Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

   41   от   14.02.2017 година,  град Троян

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТРОЯНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в проведеното на  09.02.2017г. / девети февруари две хиляди и седемнадесета/ година  публично заседание  в   следния състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

Секретар Е.П., като разгледа докладваното от съдията  Иванова гражданско  дело № 826/2016 година по описа на съда, за да се произнесе, съобрази:

 

Постъпила е искова молба от К.С.Ц., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.Д.И. с адрес *** - адв.кантора, против И.П.И. *** с която е предявен иск с правно основание чл.127а, ал. 2 от СК, с който се иска заместване на липсващо съгласие на родителя за пътуване на детето извън пределите на РБ. По съществото си молбата цели постановяване на решение, което да замести липсващото съгласие на единия родител относно пътуване на детето  в чужбина. 

Ответникът по делото И.П.И. редовно призована се явява лично и в съдебно заседание заявява, че признава предявения иск. Моли съда  се произнесе с решение.

Ищцата К.С.Ц., редовно призована не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв.Д.И. от ЛАК, който поддържа предявения иск. Съобразно признанието на иска от ответника,  моли съда на основание чл.237, ал.1 ГПК да постанови решение, основаващо се на признанието на иска от страна на ответника.

Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане” гр.Троян, редовно призована по делото, не се явява директора и не се представлява. Представила е по делото Социален доклад.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.127а от Семейния кодекс във връзка с чл.76, т.9 от Закона за българските лични документи. В случая предмет на делото е пътуването е извън пределите на страната на детето, а по аргумент от чл.76, т.9 от ЗБЛД, малолетните и непълнолетните деца следва да имат писменото нотариално заверено съгласие на своите родители, за да им бъде разрешено напускане на страната, както и иск за заместващо съгласие на отсъстващия родител за   подаване на заявление за издаване на задграничен паспорт на детето (разпоредбата на чл.45 ал.1 от ЗБДЛ, според която заявлението за издаването на паспорт на малолетни и непълнолетни става лично и от техните родители/) В производството по чл.127а от СК, съдът извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай. Когато пътуването извън територията на Република България е в интерес на детето - когато причината е определена необходимост, свързана със здравословното му състояние; с интелектуалното му развитие или друга нужда, отговаряща на интереса му, съдът дава разрешение за напускането на страната, замествайки липсващото съгласие на родителя. Необходимостта да се разреши на малолетното дете и  на не навършилия пълнолетие да пътува в чужбина може да бъде свързана и с нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му култура, за което би допринесла екскурзия в чужбина с посещения на исторически забележителности. Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите на страната.

Ответникът направи признание на иска в първото по делото съдебно заседание.

Ищцата, чрез процесуалния си представител, направи искане съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на иска.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. В първото по делото съдебно заседание ответникът направи изрично изявление за признание на иска. С оглед представените по делото доказателства, искът се явява основателен, което не се оспорва от страните. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявеният иск по чл. 127а СК за основателен и доказан и следва да бъде уважен. 

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на малолетния П. И.И., роден на ***г., ЕГН ********** да напуска пределите на Република България и да пътува до Република К., придружаван от майка си К.С.Ц., ЕГН ********** за срок от три години от влизане в сила на настоящото решение, което разрешение замества липсващото съгласие на бащата на детето И.П.И. ***, ЕГН **********.

Препис   от решението по делото, на основание чл. 7 от ГПК, да се връчи на страните.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Ловешки  окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: