Р Е Ш Е Н И Е  

 

27.11.2017 , гр. Троян

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд, втори състав, в публично съдебно заседание проведено на 27.10.2017, две хиляди и седемнадесета  година, в състав:

 

           Районен съдия: Светла Иванова

 

при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№705/2017г. по описа на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от Н.Д.И. ***, срещу  В.С.К. ***, с която са предявени  искове с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК.

Ищцата твърди, че с ответника са живели на съпружески начала от 2011г., от което съжителство е родена дъщеря им С.. Излага, че от 18.02.2017г. двамата родители живеят разделено, като тя единствено полага грижи за отглеждането и възпитанието на малолетното дете. Моли съда да се произнесе с решение, като и предостави за упражняване родителските права, определи местоживеенето на детето да следва нейното местоживеене,***, да определи режим на лични контакти между детето и бащата,  както и издръжка, в размер на 150.00 лева месечно.

Ответника, при предвидената процедура по реда на чл.131 от ГПК представя  писмен отговор, с който счита исковата претенция за неоснователна. Твърди, че след настъпилата между тях фактическа раздяла, с ищцата не са имали спорове и разногласия относно упражняването на родителски права, местоживеенето на детето и режима на личните му контакти с детето. Излага, че никога не са обсъждали с ищцата въпроса за размера на издръжката.

Заявява, че не се противопоставя майката да упражнява родителските права,  а детето да живее на нейния адрес, който в момента е:  с.Д.***.

Противопоставя се на предложения от ищцата режим на лични контакти, а именно: всяка първата и третата събота от месеца от 8ч. сутринта - до 17.00ч. след обед,  като твърди, че детето е израсло в дома на неговите родители, в който заедно с ищцата са живели и в който е родена дъщеря им. Моли съда да постанови режим на лични отношения -всяка първа и трета седмица от месеца от 14.00.в петък-до 14.00ч. в неделните дни, както и по 1-един месец през лятото, който месец да не съвпада с ползвания от майката годишен отпуск.

Изразява желание при честването на рождения ден на дъщеря им С., независимо къде се провежда тържеството и двамата родители да присъстват, както и да прекарва при него всяка година единия от двата празника - Коледа или Нова година, както и по три дни от пролетната /Великденска/ ваканция, когато стане ученичка. Твърди, че за в бъдеще може да изплаща месечна издръжка в размер на 130.00 лева, каквато заплаща и към момента.

В съдебно заседание ищцата, редовно призован се явява лично и с адв.Е.Ц. от ЛАК, който поддържа становище за основателност на исковата претенция. Аргументите си излага в хода на производството и по съществото на спора.

В съдебно заседание ответника редовно призована се явява лично и с адв.С.С.от ЛАК.  Изложените в отговора към исковата молба аргументи се поддържат в хода на производството и по съществото на спора.

След преценка на събраните по делото доказателства,  съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:                                            

Безспорно е, че ищцата и ответникът  са родители на малолетната С., което се установява и от представеното с исковата молба заверено копие от Удостоверение за раждане (л. 7), издаден въз основа на Акт за раждане №0292 от 15.12.2012г., съставен в Община гр.Т..                         

От показанията на разпитания по делото свидетел П.К.К.– майка на ответника се установява, че: „Ищцата и моя син живяха 4 години и половина заедно в нашето жилище. Искаха да се отделят, направи се 2-я етаж, за да бъдат отделно от нас. …. За да няма конфликти …. В нашия дом живяха заедно до края на месец февруари 2017 година. От  раждането на детето до тяхната раздяла, то живя при нас в нашия дом…..”. От показанията на свидетелката се установява, че : „….Аз лично всяка седмица, когато съм се прибирала вкъщи задължително съм носила дрешки, маратонки за детето. Всичко което е необходимо.”

Съдът внимателно анализира показанията на свидетелката, с оглед евентуална заинтересованост, отчитайки обстоятелството, че свидетелката е майка на ответника. Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като същите са последователни, непротиворечиви, базирани са на преките й и непосредствени наблюдения. Показанията на св. К.са преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК, като съдът намира, че същите се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал и най-вече- не бяха опровергани от ищцовата страна.    Според констатациите на приетия без възражения социален доклад, изготвен от ДСП – Т.  се установява, че детето е привързано към двамата родители. За отглеждането му е създадена подходяща среда в дома и на двамата родители, които  притежават необходимия родителски капацитет да се грижат за него.                                                                                             

От събраните по делото доказателства се установява, че и двамата родители притежават необходимия родителски потенциал.                  

Така установените фактически положения, налагат за настоящата инстанция следните правни изводи:                                                                                

Предявеният иск е квалифициран в доклада по делото като такъв по чл.127,ал.2 от СК.                                                                                                                     

Съгласно чл.127,ал.1 от СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Съгласно ал.2, ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл.59,142,143 и 144 от СК.                         Очевидно и безспорно е, че страните в процеса, като родители на малолетната С., макар че не спорят по въпроса за упражняване на родителските права и местоживеенето на детето, не са постигнали споразумение по чл.127 ал.1 от СК, а изразените от тях противоречия относно режима на лични отношения и дължимата месечна издръжка  мотивират решаващия състав да приеме, че възникналите противоречия следва да бъдат разрешени със съдебен акт, с който се уредят всички въпроси.                                                                                                                                

При разрешаване на визираните в чл.127, ал.2 от СК въпроси и в частност въпросите за местоживеенето на детето и за упражняване на родителските права върху същото, следва да бъдат преценени и анализирани посочените в чл.59,ал.4 от СК обстоятелства, с оглед защита по най-добър начин на интересите на малолетното дете С., като: възпитателски качества на двамата родители, като се съобразят и външните фактори, а именно средата, в която те живеят и които също имат значение за решаване на спора, полаганите до момента грижи за детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите и техните близки, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и материалните възможности. Всички тези условия следва да бъдат преценявани поотделно и в съвкупност, с цел съблюдаване защитата и интересите на детето в пълен обем.                                                               Като съобразява безспорните данни по делото, че след раздялата между страните и понастоящем детето живее заедно със своята майка в с.Д., община Троян при добри жилищни условия, като съобрази, че при отглеждането на детето майката е подпомагана от своя баща и баба по бащина линия, като съобрази обстоятелството, че детето е добре обгрижвано и са задоволени основните му потребности, както и че бащата – ответник е съгласен майката да упражнява родителските права по отношение на малолетната им дъщеря  счита, че въпросите за упражняването на родителските права по отношение на малолетната С. и местоживеенето и следва да бъдат решени в полза на майката Н.Д.И..                                                                                                 По отношение режима на лични контакти между бащата и детето:      

Както се приема в трайната съдебна практика/ППВС №1/1974г. и в редица решения на ВКС/, при предоставяне упражняването на родителските права и определяне режима на лични отношения между детето и родителя, на когото то не е предоставено, съдебната намеса се предприема въз основа на обществения интерес, като се изхожда от съображения за целесъобразност, с оглед интересите на детето и на родителите. Основната цел е да се организират родителските функции по начин, който най-пълно отговаря на интересите на детето. Негова естествена потребност е да общува и с двамата родители.Чрез режима на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. По тази причина, принципно мерките за лични отношения трябва да предоставят най-широка възможност за общуване между родителя и детето, при положение, че не се налага ограничаване или лишаване от родителски права, като се съобрази и конкретиката на всеки отделен случай. Основен критерии при определяне  на мерките относно личните отношения между родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права и детето  е винаги  най-добрия интерес на детето.                                               

Имайки предвид изложеното съдът намира, че в разглеждания случай и при липсата на данни за поведение на бащата, отразяващо се по негативен начин върху развитието и възпитанието на малолетното дете С., поддържането на лични отношения между бащата и детето е жизнено необходимо и за двамата, с оглед създаване на възможност чрез общуване детето да развива чувства на обич, привързаност и доверие, което ще съдейства за правилното му развитие, спокойствие и самочувствие. Ето защо не следва да се възприема един ограничителен режим на контакти между бащата и детето. В тази връзка съдът съобразява и изложените данни от бащата /които не са оспорени от майката/, че от раждането на детето – 14.12.2012г. до момента, в който майката е напуснала жилището, заедно с дъщеря си – 18.02.2017г. С. е живяла в дома на своя баща, заедно с неговите родители, т.е. това е домът в който тя е родена и живяла повече от четири години. От друга страна съдът намира, че не следва да бъде определян и твърде „разтеглив" режим, който би провокирал напрежение между родителите и евентуално би станал източник за допълнителни недоразумения и спорове между тях, които безспорно биха се отразили негативно и в отношенията им с детето.                                                         

Съобразно установените по делото конкретни обстоятелства, в т.ч. изнесени и в социалните доклади, съдът намира, че следва да бъде определен следния обичаен режим на лични отношения между бащата и детето С., а именно: до навършване на 8-годишна възраст на детето /14.12.2020г./ - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване в съботната нощ, с право на бащата да взема детето от 10.00 часа в събота и да го връща  в 14.00 часа в неделя в дома на майката, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения отпуск на майката, а след навършване на 8-годишна възраст на детето – всяка първа и трета седмица от месеца от 14.00ч. в петък до 14.00 ч. в неделя,  както и един месец през лятото, който не съвпада с платения отпуск на майката.                                                                                                                                     

По отношение на Коледните и Новогодишни празници, е редно да се отбележи, че Коледните празници продължават 3 дни – 24, 25 и 26 декември. Новогодишните празници, в зависимост от годината също може да определят на 30 и 31 декември и 1 януари.  Съдът е на мнение, че искането  на ответника за лични контакти по време на коледните и новогодишни празници е основателно и полезно, които са с еднаква продължителност, през всяка календарна година. Същото не е прекомерно, тъй като е свързано с упражняването на традиционни обреди, което може да бъде само от полза за възпитанието и развитието на детето. Едновременно с това детето, което предстои да бъде в пред ученическа възраст ще ползва традиционно Коледна ваканция в периода от 24 декември до 3 януари, през всяка учебна година, като при честването на рождения ден на детето, бащата да има право да присъства, независимо къде се провежда тържеството.

 

Времето, желанието и нормалната комуникация между родителите, ще бъде основа детето да може да се чувства закриляно, обичано и обгрижвано и от двамата свои родители, които имат желание и възможности за това.

Определеният режим на лични отношения само очертава минималната рамка на контакт между родител и дете, което не означава, че по всяко друго време, когато има възможност за това, детето не може да контактува със своя баща. Това зависи само и единствено от волята на двете страни, доколкото съдът не може да задължи родителя да спазва така определения режим.    

По отношение въпроса за дължимата от бащата издръжка за детето:

Издръжката е институт на семейното право и представлява основано на закона задължение за определени членове към други членове от семейния кръг. Семейноправният характер на издръжката се съпътствува от имуществен елемент, защото задължението за даване на издръжката е парично. Чрез иска за присъждане на издръжката се постига удовлетворяване на имуществени права на нуждаещия се от издръжка и е насочен срещу имуществената сфера на ответника.

            Според съдебната практика двамата родители дължат издръжка в полза на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето/т.5 от ППВС№5/1970г./. При определяне размера на дължимата издръжка следва да се имат предвид възможностите на дължащия издръжката и следва да се съобразяват нуждите на детето с оглед на правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. По-големите материални възможности на родителите съставляват основание за присъждане на по-големи по размер издръжки/т.1 от ППВС№5/1981г./.

Нуждите на детето съобразно твърденията в исковата молба са в рамките на нормалните за възрастта на децата разходи.  Детето С. В.К.е на 5 години. Относно размерът на издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, а когато гледането се осъществява само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката.                                                                                                                   

Съдът намира, че за цялостната месечна издръжка на детето понастоящем са необходими и възможни общ обем парични средства в размер на около 260.00 лева. От този размер ответникът следва да бъде осъден да заплаща сумата от 150 лева, а останалата част до пълния размер на необходимите средства за задоволяване издръжката на детето следва да се поеме от майката, която независимо че полага непосредствените грижи за отглеждане и възпитание на детето, също има задължение да го издържа. Съобразно данните за възрастта на ответника, липсата на данни за алиментни задължения към други лица от кръга на визираните в чл.140 от СК, съдът приема, че същият има възможност да заплаща издръжка на детето си в посочения размер от 150.00 лева, с оглед и на обстоятелството, че същия декларира възможност за заплащане на 130.00 лева.                                                                                                                                   

На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение на решението в частта относно текущата издръжка.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и по аргумент от чл. 78 ал. 1 ГПК, в тежест на ответника ще се възложат направените и претендирани от ищеца разноски в производството.                                                         Относно дължимата държавна такса по исковете за издръжка. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 7 вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по искове за периодични платежи за неопределено време, какъвто е искът с правно основание чл. 142, ал. 1 СК, дължимата държавна такса е в размер на 4 % върху сборът на платежите за три години.

При този изход на делото ответникът следва да заплати по сметката на РС-Троян държавна такса върху определената издръжка за детето, в размер на  216.00 лева.

            Що се касае за сторените разноски от ищцата в процеса и направеното искане за тяхното възлагане на ответника, предвид предмета на делото и след като не би могло да се приеме, че поведението на ответника е провокирало спорът, с който съдът е сезиран, то ответникът следва да заплати на ищцата половината  от сторените от нея разноски  за ДТ и адвокатско възнаграждение, в размер на 140.00 лева.

 

Така мотивиран, съдът      

                                         Р    Е    Ш    И:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо детето С. В.К., ЕГН ********** на майката Н.Д.И., ЕГН **********.                                                              

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето да бъде в дома на майката, което в момента е в с.Д.***.                

ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения между детето С. В.К., ЕГН **********  и бащата В.С.К., ЕГН ********** както следва:                                                  

-До навършване на 8-годишна възраст на детето /14.12.2020г./ - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване в съботната нощ, с право на бащата да взема детето от 10.00 часа в събота и да го връща  в 14.00 часа в неделя в дома на майката, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения отпуск на майката.

- След навършване на 8-годишна възраст на детето – всяка първа и трета седмица от месеца от 14.00ч. в петък до 14.00 ч.в неделя,  както и един месец през лятото, който не съвпада с платения отпуск на майката.   

-През всяка календарна година, чиято последна цифра завършва на нечетно число- С. да прекарва при баща си В.С.К., ЕГН ********** по три дни от Коледните празници – на 23, 24 и 25 декември, считано от 10.00 часа на 23-двадесет и трети декември, а през всяка календарна година, чиято последна цифра завършва на четно число или нула-С. да прекарва при баща си по три дни от Новогодишните празници - на 30 и 31 декември от изтичащата година и на 1 януари от следващата година, считано от 10.00 часа на 30.12 /тридесети декември/ до 16.00 ч. на 01.01 /първи януари/.

-При честването на рождения ден на С., бащата да има право да присъства, независимо къде се провежда тържеството.

ОСЪЖДА В.С.К., ЕГН ********** да заплаща на малолетната си дъщеря С., чрез нейната майка и законна представителка месечна издръжка в размер на 150.00 – сто и петдесет лева, считано от датата на завеждане на делото – 24.07.2017г. за в бъдеще, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от падежа до окончателното й изплащане.                                                  

ДОПУСКА, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.   

ОСЪЖДА В.С.К., ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Троян сумата от 216.00 – двеста и шестнадесет лева ДТ върху размера на присъдената издръжка и 5.00-пет лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.                                                                                               

ОСЪЖДА В.С.К., ЕГН ********** да заплати на Н.Д.И., ЕГН ********** сумата от 140.00 – сто и четиридесет лева, представляваща половината от сторените по делото разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение.                                                 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - гр. Ловеч, в двуседмичен срок от връчване на съобщението за постановяването му.

  Препис от решението да се връчи на страните.      

              

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: