Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                         

                            

          39       от    10.02.2017  година,    град Т.

 

                                               В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

Т.СКИ  РАЙОНЕН СЪД, втори съдебен състав, в проведеното на 10.01.2017 /десети януари две хиляди и седемнадесета/ година публично заседание  в   следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

Секретар Е.П., като  разгледа    докладваното    от съдията  Иванова гражданско дело № 682 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази:

 

             Производство с правно основание чл. 49 ал. 1 от  СК.

Ищцата твърди, че с ответника имат сключен граждански брак от 18.04.1982г., видно от приложеното удостоверение за сключен граждански брак на Община гр.Т.. От брака си имат  родени две деца, понастоящем пълнолетни. 

Ищцата излага, че малко след сключване на брака, отношенията между страните се влошили, ответникът започнал да злоупотребява с алкохол, редовно вдигал скандали, които често пъти завършвали  с побой върху ищцата. Твърди, че отношенията между тях окончателно се влошили в момента, в който децата им били на възраст   8 и 10 години, тъй като освен злоупотребата с алкохол, ответникът започнал да поддържа и извънбрачни връзки. Излага, че поведението му към нея било  грубо, неуважително и арогантно, дезинтересирал се и от децата си, не участвал по никакъв начин в тяхното отглеждане, възпитание и издръжка. Твърди, че дори и след навършване на пълнолетие на децата им, тя продължавала да  прави опити да заздрави брака си, но търпението и ескалирало от провокиран на 14.01.2001г. пореден пиянски скандал, при който ответникът без причина започнал да и нанася побой,  след което тя  напуснала семейното  жилище и  повече не се върнала. Излага, че през тези почти 16 години, ответникът я е търсил само и единствено, за да предизвика поредния скандал и за да я тормози,  искайки да му предаде нейните и на децата бижута и семейни ценности, за да ги продаде и с парите да си купи алкохол. Твърди, че многократно се е случвало да търся съдействие от органите на полицията. Излага, че между тях е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака и е невъзможно да бъдат възстановени нормалните брачни отношения между. Твърди, че страните нямат семейно жилище  по смисъла на закона, а родените от брака им с ответника деца към момента са пълнолетни. След прекратяването на брака ищцата желае да носи предбрачното си фамилно име – П..

            Моли съда, да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника Б.М.Д..

В хода на устните състезания, чрез процесуалния си представител-адв.Станислав Стефанов твърди, че единствено ответникът с поведението си е причината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

            Позовава се на писмени и гласни доказателства.

На ответникът по делото е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея.  В срока  по чл.131 от ГПК същият не е представил писмен отговор, не е изразил становище по иска и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. За последиците от не подаване на отговор и не упражняване на права ответникът е уведомен с разпореждане на съдията докладчик. Не са  ангажирани доказателства.

            От представените от страните писмени доказателства и показанията на свидетелите П.С.Т. и Х.Х.Н., съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка по делото:

Страните в процеса сключили граждански брак на 18.04.1982г. в гр.Т., за което обстоятелство е съставен акт за граждански брак №37, видно от приложеното на л.4 от делото удостоверение  №123465 от 18.04.1982г. на Община гр.Т..

От брака си имат родени две деца – М.Б. Д., родена на ***г. и Х.Б. Д., роден на ***г., които са навършили пълнолетие.

От показанията на свидетелката  П.С.Т.  се установява, че ищцата е нейна братовчедка, поради което има непосредствени впечатления от семейния и живот с ответника Б.Д.. Свидетелката твърди, че „….едва 2-3 години след сключването на брака си, те живееха що-годе нормално, но след това възникнаха техните проблеми. Откакто помня Б. винаги злоупотребява с алкохола, но  в мое присъствие никога не си е позволявал да налага физически тормоз над Д., но знам от леля ми и от нея самата, че  многократно се е случвало Б. да тормози нея и децата. Включително съм виждала Д. със  синини по лицето, които се установяваше в последствие, че са от поредния побой. Питала съм я защо  търпи това му поведение и тя винаги ми е казвала, че го прави само и единствено  заради децата. Винаги се е надявала, че след поредния такъв скандал нещата биха се променили….”. Свидетелката удостоверява, че от 2001 година  страните живеят разделени, като твърди, че в годините на съвместния им живот, в пияно състояние ответникът често си е позволявал да гони съпругата и децата си от жилището, което са обитавали.

От показанията на свид. Х.Х.Н. /сестра на ищцата/ се установява, че:  „….От самото начало Б. показа склонността си към алкохола …. семейните събирания не са приключвали никога с весел и щастлив край, както са започвали. Винаги сме се старали да бъде нормална обстановката, да няма толкова алкохол на масата, за да не бъде толкова агресивен Б.….”. Свидетелката твърди, че в пияно състояние ответникът става агресивен не само към съпругата си, но и към децата. Излага, че  многократно ги е гонил от семейното жилище „….Децата дори учебниците и личните вещи не са успявали да си вземат от вкъщи, …..да не говоря за лични вещи на сестра ми  и дрехи на децата….”. Твърди, че  в годините на съвместния им живот няколко пъти са се разделяли, като през 2001г . това е било окончателно. Свидетелката е категорична, че „….Тя търпеше всичко това докато децата навършат пълнолетие, да завършат училище и да  си хванат своя път….”. С показанията си удостоверява, че ответника  не поддържа никакви отношения със своя син „…..Х., синът на Б. не иска да го среща, дори да вижда негови снимки от детството си. Сега се сещам за случай, когато Б. направил скандал на Х.. Детето беше получило от училище награда  „Б.” - една златна гривна и Б. му я взе. Х. беше хвърлил гривната на стълбището и каза на баща си: „Щом искаш и нея, вземи я!”.  От този момент Х. не е говорил и не е виждал баща си, и не иска да има отношения с него….”, а с дъщеря си се чува много рядко и то по нейна инициатива „…..Дъщеря им М., знам за няколко пъти когато си е идвала в Т. и  е посещавала баща си. Миналата година, когато сключи граждански брак  беше ходила при него. По време на сключване на брака на дъщеря си, Б. не е присъствал….”.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът съобрази обстоятелството, че първата свидетелка е братовчедка на  ищцата, а втората – нейна сестра, поради което свидетелските показания бяха обсъдени съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК, с оглед на евентуална заинтересованост, но и съобразявайки обстоятелството, че по настоящото дело се събират данни за личния живот на двамата съпрузи и тези данни биха могли да бъдат изнесени от най – тесен кръг от хора, каквито са родители, братя, сестри и близки роднини.  Изложените  показания на  свидетелката Т. и Н. допринасят за изясняване на фактите по делото, тъй като и двете имат непосредствени впечатления за живота на семейството. Същите са непротиворечиви и се подкрепят, а не се опровергават от останалия събран доказателствен материал,  поради което съдът ги кредитира с доверие.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск за прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство с правно основание чл.49, ал.1 от СК е основателен и доказан и следва да се уважи. Установи се, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена и не може да бъде заздравена. В хода на съдебното производство ищцата изрази категоричното си желание бракът да бъде прекратен. Ответника, с процесуалното си поведение демонстрира незаинтересованост и дезинтересираност.                                                                 

При тази фактическа обстановка, съдът намира, че събраните по делото доказателства доказват невъзможност, брака между съпрузите да продължи да съществува, предвид изключително влошените им семейните отношения, породени от една страна от настъпилото отчуждение и неразбирателство, грубо, конфликтно и в много случаи обидно отношение на ответника към съпругата си. Посочените обстоятелства са довели до тяхната физическа и духовна раздяла, която продължава и понастоящем и вследствие на която съпрузите живеят фактически разделени повече от 16 години. Създалите се помежду им и явно продължаващи влошени отношения и наличната фактическа раздяла са неблагоприятни и невъзможни за нормалното развитие на брачната им връзка. Тези обстоятелства сочат, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и не може да бъде заздравен, тъй като е опразнен от съдържание и съществува формално, поради което следва да бъде прекратен с развод.

По отношение на ВИНАТА:

Вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения съдът намира в поведението на съпруга. Вярно е, че в брачния живот поведението на единия съпруг не може да се разглежда изолирано от това на другия и че в обичайните хипотези вината на единия е свързана и обусловена от вината на другия. Настоящият случай е различен, тъй като безспорно е установено безпричинно агресивно поведение от страна на съпруга спрямо съпругата. Той е този който е проявявал обидно, неуважително, а след употреба на алкохол и арогантно отношение към съпругата си и по този начин е допринесъл за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.                                                                                   

От събраните в хода на производството гласни доказателства беше установено, че от сключването на гражданския брак през 1982г. отношенията между съпрузите не са били изпълнени с нужната взаимност, топли емоционални преживявания и усещане за близост във взаимоотношенията. През годините, негативните емоции предизвиквани от ответника след злоупотреба с алкохол, трудностите при общуването, проблемите и кризите между съпрузите са провокирали голямо напрежение между тях, което от своя страна е довело неминуемо до конфликт във взаимоотношенията и неразбирателство. Съдът намира, че от данните по делото не може да се изведе категоричен извод за поведение от страна на съпругата /ищцата/, което също да е способствало и допринесло за разстройството на брачното правоотношение. Чувство за неудовлетвореност и непримиримост на ищцата в определени ситуации от семейния им живот,  решението й да напусне семейното жилище през 2001г. за да се съхрани не само емоционално, но и да запази физическата си неприкосновеност  и тази на децата,  не би могло да й бъде вменено във вина.

Предвид горното, съдът следва да уважи иска по чл.49 ал.1 от СК и прекрати брака между страните с развод, като на основание чл.49 ал.3 от СК обяви, че вината за разстройството на брака е на мъжа.

С оглед предявения от ищцата иск по чл.53 от СК, след развода жената ще носи предбрачното си фамилно име "П.".

На основание чл.329 ал.1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, поради което и предвид извода, че вината за брачното разстройство е на ответника, следва да бъде уважена претенцията на ищцата за съдебни разноски /за заплатено адв. възнаграждение за един адвокат/ в доказан размер от 300.00- триста лева, които следва да се възложат в тежест на ответника.

На основание чл.329 ал.1 изр.1 пр.1 от ГПК, дължимата по чл.6 т.2 от „Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК”, окончателна ДТ по допускане на развода, която съдът определя в размер на 40лв., следва да възложи в тежест на виновния съпруг - ищец по делото, ведно с 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното и на основание чл.49 ал.1 от СК, съдът

 

                                                               Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен с Акт №37 от 18.04.1982г. на Община Т., обл.Ловеч, между Д. Х.Д., ЕГН **********,*** и Б.М.Д., ЕГН **********,*** с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен.

На основание чл.49 ал.3 от СК ОБЯВЯВА, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо брачно разстройство, има съпругът Б.М.Д..

ПОСТАНОВЯВА, че съпругата Д. Х.Д. след развода ще носи предбрачното си фамилно име „П.”.

ОСЪЖДА Б.М.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Х.Д., ЕГН **********,***, сума в размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща направените по делото съдебни разноски.

ОСЪЖДА Б.М.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ТРС, окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на 40 лв. /четиридесет лева /, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Ловешки окръжен съд.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати служебно на Община-Т., обл.Ловеч.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: