РЕШЕНИЕ

 

№ 283

 

          гр. Троян, 11.08.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на тринадесети юли две хиляди и седеемнадесета година в състав:

                                           Председател: Десислава Ютерова

при секретаря М. С. и в присъствието на прокурора ...……………................... като разгледа докладваното от съдията -  Ютерова  гр. дело № 736 по описа за 2016 год., и за да се произнесе - съобрази:

М.М.Л. ***, чрез пълномощника си адв. Ц.Т. от ЛАК е предявил срещу П.М.Л. и И.Ц.Л.,*** и Д.В.Ф. *** обективно съединени искове с правно основание чл. 54 ал. 2 от ЗКИР и чл. 537 ал. 2 от ГПК.

Ищецът М.Л. излага, че е единствен наследник на своя баща М.М.Л., починал на 22.01.2014 г., който пък е единствен наследник на своя баща, съответно дядо на ищеца – М.М.Л., починал на 12.11.1991 г. Л. се счита за собственик на основание наследство и давностно владение на недмижим имот с идентификатор 35290.161.135 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Калейца, общ. Троян, одобрени със Заповед РД-18-30/01.04.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК; Последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; Адрес на поземления имот: с. Калейца, ул. „Христо Ботев” № 112; Площ: 190 кв. м; Трайно предназначение на територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.); Стар идентификатор: няма; Номер по предходен план: 135, квартал: 25, парцел: 5; Съседи: 35290.161.133, 35290.161.781, 35290.161.136, 35290.161.134; ведно със сградите с идентификатори № 35290.161.135.1 и 35290.161.135.2, както и на процесното място с площ 59 кв. м, което неправилно е включено според Л. в имота на ответниците.

             Твърди, че предприел действия по изменение на КККР относно прецсното място и установил, че ответника П.Л. се е снабдил с документ за собственост и заедно със съпругата си И.Л. са продали ПИ с идентификатор 35290.161.136 на ответника Д.Ф.. Съответно М.Л. получил отказ от СГКК гр. Ловеч за изменение на КККР, което го мотивирало да предяви настоящата искова претенция.

          В съдебно заседание, ищеца редовно призован се явява лично и с пълномощниците си адв. Стефка Спиридонова и адв. Ц.Т. от ЛАК, които поддържат предявените искове. Становището си излагат по съществото на спора.

При предвидената по реда на чл. 131 от ГПК процедура, ответниците – П.Л. и И.Л., чрез пълномощника си адв. Венелин Ангелов и Д.Ф., чрез пълномощника си адв. С.Г. от ЛАК са представили писмени отговори, в които излагат становището за  неоснователност на предявените искове. Считат, че не налице грешка в КККР и имота правилно е нанесен там. Намират, че по отношение на процесния имот от 59 кв. м е недопустимо да бъде изтекла в полза на ищеца 10-годишна придобивна давност.

Ответниците намират за абсолютно неоснователна претенцията на Л., че е придобил процесния имот по наследство и давност.

Молят съда да отхвърли предявените искове.  

            Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства: удостоверение за наследници на М.М.Л. № К-ГС-05-63/06.2016 г. на Кметство с.Калейца, община Троян, протокол от 27.09.1953 г. по гр.дело № 1846/1953г. на Народен съд-Троян; договор от 01.06.1955 г. между М.М.Л. и С.В.Т., копие от скица № 747/29.08.1968 г. на ГНС-Троян, копие от скица № 28/26.09.1983 г. на ГНС-Троян, скица на поземлен имот № 15-337226/12.07.2016 г. на СГКК-Ловеч на ПИ № 35290.161,135; удостоверение за идентичност на ПИ №УД-ТСУ-КР-282/17.11.2015 г. на Община-Троян, нот.акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 111, том II, per. № 2431 от 27.08.2015 г.; акт № 159, том X, дело № 2415/2015 г. на Служба по вписванията -Троян, нот.дело № 249/2015 г.; нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 117, том II, per. № 2480 от 01.09.2015 г.; акт № 193, том X, дело № 2457/2015 г. на Служба по вписванията - Троян, нот. дело № 255/2015 г.; уведомление № 24010134/10.06.2016 г. на СГКК-Ловеч; заповед № 18-4621/10.06.2016 г. на Началника на СГКК-Ловеч; комбинирана скица № 15-281305/13.06.2016 г. на СГКК-Ловеч; приложение към комбинирана скица № 15-281305/13.06.2016 г. на СГКК-Ловеч, комбинирана скица № 15-281325/13.06.2016 г. на СГКК-Ловеч; приложение към комбинирана скица № 15-281325/13.06.2016 г. на СГКК-Ловеч, нотариална покана рег. № 4460, том 2, акт 10 на нотариус рег. № 337 по РНК с район на действие района на РС-Троян, писмо № ТСУ-11-21/05.10.2015 г. на Община Троян, копие от регулационен и кадастрален план от 1929 г. и 1984 г., копие от разписен лист от 1929 г. и 1984 г., скица на поземлен имот № 15-504822 от 14.10.2016 г. на СГКК – Ловеч, удостоверение за данъчна оценка изх. № ДО003977/18.10.2016 г. на Община Троян, отдел „Местни приходи”, удостоверение за наследници изх. № К-ГС-05-128/22.11.2016 г. на Кметство с. Калейца, удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 310 от 04.09.2009 г., писмо на Община гр. Троян с вх. № 1307/13.02.2017 г., препис от нотариално дело № 249/2015 г. на нотариус М.Гладкова, препис на нотариално дело № 255/2015 г. на нотариус М. Гладкова и Постановление за отказ за образуване на нак. производство  от 10.11.2015 г. на Районна прокуратура гр. Троян, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, като съобрази заключенията по допуснатите съдебно – технически експертизи с вещи лица инж. В.П. и инж. К.К., съдебно-графологическа експертиза с вещо лице С.П., оглед на място и разпит на свидетели, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

От представеното по делото удостоверение за наследници на Кметство с. Калейца се установява, че ищеца М.Л. е единствен наследник на своя баща М.М.Л., починал на 22.01.2014 г., който е единствен наследник на своя баща и съответно дядо на ищеца - М.М.Л., починал на 12.11.1991 г., и двамата б. ж. на с. Калейца, общ. Троян.

Видно от протокол от 27.11.1953 г. по гр. дело № 1846/1953 г. дядото на ищеца М.Л. и П.Л., който е негов брат и наследодател на ответника П.Л., са придобили в общ дял следния недвижим имот: дворно място от около 500 кв. м, представляващо урегулиран парцел IX, в кв. 21 по плана на с. Калейца, заедно с къща и плевня, при съседи: от две страни вада, наследници на Г.П.Л., като ползването е разпределено: източната половина - за П.М. Л., западната половина - за М.М. Л. и двамата могат да си строят нови къщи, а събарянето на старите да става по взаимно съгласие на двамата.

По делото е представено у-ние за идентичност на ПИ, от Община Троян, за парцел IX-242 в квартал 21 по предходния кадастрален и регулационен план, одобрен със заповед № 42/12.02.1929 г. с поземлени имоти с кад. № № 135 и 136 и същия е част от поземлен имот с кад. № 134 по предходния кадастрален план на с. Калейца, одобрен със заповед № 1089/04.12.1984 г., попадащи в парцел V-135, 136 в квартал 25 по сега действащия регулационен план на с. Калейца, одобрен със заповед № 1089/04.12.1984 г. и е идентичен с имоти с идентификатори 35290.161.135 и 35290.161.136 по кадастралната карта на с. Калейца, от 2009 г.

Не се спори, че М.Л. въз основа на давностно владение и наследство е собственик на ПИ с идентификатор 35290.161.135 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Калейца, общ. Троян, одобрени със Заповед РД-18-30/01.04.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК; Последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; Адрес на поземления имот: с. Калейца, ул. „Христо Ботев” № 112; площ: 190 кв. м; Трайно предназначение на територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.); Стар идентификатор: няма; Номер по предходен план: 135, квартал: 25, парцел: 5; Съседи: 35290.161.133, 35290.161.781, 35290.161.136, 35290.161.134; ведно със сградите с идентификатори № 35290.161.135.1 и 35290.161.135.2.

Ответника П.Л. е син и законен наследник на М.П.Л... По делото е представено нот. дело № 249 от 2015 г.  на Нотариус Маргарита Гладкова. С нот. акт № 111, т. ІІ, нот. дело № 249/2015 г. отв. П.М.Л. е признат по давност за собственик на ПИ с идентификатор 35290.161.136 по КККР на с. Калейца, находящ се на ул. „Христо Ботев” № 110, с площ 244 кв. м, жилищна сграда с идентификатор 35290.161.136.1, застр. площ 50 кв. м  и селскостопанска сграда с идентификатор 35290.161.136.2, застр площ 55 кв. м.

П.Л. и И.Л. са продали на третия ответник Д.Ф., описания имот, като сделката е материализирана в нот. акт № 117, т. ІІ, нот. дело № 255/2015 г. на Нотариус Маргарита Гладкова.

От свидетелските показания на И.Р., М.С., М.П., И.М. се установява, че през 50 – те години на миналия век в процесното място с площ 59 кв. м е минавала вада, там е имало бара, която е функционирала до 80 – те години и хората са идвали да си перат чергите, като са оставяли колите си точно на процесното място. После дядото и бащата на ищеца са покрили воденичната вада с камъни и плочи. Свидетелите излагат, че така оформеното място винаги се е владяло от дядото и бащата на М.Л., а след тяхната смърт и до момента спорното място се владее от ищеца. Преди това, през 1954-1955 г. дядото на ищеца - М.е построил още една плевня в съседния имот на С. и В.Т. - парцел 727, кв. 21 по плана на селото, като е използвал зида на вече построената плевня. Като доказателство по делото е приложен писмен договор, в който е записано, че С.В.Т. е продал на М.М.Лаовчиев дворно място от 40 кв. м в парцел 727, кв. 21 по плана на с. Калейца за сумата от 200 лева. Ответниците в процеса основателно оспорват описания писмен документ, тъй като считат, че е нищожен поради липса на форма. /законодателя е предвидил прехвърляне на собственост, както е в случая, да се извършва с нотариален акт/. По делото е назначена и изслушана графологическа експертиза с вещо лице С.П., който е изследвал подписа на купувача и е констатирал, че е положен от М.Л., без да има сравнителен материал за това. В тази връзка са свидетелските показания на И. Вълкова, която е наследник на С. Т.. Същата заявява, че М.Л. е купил имот от нейния свекър, но на съвсем друго място. Според В., Л. е изградил съвсем незаконно плевнята си върху тяхно място. От извършения оглед на място се установи, че Л. е обособил подход от към другата улица, тъй като няма транспортен достъп до двете си плевни. По този начин е обособено процесното място с площ 59 кв. м, което е оградено със стабилна каменна ограда със съседните имоти и телена ограда и входна врата откъм улицата, а в югоизточната част за ограда служи стената на плевнята на П.М. Л., който е брат на М.Л.. Свидетелите излагат, че М.Л. започнал да владее мястото. От свидетелските показания се установява още, че двамата братя М.и П.са се разбирали относно ползването на имота, поради което и М.Л. е ползвал процесното място необезпокояван от никого до смъртта си през 1991 г. След него имотът е продължил да се владее от М. М. Л., а към момента  - от ищеца.

Свидетелите твърдят, че процесното място е общинско. М.Л. излага, че от удостоверение на Община Троян, се установява, че имота не е общинска собственост, но подобен документ липсва в кориците на делото.

От представените писмени документи се установява, че ищеца предприел действия по снабдяване с документи за собственост по давностно владение и наследство на процесното място. Инициирал процедура по изменение на КККР, но получил отказ от СГКК – Ловеч. Със заповед № 18-4621/10.06.2016 г. на Началника на СГКК-Ловеч му бил направен отказ поради постъпилите в срок писмени възражения от В.Л.В.и Д.В.Ф. *** и констатация, че е налице спор за материално право и отстраняването на непълнотите и грешките в кадастралната карта и кадастралните регистри.

Страните не спорят в настоящия казус, че съгласно т. III от протокол за делба от 27.11.1953 г. двамата братя П.и М.Л. са взели в общ дял процесния парцел IX- 242 в кв. 21 по плана на с. Калейца с площ от около 500 кв. м, като източната половина се е ползвала от Павли, а западната половина - от Марко. Не е спорен и факта, че двамата братя са притежавали равни права от парцела.

С оглед правата на страните върху имота, по предходния кадастрален план западната половина от парцела е заснета като имот с кадастрален номер 135 и записана на М.Л., а източната половина от парцела е заснета като имот с кадастрален номер 136 и записана на П.Л.. По действащата кадастрална карта на с. Калейца от 2009 г. имотът на първите двама ответници е с площ от 244 кв. м, която площ те считат, че се равнява на ½ ид. част от процесния парцел IX- 242 в кв. 21 по плана на с. Калейца от 1929 г. и представляваща източната половина на този парцел. Следователно ищеца по наследство е собственик на ПИ с идентификатор 35290.161.135, а ответника П.Л. - ПИ с идентификатор 35290.161.136, който имот съответно е продаден на ответника Ф..

В случая спорен е обособения имот от 59 кв. м, за който М.Л. твърди, че неправилно по скица на СГКК е включен в имота на ответниците графично и това съществуващо място никога не е владяно от наследодателите на П.Л. или от него.

Ответниците изцяло оспорват предявените срещу тях искове, като твърдят, че съгласно т. III от протокол за делба от 27.11.1953 г. двамата братя П.и М.Л. са взели в общ дял процесния парцел IX- 242 в кв. 21 по плана на с. Калейца с площ от около 500 кв. м, като източната половина се е ползвала от П., а западната половина - от М.. Ответниците твърдят, че двамата братя са притежавали равни права от парцела.

В този смисъл заснемането на имота на ответниците в кадастралната карта - поземлен имот с идентификатор 35290.161.136 напълно съвпада по площ и местоположение с имота на П.Л. по протокола за делба от 27.11.1953 г.

Заснемането на имота на ищеца в кадастралната карта - поземлен имот с идентификатор 35290.161.135 напълно съвпада по площ и местоположение с имота на М.Л. по протокола за делба от 27.11.1953 г.  

С оглед изясняване на спора, съда е допуснал няколко експертизи.

В заключението си вещото лице инж. В.П., по назначената съдебно-техническа експертиза, е установил, че Поземлен имот с идентификатор 35290.161.136 и площ 244 кв. м по КККР на с. Калейца, одобрени със Заповед № РД-18-30 от 01.04.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, заедно с поземления имот на ищеца с идентификатор 35290.161.135 и площ 190 кв. м по кадастралната карта, са урегулирани в съсобствен парцел V-135,136 в кв. 25 по действащия регулационен план на с. Калейца, одобрен със Заповед № 1089 от 04.12.1984 г. В северозападната част на парцел V-135,136 в кв. 25 попада част от имот с планоснимачен № 134 по предходния кадастрален план на селото от 1984 г., респективно от поземлен имот с идентификатор 35290.161.134 по КККР на с. Калейца, който не е предмет на настоящото дело. Тази част от имот с кад. № 134 е застроена от ищеца със стопанска постройка, която също е включена в проекта за изменение на кадастралната карта като сграда номер 3, но тя също не е предмет на настоящото дело. Между ПИ с идентификатор 35290.161.136 по КККР на с. Калейца и имот с планоснимачен № 136 по предходния кадастрален план на селото от 1984 г. е налице пълна идентичност. По кадастралния и регулационен план на с. Калейца, одобрен със заповед № 42 от 12.02.1929 г., поземлени имоти с идентификатори 35290.161.135 и 35290.161.136 са били нанесени като един цял имот с планоснимачен № 242. Същият е урегулиран в парцел IX-242, кв. 21. Северозападната граница на имота и на парцела е обозначена в приложената комбинирана скица със зелена линия по букви (А,Б) и е представлявала вада за перилото. Процесната площ от 59 кв. м не е била включена в парцел IX-242, кв. 21, видно от местоположението й на север от зелената гранична регулационна линия по букви (А,Б). В следващия регулационен план от 1984 г., северозападната граница на стария парцел IX-242 в кв. 21 (зелената линия по букви (А,Б) е изместена до синята регулационна граница (В,Г) на новия парцел V-135,136 в кв. 25. Това изменение на северозападната регулационна граница се е получило в резултат на изработване на нов регулационен план на с. Калейца, одобрен със Заповед № 1089 от 04.12.1984 г. - административен акт, в резултат на който процесната площ от 59 кв. м по гранични точки с номера 1, 2, 11, 8, 9, 10 е била включена в чертите на парцел V-135,136 в кв. 25 по действащия регулационен план.

Регулационните граници на парцел V-135,136 в кв. 25 по действащия регулационен план не съвпадат с кадастралните граници на имотите на страните с кад. №№ 135 и 136, съставляващи съсобствения парцел.

Към СТЕ е изработена и приложена комбинирана скица на процесния имот с площ от 59 кв. м по приложената комбинирана скица № 15-281325-13.06.2016 г. на СГКК-Ловеч, представляващ част от ПИ с идентификатор 35290.161.136, находяща се в северозападната част на поземления имот, като същата е повдигната и обозначена по гранични точки с червени номера 1, 2, 11, 8, 9, 10, за които в скицата са приложени съответните им координати.

Съгласно т. IІІ на Протокол от 27.11.1953 г., съставен в съдебно заседание на Троянски народен съд по гр. д .№ 1846/1953г., е постигната спогодба, по която имотът на ответниците - поземлен имот с идентификатор 35290.161.136 с площ 244 кв. м. по КККР на с. Калейца, не съответства изцяло на правата на П.Л. от парцел IX-242 в кв.21 по плана на с. Калейца от 1929 г. Северната граница на парцел IX-242 в кв. 21 по плана на с. Калейца от 1929 г. е обозначена в приложената към СТЕ Комбинирана скица със светлозелена линия по зелените букви А,Б.

Процесната част от поземления имот на ответника с идентификатор 35290.161.136 е разположена на север от линията А, Б, което означава, че процесиите 59 кв. м, не са част от парцел IX-242 в кв. 21, предмет на делбата от 1953 г.

По действащия регулационен и предходен кадастрален план на с. Калейца, одобрен със Заповед № 1089 от 04.12.1984 г., няма нанесен вход към двора на ищеца с планоснимачен № 135.

Същото се отнася и за имота на ответника, нанесен в предходния кадастрален план с планоснимачен № 136, който обаче на изток има излаз към страничната улица, осъществен през голяма порта широка 3 м и малка портичка до жилищната сграда широка 1м.

Двата имота са урегулирани в един парцел V-135,136 в кв. 25 по действащия регулационен план от 1984 г., който се явява съсобствен.

Съда е допуснал и изслушал втора СТЕ. Вещото лице инж. К.К. е изготвил комбинирана скица, на която е нанесъл съществуващите постройки, както следва: от юг – сграда № 2 на ответника, от запад – имот № 135 на ищеца, от север – имот № 134 № 156 и улица и от изток № 737 улица. На скицата е отразен и транспортния подход към процесния имот. Инж. К. е констатирал, че друг транспортен вход към имота на ищеца не съществува. Отразени са координатите на граничните точки на процесния имот, същите са вярно отразени в проекта за изменение на КККР.

Предвид на изложената и възприета фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Последователна е практиката на ВС и ВКС относно характеристиките на владението и държането. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта /corpus/ и субективен - намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. При държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта. Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция. Тя е и обща гражданскоправна норма с оглед действието си спрямо лицата, защото се прилага за всички гражданскоправни субекти. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като психично състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано заключение за наличие на неизвестен факт, а именно субективния признак на владението /animus domini/- намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт - обективния признак на владението /corpus/ - упражняване на фактическа власт върху вещта. Съдът е длъжен  да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими законни презумпции, доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я обори.

В конкретния случай ищеца, а преди това неговия дядо и баща са демонстрирали намерение да владеят процесното място като свое, обособено като такова от дядото М.Л..

От доказателствата по делото безспорно се установи, че още от 50 – те години на миналия век дядото, бащата и към момента самия ищец са упражнявали фактическа власт върху процесния имот, като са демонстрирали, че са собственици на същия.  

За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един отчасти или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ (согриз), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79 ал. 1 ЗС са налице по отношение на претендиращото собствеността лице и то установени при едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, възражението за изтекла придобивна давност на конкретен недвижим имот, може да бъде уважено. В тази връзка съда приема, че по делото е безспорно установено, че през целия период на тези 60-70 години ответникът, в частност неговите наследодатели, не са се противопоставяли по никакъв начин на ищеца и съответно неговите наследодатели, да владеят имота като свой. Дори и свидетелите, водени от ответниците, потвърждават този факт в показанията си.  Не се доказа в процеса имота да е общинска собственост.

Относно възраженията на ответниците, че по отношение на процесния имот не може да тече придобивна давност, следва да се отбележи, че процесното място с площ 59 кв. м е било присвоено към имота на наследодателите на ищеца още през 50 – те години на миналия век и съответно е урегулирано в парцел V, кв. 25 с плана от 1984 г., то следва да се приеме, че давността е била изтекла много преди приемане на ЗСГ и ЗТСУ.

При тези изводи съда намира, че исковете се явяват основателни и доказани и следва изцяло да бъдат уважени, като бъде признато че ищеца е собственик по давностно владение и наследство на процесния имот, както и че е налице грешка в КККР на с. Калейца по повод заснемането на  процесния имот. Ще следва да бъде уважен и акцесрония предявен иск по чл. 537 ал. 2 от ГПК.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца сторените по делото разноскив размер на 1 741,60 лева, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Присъждат се разноски само за един адвокат в процеса.

Водим от горното съда

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 54 ал. 2 ат ЗКИР по отношение на П.М.Л., ЕГН **********, И.Ц.Л., ЕГН **********, двамата с адрес: *** и Д.В.Ф., ЕГН ***********, с постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, че към момента на влизане в сила на КККР на с. Калейца, одобрени със Заповед № РД-18-30 от 01.04.2009 г., на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър М.М.Л., ЕГН **********, адрес: *** е бил собственик въз основа на давностно владение и наследство на следния недвижим имот: част с площ 59 кв. м от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 35290.161,136, по КККР на с. Калейца, с адрес: село Калейца, ул. „Христо Ботев” №, целият с площ 244 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 136, квартал, парцел 5, при съседни имоти с идентификатори: 35290.161.135, 35290.161.781, 35290.161.737, 35290.161.516, 35290.161.134, находящ се в северозападната част на поземления имот – по гранични точки 10, 1, 2, 11, 8, 9 по приложената комбинирана скица от заключението на съдебно-техническата експертиза от 09.03.2017 г., неразделна част от решението, както и че е НАЛИЦЕ ГРЕШКА В КАДАСТЪРА, изразяваща се в нанасянето на част с площ от 59 кв. м от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 35290.161,136, а не като част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 35290.161.135 по КККР на с. Калейца, община Троян, област Ловеч.

На основание чл. 537 ал. 2 от ГПК ОТМЕНЯВА нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 111, том II, рег. № 2431, дело № 249/2015 г. на нотариус рег. № 477 с район на действие района на РС-Троян; акт № 159, том Х, дело № 2415/2015г., вх.рег. № 3193/2015г. В ЧАСТТА с площ 59 кв. м от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 35290.161,136 по КККР на с. Калейца, одобрени със Заповед № РД-18-30 от 0.,04.2009 г., на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с адрес: село Калейца, ул. „Христо Ботев” № 110, целият с площ 244 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 136, квартал 25, парцел 5, при съседни имоти с идентификатори: 35290.161.135, 35290.161.781, 35290.161.737, 35290.161.516, 35290.161.134, находящи се в северозападната част на поземления имот – по гранични точки т.т. 10, 1, 2, 11, 8, 9 по приложената комбинирана скица от заключението на съдебно-техническата експертиза от 09.03.2017 г., неразделна част от решението.

ОСЪЖДА П.М.Л., ЕГН **********, И.Ц.Л., ЕГН **********, двамата с адрес: *** и Д.В.Ф., ЕГН ***********, с постоянен адрес: ***, настоящ адрес:*** ДА ЗАПЛАТЯТ на М.М.Л., ЕГН **********, адрес: *** сторените по делото разноски в размер на 1 741,60 – хиляда седемстотин четиридесет и един лева и 60 стотинки.

Решението подлежи на обжалване пред ЛОС в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

 

                                                      Районен съдия: