РЕШЕНИЕ

 

№ 62 

 

гр. Троян, 06.03.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното  заседание на шести февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

Съдебни заседатели:.....................................

Членове:.....................................

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 383 по описа  на ТРС за 2016 год., за да се произнесе - съобрази:

         „Поливест” ЕООД – гр. Ловеч, представлявано от управителя П. М. е предявило срещу П.Г.Х. ***, иск за сумата 4 060 лева, представляваща незаплатена цена на изработен надгробен паметник. В подкрепа на твърденията си ищеца е ангажирал писмени доказателства, в с. з. се явява управителя на дружеството и пълномощника – адв. Д.Ч. от ЛАК, който моли съда да уважи изцяло исковата претенция.

Ответникът П.Х. е представил писмен отговор, с който изцяло оспорва предявения срещу него иск. В с. з. Х. се явява лично и с пълномощника си мл. адв. К.Д. от ЛАК, моли съда да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. 

От приложените към делото писмени доказателства: оферта, схема-описание на поръчката, лист с описание на текста, който следва да се изпише на паметника, констативен протокол за извършени каменоделски услуги на територията на гробищните паркове на територията на Община Троян за монтаж на паметника на починалия, извадка от Търговски регистър за „Поливест” ЕООД, решение на ЛОС от 03.05.2016 г. по вгр.д. № 59 от 2016 г., констативен протокол от 16.04.2016 г., справка от НАП за актуално състояние  на трудовите договори към 27.06.2016 г.  на П.Г.Х., извадка от Търговски регистър за ЕТ”Поливест – П. М.”, извадка от Търговски регистър за „Крима К.М.” ЕООД, Констативен протокол от 17.04.2015 г., гр. д. № 470 от 2015 г. на ТРС и в.гр.д. № 59 от 2016 г. на ЛОС, проформа фактура № 200/02.12.2015 г. и фактура № 212 от 02.12.2015 година,от проведения разпит на свидетелите К.М.М., Ц.И.Ц., П.П.М., Д.П.Й. и М.Н.Д. и от заключението на допусната съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Б.Х., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Не се оспорва от страните, че ищцовото дружество развива дейност, свързана с обработка и производство на изделия от мрамор, гранит и други неметални минерали, вкл. и изработка на покривни надгробни плочи и паметници. Установява се също, че ответника П.Х. е работил по трудов договор като продавач-консултант с „Крима К.М.”***, което дружество е имало офис в гр. Троян. Докато бил на работа в посоченото дружество, към ответника се обърнала за предлагане на оферти Р.И.Н., която искала да бъде изработен надгробен паметник на починалия й син. Н. обяснила точно каква изработка иска, оставила снимки на покойния си син, както и текст, който да бъде положен на паметника. Не се оспорва от страните и, че след срещата си с Н., ответника П.Х. се обадил по телефона на управителя на ищцовото дружество и поискал да поръча изработката на надгробен паметник. Х. му обяснил какви са предпочитанията за вида на материала и в какъв срок да бъде изработен паметника. Ищеца изготвил оферта, която е представена като доказателство по делото, и видно от която в 11 точки са изброени дейностите и предметите , които ще бъдат изработени, съгласно поръчката, както и цените им. Общо е посочена сумата 4 060 лева, както и цена с бял мрамор – 4 460 лева. Като доказателства са приложени и ръчно изработена скица, как ще изглежда паметника на гроба, както и текста, който да бъде положен на плочата.

От констативния протокол с дата 23.04.2015 г. се установява, че на гроба на момчето са поставени покривни плочи от бял мрамор и паметник от черен гранит от „Поливест” ЕООД. Протокола е подписан от служител на гробищни паркове към Община Троян и от управителя на ищцовото дружество. 

По делото са приобщени гласни доказателства. Свид. К.  М. излага че нейната фирма „Крима К.М.” ЕООД е имала офис в гр. Троян, в който като продавач-консултант е работил ответника до 01.04.2015 г. М. излага, че не е работила с ищцовото дружество и не е възлагала чрез ответника изработването на надгробен паметник. Свидетелката излага, че е разговаряла с майката на починалото момче, която се е интересувала от каталози на паметници, но конкретно на нея не е давала поръчка за изработка. Ответника П.Х., докато е работил като продавач-консултант, не е бил упълномощен да взема решения за сделки и пари. Свидетеля  Ц.Ц. работи в ищцовото дружество, излага, че през м. март 2015 г. е дошла процесната поръчка за изработване на паметник на починало момче, по която дружеството- ищец е изпълнител. Ц. предполага, че заявителя на поръчката е ответника П.Х., защото е бил в гробищния парк, когато свидетеля и други работници са му носили странична облицовка и горна облицовка, които са лепени от ответника. Ц. е бил свидетел на разговор между ответника и майката на починалото момче и са обсъждали текста и поставяне на гълъб на паметника. Изработения паметник е от черен гранит. Монтажа е осъществен от работници на ищцовото дружество - покривните плочи, разкрояване на странична облицовка и горна облицовка, изработване и монтаж на паметника на самия гроб. Ц. излага, че са изпълнили поръчката в срок, за което е съставен и констативен протокол от служител на гробищния парк. Паметника е изработен от черен гранит, от едната страна на паметника е гравиран образ на момчето в цял ръст. Ц. излага, че не е виждал майката на починалото момче, нито в цеха, където работи, нито на гроба, докато са извършвали монтажа. Свидетеля излага, че не му е известно дали изработения паметник е заплатен, но на него не му е плащано за тази поръчка. Отливката на гроба е правена от бащата на ответника, а облицовката е залепена от ответника. Свидетелката П. М.а е дъщеря на управителя на ищцовото дружество. Излага, че познава ответника  В началото на месец март 2015 г. Х. е поискал да се изготви паметник за едно починало момче. М. възложил задачата, заедно да изготвят офертата и да му я представят. Свидетелката занесла офертата в оригинал на ответника, а той и представил скица на самия гроб и как иска да изглежда, както и надпис. Двамата говорили за цената и Х. приел представената оферта. В последствие цената била намалена с 400 лева, тъй като една част от работите били извършени от ответника. М.а излага, че след това поръчката била изпълнена в срок, но плащане не било постъпило. През м. декември 2015 г. Х. поискал да му се издаде фактура първоначално на физическо лице, след това на фирмата на баща му, но и до момента плащане не е постъпило. Свидетелите Д.Й. и М.Д. са присъствали на среща между страните по делото в кафене в гр. Троян, когато Х. е дал на М. 500 лева за някакъв паметник. Свидетелите чули, че тези пари са за материали и плочи, тъй като ответника се занимава с облицовка на гробове.

По делото е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Б.Х., който след като е извършил проверка по счетоводните книги е заключил, че процесната фактура не е отразена в първичните и вторични счетоводни записвания на  ЕТ „Гранит – Г. Г.”.

Предвид на изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: За правилното изясняване на настоящия спор, съда намира, че следва да обследва процесната оферта. В тази връзка съда намира за правилни писмените бележки и цитираната съдебна практика на пълномощника на ответника – мл. адв. Д.. За да е налице валидно предложение, то трябва да съдържа съществените елементи от бъдещия договор. В настоящия случай в представената оферта няма посочване на страните по договора, няма срок за изпълнение, цената не е определена, а определяема, в нея не се съдържа достатъчна конкретизация на предложените за изпълнение видове и количество работа и на дължимото за извършването им възнаграждение. От свидетелските показания и обясненията на страните безспорно се установи, че част от дейностите по монтирането на паметника са извършени от друго лице, част от тях са изпълнени лично от ответника, като физическо лице. За да е основателна претенцията, следва на първо място да се установи, че между страните има сключен валиден договор за изработка, което от своя страна предполага постигане на съгласие между договарящите, т. е. между съдържанието на предложението и приемането, трябва да има пълно покриване. Договорът обаче, се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя - чл. 14 ал. 1 от ЗЗД. Приемането е волеизявление на адресата на предложението, което изразява съгласие с предложението, което е неформално, но при всички случаи, за да породи действието си и да обвърже страните, е необходимо дори и при конклудентно приемане, предприетите от адресата на офертата действия да са ясни и недвусмислени и да разкриват сериозно намерение за обвързване.

         Съда намира, че в настоящия случай нито едно от горните хипотези не е налице. В случая не е налице валидно предложение, а и нито едно от ангажираните доказателства не сочи към изрично, мълчаливо, конклудентно или каквото и да е приемане на оферта от страна на ответника.

При анализа на свидетелските показания се установя, че когато П. М.а е представила офертата на ответника, същия е направил корекции, като от сумата са отпаднали 400 лева, установява се още, че тази оферта е одобрена от майката на починалото момче. Следователно ответника не е приел офертата, а напротив – предложил е контраоферта, която е следвало да бъде съобразена от ищеца и да бъде предложена нова оферта.

Според показанията на свидетеля Ц.Ц., не всички описани в „офертата" дейности са изпълнени от „Поливест” ЕООД. Свидетелят Ц.Ц. излага, че като работник в ищцовото дружество е монтирал само паметник, ответника е извършил облицовката, а фирма ЕТ „Гранит - Г. Г.” е направила отливка и пътека.

От възприетите факти по делото не може да се направи извода, че ответникът е краен получател на изпълнената работа. По-скоро може да се приеме, че Х. е действал като представител на майката на починалото момче, или като посредник между нея и ищцовото дружество. Х. няма личен интерес от сключването на твърдения договор, логично е да се приеме, че без съгласието на крайния получател /майката на починалото момче/, той не би се обвързал с ищеца. Горното също подкрепя становището, че ответникът не е приел каквото и да е предложение на „Поливест” ЕООД при фактическото предаване на офертата, тъй като не би могъл да я приеме незабавно, а последващо приемане никога не е имало, поради изричното несъгласие на крайния получател да работи с ищцовото дружество. Х. като продавач-консултант на „Крима К.М.” ЕООД, е получил единствено мандат да събере оферти, но не и да сключва договор с някой от предложителите. В тази връзка е цитирана практика на ВКС: „Когато действащият при сключване на сделката от чуждо име не е надлежно овластен, в гражданските правоотношения сключената сделка е висящо недействителна докато ненадлежно представляваният не я потвърди. Откаже ли ненадлежно представляваният да я потвърди, висящността се прекратява и сделката не поражда действие." (Решение № 36 от 30.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 384/2009 г., IV г. о.).

В настоящето производство следва да бъде доказано съществуването и на друг съществен елемент от договорът за изработка, а именно приемането на извършената работа от възложителят. Съгласно хипотезата на чл. 266 ал. 1 от ЗЗД възнаграждение се дължи за извършената и приета работа. От тази гледна точка и с оглед на това, че ищецът не е ангажирал доказателства за това какви реално материали и труд е вложил за изпълнението на извършената работа и при липсата на остойностяване на същите, претенцията му за заплащане на възнаграждение е недоказана. Отново е цитирана практика на ВКС в Решение № 231 от 13.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1056/2009: „Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че в същината си приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо действие - разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие - признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му. Следователно релевантно за приемането по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конилудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение. Простото разместване на фактическата власт върху работата, без съпровождащо го изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че възприема същата за съобразена с договора, не съставлява приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД."

По делото няма ангажирани доказателства, нито относно горното, нито че ответникът се ползва от готовия продукт по твърдяния договор за изработка. Нещо повече – в случая не става въпрос нито за приемане, нито за одобрение, защото представения протокол за монтаж е подписан единствено от ищецът и служител на гробищния парк, което се установява и от показанията на свидетеля Ц.Ц..

Безспорно беше установено в процеса и факта на демонтаж на надгробния паметник и монтаж на нов паметник, което доказва не приемането на работата на ищцовото дружество.

Относно представената като доказателство фактура № 212/02.12.2015 г., същата е издадена на името на трето неучастващо по делото лице – ЕТ „Гранит – Г. Г.”, а предмет на настоящия спор е договор с ответника като физическо лице, тоест представеното доказателство е неотносимо към настоящото производство. Като допълнение може да се вмъкне, че заключението но СИЕ е установило, че процесната фактура не е отразена в първичните и вторични счетоводни записвания на  ЕТ „Гранит – Г. Г.”.

При тези свои изводи, настоящата инстанция намира, че така предявения иск следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Ще следва с оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 78 ал. 3 от ГПК ищеца да заплати на ответника сумата 800 лева, сторени от него съдебно – деловодни разноски, видно от представен списък по реда на чл. 80 от ГПК.

Водим от изложеното съдът

 

Р     Е      Ш      И   :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от “Поливест” ЕООД, ЕИК 200761089, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. „Панайот Волов” № 13, вх. Г, ет. 1, ап. 1, представлявано от П. М., /съд. адрес:*** а, адв. Д. Ч./  срещу П.Г.Х., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл. 258 от ЗЗД за сумата 4 060 лева  - незаплатена цена по договор за изработка.

ОСЪЖДА “Поливест” ЕООД, ЕИК 200761089, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. „Панайот Волов” № 13, вх. Г, ет. 1, ап. 1, представлявано от П. М., /съд. адрес:*** а, адв. Д. Ч./ да заплати на П.Г.Х., ЕГН **********, адрес: *** сумата 800,00 – осемстотин лева, сторени съдебно - деловодни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.                                                                  

 

                                                      Районен съдия: