Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 72

 

гр. Троян, 09.03.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в публично заседание на  девети февруари, две хиляди и седемнадесета  година, в състав:

                                              

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

при секретаря Е.П.,

като разгледа докладваното от съдията ИВАНОВА гр.дело № 82  по описа на ТРС за 2016 г., за да се произнесе, съобрази: 

 

Производство с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД.

Производството е образувано по предявени от С.П.М. *** против М.П.Р. *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумите, както следва: 2100 лева, представляваща обезщетение  в размер на 100 лева месечно за лишаване от възможността  да ползва съсобствения недв.имот за периода 08.11.2013г. до 24.07.2015г. ; обезщетение  за забава в размер на законната лихва върху тази сума от завеждане на делото до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски /съобразно допуснатото в открито с.з. изменение на исковете/.

В исковата молба се твърди, че ищцата и ответница са съсобственици на недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от ПИ в гр. Троян, област Ловеч, с идентификатор 73198.503.436, по КККР на гр. Троян, одобрени със заповед № РД-18-11/20.04.2007 г. на ИД на АГКК, адрес на имота: гр. Т.***, целият с площ от 415 /четиристотин и петнадесет/ квадратни метра, с трайно предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: имот № 73198.503.438, имот №73198.503.435, имот № 73198.503.437 и имот № 73198.503.490, заедно с целите построени в западната половина на имота: двуетажна ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 73198.503.436.1 със застроена площ от 54 кв.м. и едноетажно ЖИЛИЩЕ с идентификатор 73198.503.436.3 със застроена площ от 30 кв.м. и НАВЕС. Излага се, че страните  са собственици по 1/2 идеална част от описаното дворно място и построените в имота сгради, които са придобили по наследство от баща  им П. М.И. и майка им Н.М.И..

Твърди се, че ответницата е ограничила семейството  на ищцата от достъпа до банята и тоалетната в мазана на сградата, като практически е изгонила ищцата от имота, установила е  своя фактическа власт върху целия имот, с които действия я е лишила от ползите, които е могла да има от ползването на своята част от имота. Излага се, че е отправила нотариална покана до ответницата  с акт № 25, т. I, per. 2062/2007 г. на Нотариус Борис Кожухаров с peг. № 337 на НК с район - PC - Троян, получена лично от нея на 08.05.2007 г., е поканила ответницата да изкупи нейния дял от имота или да й предостави достъп за ползване, като я е предупредила, че й дължи обезщетение, ако не й предостави достъп. В исковата молба се излага още, че ищцата е завела дело за делба - гр.д. № 568/2011 год. на ТРС, с което е била прекратена съсобствеността с ответницата и имотът е изнесен на публична продан. В същото дело ищцата е предявила претенция по сметки за обезщетение за лишаването й от право да ползва имота, като с влязло в сила решение ответницата е осъдена да й плати обезщетение в размер 7800 лв., считано от 08.05.2007 г. до 07.11.2013 година. Позовава се на силата на присъдено нещо, формирана по гр.д. № 568/2011 г. на ТРС за осъждането на ответницата да плати обезщетение за ползването на имота до 07.11.2013 г. Твърди, че и до момента няма осигурен достъп до нейната 1/2 идеална част и продължава да е лишена от възможността да ползва имота си.

С оглед изложеното сезира съда с искане за осъждане на ответницата да й заплати горните суми, ведно със сторените по делото разноски.                       

В съдебно заседание ищцата не се явява, чрез процесуалния си представител поддържа исковете и моли за уважаването им.

            В срока   по чл. 131 ГПК ответницата, чрез назначения и особен представител в лицето на адв.С. С. представя писмен отговор, с който  изразява становище за допустимост на предявения иск до 12.08.2015г. - момента, в който съсобствеността между страните върху процесния имот е била прекратена с влязлото в сила решение по гр.д.№568/2011година по описа на Троянския районен съд, като за периода след 12.08.2015г. намира, че липсва активната правна легитимация да търси обезщетение за лишаване от ползване върху процесния имот, тъй като съсобствеността върху имота вече е била прекратена. За периода, в който намира, че претенцията е допустима счита, че същата е неоснователна, тъй като  не са налице предпоставките на закона.

С депозирана по делото молба вх.№ 5724/15.09.2016г. от М.П.Р., представлявана от дъщеря и П.Б.Б. с пълномощно рег.№ 1218 от 27.03.2008г. на нотариус Красимир Анадолиев, рег.№ 152 на НК уведомява съда, че назначения особен представител адв. С. С. ще бъде заменен от адв. С.С.. Адв. С. се явява в първото по делото съдебно заседание и поддържа становището за неоснователност на претенцията изложено в отговора на исковата молба. Аргументите си адв.С. излага по съществото на спора.

  За установяване размера на месечния наем за периода 08.11.2013г. до 24.07.2015г. е допусната и назначена СТЕ.

           За установяване на спорните по делото обстоятелства са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели.

              Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

             Не е спорно между страните, че с влязло в сила решение № 262 от 10.12.2013 г. съда е прекратил съсобствеността, като е  разпределил по реда на чл. 353 от ГПК на С.П.М., ЕГН ********** и  М.П.Р.  ЕГН **********  съответния дял от имуществото. Решението е обжалвано и отменено от Окръжен съд гр.Ловеч,  който е постановил, че: „ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 288, ал.1 от ГПК (отм.) следния недвижим имот: ½ ид. част от Поземлен имот с идентификатор 73198.503.436 по КККР на гр. Троян, одобрени със заповед от 2007 г. /УПИ ХІІІ-831, кв. 21 по предходния план на гр. Троян/, с адрес: гр. Т.***, целия с площ 415 кв. м, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 73198.503.436.1, с разгъната застроена площ 158,29 кв. м, построена в ПИ, както и едноетажна полумасивна жилищна сграда с идентификатор 73198.503.436.3, със застроена площ 29,44 кв. м, построена в ПИ, при цена 89 295 лева, при права ½ ид.ч. за С.П.М., ЕГН **********,***, и ½ ид.ч. за М.П.Р., ЕГН **********,***.                                                             

  За установяване размера на месечния наем за периода 08.11.2013г. до 24.07.2015г. е допусната и назначена СТЕ, по която вещото лице е изготвило заключение, което е прието като доказателство по делото като обективно и компетентно. От заключението се установява, че наемът за целия имот за претендирания период възлиза на 4260.00 лева, т.е. за ½ ид.част за която претендира ищцата е в размер на 2130.00 лева.  

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г.Н.М. – съпруг на ищцата, Н.Б.Б. – син на ответницата и  А. С.  С.- първа братовчедка на двете страни.

От  показанията на св.М. се установява, че до 2006г. страните по делото, заедно със семействата си са живели в процесния имот. „….М. и съпругът й останаха да живеят в имота, след като ние напуснахме преди около 10 години, около 2006 година. Не знам докога са живели там. Не мога да кажа с точност кога са тръгнали, тъй като не поддържахме отношения. Може би няколко месеца, до година по-късно откакто се изнесохме аз и съпругата ми разбрахме, че М. и съпругът й са заминали да работят и живеят в А.…”. Свидетелят твърди, че след  2013 година не са опитвали да влизат в къщата. Изказва предположения, че най вероятно имотът е заключен, след като ответниците живеят в А., тъй като според него „…… Никой не би оставил имот отключен, след като не е там….”. В същото време свидетелят е категоричен,  че „….Не съм влизал в къщата…..”, като твърди, че последното им ходене в имота е било „….. сутринта, когато си изнесохме багажа. Не съм проверявал дали ключът за портата е още на конеца. Не съм се опитвал да влизам през портата. Попитах комшията дали знае нещо. След 2006г., след като се изнесохме не съм влизал в двора на къщата...”, а малко след това заявява: ”…. Макар че знам, че ключът стои на портата,  аз нямам какво да правя в двора на имота. Когато напуснахме къщата оставихме ключа на вратата на къщата, защото там не можехме да живеем, защото с действията си ни принудиха да напуснем….”.

От показанията на св. Н.Б.Б. се установява, че е живял „… в къщата, намираща се в гр. Т.*** до 2007 година. По това време се изнесе моята леля С. от къщата, но не знам за причината. Това беше малко преди аз да напусна….”. Свидетелят твърди, че от 2006г.  на двора има голяма  желязна  порта, която не е променяна, че бравата на портата също не е променяна, че „……Има само една входна врата за голямата къща, същата е бравата и вратата от 2006 година. След напускането на леля ми, бравата на входната врата и входната врата на къщата не са сменяни от майка ми. След като леля ми напуснаха, една година по-късно 2007г. напуснаха и родителите ми. Те отидоха да живеят в А.. Те си идват по веднъж в годината, но от 2007г. живеят и работят в А.….”. Твърди, че за периода от 2013г. до 2015г. родителите му са „….идвали 3-4 пъти в Троян, като са отсядали при вуйна ми  М., която живее на ул. „В.Л.” , когато са в Троян, а когато са в София отсядат при сестра ми….”. Заявява, че от 2007г. в къщата „… всичко е спряно – ток, вода…”, а от 2007 година до момента не е нощувал в процесния имот, не е чувал „…..майка ми М., откакто е заминала да работи в А. да е пречила с нещо на леля С. да ползва имота, не е сменяла брава на входната врата, не е сменяла входна врата на къщата….”, като твърди, че:”…. Днеска – 19.09.2016г. ходихме да ги видим….. Аз съм сигурен, че не са сменяни вратите и бравите на къщата….. Предполагам, че е същия патрон, защото видимо няма промени….”.

От показанията на свидетелката А.С.С. се установява, че е първа братовчедка на страните и знае имота, тъй като  в детските си години е живяла там.  Твърди, че има апартамент на ул. „В.Л., в гр. Троян. Излага, че „…. С. до 2006г. живя в този имот, а след това се е изнесла…..Свидетелката удостоверява с  показанията си, че „….М.Р. напусна този имот и замина за А. на работа през 2007 година. М. работи в А., в Лондон. Когато си дойде в България, в Троян винаги пренощува в моята къща- на моята майка, а причината е, защото М. няма право да влезе в къщата си…..Твърди, че  никога не е чувала М. да забрани на сестра си да влиза в имота на ул. „Р.”*** „….М. винаги ми е казвала: Колкото е мой, толкова е и неин! Аз не мога да й забраня такова нещо!”…Заявява, че  никога не е чувала двете сестри да са имали конфликт „…..Не съм чувала С. да е казвала, че М. е сменяла брави, врати, да й е пречила да влиза в банята, тоалетната….”. Твърди, че „…От 2006г. не съм влизала в тази къща….., но е минавала покрай нея. „….. Вижда се от улицата вратата, желязната врата е същата. М.Р. отсяда при моето семейство, в моята къща, при майка ми, …...Преди 2 години М. си дойде и пак отседна в къщата ми….”. .Твърди, че никога ответницата не и е споделяла да е сменяла  патрон, брава, или врата в къщата, като е категорична, че „…..Ако е било, щеше да ми сподели….”.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:                                                                                             

 Предявени са два обективно съединени иска с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД.

Между страните не се спори, а и от коментираните доказателства се установи, че съсобствеността е прекратена с влязло  в законна сила съдебно решение на 12.08.2015г., постановено в производство по съдебна делба.

Не се спори, че ищцата е отправила писмена покана до ответницата,  което е сторено на 07.05.2007г., в която е обективирано волеизявлението й за изкупуване на нейната идеална част и заплащане на обезщетение в размер на 300 лева месечно, считано от  08.05.2007г. – датата на която е получена нот.покана.

Спорният по делото въпрос е лишена ли е била ищцата от възможността да ползва имота съобразно правата си в съсобствеността за претендирания период. 

Анализът на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обуславя извода на съда, че за процесния период 08.11.2013г. до 24.07.2015г. не е доказано ответникът да е пречил на ищцата да ползва съсобствения имот съобразно правата си в съсобствеността. Както е прието в тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, под "пречене" следва да се разбират онези действия, с които ползващия лично вещта съсобственик не предоставя възможност и не е отстъпил право и на другия съсобственик да я ползва, който е изявил желанието си в този смисъл. В същото тълк.решение е прието, че правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС не възниква когато съсобственика отказва да приеме предоставената от ползващия собственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване поради неправомерно поведение на ответника, а нежелание да се ползва. Смисълът на чл. 31, ал. 2 ЗС е съсобственикът да е искал да ползва, но това му желание да е било възпрепятствано целенасочено от другия съсобственик.

В случая от доказателствата по делото е установено, че изискуемите от цитираната разпоредба предпоставки  за уважаване на претенцията по чл.31 ал.2 от ЗС не са налице.                                    Разпоредбата на чл. 31, ал.2 от ЗС има предвид само личното ползване на съсобствената вещ. Касае се за такова служене с вещта, при което съсобственикът, който я ползва, извлича полза само за задоволяване на свои лични нужди, съобразно предназначението на вещта.  Анализът на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обуславя извода на съда, че за процесния период 08.11.2013г. до 24.07.2015г. не е доказано ответницата  да е пречила  на ищцата да ползва съсобствените вещи съобразно правата си в съсобствеността. Както е прието в тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, под "пречене" следва да се разбира като действия, с които ползващия лично вещта съсобственик не предоставя възможност и не е отстъпил право и на другия съсобственик да я ползва, който е изявил желанието си в този смисъл. В същото тълк.решение е прието, че правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС не възниква когато съсобственика отказва да приеме предоставената от ползващия собственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване поради неправомерно поведение на ответника, а нежелание да се ползва. Смисълът на чл. 31, ал. 2 ЗС е съсобственикът да е искал да ползва, но това му желание да е било възпрепятствано целенасочено от другия съсобственик.      За да бъде уважена претенцията по реда на чл.31 ал.2 от ЗС следва да бъде установено по безспорен и категоричен начин личното ползване на ответницата на общата вещ. При решаването на въпроса за "личното ползване" на имота по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС в настоящия случай следва да се вземат в предвид разрешенията дадени в Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК и последващата задължителна за съда практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, обективирана в Решение № 269 от 18.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1282/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 104 от 8.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5821/2013 г., I г. о., ГК, Решение № 241 от 10.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 928/2014 г., I г. о., ГК и др. Ако един от съсобствениците ползва цялата вещ, това обстоятелство само по себе си дава правото на другия съсобственик да претендира заплащане на обезщетение от деня на писменото поискване, тъй като е лишен от възможността да извлича ползите от вещта по причина - действията на другия съсобственик. Разпоредбата на  чл. 31, ал. 2 от ЗС обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик ползване на цялата вещ, които твърдения в  настоящото производство останаха недоказани.

В настоящия казус, от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът внимателно анализира с оглед на евентуалната им заинтересованост  и счете, че същите следва да бъдат  кредитирани  с доверие  не се установи неправомерно поведение на ответницата. С оглед на събраните доказателства, установяващи безспорно, че от 2007г. и до момента на приключване на устните състезания по настоящото дело ответницата  пребивава постоянно в А. където работи, че в Република България се връща няколко пъти в годината, при което посещава и родния си град Троян, но винаги отсяда в дома на свои роднини.                  

Анализа на гласните доказателства и най-вече показанията на свидетеля М., който е съпруг на ищцата мотивира състава да приеме, че в настоящия казус е налице нежелание от ищцата да ползва имота, а  не  „пречене“ по смисъла на закона.  Свидетеля твърди, че  „..... няколко месеца, до година по-късно откакто се изнесохме аз и съпругата ми разбрахме, че М. и съпругът й са заминали да работят и живеят в А.…”, т.е беше установено, че това е станало през 2007г.  От показанията на свидетелите на ответната страна се установи, че не са сменяни ключалки, врати  и  патрони, а от показанията на свидетеля Г. М., който е съпруг на ищцата се установява, че  когато са напуснали къщата  са оставили ключа на вратата на къщата, че  след това, включително и след  2013 година не са опитвали да влизат в къщата, като признава, че „...Макар  да знам, че ключът стои на портата,  аз нямам какво да правя в двора на имота. ....“. При положение, че претендиращият съсобственик през исковия период е имал възможността да ползува вещта, но не е упражнил правата си, то претенцията за заплащане на обезщетение по  чл. 31, ал. 2 ЗС е неоснователна и недоказана.                                                

Съгласно чл.86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая искът за заплащане на обезщетение е неоснователен, поради което и предявеният иск за лихва за забава се явява неоснователен.                                                                                                                               С оглед изхода на спора,  ищцата следва да заплати на ответницата сторените  по делото разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК в размер на 200- двеста лева, представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно приложения по делото списък по реда на чл.80 от ГПК.

Водим от изложеното, съдът

                РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от С.П.М., ЕГН ********** против М.П.Р., ЕГН ********** искове с правно основание  чл.31 ал.2 от СК за заплащане на сумата от 2100-две хиляди и сто лева, представляваща обезщетение  в размер на 100 –сто лева месечно за лишаване от възможността  да ползва съсобствения недв.имот за периода 08.11.2013г. до 24.07.2015г. и по чл.86 от ЗЗД - обезщетение  за забава в размер на законната лихва върху тази сума от завеждане на делото до окончателното изплащане.                                  

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК  С.П.М., ЕГН ********** *** да заплати на  М.П.Р., ЕГН **********,***, чрез адв.С.С. *** сторените по делото разноски в размер на 200.00 – двеста лева представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно приложения по реда на чл.80 от ГПК списък.                                                                                                          

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Ловеч.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: