Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                         

                            

    48   от  17.02.2017  година,   град Троян

 

                                               В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТРОЯНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, втори съдебен състав, в проведеното на 17.01.2017 /седемнадесети януари две хиляди и седемнадесета/ година публично заседание  в   следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

Секретар Е.П., като  разгледа    докладваното    от съдията  Иванова гражданско дело № 886 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази:

            

Предявеният от ищцата иск, намира своето правно основание в разпоредбите на чл. 49, ал. 1, вр. ал.3  от  СК.

М.М.В., ЕГН ********** претендира, съда да постанови решение, с което да прекрати сключения на 29.06.1990г. пред длъжностно лице по гражданско състояние в гр.София, община Красно  село граждански брак между нея и ответника П.Х.В., ЕГН **********, за което е бил съставен акт за сключен граждански брак № 3141 от същата дата. Ищцата излага фактически твърдения, с които аргументира интерес от предявения иск. Посочва, че от девет години двамата с ответника са във фактическа раздяла, след като  последния заминал да работи в Кралство И.. Твърди, че в отношенията им липсва взаимност в резултата на което между двамата е настъпило отчуждение. Посочва, че нямат родени от брака деца.  Ищцата посочва, че бракът между нея и ответникът съществува формално, изпразнен е от съдържание и не е полезен за всеки от съпрузите и за обществото. С оглед на така наведените твърдения намира, че не е възможно неговото заздравяване, поради което моли  съдът да  призове страните на съд и след като се убеди в основателността и доказаността на предявеният иск,  да постанови решение, с което да прекрати с развод сключения между страните  граждански брак без съдът да се произнася по въпроса за вината, като дълбоко и непоправимо разстроен, както и след прекратяването на брака, съдът да допусне ищцата да си възстанови предбрачното фамилно име- К.. Не се претендира издръжка между съпрузите, не се депозират извънбрачни претенции относно семейно жилище и  недвижима собственост.  Излага се, че съпрузите са си поделили  притежаваните движими вещи, представляващи МПС и туристическо ремарке. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК  от страна на ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който  ответника изразява становище за допустимост и основателност на иска. Признава, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен с невъзможност да бъде продължено неговото съществуване. На соченото от ищцата правно основание, също желае прекратяване на брака. Не се спори по факта на неговото сключване, не е спорно и обстоятелството относно липсата на родени от брака деца, към момента на депозиране на ИМ. С отговора също не се претендира издръжка между съпрузите. Потвърждава, че  движимите вещи – представляващи МПС и  туристическо ремарке са поделени извънсъдебно.

Моли съда, да постанови решение, с което да прекрати брака между страните с развод, без да се произнася по въпроса за вината, като разноските по делото останат за всяка една от страните, така, както са ги направили. С отговора се изразява и желание, след прекратяването на брака, съдът да допусне възстановяване на предбрачното  фамилно име на ищцата - К..

В съдебно заседание ищцата се явява лично, моли за уважаване на иска за прекратяване на барака. Иска съдът да постанови решение, с което да прекрати брака между страните с развод, без да произнася по въпроса за вината, както и не иска произнасяне за разноските, а същите да останат за всяка една от страните, така, както са ги направили.

В съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява лично. Представлява се от редовно упълномощен процесуален представител, който от името на доверителя си признава предявения  иска на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК. Ищцата не се противопоставя на това становище на процесуалния представител на ответника и изразява същото съгласие, относно постановяване на съдебно решение при признание на иска.

Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищцата, заявено в исковата молба отговаря на действителното правно положение. Това, като последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни.

От процесуална гледа точка признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за това /чл. 237, ал. 1 ГПК/. В този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието, без да обсъжда в мотивите си доказателствата, а само като посочи, че  постановява  решение си  само въз основа на направеното признание.

В отговора на исковата молба ответника лично признава исковата претенция. Признанието се поддържа и в съдебно заседание от упълномощения му защитник – адв.К.Н. от ЛАК.

Съдът намира, че е налице признание на иска от страна на ответника, направено е искане от ищеца за произнасяне на съда с решение при признание на иска. На основание чл. 237 ГПК, съдът следва да се произнесе с решение при признание на иска. Доказателствата по делото и становището на страните установяват, че признатите права не противоречат на закона и на добрите нрави.

            С постигнатото между страните съгласие, ищцата М.М.В., ЕГН ********** получава в свой дял и става единствен собственик на следното моторно превозно средство: ЛЕК АВТОМОБИЛ марка (модел) ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ, с регистрационен номер ***, година на производство 1990г., рама № ***.

             Застрахователната стойност на описаното моторно превозно средство е 100 лв. (сто лева), видно от Удостоверение за застрахователна стойност на МПС №0000018166 от 17.11.2016г. на КАСТ ФИНАНС”ЕООД.

           С постигнатото между страните съгласие, ответникът П.Х.В., ЕГН ********** получава в свой дял и става единствен собственик на туристическо ремарке  с регистрационен номер ***, година на производство 1992г., червено на цвят, рама № ***.

Застрахователната стойност на описаното ремарке е 100 лв. (сто лева), видно от Удостоверение за застрахователна стойност на МПС №0000018167 от 17.11.2016г. на КАСТ ФИНАНС”ЕООД.

Анализът на събраните по делото писмени доказателства мотивира съда да приеме, че бракът на страните е опразнен от онова съдържание, което влагат в него закона и морала, и продължаването му в този вид е житейски неоправдано и вредно. Установената между тях от девет години трайната фактическа раздяла и обстоятелството, че всеки един води самостоятелен живот, отделно и независимо от другия, навежда съда до единственият извод, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и не може да бъде заздравен.            Предвид горното, съдът намира, че искът за развод е доказан по основание и следва да бъде уважен, като бракът между страните бъде прекратен с развод като дълбоко и непоправимо разстроен.                                  

Доколкото никой от съпрузите не е поискал произнасяне от съда по вината за разстройството на брака и съобразно чл.49 ал.3 от СК, съдът не дължи произнасяне по вината.                                           На основание от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,  съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40,00 лева, която следва да се внесе от страните по равно.

Ищцата следва да заплати държавна такса по споразумението за възлагане на лекия автомобил в размер на 4.00 лева, а ответникът в размер на 4.00 лева.

                                                                                                         

Водим от изложените съображения, съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД сключения между М.М.В., ЕГН ********** и П.Х.В., ЕГН ********** на 29.06.1990г. пред длъжностно лице по гражданско състояние в гр.София, община Красно  село граждански брак, за което е бил съставен акт за сключен граждански брак №3141 от същата дата, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, на основание чл.49,ал.1 от СК, без да се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака.             

ДОПУСКА след прекратяването на брака между страните М.М.В., ЕГН ********** да си възстанови пред брачното фамилно име- К..

           ПОСТАВЯ В ДЯЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ на М.М.В., ЕГН ********** ЛЕК АВТОМОБИЛ марка (модел) ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ, с регистрационен номер***, година на производство 1990г., рама № ***.

            ПОСТАВЯ В ДЯЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ на П.Х.В., ЕГН ********** туристическо ремарке  с регистрационен номер ***, година на производство 1992г., червено на цвят, рама №***.

ОСЪЖДА  М.М.В., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС- Троян, ДТ в размер на 20.00 /двадесет/ лева, представляваща половината от окончателно определената ДТ за  прекратяване на брака и 4.00 – четири лева по споразумението за  възлагане на МПС-то.

ОСЪЖДА  П.Х.В., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС- Троян, ДТ размер на 20.00 /двадесет/ лева, представляваща половината от окончателно определената ДТ за  прекратяване на брака и 4.00 – четири  лева по споразумението за  възлагане на МПС-то.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Ловеч.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: