Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     № 400

 

                                      гр. Троян, 27.11.2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в публично заседание на тринадесети ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

при секретаря Е.П.,

като разгледа докладваното от съдията ИВАНОВА гр.дело № 829 по описана ТРС за 2017 г., за да се произнесе, съобрази:

 

         Производството е по реда на чл.239 от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове от А.Б.Р., в качеството й на майка и законен представител на малолетната си дъщеря В.М.И.с правно основание чл. 143 ал. ІІ от СК и с чл. 149 от СК.

 В исковата молба се излага, че ищцата и ответника са живели на съпружески начала повече от 15 години, от което съжителство е родена дъщеря им В.. Ищцата излага, че в края на месец март с ответника са се разделили, същият се е установил на квартира, а малолетната им дъщеря е останала при нея. Твърди, че е поела изцяло грижите по отглеждането на детето, а бащата отказва да участва финансово в издръжката на дъщеря им. Счита, че месечна издръжка в размер на 190 лева ще задоволи потребностите на малолетното дете за най - неотложните  нужди, както и моли да бъде осъден ответника да й заплати сумата 2280 лева, представляваща издръжка за минало време – една година.

За установяване на обстоятелствата по исковата молба са ангажирани писмени и гласни доказателства.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована се явява лично и с адв.С.С. от ЛАК. Адв.С.поддържа становището за основателност на исковите претенции в хода на производството и по съществото на спора. Моли за постановяване на неприсъствено решение. Претендира направените по делото съдебни разноски.

Ответникът М.Е.И. в срока по чл.131 ал.1 от ГПК не депозира писмен отговор. В съдебно заседание не се явява, не се представлява и не взема становище по исковете, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, поради което са налице предпоставките по чл.238 ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу него.

Съдът, като взе предвид направеното от пълномощника на ищцата  искане за постановяване в нейна полза на неприсъствено решение и като съобрази, че са налице предпоставките на чл.238 и следващите от ГПК за уважаване на искането, а именно, че с определението си по чл.131 от ГПК, както и с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложено на л.13  и  призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложена на л.18 , на същият са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, като взе в предвид, че предявеният иск е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните доказателства намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение.

Предявените искове по чл.143 ал.2 от СК - за  определяне на издръжка в размер на 190 лева за малолетната В.М.И.за в бъдеще до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, както и с иск по чл. 149 от СК – за сумата 2280 лева, представляваща издръжка за минало време за периода от 15.08.2016г. до 15.08.2017г. са вероятно основателни, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените по делото писмени доказателства, въпреки липсата на такива за възможността на ответника да престира издръжка, поради което е налице и предпоставката по чл.239 ал.1 т.2 пр.1 от ГПК.

На основание чл.239 ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви съобразно чл.236 ал.2 от ГПК. Съобразно чл.239 ал.2 от ГПК настоящото неприсъствено решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Предвид горното, предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.

Съдът не постановява предварително изпълнение на съдебното решение в частта на присъдената издръжка на основание чл.242 ал.1 от ГПК, доколкото постановеното неприсъствено решение на основание чл.239 ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.

 При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК се явява основателна претенцията на ищцата за присъждане на направените по делото съдебни разноски /за заплатено адв. възнаграждение за един адвокат/ в доказан размер от 250.00лева, които следва да се възложат в тежест на ответника.

Ответникът не сезира съда с претенция за разноски и съдът не дължи произнасяне.

При този изход на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника – осъдена страна следва да бъде възложена дължимата ДТ върху присъдения размер на издръжка за иска по чл.143 ал.ІІ от  СК, която ДТ възлиза на 273.60 /двеста седемдесет и три лева и шестдесет стотинки/  лева  и сумата от 91.20 /деветдесет и един лев и  двадесет стотинки/ лева ДТ за иска по чл.149  от    СК.

Воден от горното, съдът

 

                                               РЕШИ:

 

 
 


         ОСЪЖДА М.Е.И., ЕГН ********** *** да заплаща на А.Б.Р.,***, в качеството и на майка и законна представителка на малолетната си дъщеря В.М.И., родена на ***г. месечна издръжка за иска по чл.143 ал.ІІ от СК в размер на 190.00 /сто и деветдесет / лева,  за в бъдеще, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.

         ОСЪЖДА М.Е.И., ЕГН ********** *** да запрати на А.Б.Р.,***, в качеството и на майка и законна представителка на малолетната си дъщеря В.М.И., родена на ***г., сумата от  2280 /две хиляди двеста и осемдесет/ лева, представляваща дължима издръжка по чл.149 от СК за периода от 15.08.2016г. до 15.08.2017г., заедно със законната лихва, считано от 15.12.2010г. до окончателното и  изплащане.

 ОСЪЖДА М.Е.И., ЕГН ********** *** да заплати на А.Б.Р.,***, сумата от 250.00 /двеста и петдесет/ лева, сторени от същата разноски за един адвокат, а на  Държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр.Троян, сумата от 273.60 /двеста седемдесет и три лева и шестдесет стотинки/  лева  дължима ДТ за иска по чл.143 ал.ІІ от  СК и сумата от 91.20 /деветдесет и един лев и  двадесет стотинки/ лева за иска по чл.149 от СК.

         Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: