Р Е Ш Е Н И Е

 

  209

 

гр. Троян, 30.06.2017 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Троянски районен съд,  втори съдебен състав, в публично заседание на двадесет и осми април, две хиляди и седемнадесета  година в състав:

 

                                                        Председател: Светла Иванова

 

при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 65 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът „Райфайзенбанк /България/”ЕАД , ЕИК 831558413 твърди в исковата си молба, че  банката е отпуснала кредит в размер на 25000 лева на кредитополучателя К.Т.Г., в качеството му на ЕТ ”Русчук-К.Г.”, ЕИК 110558780 и солидарния длъжник  Н.М.Ш., ЕГН **********. Излага се, че с подписани в последствие Анекси както следва: Анекс №1 от 13.04.2009г., Анекс №2 от 21.072009г., Анекс №3 от 16.12.2009г., Анекс №4 от 27.10.2011г. и Анекс №5 от 07.01.2013г. са внесени  промени в кредитното правоотношение. Твърди се, че кредита е  обезпечен с  договорна ипотека на недвижим имот, собственост на К.Г., съгласно НА за учредяване на дог.ипотека.  Излага се, че  кредитополучателят е спрял плащанията на дължимите вноски, считано от 05.12.2014г. до 05.10.2016г.. /При подробно изброяване на  месечните вноски за посочения период, съдът констатира, че вноската за м. юни 2015г. липсва,  а  вноската за м. юни 2016г. е посочена два пъти, което най-вероятно представлява техническа грешка, която страна следва да отстрани до първото по делото с.з../.          Претендира се ответниците да бъдат осъдени при условията на солидарност да заплатят на ищеца главница в размер на 9087.50 лева, възнаградителна лихва в размер на 1386.60 лева, наказателна лихва в размер на 2460.00 лева, в едно със законната лихва върху всяко  отделно претендирано вземане, считано от датата на завеждане на делото  до окончателното им изплащане.   Ангажирани са доказателства и са направени доказателствени искания.                                                    В предвидения по реда на чл.131 от ГПК срок, ответника ЕТ”Русчук-К.Г.”, представлявано от К.Т.Г. изразява становище за неоснователност на претенцията, като счита, че претендираните суми по главница и лихви са определени неправилно. Твърди се, че Анекси под номера 3,4 и 5 не са подписвани от солидарния длъжник Н.Ш., тъй като в полза на Банката, кредитополучателят е учредил Договорна ипотека за обезпечаване на задължението. Отделно от това излага съображения за изтекла в полза на ответника Ш.  предвидената в закона пет годишна давност, считано от 16.12.2009г. / Сключване на Анекс №3 – не подписан от Ш./, с което вземането на банката е погасено по давност. Не ангажира доказателства, прави доказателствени искания.                              В предвидения по реда на чл.131 от ГПК срок, ответника ответникът Н.Ш. депозира писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност на претенцията, като счита, че по отношение на него  исковете са погасени по давност, тъй като последния подписан от него Анекс №2 е от 21.07.2009г., а следващия  Анекс №3 е  16.12.2009г., от която дата  може да се приеме за безспорно, че започва да тече предвидената в закона пет годишна давност за погасяване на задълженията на поръчителите. Не ангажира доказателства и не прави доказателствени искания.

Ищецът „Райфайзенбанк /България/”ЕАД редовно призован, за първото по делото съдебно заседание не се явява представител, депозират писмено становище. В проведеното на 28.04.2017г. открито с.з. се явява юриск.Д.И., а в заседанието по съществото на спора, не се явя представител, не изразяват становище по същество и не представят писмена защита в срока, предоставен от съда.                                                             

Ответниците, редовно призовани, в съдебно заседание не се явяват, представляват се от адв.Ц.А., упълномощен защитник, който поддържа становището си за неоснователност на исковата претенция по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.                                                          

Правните основания на предявените обективно кумулативно съединени искове - чл.432 ал.1 от ТЗ, вр.чл.79 ал.1 ЗЗД, вр.чл.86 от ЗЗД, вр.чл.138 и сл. от ЗЗД, вр.чл.121 от ЗЗД.                                

Съдът, след запознаване със становищата на страните,заключението на вещото лице по допуснатата експертиза и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:                                 

Видно от данните по делото, страните са обвързани с Договор за банков кредит от 28.03.2008 г. , по силата на който банката – ищец е отпуснала на кредитополучателя сумата размер на 25 000,00 лева със срок на усвояване 14.04.2008 г. и краен срок за погасяване 15.03.2015 година.    За обезпечаване на всички вземания на Банката по настоящия Договор, Кредитополучателят се е задължил да издаде в полза на Банката Запис на заповед на предявяване на стойност 25000,00 лева, ведно с 14% лихва годишно върху тази сума, считано от датата на издаване на Запис на заповед, както и да осигури авалирането му от Н.М.Ш., ЕГН: **********.                                                                      

С подписването на настоящия Договор, Кредитополучателят е приел и Общите   условия   на банката.       Съгласно  чл. 9 от Договора за банков кредит, при неплащане от страна на Кредитополучателя/Солидарния длъжник изцяло или частично, на което и да е парично задължение по този Договор в продължение на 90 дни от падежа на това задължение, считано от 91-я ден Кредитът /непогасената главница, ведно с дължимите такси, разноски, лихви и наказателна лихва/ става автоматично предсрочно изискуем, като банката няма задължение да уведоми Кредитополучателя/Солидарния длъжник за настъпилата автоматична предсрочна изискуемост.                                                

На 13 април 2009 г. е сключен Анекс № 1 към договор за банков кредит по Програма за ЕБВР и ЕС за микрокредиране на земеделски производители и предприемачи в слабо развити региони №48212/28.03.2008 г., сключен между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕТ"Русчук - К.Г." и Н.М.Ш., с който страните се съгласяват, че към 15.03.2009 г., задължението на Кредитополучателя/Солидарните длъжници към Банката по Договора за кредит е в размер на 22464,70 лева, включваща редовна главница, просрочена главница и просрочена лихва , като крайният срок за погасяване на всички, дължими по Договора за кредит суми е 15.03.2014 година.                                                            

На 21 юли 2009 г. е сключен Анекс № 2 към Договор за банков кредит по Програма на ЕБВР и ЕС за микрокредиране на земеделски производители и предприемачи в слабо развити региони №48212/28.03.2008 г.                                                                                  

На 16 декември 2009 г. е сключен Анекс № 3 към Договор за банков кредит, подписан само от К.Т.Г., като в чл.8.1. страните са постигнали съгласие в срок до 10 дни от подписването на анекса Г. да учреди в полза на Банката Договорна ипотека върху недвижим имот, находящ се в гр. Априлци, община Априлци, квартал „Центъра", а именно: Поземлен имот с площ 836 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 121 кв.м., която договорна ипотека е учредена на 22.12.2009 г. , обективирана в  нотариален акт № 92 том IV per. № 6419 дело № 598 от 2009 г.                             

На 27 октомври 2011 г. е сключен Анекс № 4 към Договор за банков между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД като кредитор, ЕТ"Русчук — К.Г." като „Кредитополучател" и от К.Т.Г. в качеството му на „Ипотекарен длъжник".                           

На 07 януари 2013 г. е сключен Анекс № 5 към Договор за банков кредит между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД като кредитор и ЕТ"Русчук -К.Г." като „Кредитополучател" и от К.Т.Г.  като ипотекарен длъжник, по силата на който  срока за погасяване е определен до 05.09.2017 година, с едномесечен гратисен период, за периода 05.02.2013 г. до 05.04.2013г. 3 равни месечни вноски в размер на 100,00 лева, за периода 05.05.2013 г. до 05.12.2013 г. включително 8 равни месечни погасителни вноски в размер на 359,00 лв., за периода 05.01.2014 г. до 05.04.2014 г. включително - 4 равни месечни вноски в размер на 100,00 лв.,  за периода 05.05.2014 г. до 05.12.2014 г. включително - 8 равни месечни погасителни вноски в размер на 359,00 лв., за периода 05.01.2015 г. до 05.04.2015 г. включително -  4 равни месечни погасителни вноски в размер на 100,00 лв., за периода  05.05.2015 г. до 05.12.2015 г.  - 8 равни месечни погасителни вноски в размер на 359,00 лв., за периода 05.01.2016 г. до 05.04.2016 г. включително 4 равни месечни погасителни вноски в размер на 100,00 лв., за периода - 05.05.2016 г. до 05.12.2016 г. включително - 8 равни месечни погасителни вноски в размер на 359,00 лв.; 4 равни месечни погасителни вноски в размер на 100,00 лв., за периода 05.01.2017 г. до 05.04.2017 г. включително; 4 равни месечни погасителни вноски в размер на 359,00 лв., за периода 05.05.2017 г. до 05.08.2017 г. включително и 1  последна изравнителна вноска в размер на 348,50 лв., дължима на 05.09.2017 година                             

От приетата без възражения от страните ССчЕ с вещо лице М.И. се установява, че  предоставеният кредит в размер на 25 000,00 лева е усвоен еднократно на 28.03.2008 г.Общият размер на дълга към 23.10.2016 г. е 12934,10 лева, към която дата няма отложени  лихва и няма начислена комисионна от страна на Банката за управление на кредита.      

Ищцовата претенция досежно редовната лихва, посочена в исковата молба е за периода от 24.10.2016 г. в размер на 1386,60 лева и се формира от просрочена редовна лихва за периода от 05.12.2014 г. до 05.10.2016 г. в размер на 1370,44 лева и начислена редовна лихва в размер на 16,16 лева върху предсрочно изискуема главница от 24.10.2016 г, за периода от 05.10.2016 г. до 23.10.2016 г. включително. Изчислената наказателна лихва, посочена в исковата молба от 24.10.2016 г. е в размер на 2460,00 лева, начислена за периода от 05.12.2014 г. до 05.10.2016 г. Експерта е констатирал, че „…месечните погасителните вноски и лихви с дата на падеж 05.11.2009 г. и 07.12.2009 г. към 16.12.2009 г. не са погасени и за да не бъде кредита в просрочие, Страните подписват Анекс № 3/16.12.2009 г., с който се изменят условията на обслужване на кредита отпуснат по Договор за кредит № 48212/28.03.2008 г. и по този начин Кредитът може да бъде класиран като редовно обслужван…..Първият ден просрочие във връзка с неизпълнение на задължението по плащане на месечните погасителни вноски по Договора за банков кредит №48212/28.03.2008 г., изменен и допълнен с Анекс №2/21.07.2009 г. е 06.08.2009 г…..”.                                                                                             

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главния иск за доказан по основание и размер по отношение на ответника ЕТ”Русчук-К.Г.”, представляван от К.Т.Г.. Облигационната връзка между банката ищец и първия ответник  във връзка със сключените между тях в писмена форма договори за банков кредит, анекси и договор за ипотечен кредит не са спорни факти, те се установяват от представените писмени съглашения, с които е възникнала отговорността между тях. Изложеното мотивира съда да приеме, че предвид неизпълнението на паричните задължения от кредитополучателя  ЕТ”Русчук-К.Г.” представляван от К.Г. и К.Т.Г., в качеството му на ипотекарен длъжник главният иск е основателен и доказан.    

Изискуемостта на главницата налага извода за основателност и на обусловените искове за редовна лихва и за наказателна лихва върху просрочената главница. Размерите на тези вземания са установени от вещото лице по неоспореното от страните експертно заключение, поради което съдът намира исковете за основателни, до претендирания в исковата молба размер.                                                                                                        

 отношение на ответника Н.М.Ш., съдът намира възраженията за погасяване на задълженията му по силата на новационно съглашение за основателно и  доказано, поради следните съображения: По силата на  Договор за банков кредит от 28.03.2008 г., банката – ищец е отпуснала на кредитополучателя сумата размер на 25 000,00 лева със срок на усвояване 14.04.2008 г. и краен срок за погасяване 15.03.2015 година, за обезпечаването на който Кредитополучателят  ЕТ”Русчук- К.Г.” представляван от К.Т.Г. се е задължил да издаде в полза на Банката Запис на заповед на предявяване на стойност 25000,00 лева, ведно с 14% лихва годишно върху тази сума, считано от датата на издаване на Запис на заповед, както и да осигури авалирането му от Н.М.Ш., ЕГН: **********. Последвали са два анекса към договора, подписани от кредитополучателя и солидарния длъжник Н.Ш..                                                                                          

На 16 декември 2009 г. е сключен Анекс № 3 към Договор за банков кредит, подписан само от К.Т.Г., като в чл.8.1. страните са постигнали съгласие в срок до 10 дни от подписването на анекса Г. да учреди в полза на Банката Договорна ипотека върху недвижим имот, находящ се в гр. Априлци, община Априлци, квартал „Центъра", а именно: Поземлен имот с площ 836 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 121 кв.м., която договорна ипотека е учредена на 22.12.2009 г., обективирана в  нотариален акт № 92 том IV per. № 6419 дело № 598 от 2009 г.                    

На 27 октомври 2011 г. е сключен Анекс № 4 към Договор за банков между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД като кредитор, ЕТ"Русчук — К.Г." като „Кредитополучател" и от К.Т.Г. в качеството му на „Ипотекарен длъжник".                  

На 07 януари 2013 г. е сключен Анекс № 5 към Договор за банков кредит между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД като кредитор, ЕТ"Русчук -К.Г." като „Кредитополучател" и от К.Т.Г.  като ипотекарен длъжник, който отново не е подписан от ответника Н.Ш..                   

Настоящия състав счита, че сключения на 16 декември 2009г. Анекс № 3 към Договор за банков кредит, подписан само от К.Т.Г., по силата на който страните са постигнали съгласие в срок до 10 дни от подписването на анекса Г. да учреди в полза на Банката Договорна ипотека върху недвижим имот, находящ се в гр. Априлци, община Априлци, квартал „Центъра", а именно: Поземлен имот с площ 836 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 121 кв.м., която договорна ипотека е учредена на 22.12.2009 г. , обективирана в  нотариален акт № 92 том IV per. № 6419 дело № 598 от 2009 г.  и последвалите след това два анекса сключени между„Райфайзенбанк (България)" ЕАД като кредитор, ЕТ"Русчук -К.Г." като „Кредитополучател" и от К.Т.Г.  като ипотекарен длъжник, с което страните са  приели начин на уреждане на облигационните им отношения във връзка със Договор за банков кредит от 28.03.2008г.,  по своята същност представлява обективна новация за погасяване на съществуващото предходно задължение.                                               Настоящия състав изцяло споделя съд.практика според която, разсрочването на  едно парично задължение и изменението на сроковете за плащане, не са индиция за наличие на воля у съконтрахентите за подновяването му, тъй  като разликата между старото и новото облигационно отношение следва да засяга някой от съществените му елементи, което обстоятелство не е налице в настоящия казус. Отделно от това съдът следва да отбележи, че с постановените по реда на чл. 290 ГПК от ВКС решение № 86 от 14.08.2014г. по гр.д. № 6766/2013г. на ІV г.о. и решение № 167 от 26.01.2012 г. по т.д. № 666/2010 г. на І т.о. „….при тълкуването на договорите съгласно чл. 20 ЗЗД трябва да се търси действителната обща воля на страните – върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и в смисъл, произтичащ от целия договор, с оглед целта му, обичаите в практиката и добросъвестността. При всяко тълкуване на договорната воля на страните, съдът е задължен да изясни само обективираната воля на страните, като не я подменя, защото чрез тълкуването не може да бъдат изменяни договорените от съконтрахентите права и задължения….”.                                                                                                                

Изложените по-горе аргументи за неоснователност на претенцията по отношение на ответника Н.Ш. мотивира съда да приеме, че  ищеца следва да му заплати сторените по делото разноски в размер на 700.00 /седемстотин лева/ съобразно представения по делото списък по реда на чл.80 от ГПК.

На основание изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ЕТ ”Русчук-К.Г.”, ЕИК 110558780 със седалище и адрес на управление гр.Априлци, ул.”Червен връх”№24, представляван от К.Т.Г., ЕГН ********** да заплати на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕИК 831558413 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Н.Й.Вапцаров”№55, БЦ „Експо 2000, представлявано от Ани Ангелова-изп.директор и Михаил Петков – прокурист сумата от 9087.50 /девет хиляди осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева главница по Договор за банков кредит на 28.03.2008  по Програма ЕБВР и ЕС за микрокредиране на земеделски производители и предприемачи в слабо развити региони №48212 от 28.03.2008г. и Анекс №1 от 13.04.2009г., Анекс №2 от 21.072009г., Анекс №3 от 16.12.2009г., Анекс №4 от 27.10.2011г. и Анекс №5 от 07.01.2013г., в едно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.10.2016г. до окончателното изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 1386.60 /хиляда триста осемдесет и шест лева и шестдесет стотинки/ лева, / формирана от просрочена редовна лихва за периода от 05.12.2014 г. до 05.10.2016 г. в размер на 1370,44 лева и начислена редовна лихва в размер на 16,16 лева върху предсрочно изискуема главница от 24.10.2016 г, за периода от 05.10.2016 г. до 23.10.2016 г. включително/  и наказателна лихва, в размер на 2460,00  /две хиляди четиристотин и шестдесет/ лева, начислена за периода от 05.12.2014 г. до 05.10.2016 г.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕИК 831558413 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Н.Й.Вапцаров”№55, БЦ „Експо 2000, представлявано от Ани Ангелова-изп.директор и Михаил Петков – прокурист срещу Н.М.Ш. с ЕГН: **********,***, иск за заплащане солидарно с ЕТ ”Русчук-К.Г.”, ЕИК 110558780 със седалище и адрес на управление гр.Априлци, ул.”Червен връх”№24, представляван от К.Т.Г., ЕГН ********** на сумата 9087.50 /девет хиляди осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева главница по Договор за банков кредит на 28.03.2008  по Програма ЕБВР и ЕС за микрокредиране на земеделски производители и предприемачи в слабо развити региони №48212 от 28.03.2008г. и Анекс №1 от 13.04.2009г., Анекс №2 от 21.072009г., Анекс №3 от 16.12.2009г., Анекс №4 от 27.10.2011г. и Анекс №5 от 07.01.2013г., в едно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.10.2016г. до окончателното изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 1386.60 /хиляда триста осеомдесет и шест лева и шестдесет стотинки/ лева, / формирана от просрочена редовна лихва за периода от 05.12.2014 г. до 05.10.2016 г. в размер на 1370,44 лева и начислена редовна лихва в размер на 16,16 лева върху предсрочно изискуема главница от 24.10.2016 г, за периода от 05.10.2016 г. до 23.10.2016 г. включително/  и наказателна лихва, в размер на 2460,00  /две хиляди четиристотин и шестдесет/ лева, начислена за периода от 05.12.2014 г. до 05.10.2016 г.

ОСЪЖДА „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕИК 831558413 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Н.Й.Вапцаров”№55, БЦ „Експо 2000, представлявано от Ани Ангелова-изп.директор и Михаил Петков – прокурист  да заплати на Н.М.Ш. с ЕГН: **********,***  сторените по делото разноски в размер на 700.00 /седемстотин лева/ съобразно представения по делото списък по реда на чл.80 от ГПК.

         Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред ОС- Ловеч  в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ