малолетната Ц. е млад човек, в трудоспособна възраст, който при подходяща заетост може да генерира месечен доход поне в размер на минималната работната заплата за страната.                                                                               

С оглед изложеното, отчитайки в съвкупност нуждите на детето и  възможностите на двамата му родители /за които не се установява да дължат издръжка на друго дете освен на дъщеря си Ц./, съдът намира, че общата текуща месечна издръжка, която ищцата и ответникът са длъжни и могат да осигуряват на малолетното си дете възлиза на поне 250.00 лева месечно, за да бъдат подходящо посрещнати не само базовите нужди на детето от облекло, храна, отопление, медицински грижи и медикаменти,  но също така свързаните с естествените потребности на всяко подрастващо дете от социален живот и развлечения, като следва да се отбележи, че се касае за наложителни разходи с траен характер, които занапред биха могли единствено да достигнат по-висок ръст, не и да намалеят.                                                                                              

При разпределяне този общ размер на текущата парична издръжка между двамата родители, съдът счита за напълно справедливо ответникът да поеме заплащането на сумата от 150.00 лева месечно, а останалите необходими средства да продължат да се осигуряват от ищцата, наред с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, които грижи и усилия съгласно т. 7 от ППВС №5/1970г. следва да се вземат предвид при определяне размера на издръжката, дължима от отглеждащия  родител, съответно на него да се възложи по-малък дял от паричната издръжка.         

Ирелевантно е дали заплащането на издръжка в така определения размер от 150.00 лева месечно би създавало затруднения за ответника, тъй като съгласно чл. 143 ал. 2 от СК задължението на родителите за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете е безусловно, а безусловният му характер цели да се осигурят на детето финансова стабилност и начин на живот, позволяващи му то да отрасне здраво, да се образова и да има добра житейска реализация.    

Ето защо съдът приема, че предявеният иск по чл. 143 ал. 2 СК – за присъждане на месечна издръжка в размер  на 200.00 лева, считано от датата на завеждане на насрещната искова молба - до настъпването на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, се явява основателен и доказан до размера на текущата издръжка дължима от бащата – 150.00 лева, който е съобразен както с основните потребности на детето, така и с възможностите на ответника, поради което, за разликата над тази сума, до претендирания размер от 200.00 лева, като неоснователен следва да бъде отхвърлен, като се присъди също законната лихва за всяка просрочена месечна вноска – съгласно чл. 146 ал. 1 от СК.                                                                                       

Изложените по-горе аргументи мотивират съда да приеме за неоснователен предявеният от А.К. против В.Г. иск за определяне  режим на лични отношения между бащата и малолетната му дъщеря  при  посочените в петитума на исковата молба параметри.                    

На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение на решението в частта относно текущата издръжка и издръжката за минало време.

Относно разноските:                                                                    

С оглед изхода на делото и по аргумент от чл. 78 ал. 1 ГПК, в тежест на ответника по насрещния иск ще се възложат направените и претендирани от ищцата по насрещния иск разноски в производството, които изчислени по съразмерност и съгласно доказателствата по делото възлизат общо на 243.75 лева.      Съдът определя за производството относно исковите претенции по чл. 127 ал. 2 от СК окончателна държавна такса в размер на 50.00 (петдесет) лева, дължима изцяло от ответника.         На основание  чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 6 и т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от съдилищата по ГПК, ответникът по насрещния иск следва да бъде осъден да заплати по сметка на ТРС също държавна такса в размер на 216.00 лв. - 4 % върху текущата издръжка за периода на тригодишните платежи [(150.00 лева х 36 месеца) х 4%].

Така мотивиран, съдът      

                                         Р    Е    Ш    И:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо детето Ц.А.К., ЕГН ********** на майката В.Г.Г., ЕГН ********** и определя местоживеенето на детето в дома на майката, който в момента е на адрес: гр.Т.***.

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между детето Ц.А.К., ЕГН ********** и бащата А.Ц.К., ЕГН ********** както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10:00 часа до 18:00 часа на съответния ден, без преспиване при бащата; За Коледните и Новогодишни празници от 10.00 часа до 17 часа и на Рождения ден – 3 часа, които да не съвпадат с организираното тържество с деца, по случай  рождения ден, като всички лични контакти да се провеждат в присъствието на майката В.Г.Г., ЕГН **********.

ОСЪЖДА бащата А.Ц.К., ЕГН ********** да заплаща на малолетната си дъщеря  Ц.А.К., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител В.Г.Г., ЕГН ********** ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 150.00 лв. (сто и петдесет лева) месечно, считано от 26.10.2016г. /датата на подаване на насрещната искова молба в съда/ до настъпването на обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от падежа до окончателното й изплащане, като за разликата над тази сума, до претендирания от ищцата размер от 200.00 – двеста лева, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

ДОПУСКА, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за издръжка.

ОСЪЖДА А.Ц.К., ЕГН с адрес ***, да заплати по съразмерност на В.Г.Г., ЕГН ********** *** сумата от 243.75 /двеста четиридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/ лева, представляваща направени от нея  разноски по делото.

ОСЪЖДА А.Ц.К., ЕГН с адрес ***, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Троян, сумата от общо 266.00 /двеста шестдесет и шест/ лева, от която 50.00-петдесет лева окончателна държавна такса за иска за родителски права и 216.00- двеста и шестнадесет лева държавна такса върху присъдената текуща издръжка.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - гр. Ловеч, в двуседмичен срок от връчване на съобщението за постановяването му.

     Препис от решението да се връчи на страните.      

     

РАЙОНЕН СЪДИЯ: