Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    15

 

                                                           25.01.2017година, гр.Троян

 

                                                В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

              Троянски районен съд, втори състав, в проведеното на  11.01.2017г. публично заседание в състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Иванова

 

при секретаря Е.П., като разгледа  докладваното от съдията Иванова гр.дело № 780 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

               Предявените искове са за отмяна на уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.

             

В Троянски районен съд е образувано горното дело по предявена искова молба от адв. Г.Г. ***, в качеството си на пълномощник на М.Н.Д. ***, против „КАЛИНЕЛ” ЕООД, ЕИК 110549817 със седалище и адрес на управление: гр. Троян, област Ловеч,  община Троян, ул. „Лъкарица” № 2, представлявано от Марин Колев Радевски,  с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във вр.чл.225  от КТ.

Ищцата излага, че е работила по трудово правоотношение при ответника, на длъжност „О.”,  с код НКПД 75432007 и месечно трудово възнаграждение в размер на 380.00 лева.

Твърди, че със Заповед № 225 от 01.09.2016 г. на Управителя Марин Колев Радевски трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ – поради намаляване обема на поръчките, считано от 02.09.2016 година. Заповедта е била връчена на ищцата на  07.09.2016 година. Счита, че горепосочената заповед е незаконна, тъй като не е мотивирана, т.е. не е посочен  конкретно обемът на работата, която е намалена и нейния размер, а е посочил само основанието за уволнение.

 Отделно от това счита, че за да възникне правото на работодателя едностранно да прекрати трудовия договор на работника в хипотезата на чл.328, ал.1, т.3 от КТ следва да са налице: обективно и реално намален обем на работа; прието решение по надлежен ред и от компетентен орган за намаляване на общия обем на работа и за намаляване на персонала, като целесъобразността на приемането на това решение от работодателя не подлежи на съдебен контрол. Излага, с оглед съдебната практика, че намаляването обема на работата по своето естество представлява намаляване на производствената програма, на количеството на продукцията, обема на стокооборота, на обема на услугите, като това състояние трябва обективно и фактически да съществува, като бъде установено как намаляването на обема на работата на предприятието се е отразило на дейността, в която е бил зает до уволнението съответния работник или служител /Решение №29/08.02.2011 г. по гр.д.№ 265/2010 г. на ВКС, IV г.о./.  Твърди, че преди датата на прекратяване на трудовото и правоотношение а и след това, работодателят е назначавал и продължава да търси и назначава работници и в частност в Цех № 10, където и тя е полагала труд, което от своя страна е показател за липсата на намаляване обема на работа. Счита, че при прекратяване на  трудовото правоотношение, поради намаляване обема на работа, работодателя е бил длъжен да извърши подбор по критериите на чл.329, ал.1 от КТ, което същия не е сторил.

Моли съда да постанови решение, с което признае уволнението за незаконно, да я възстанови на предишната работа и ответника да бъде осъден да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, но не за повече от 6 месеца. Претендира за разноски.

При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал.І от ГПК ответникът „КАЛИНЕЛ” ЕООД, ЕИК 110549817, представляван от адв. Д.И. *** изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявенте искове.

Твърди, че изнесените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства не отговарят на обективната действителност.

Не оспорва, че за да възникне правото на работодателя едностранно да прекрати трудовия договор на работника в хипотезата на чл.328, ал.1, т.З от КТ, следва да е налице обективно и реално намален обем на работа, което твърди, че е налице в настоящия казус, тъй като видно от  представените справки относно обема на производството в цех 10 за сезон 2015/2016 г., сезонното производство на „градински възглавници" сериозно е намаляло, което довежда до необходимостта от актуализиране на персонала поетапно. Във връзка с твърдението на ищцата за задължение на работодателя за извършване на подбор счита, че такъв не се е налагало да бъде извършен,  тъй като при намаляването обема на работа, става дума не за качествена, а за количествена промяна в списъчния състав, обусловена именно от намаления обем на работа в конкретния сектор.

В съдебно заседание, ищцата редовно призована се явява лично и с процесуален представител – адв.Г.Г. от ПлАК. Поддържа заявената искова претенция, моли същата да бъде уважена като основателна и доказана. Аргументите си адв.Г. излага в представена по делото писмена защита. Претендират се разноски .

В съдебно заседание, ответното дружество се представлява от адв.Д.И. ***, който поддържа становището си за неоснователност на исковата претенция. Подробни аргументи излага  по съществото на спор. Претендират се разноски.

             От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

              Не е спорно, а и от представеното трудовото досие се установява, че ищцата М.Д. е работила в ответното дружество по силата на трудов договор, сключен на неопределено време, на длъжността “о..”.

Представена е справка  относно обема на производство в цех 10 за сезон 2015/2016г. от 22.10.2015г. до 31.08.2016г., от която е видно, че броя на изработваните изделия намалява. /л.22/

От представените на л.23 и 24 доказателства се установява, че Н-к цех 10 – градински възглавници е отправил предложение до Управителя на ответното дружество, за съкращаване  на 26-двадесет и шест работници, поради спад в обема на работа в Цех 10.

С Предизвестие №004/31.08.2016г. ищцата е уведомена, че след изтичане на 30-дневния срок на предизвестието, трудовото и правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ, поради намаляване  обема на работа и приключване на  поръчка „Градински възглавници” сезон 2015-2016г. /л.78/

Последвала е Заповед №225/01.09.2016г., с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ вр.чл.329 ал.1 от КТ, считано от 02.09.2016г., като са посочени причините за това –намаляване обема на поръчките, както и  видовете обезщетения, които следва да и се изплатят. /л.73/.

От представените заверено копие на трудова книжка, актуална справка  от Агенция по заетостта – Дирекция „Регионална служба по заетостта” – гр.Ловеч, актуална справка на ТД на НАП- Велико Търново и  Разпореждане от НОИ-ТП-Ловеч за изплатено обезщетение за безработица за периода 02.10.2016г. до 01.02.2017г. се установява,  че след прекратяване на трудовия договор ищцата не е сключвала трудови договори с друг работодател и е регистриран като търсещ работа.

Представена е длъжностна характеристика  на ищцата /л.82,83/.

Представени са заверени копия от  фишове за работна заплата, за периода м.октомври 2015г. до м.юни 2016г. /л7,8,9/ от които е видно полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение.

             По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, с депозирано заключение, неоспорено от страните. Съгласно заключението на в.л. размера на обезщетенията по чл.225 от КТ за периода 02.09.2016г. до 02.03.2017г. е в размер на 3675.36 лева, а обезщетението  по чл.225 от КТ  за периода 02.09.2016г. до 12.12.2016г. е в размер на 2035.28 лева. Според експерта, трудовото възнаграждение на ищцата от момента на  постъпване на работа, до момента на прекратяване на трудовото правоотношение е формиран по няколко показателя: на база заработка /брой окачествени изделия/, по решение на ръководството доплащане за пълен работен месец, доплащане на  нощен и извънреден труд ако е полаган и съответно възнаграждение за  платен отпуск, ако е ползван. От дадените  пояснения на вещото лице в  проведеното на 12.12.2016г. открито с.з. се установява, че за месеците – януари, февруари, март  и април е полаган извънреден труд,  за месец юли– няма полаган такъв, а август не е съобразяван от вещото лице, тъй като  има повече от 10 дни болнични.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите: В.В.Д.,  Й.Т.С.,  Г.Ц.В.- Г. и В.А.Ч..

По реда на чл.193 от ГПК е открито производство по оспорване на представени от ответната страна писмени документи, находящи се на л. 22, 23 и 24 от делото,  представляващи: Справка относно обема на производството в Цех 10 за сезон 2015/2016 г. от 22.10.2015 г. до 31.08.2016 г., Предложение вх.№ 602/11.07.2016 г. от Г.Ц.В.- Г. – началник Цех 10 „Градински възглавници”  при „Калинел” ЕООД, Предложение вх.№ 704/30.08.2016 г. от Б.П.И. – зам.началник Цех 10 „Градински възглавници” при „Калинел” ЕООД, приложени към отговора на исковата молба.

С оглед  разпределената  при условията на чл.193, ал.3, предл. последно доказателствена тежест да е на ответната страна, са ангажирани доказателства -  представен и приет като доказателство по делото  заверен Дневник ЕДСД / Единна държавна система за деловодство/ от 09.02.2016г., от който се установява, че под номер 602 от 11.07.2016г. е входирано предложение от Н-к цех 10  досежно необходимост от оптимизиране на персонала в цех 10 и под №704 /30.08.2016г. е входирано предложение за  съкращение на персонала, поради необходимост.

            От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

            Първият предявен иск е за отмяна на уволнението, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Искът е с конститутивен характер и доказателствената тежест за установяване законността на уволнението е на работодателя.

От съдържанието на отправеното предизвестие се установява, че работодателят е посочил основанието– чл.328 ал.1 т.3 от КТ, на което упражнява правото си едностранно да прекрати сключения с ищцата трудов договор с предизвестие, като подробно е описал причините, довели до това: „намаляване обема на работа /приключване на поръчка „Градински възглавници” сезон 2015г.-2016г.”.

За да възникне правото на работодателя едностранно да прекрати трудовия договор на работника в хипотезата на чл.328, ал.1, т.3 от КТ следва да са налице: обективно и реално намален обем на работа; прието решение по надлежен ред и от компетентен орган за намаляване на общия обем на работа и за намаляване на персонала, като не подлежи на съдебен контрол целесъобразността на приемането на това решение от работодателя. В съдебната практика е прието, че намаляването обема на работата по своето естество представлява намаляване на производствената програма, на количеството на продукцията, обема на стокооборота, на обема на услугите, като това състояние трябва обективно и фактически да съществува. То обаче не следва да се отнася към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция. Поради това фактическият състав на чл.328, ал.1, т.3 от КТ изисква при изследване на елементите му процеса на намаляване обема на работа да се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция т.е. следва да бъде установено как намаляването на обема на работата на предприятието се е отразило на дейността, в която е бил зает до уволнението съответния работник или служител /Решение №29/08.02.2011 г. по гр.д.№265/2010 г. на ВКС, IV г. о./.                            

По наведения от ищцовата страна довод, че  формулираното в заповедта основание за уволнение – чл. 328,ал.1,т.3 КТ не е било налице към момента на издаването и че не е налице намаляване обема на работа като обективно фактическо състояние, което да е относимо към трудовата дейност, извършвана от ищеца, съдът намира за неоснователен и недоказан, поради следните съображения: При основанието по чл.328,ал.1,т.3 КТ - намаляване на обема на работата, не се преустановява изцяло една или няколко конкретни стопански дейности на работодателя, а намалява обема, в който тя е била осъществявана до този момент. По естеството си намаляването обема на работата представлява намаляване на производствената програма, на количеството на продукцията, обема на стокооборота, на обема на услугите и това състояние трябва обективно, фактически да съществува, но не следва да се отнася към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция - Решение № 125 от 18.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 832/2012 г., IV г. о..

От събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства беше установено, че в цех №10 на ответното дружество „….се изработват главно градински възглавници с пълнеж - дунапрен, вата, по заявка на клиента…”. Установи се, че работата е „…сезонна” и броя на работниците зависи от броя на поръчките. От показанията на св. В.В.Д. се установява, че  „…… работила съм от 17.08.2015 г. до 08.09.2016 г.  в „Калинел” ЕООД гр. Троян. На 07.09.2016 г. ми беше връчено предизвестието за прекратяване на трудовото ми правоотношение, считано от 08.09.2016 година. Работила съм на позиция „О.” в цех № 10. Ищцата е работила също на такава позиция и оттам се познаваме. За времето, през което съм работила в „Калинел” ЕООД сме работили и нощно време от месец декември 2015 г. до месец юни 2016 година. Полагали  сме  също и извънреден труд в събота от 17.10.2015 г. до месец юни 2016 година…..”.Ищцата твърди, че „….След 15.09.2016 г. са…” са се обаждали на нейна позната , за да и предлагат работа…. За „О.” са набирали хора, но не са й казали за кое производство….. По принцип като започнеш работа там в началото ти казват, за каква позиция те наемат….”. От показанията на свидетелката се установи, че  „….. В други производства в „Калинел” също има „о.и”….. В „Калинел” има различни видове производства, различни цехове, всеки цех има различно производство…”.

От показанията на св. Й.Т.С. се установява, че  заема длъжността „производствен директор”, че „ ….В цех 10 се произвеждат градински възглавници….Тези възглавници имат сезонен характер. От периода, през който ги произвеждаме имаме около 8 месеца натоварен период и 4, а понякога и 5 месеца, в зависимост  от поръчките, период в който нямаме работа или се налага свиване на производството..…”. Установи се, че периода, в който се изработват поръчките е „….. от края на месец октомври до края на април - май месец….”, който период зависи от броя на поръчките. Установи се, че естеството на работа /сезонния характер/ в цех 10 предполага „…. Всяка година, след приключване на сезона, обикновено пускаме хората си в отпуска, полагаемия годишен отпуск и ако до този момент не сме подготвени за новия сезон, не са ни пристигнали материали, не са уточнени поръчки, се налага едно свиване на обема и съкращаване на хора, тъй като те вече нямат полагаем платен отпуск …при намаляване на този обем се прави предложение, в което се упоменават брой на хора, които да бъдат освободени от длъжността, във връзка с това свиване. По време на свиване на производството минаваме на две, а понякога и  на една смяна, в период от 4-5 месеца всяка година….”.  На зададения от адв.Г. въпрос: „… Да приемаме ли, че вие всеки октомври месец назначавате хора с пълното съзнание, че в края на сезона  ще ги съкратите?...”, свидетелката потвърди, „…..дори повечето от тях ги предупреждаваме, особено когато става въпрос за цех 10, за който говорим. ….”. От показанията на св. Г.Ц.В.- Г. се установява, че „…Работя в „Калинел” ЕООД на длъжност към настоящия момент „еколог”, но до 07.09.2016 г. официално бях „началник” на цех № 10. В цех 10 се работи сезонно производство на градински възглавници, ……..миналата година – 2015 г., 26-та седмица беше последната седмица, която е за изпълнение на плана за градински възглавници. След това производството рязко спадна. Този период се използва за вземане на полагаемите годишни отпуски на работниците и в повечето случаи съкращаване на персонала до минимум, за да се изчака следващия сезон, тъй като не се знае следващия сезон какъв ще бъде обема на работа и от колко работници ще имаме нужда….”. Установи се, че „ ….В цех 10 за сезон 2015/2016 г. се работи на трисменен режим на работа, четири линии, плюс още две работни позиции, плюс  дарак. В цех 10 смените са самостоятелни сами по себе си, линиите също, на които се произвеждат различни артикули. В цех 10 на всяка линия има по един, рядко се налага артикули с по двама „о.и”, предимно е един „О.”. Всичко друго са разпределени като шивачки, опаковчици, пълначи, лепачи на сандвичи и др. работници….. при рязко спадане на производството от началника на цеха се изисква предложение за намаляване на персонала, който е в цех 10. Принципно това решение се взема с предложение от бригадирите, тъй като цеха е доста голям, производството през сезона е много натоварено и фактически всяка смята си има бригадир, който ръководи в периода на 24-часова работна 5-дневна работна седмица, ръководи всяка отделна смяна….”. От показанията на св.В.А.Ч. се установява, че „. …..Работя в „Калинел” ЕООД гр. Троян на длъжност „ръководел” отдел „човешки ресурси”, в чиито задължения възлиза обявяването на  свободни работни места „……. Обикновено практиката е да публикуват обяви като заявки към Бюрата по труда или онлайн- в Джобс Бг …... За периода от юли, август и септември 2016 г. сме пускали такива обяви по посочения начин. Обявявали сме позициите съобразно необходимостта  на производството и за този период сме пускали за „машинен оператор опаковане”, за машинен оператор шиене, за о.и”, но конкретно за цех 10 в периода след намаляване периода на работа, в смисъл спада на поръчките, такава позиция като „опаковчици”, „о.и”, не сме обявявали…..”. Установи се, че в ответното предприятие цеховете са  11 на брой, поради което при обявяване на свободна позиция не се конкретизира цеха, а се обявява само позицията като цяло. От показанията на свидетелката се установява, че „….. сезон 2015/2016г. …..при нас е края на май 2016 година… ние приключваме сезонните поръчки или поръчките, които са ни за текущата година в края на май, началото на месец юни 2016 година…”, поради което точно тогава имат „…..необходимост от съответен брой персонал, който да бъде назначен на съответните позиции…..Искам да кажа, че всичкото ни производство е поръчково в момента. Целогодишно става приемането на поръчките….., ако имаме поръчка, ще пускаме и обяви за работа. Имаме персонал,  който се наема временно…..”.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите като обективни, непосредствени, непротиворечиви и подкрепящи се от останалия събран по делото доказателствен материал. Установи се спецификата на продукцията, реализирана в цех 10, който е един от общо единадесетте цеха  в „Калинел”, установи се, че производството в този цех е строго определено и индивидуализирано - градински възглавници, които безспорно имат „сезонен” характер и се произвеждат  от „Калинел” само и единствено по поръчка на  техните клиенти. Установи се, че за сезон 2015/2016г. се е работило на „…трисменен режим на работа, четири линии, плюс още две работни позиции, плюс  дарак… „, което е продължило до месец юли.  Установи се от представените от работодателя доказателства, че производството на продукцията рязко е спаднало през 32 – тридесет и втора работна седмица на  2016г.,  която тенденция е продължила през 33, 34  и 35 работна седмица, което удостоверява  по категоричен начин прякото отношение на намаления обем на работа към персоналното уволнение на ищцата. „ … в  цех 10 смените са самостоятелни,  линиите, на които се произвеждат различни артикули – също…. на „… всяка линия има по един, рядко се налага артикули с по двама „о.и”, предимно е един „О.”…”

Извод за определена зависимостта на броя на работниците от обема на работа би могло да се изведе и от съдържанието на представения по делото трудов договор, от който се установява, че  същия е сключен за  неопределено време, което предполага и намерение на страните да не обвързват сключения трудов договор със срок.

По отношение на направеното възражение за вменено на работодателя задължение по смисъла на чл.329 ал.1 от КТ да извърши подбор при прекратяване на трудовото правоотношение, настоящия състав счита, че същото е неоснователно, поради следните съображения:

Правото на подбор е субективно материално право, което се упражнява от работодателя при конкретни основания за уволнение по чл. 328, ал. 1 КТ - закриване на част от предприятието, съкращаване на щата или намаляване обема на работата, последното от които е налице в настоящия казус.  Съгласно практиката на ВКС, „Подборът при съкращаване на единствена щатна бройка не е задължителен /Решение № 255 от 11.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 194/2014 г., IV г. о., ГК/. „…Когато се извършва уволнение поради съкращаване в щата на единствената щатна длъжност, работодателят по своя преценка може да уволни съответния работник или да направи подбор. Ако правото на подбор не е упражнено, уволненият работник или служител не може да оспорва уволнението като незаконно, поради това, че работодателят е уволнил него, а не е използвал правото си на подбор. ВКС основава аргументите си на приетото в Решение № 625 от 1.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1773/2009 г., IV г. о., ГК….”.

По делото беше установено, че в цех 10 за сезон 2015/2016 г. се е  работило на трисменен режим на работа, че смените  и линиите на които се произвеждат различни артикули са самостоятелни сами по себе си, като на всяка линия има по един о..

Изложените по-горе аргументи мотивират съда да приеме за неоснователен и недоказан предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ.

               По исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.2  и т.3 вр. чл.225 от  КТ:

   Тези искове са акцесорни по отношение на иска за отмяна на уволнението, поради което отхвърлянето на главния иск е предпоставка за отхвърлянето и на акцесорните претенции.

По отношение на откритото производство по оспорване  на - Справка относно обема на производството в Цех 10 за сезон 2015/2016 г. от 22.10.2015 г. до 31.08.2016 г., Предложение вх.№ 602/11.07.2016 г. от Г.Ц.В.- Г. – началник Цех 10 „Градински възглавници”  при „Калинел” ЕООД, Предложение вх.№ 704/30.08.2016 г. от Б.П.И. – зам.началник Цех 10 „Градински възглавници” при „Калинел” ЕООД, приложени към отговора на исковата молба, съдът счита, че представените от ответника доказателства, с оглед разпределената им доказателствена тежест оборват твърдението на ищцовата страна, че цитираните по-горе  писмени доказателства са съставени за нуждите на настоящото производство, поради което  ги считат за неистински. От представения от ответника  Дневник ЕДСД /Единна държавна система за деловодство/ от 09.02.2016г., се установява, че под номер 602 от 11.07.2016г. е входирано предложение от Н-к цех 10  досежно необходимост от оптимизиране на персонала в цех 10 и под №704 /30.08.2016г. е входирано предложение за  съкращение на персонала, поради необходимост. Воденето на  дневника е в съответствие с ал.4 вр.ал.1 на чл.30  от Единна държавна система за деловодство, според която: „Документите се регистрират (вземат на отчет), като се прилага:  (4) Дневничната регистрация се изразява в записване на отчетно-справочни данни в дневник ЕДСД, индексиране на документите и датиране на регистрацията”, т.е. не бяха установени поправки,  зачерквания и заличавания.

С оглед изхода на делото, ищцата следва да заплати на ответника сторените по делото разноски в размер на 820.00 лева, съобразно приложения по реда на чл.80 от ГПК списък, а на РС-Троян сумата от  140.00 лева, сторени по делото разноски за  изготвена СТЕ.

 

Мотивиран от така изложените съображения, Троянски районен съд

                                

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от М.Н.Д. ***, ЕГН **********, чрез адв.Г.Г. ***, против „КАЛИНЕЛ” ЕООД, ЕИК 110549817 със седалище и адрес на управление: гр. Троян, област Ловеч,  община Троян, ул. „Лъкарица” № 2, представлявано от Марин Колев Радевски,  предявените  обективно съединени иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 във вр.чл.225  от КТ.

ОСЪЖДА  М.Н.Д. ***, ЕГН **********, чрез адв.Г.Г. ***, да заплати на  „КАЛИНЕЛ” ЕООД, ЕИК 110549817 със седалище и адрес на управление: гр. Троян, област Ловеч, община Троян, ул.„Лъкарица” № 2, представлявано от Марин Колев Радевски  сторените по делото разноски в размер на 820.00 /осемстотин и двадесет/ лева, съобразно приложения по реда на чл.80 от ГПК списък, а на РС-Троян  сумата от 140.00- сто и четиридесет лева за изготвената СТЕ.

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО ОСПОРВАНЕТО НА ИСТИННОСТТА на Справка относно обема на производството в Цех 10 за сезон 2015/2016 г. от 22.10.2015 г. до 31.08.2016 г., Предложение вх.№ 602/11.07.2016 г. от Г.Ц.В.- Г. – началник Цех 10 „Градински възглавници”  при „Калинел” ЕООД, Предложение вх.№ 704/30.08.2016 г. от Б.П.И. – зам.началник Цех 10 „Градински възглавници” при „Калинел” ЕООД, на основание чл.194, ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд, в двуседмичен срок от обявяването му – 25.01.2017 година.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: