РЕШЕНИЕ

 

     

 

гр. Троян, 29.03.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

          Троянски районен съд, пети състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

Председател: ДАНИЕЛА РАДЕВА

 

при секретаря К.Р., в присъствието на прокурора…………като разгледа докладваното от съдията -  Радева……….АН Дело № 16 по описа  на ТРС за 2017 год., за да се произнесе - съобрази:

 

          Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № 1747 от 09.01.2017г., издадено от инж. П.П.Б. – Директор на РДГ гр. Ловеч, на С.Д.В. ***, е наложено административно наказание – глоба в размер 300.00 лева по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/ за нарушение по чл. 257, ал. 1,  предл. 2, т. 1, предл. 1 във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Същото е обжалвано в законоустановения срок от С.Д.В., като с жалбата се моли съда да постанови решение, с което отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят С.Д.В., редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание. Явява се упълномощеният от него процесуален представител адвокат Е.Ц. ***, който поддържа жалбата и по същество на делото излага подробни аргументи за отмяна на наказателното постановление в съдебно заседание и в писмена защита. Ангажирани са доказателства.

           За ответника по жалбата РДГ гр. Ловеч, редовно призован, в съдебно заседание, не се явява представител. Ангажирани са доказателства.

От приложените към делото писмени доказателства: Известие за доставяне на Наказателно постановление № 1747/09.01.2017г. от 12.01.2017г.; Писмо изх. № НП 1747/09.01.2017г. на РДГ гр. Ловеч до С.Д.В.; Наказателно постановление № 1747/09.01.2017г. на РДГ гр. Ловеч; АУАН № 1747/22.08.2016г. на РДГ гр. Ловеч; Рапорт вх. № І-2-7783/23.08.2016г. от Й.Х.Х.; Заверено копие на Заповед № РД-49-199/16.09.2011г. на МЗХ; Заверено копие на Разрешително за достъп в горски територии във връзка с изпълнение на дейности по добив на дървесина със срок от 21.02.2016г. до 31.12.2016г.; Заверено копие на Позволително за сеч № 0291494/18.02.2016г.; Заверено копие на Протокол за освидетелстване на сечище № 0277067/08.03.2016г.; Заверено копие на Опис на издадените превозни билети за периода от 01.03.2016г. до 01.03.2016г. по позволително за сеч № 0291494/18.02.2016г.; Служебна бележка от 12.08.2016г. на Кметство с. Калейца; Заверено копие на разрешително за достъп от 18.02.2016г. и от показанията на разпитаните по делото свидетели Й.Х.Х. и И.П.И., преценени поотделно и в тяхната взаимна обусловеност съдът приема за установено следното:

          На 22.08.2016г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 1747, серия № Б00А 2015г. № 000287 по регистъра на РДГ – Ловеч, от Й.Х.Х., на длъжност „горски инспектор”  при РДГ гр. Ловеч, в присъствието на свидетеля И.П.И., срещу С.Д.В. ***, за това, че като лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, на което е издадено Позволително за сеч № 0291494/18.02.2016г., не е изпълнил задълженията си да следи за наличието на документи за достъп до имот горска територия кадастрален № 35290.843.57 отдел 150, подотдел „о“, в следствие на което в имота са извършени горскостопански дейности без разрешително за достъп по чл. 148, ал. 2, т. 4 от ЗГ, издадени от Кмета на с. Калейца, общ. Троян, с което е нарушил чл. 257, ал. 1,  предл. 2, т. 1, предл. 1 във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 4, предл. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. В акта е отразено, че посоченото нарушение е извършено на 01.03.2016г. в с. Калейца, общ. Троян, отдел 150, подотдел „о”, имот кад. № 35290.843.57, територия на РДГ гр. Ловеч и е открито на 12.08.2016 година. АУАН е съставен в присъствие на С.Д.В., в качеството му на нарушител, който  в графа „обяснения на нарушителя” е отразил: „Не съм съгласен с констатациите в акта”. В. е подписал акта и е получил екземпляр от същия на датата, на която е съставен, а именно 22.08.2016 година. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН С.Д.В. не е подавал писмено  възражение  срещу акта.

            Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № 1747 от 09.01.2017г. от инж. П.П.Б. – Директор на Регионална дирекция по горите гр. Ловеч, с което на С.Д.В. ***, е наложено административно наказание – глоба в размер 300.00 лева по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ за нарушение по чл. 257, ал. 1,  предл. 2, т. 1, предл. 1 във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

            Съдът счита, че подадената жалба от С.Д.В. е допустима, подадена е от надлежна страна и в посочения срок съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Налице е активна и пасивна легитимация на страните в процеса и  следва да бъде разглеждана по същество. 

          Съдът като анализира събраните по делото писмени и гласни  доказателства счита, че жалбата се явява основателна и доказана по следните съображения: В наказателното постановление са посочени имената, длъжността и местослуженето на  лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, посочени са данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е извършено, законовите разпоредби, които са нарушени, вида и размера на наказанието, дали НП подлежи на обжалване. Спазен е и визираният в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление. Същото е издадено от инж. П.П.Б. – Директор на РДГ гр. Ловеч, който е оправомощен да издава наказателни постановления за нарушения по Закона за горите по силата на Заповед № РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, в съответствие с разпоредбата на чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите. Налице е съответствие между текстовото описание на нарушението, отразено в АУАН и в НП. АУАН също е издаден от оправомощено лице – свидетелят Й.Х.Х., работещ на длъжност „горски инспектор” при РДГ гр. Ловеч.

          Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство по издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които опорочават процеса и водят до незаконосъобразност на наказателното постановление. На С.Д.В. е наложено административно наказание по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ за нарушение по чл. 257, ал. 1,  предл. 2, т. 1, предл. 1 във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Съгласно разпоредбата на  чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ  се наказва  с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Съдът споделя аргументите, изложени от адвокат Ц. в представената от него писмена защита, че съдебната практика е категорична, че както в АУАН, така и в НП следва ясно и недвусмислено да са описани всички фактически обстоятелства, съдържащи белезите на административно нарушение. Това гарантира възможността лицето, чиято отговорност се ангажира, да може да упражни правото си на защита в пълна степен, знаейки срещу какво обвинение са брани. В конкретният случай липсва описание на нарушението с неговите белези и свойства, не са посочени и обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, които го потвърждават, каквито са императивните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Жалбоподателят е санкциониран за това, че като лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, на което е издадено позволително за сеч, не е изпълнил задълженията си да следи за наличието на документи за достъп в следствие на което в имота са извършени горскостопански дейностти, без разрешително за достъп по чл. 148, ал. 2, т. 4 от ЗГ, издадено от кмета на с. Калейца. Не е посочено каква горскостопанска дейност е била извършена в имота. Съгласно §1, т. 19 от ДР на ЗГ горскостопански дейности са тези свързани със стопанисването, защитата и опазването на горските територии и добива на дървесина, както и с изготвянето на горскостопански планове и програми. В конкрентият случай не става ясно за каква точно горскостопанска дейност става въпрос. В случай, че се има предвид добив на дървесина по смисъла на §1, т. 21 от ДР на ЗГ добива на дървесина е сеч и извоз на дървесина до временен склад. В конкретният случай не е посочена каквато и да било конкретна горскостопанска дейност, нито се твърди сеч на дървесина, нито пък е описан маршрут на движение на превозното средство, с което ще се извозва тази дървесина, за да е съществувало задължение на жалбоподателя да следи за съответното разрешително.

          Не става ясно и защо е прието, че жалбоподателят е извършил нарушението на 01.03.2016 година. Може да се гадае, че това е датата, на която са издадени от жалбоподателя трите превозни билети. Това обаче не налага автоматично извода, че именно на тази дата С.Д.В. не е изпълнил задълженията си да следи за наличието на документи за достъп, в следствие на което в посочения имот са извършени горскостопански дейности без разрешение. От приложените към преписката три броя превозни билети се установява, че добитата дървесина е превозена по маршрут от временен склад до камионен път в местност „Мурлат“ с. Калейца. Описаният временен склад на превозните билети кореспондира с посочения временен склад в издаденото позволително за сеч. Тоест дървесината е била извозена от сечището до този временен склад на друга неустановена дата, с което е приключил добива на дървесина по смисъла на закона, респективно задължението на жалбоподателя да следи за документи за достъп.

          Съдът споделя и аргументите на адвокат Ц. за наличие на колизия между посочените като нарушени разпоредби на чл. 148, ал. 2, т. 4 от ЗГ и чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. От съдържанието на тези разпоредби се налага извода, че лицата, които извършват съответната горскостопанска дейност следва да притежават разрешително за достъп. Съгласно чл. 24, ал. 1 от посочената наредба, разрешително за достъп до насажденията, в които се извършва добив на дървесина или до горски разсадници се издава в писмена форма от лицето, стопанисващо територията, което включва както собственика на имота, така и регистрирания лесовъд, на който е издадено позволителното за сеч. В конкретният случай по делото е представено и прието като доказателство заверено копие на Разрешително за достъп в горски територии във връзка с изпълнение на дейности по добив на дървесина, което е издадено от жалбоподателя С.Д.В. на Р.М. от с. Глогово, в качеството му на работник по дърводобива на В.М.С., която е собственик на имот с кад. № 35290.843.57, отдел 150, подотдел „о“, землището на с. Калейца, общ. Троян, и което разрешително е със срок от 21.02.2016г. до 31.12.2016 година. По този начин жалбоподателят е изпълнил задължението си по чл. 24, ал. 1 от посочената наредба.

          На следващо място в наказателното постановление не са изложени никакви мотиви за липсата на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Дори не е отразено, че не е налице хипотезата на посочената разпоредба. По преписката няма никакви доказателства, от които да се установява, че С.Д.В. е санкциониран вече за предишни нарушения с влезли в законна сила наказателни постановления. Преценката за маловажност е преценка по законосъобразност, която следва да бъде извършена и от наказващият орган и от съда и в случай, че съдът приеме, че е налице маловажен случай, това е основание за отмяна на наложената административна санкция. В конкретният случай обаче съдът е лишен от възможността да извърши преценка за маловажност поради липса на данни за извършени нарушения от В. и няма как да обсъди преценката на наказващия орган, тъй като такава преценка на същия изобщо липсва. 

Констатираните от настоящата инстанция  съществени нарушения на процесуалните правила представляват  формална предпоставка  за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като опорочават  изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност и водят до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и съответно до неговата отмяна.

          Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление № 1747 от 09.01.2017г., издадено от Директора на РДГ гр. Ловеч, се явява незаконосъобразно, недоказано и необосновано и като такова следва да бъде отменено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

 

Р Е Ш И :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1747 от 09.01.2017г., издадено от инж. П.П.Б. – Директор на РДГ гр. Ловеч, с което на С.Д.В., ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание – глоба в размер 300.00 - триста лева по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите за нарушение по чл. 257, ал. 1,  предл. 2, т. 1, предл. 1 във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, като незаконосъобразно, недоказано и необосновано.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Ловеч по реда на глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.

 

 

                                                                                   Районен съдия: