Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 373

 

гр. Троян, 07.11.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното  заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ...……………........................... като разгледа докладваното от съдията -  Ютерова гр. дело № 905 по описа на ТРС за 2017 год., за да се произнесе - съобрази:

         П.М.Я. *** е предявил срещу ОП „Комунални услуги – Троян” – гр. Троян, представлявано от Петър Минков обективно съединени иска, които съда квалифицира с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3, чл. 225 ал. 1 от КТ.

        Ищецът излага в исковата молба, че е работил в ответното предприятие  на длъжност „работник строителство” от 01.04.2015 г. до 26.07.2017 г., когато му била връчена заповед № 34, с която трудовия му договор бил прекратен на основание чл. 325 т. 4 от КТ - поради завършване на определена работа. Я. счита процесната заповед за неоснователна и издадена в нарушение на законовите разпоредби. В подкрепа на твърденията си ищеца е ангажирал писмени доказателства и чрез пълномощника си адвокат Иван Вачев от АК – Плевен моли съда да отмени заповедта и да бъде възстановен на предишната си длъжност, заедно със законните последици, като му бъде изплатено и предвиденото от закона обезщетение на основание чл. 225 ал. 1 от КТ за времето, през което е останала без работа, както и направените съдебно-деловодни разноски.

По реда на чл. 131 от ГПК на ОП „Комунални услуги – Троян” – гр. Троян е връчено копие от ИМ и доказателствата, в предвидения месечен срок е представен писмен отговор, с който изцяло се оспорва исковата претенция. В с з. ответната страна се представлява от адвокат Бисер Димов от ЛАК, който моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Подробно са изложени аргументите в подкрепа на тази теза и ответника е ангажирал писмени доказателства.

От приложените към делото писмени доказателства: трудово договор № 018/01.04.2015 г., копие от заповед изх. № 34/26.07.2017 г., копие от трудова книжка № 454 на П.М.Я., копие от трудова книжка № 2281 на П.М.Я., служебна бележка от Агенция по заетостта № 59 от 31.08.2017 г., Експортно решение № 1063 от заседания № 203 от 29.06.2017 г. на „МБАЛ – Троян” ЕООД, удостоверение от НАП - ТП - Ловеч изх. № **********-11/19.10.2017 г., копие от трудовото досие на ищеца П.М.Я. и списък със задачи на звено „Поддръжка и ремонт” към ОП „Комунални услуги” за 2017 г., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представения тр. договор на 01.04.2015 г. ищеца П.Я. е назначен на длъжност „работник строителство” в ответното общинско предприятие. В т. 3 от договора е уреден срока, за който се сключва същия, а именно „до завършване на определена работа” – липсва конкретизация на вида работа, както и срока, за който е предвидено да бъде извършена.

На 26.07.2017 г. на Я. е връчена заповед № 34, с която трудовия му договор бил прекратен на основание чл. 325 т. 4 от КТ – „със завършване на определената работа”.

Ответника е представил тр. досие на ищеца, в което се съдържа списък със задачи за звено „Поддръжка и ремонт” към ОП „Комунални услуги” за 2017 г., утвърден от Кмета на Община Троян, който са посочени населените места, обектите, видовете работа и цената на материалите   за дейността на общинското предприятие.

Представени са доказателства от ДБТ – гр. Троян, чу на 27.07.2017 г. Я. е регистриран като безработен и на същия са изплатени на обезщетения за безработица за периода 26.07.2017 г. – 30.09.2017 г. Справката от ДТБ – Троян е представена от ищеца в с. з. на 24.10.2017 г.

Я. представя и решение на ТЕЛК, от което се установява, че ищеца е с 82 % трайно намалена работоспособност към 29.06.2017 г. и за състоянието му са противопоказни вдигането и пренасянето на тежести.

 В тази връзка ответната страна е направила доказателствени искания ищеца да даде обяснения на въпроси по чл. 176 от ГПК, както и да бъде назначена медицинска експертиза, която да изследва дали здравословното състояние на ищеца позволява, същия да изпълнява трудовите си задължения на заеманата от него длъжност. Съда е оставил тези искания без уважение, тъй като намира, че предмет на делото е атакуваната заповед за прекратяване на тр. правоотношение с ищеца на основание чл. 325 т. 4 от КТ – със завършване на определената работа. Никъде не се сочи, или пък се твърди, че тр. договор е прекратен поради невъзможността Я. да изпълнява възложената му работа поради заболяване, каквато е хипотезата на чл. 327 ал. 1 т. 1 от КТ.

С оглед на така изяснената фактическа обстановка, съдът счита така предявените обективно съединени искове за основателни и доказани по следните съображения:   

           За достигането до този извод, съда съобрази разпоредбите на закона и константната съдебна практика. Сключването на тр. договор за извършване на определена работа, следва да се определя от съдържанието на самия трудов договор, т. е. в сключения по този ред трудов договор трябва изрично и точно да се определи работата, за изпълнението, на която той е сключен. Това е така, защото за работника или служителя следва да съществува яснота кога точно ще изтече срока, тъй като той е определящ за времетраенето на трудовото му правоотношение. Когато срокът на трудовия договор, сключен до завършване на определена работа, не е посочен, нито е определяем съобразно други елементи на съдържанието му, то следва да се приеме, че липсва уговорка за срок. При срочният трудов договор за определена работа по смисъла на чл. 68, ал.1, т. 2 от КТ се касае до работа, която би могла да се дефинира по вид, обем и качество още към момента на сключване на трудовия договор и от тази гледна точка да се тълкува срока за извършване на тази работа, при което реализирането на възложената работа изчерпва съдържанието на трудовото правоотношение, възникнало на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ и по силата на договореността, трудовото правоотношение се прекратява, като не е необходимо нито предизвестие, нито се следва обезщетение.

В настоящия казус - в трудовия договор е записано, че се сключва на основание чл. 68 ал. 1 т. 2 от КТ, а в текстовата част е възпроизведен законът – „извършване на определена работа“. Работата не е посочена, нито е определен периодът на изпълнението й. Тя не може да се определи и според посочената длъжност „работник строителство”, нито по представения списък на дейности за 2017 г. на звено „Поддръжка и ремонт” към ОП „Комунални услуги”. Когато срокът не е определен, нито е определяем съобразно други елементи от съдържанието на договора (вид, количество, обем и т.н.), следва да се счита, че такъв липсва и при това положение ще се приложи общото правило на чл. 67 ал. 2 от КТ, а именно, че договорът е за неопределено време. Следователно породеното от договора трудово правоотношение е безсрочно и може да бъде прекратено само на основанията, предвидени за безсрочни трудови правоотношения, но не и на основание чл. 325 ал. 1 т. 4 от КТ, която норма е приложима само за срочни трудови договори. Извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ уволнение на работника или служителя м този случай е незаконно и следва да бъде отменено. /В този смисъл Решение № 1548 от 28.09.2006 г. по гр. д. № 3240/2003 г., ІІІ г. о. на ВКС, Решение № 22 от 31.01.2012 г. по гр. д. № 450/2011 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС/.

         При тези съображения съдът счита, че предявения основен иск по чл. 344 ал. 1 т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Ще следва Я. да бъде възстановен на заеманата от него длъжност преди уволнението, а именно „работник строителство”.

От отмяната на заповедта за уволнение като незаконосъобразна следва и правото на работника да претендира обезщетение за времето, през което е останал без работа вследствие на уволнението, но не повече от 6 месеца – чл. 225 ал. 1 от КТ.

Съгласно разпределената в процеса доказателствена тежест, ищецът следва да докаже оставането си без работа /периода/, претърпените вреди и техния размер. За целта Я. е представил удостоверение и служебни бележки от ДБТ - гр. Троян, от които доказателства се установява, че същия веднага след прекратяване на тр. договор се е регистрирал като безработен в ДБТ и е получил обезщетение за безработица вкл. до края на м. септември 2017 г. При тези данни съда приема, че на Я. по реда на чл. 225 ал. 1 от КТ се дължи обезщетение за времето, през което е останал без работа /до датата на с. з. 24.10.2017 г./, а именно за три месеца. Предвид доказателствата по делото месечната трудова заплата на Я. е в размер на 432 лева, следователно размера на претендираното обезщетение за три месеца е 1 296 лева, което следва да бъде присъдено на същия.   

С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 359 от КТ ще следва ответното дружество да заплати по сметка на съдебната власт 151,84 лева общо държавна такса за предявените три обективно съединени искове.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца, сторените от него разноски в размер на 500 лева – адв. хонорар.

Водим от горното съдът

 

 

                          Р     Е    Ш     И     :

 

ПРИЗНАВА на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от Кодекса на труда за незаконно уволнението на П.М.Я., ЕГН **********, адрес: *** и ОТМЕНЯ Заповед № 34 от 26.07.2017 г., издадена от вр.и.д. Директор Петър Минков на ОП Кумунални услуги - Троян”, адрес: гр. Троян, пл. „Възраждане” № 1, с която е прекратено трудовото правоотношение с П.М.Я. на основание чл. 325 т. 4, като незаконосъобразна.

На основание чл. 344, ал. 1 т. 2 от Кодекса на труда ВЪЗСТАНОВЯВА  П.М.Я., ЕГН **********, адрес: *** на заеманата преди уволнението длъжност „работник строителство” в ОП Кумунални услуги - Троян.

        ОСЪЖДА ОП Кумунални услуги - Троян, адрес: гр. Троян, пл. „Възраждане” № 1, представлявано от вр.и.д. Директор Петър Минков да заплати на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. чл. 225 от КТ на П.М.Я., ЕГН **********, адрес: *** обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на 1 296 – хиляда двеста деветдесет и шест лева.

ОСЪЖДА да заплати в полза на съдебната власт по сметка на ТРС държавна такса в размер на 151,84 – сто петдесет и един лева и 84 стотинки, а на П.М.Я., ЕГН **********, адрес: *** сумата 500,00 – петстотин лева, сторени съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от датата на постановяването му.

 

 

Районен съдия: