РЕШЕНИЕ № 355

 

гр. Троян, 23.10.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на двадесет и шести септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на  прокурора ...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 486 по описа  на ТРС за 2017 год., за да се произнесе - съобрази:

„Обединена българска банка” АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ”Света София” № 5, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК 000694959, представлявана от Стилиян Петков Вътев и Радка Иванова Тончева, е предявило срещу В.М.Й., ЕГН **********, адрес: *** установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК за сумата 2 786,38 лева главница по Договор за кредитна линия, сключен на 15.11.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 08.12.2016 г. 05.09.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 420,58 лева, представляваща договорна лихва за периода от 19.01.2016 г. до 07.12.2016 г., сумата 46,31 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 19.01.2016 г. до 07.12.2016 г.

В подкрепа на твърденията си ищцовата страна е ангажирала писмени доказателства, в с. з. се явява пълномощника адв. Мартин Иванов от ПАК, който моли съда да уважи предявения иск, както и да бъдат присъдени разноските по делото.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответника В.Й. е изпратено копие от ИМ и доказателствата, в законовия месечен срок е представен бланкетен писмен отговор, с който същата изцяло оспорва предявения иск. Направено е възражение за изтекла погасителна давност. В с. з. ответницата е редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не е изразила становище по същество.

От приложените към делото писмени доказателства: Договор за кредитна линия от 15.11.2007 г. и общи условия на „ОББ” АД за дебитни и кредитни карти, заповед за незабавно изпълнение № 515 от 14.12.2016 г. по ч.гр.д. № 1012/2016 г. по описа на РС – Троян, изпълнителен лист № 652 от 14.12.2016 г. по ч. гр. д. № 1012/2016 г. по описа на РС- Троян, нотариална покана до длъжника с рег. № 3644 от 27.09.2016 г., том 1, Акт № 107 от регистъра на нотариус Маргарита Гладкова с рег. № 477 на НК и ч. гр. д. № 1012/2016 г. по описа на ТРС, от допуснатата и изслушана съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Н.Р., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 15.11.2007 г. между страните по делото е сключен договор за кредитна линия, съгласно който „ОББ” АД е предоставила на Й. кредит в размер на 3 000 лева, намален на 2 000 лева на основание т. 2 от Договора за кредитна линия. Факта на сключване на договора не се оспорва от ответницата, а същия е представен и приет като доказателство.

Съгласно т. 7 от процесния договор, кредитополучателят се е задължил ежемесечно да погасява задължението си към ищцовата банка на датата на падежа.

Съгласно т. 8 от договора, кредитополучателят се е задължил ежемесечно да погаси не по-малко от 2 % от общата сума на тегленията, плащанията, годишната такса за обслужване на картата и удържаната сума за премията по застраховка „Живот", плюс цялата сума на начислените лихви, неустойки, такси и комисионни за предходния месец, като сумата на частичната погасителна вноска не може да е по-малка от 40 лева.

Установява се по делото, че ответницата не е изпълнила задължението си за внасяне на дължимите погасителни вноски и лихви по предоставения кредит. Съгласно т. 16 от договора за кредит - „При пълно или частично неплащане на две поредни погасителни вноски, целият усвоен кредитен лимит става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван". Банката е обявила предсрочна изискуемост на вземанията си по кредита на 05.08.2016 г., поради неплащане на 8 броя погасителни вноски.

Банката е изпратила нотариална покана, приложена като доказателство по делото, за да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Същата е представена за връчване на длъжника на 27.09.2016 г. и е счетена да редовно връчена на основание чл. 47 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 47 ал. 5 от ГПК.

На 09.12.2016 г. „ОББ” АД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 т. 2 от ГПК, по което е образувано ч. гр. дело № 1012 от 2016 г. по описа на ТРС. В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК длъжника В.Й. е възразила писмено срещу цитираната заповед за изпълнение. Съдът на основание чл. 415 ал. 1 от ГПК е дал указание на заявителя по делото кредитора  „ОББ” АД да предяви иск за установяване на вземането, което е сторено с настоящата искова молба.

По делото е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Н.Р.. В заключението е посочено, че на 12.12.2015 г. е регистрирана последната погасителна вноска в размер на80,00 лева. Към 07.12.2016 г. ответницата е в просрочие с 12 погасителни вноски. Към 08.12.2016 г. Р. е констатирала, че размера на задължението е: главница – 2 786,38 лева, договорната лихва за посочения период - 420,58 лева, наказателна лихва също за посочения период - 46,31 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК и чл. 430 от ТЗ. 

В производството по чл. 422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска и факта, от който произтича вземането му.     

По своята същност производството по чл. 422 от ГПК, представлява иск за установяване съществуване на вземането, който се предявява от кредитора след възражение от страна на длъжника. В това производство съдът установява дали вземането съществува, неговия размер и дали е изискуемо като в тежест на ищеца е да докаже тези елементи от фактическия състав. В случая се установява, че процесното вземане произтича от договор за издаване на кредитна линия от 15.11.2007 г., сключен между „ОББ” АД и ответника В.Й., която е направила възражение за изтекла погасителна давност.

Според чл. 110 от ЗЗД, с изтичането на 5-годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а според чл. 111, б. „в" от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичането на 3-годишна давност. Съгласно чл. 114 ал. 1 от ЗЗД, давността за всяко вземане - главно или акцесорно за лихви, започва да тече от деня, в който е станало изискуемо. В случая процесния кредит е обявен от ищеца за изцяло и предсрочно изискуем с лихвите на 11.11.2016 г. /по реда на чл. 47 ал. 1, вр. чл. 47 ал. 5 от ГПК/ на осн. чл. 60 ал. 2 от ЗКИ. Следователно, на тази дата е настъпила изискуемостта на всяко едно от процесиите вземания на ищеца по този договор - главница и уговорени лихви. При това положение от тази дата според чл. 114 ал. 1 от ЗЗД започват да текат и давностните срокове за погасяването на всяко от тези вземания, като с изтичането от тази дата на петгодишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, се погасява непогасената част от главницата от предоставения в случая кредит, а с изтичането от същата дата на тригодишния давностен срок по чл. 111, б. "в" от ЗЗД се погасяват некапитализираните договорни лихви - възнаградителна и наказателна (Р № 2648-1978 г. - I Г.О. на ВС). Договорът за банков кредит е договор за заем, поради което е налице неделимо плащане. Договореното връщане на кредита на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части - аргумент от чл. 66 ЗЗД /Решение № 261/12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. IV Г.О. на ВКС/. Практиката приема, че вноските по банков кредит не представляват отделни вноски, а плащане на част от цялото, като явно е, че окончателният срок за погасяване остава последната падежна дата по кредита. В подобен смисъл е и съдебната практика - Решение № 28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на III ГО на ВКС, където изрично се сочи: "При договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД ..”

При тези съображения настоящата инстанция приема, че възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.

           Съдът приема, че между страните са възникнали облигационни отношения, които намират правно основание в нормата на чл. 430 от Търговския закон, регламентираща договора за банков кредит.

Анализът на приетите по делото доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза по безспорен начин се установява, че ищецът е изпълнил задължението си по договора, като е превел сумата по кредитната линия на В.Й.. Установи се, че Й. е изпаднала в просорочие с 12 погасителни вноски.

           Субективните и обективни предели на иска с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, както и петитумът му, са очертани в заповедното производство. Но доколкото възражението на длъжника по смисъла на чл. 414 от ГПК, може да бъде необосновано, кредиторът следва да посочи всички основания - факти и обстоятелства, от които счита, че произтича вземането му, предмет на исковото производство. Според приетото в т.9 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС в производството по чл. 422 ал. 1 от ГПК, съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.

При съобразяване на договорните клаузи и изразеното по-горе становище относно настъпване на предсрочната изискуемост, остават непроменени задълженията относно главницата, договорната и наказателна лихва за посочения от банката период в заявлението, тъй като неизпълнението на задължението на ответника за погасяване на вноските по кредита е виновно с оглед изложените по-горе мотиви от съда. Издадената заповед за незабавно изпълнение съдържа дължимите суми за главница, договорна и наказателна лихва /до посочения краен момент/.

           С оглед на изложените обстоятелства по делото, настоящата инстанция намира, че предявения иск е основателен и доказан и следва да бъде изцяло уважен като бъде призанто съществуване на процесното вземане, а именно: 2 786,38 лева, дължима главница по Договор за кредитна линия, сключен на 15.11.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 08.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 420,58 лева, представляваща договорна лихва за периода от 19.01.2016 г. до 07.12.2016 г., сумата 46,31 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 19.01.2016 г. до 07.12.2016 г.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва ответника да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 845,67 лева по представен списък по реда на чл. 80 от ГПК, както и разноските по заповедното производство в размер на 561,70 лева.

         Водим от изложеното съдът

Р     Е      Ш      И   :

         ПРИЗНАВА по реда на чл. 422 от ГПК съществуване на вземане  на „Обединена българска банка” АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ”Света София” № 5, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК  000694959, представлявана от Стилиян Петков Вътев и Радка Иванова Тончев, а именно, че В.М.Й., ЕГН **********, адрес: ***, в качеството на кредитополучател дължи сумата 2 786,38 – две хиляди седемстотин осемдесет и шест лева и тридесет и осем стотинки, дължима главница по Договор за кредитна линия, сключен на 15.11.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 08.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 420,58 – четиристотин и двадесет лева и петдесет и осем стотинки, представляваща договорна лихва за периода от 19.01.2016 г. до 07.12.2016 г., сумата 46,31 – четиридесет и шест лева и тридесет и една стотинки, представляваща наказателна лихва за периода от 19.01.2016 г. до 07.12.2016 г.

            ОСЪЖДА В.М.Й., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „Обединена българска банка” АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ”Света София” № 5, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК  000694959, представлявана от Стилиян Петков Вътев и Радка Иванова Тончев сумата 561,70 – петстотин шестдесет и един лева и 70 стотинки сумата, разноски в заповедното производство и сумата 845,67 – осемстотин четиридесет и пет лева и 67 стотинки, сторени съдебно - деловодни разноски по настоящето производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението пред Ловешки окръжен съд.

 

                                                                             Районен съдия: