РЕШЕНИЕ

 

              

 

                  гр. Троян, 05.01.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Троянски районен съд, пети състав, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: ДАНИЕЛА РАДЕВА

съдебен секретар К.Р.,

разгледа докладваното от съдията -  Радева

АН Дело № 488 по описа  на ТРС за 2016 год., за да се произнесе - съобрази:

 

          Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № 9 от 14.10.2016г., издадено от Р.Л.П. – Началник на РУ на МВР гр. Троян, на И.А.Й. *** е наложено административно наказание глоба в размер 500 лева на основание чл. 212 от ЗОБВВПИ за нарушение по чл. 87, ал. 1 от същия закон. В законоустановеният срок И.А.Й. е обжалвал наказателното постановление с искане за отмяна на същото като незаконосъобразно и недоказано. В съдебно заседание жалбоподателят Й., редовно призован, се явява лично и с упълномощения от него процесуален представител - адвокат П.Я. от АК гр. Ловеч, който поддържа жалбата и по същество на делото излага подробни аргументи за незаконосъобразност и недоказаност на обжалваното наказателно постановление. Ангажирани са доказателства.

          За ответника по жалбата РУ на МВР гр. Троян, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание. С писмено становище към жалбата  Началникът на РУ на МВР гр. Троян – гл. инспектор Р.Л.П. е  направила искане наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно, обосновано и доказано. Ангажирани са доказателства.

От показанията на разпитаните по делото свидетели С.И.М., В.Х.П. и И.Б.Б., от приложените към делото писмени доказателства: Опис на документите, находящи се в преписка от 2016г. на РУ на МВР гр. Троян; Заверено копие на Удостоверение № 295р-8153/06.07.2016г. на Директора на ОДМВР гр. Ловеч; Заверено копие на становище рег. № 359р-24748/10.11.2016г.; Заверено копие на Наказателно постановление № 9 от 14.10.2016г.; Заверено копие на АУАН № 9/16.09.2016г.; Заверено копие на Разрешение № 20160247516, издадено на 26.10.2011г. от ОДМВР гр. Ловеч, ведно с приложение към разрешение № 20160247516 от 07.10.2016г.; Заверено копие на Разрешително рег. № 124-А, валидно до 02.10.2011г.; Заверено копие на Докладна записка рег. № 359р-21456/30.09.2016г., изготвена от Инсп. В.Г.; Заверено копие на Констативен протокол рег. № 359р-21456/30.09.2016г. на РУ на МВР гр. Троян; Заверено копие на Писмо рег. № 359р-21321/28.09.2016г. на мл. ПИ-КОС С.М.; Заверено копие на Справка за съдимост рег. № 421/29.09.2016г. на БС при РС – Троян; Заверено копие на Искане за издаване на справка за съдимост; Заверено копие на Заявление от И.Й. № 359000-9329/17.09.2016г.; Заверено копие на Декларация по чл. 76, ал. 4, т. 2 от ЗОБВВПИ от 16.09.2016г.; Заверено копие на Декларация от И.Й. от 16.09.2016г.; Заверено копие на лична карта № 643054091 издадена на 26.10.2011г. на И.Й.; Заверено копие на Билет за лов № 157841 от 15.12.2011г.; Заверено копие на Удостоверение изх. № 2293/09.09.2016г. на Окръжна прокуратура гр. Ловеч; Заверено копие на Свидетелство за съдимост рег. № 1939/07.09.2016г. на БС при ТРС; Заверено копие на Удостоверение изх. № 1314/02.09.2016г. на РС – Троян и Заверено копие на Удостоверение на д-р Валентина Ангелова от 13.09.2016г., преценени поотделно и в тяхната взаимна обусловеност съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

          На жалбоподателят И.А.Й. е било издадено Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, което е било със срок на валидност до 02.10.2016 година.

          На 16.09.2016г. И.А.Й. е подал до Началника на РУ на МВР гр. Троян Заявление за подновяване издаденото му разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, което е входирано в регистъра на РУ на МВР гр. Троян с вх. № 359000-9329/17.09.2016 година /л. 18 от делото/.  Към това заявление са били приложени изискуеми от закона документи.

          На същата дата 16.09.2016г. е съставен АУАН № 9, бланков № 756576 от свидетеля С.И.М. – младши експерт КОС при РУ на МВР гр. Троян, в присъствие на свидетелите В.Х.П. и И.Б.Б., посочени като свидетели при съставяне на акта, срещу И.А.Й. за това, че на 16.09.2016г., около 09.00 часа, в гр. Троян, ул. „З. Стоянов” № 4, сградата на РУ - Троян, при извършена проверка е било установено, че не е направил необходимото в едномесечен срок преди изтичане на разрешението за съхранение, носене и употреба на ловно оръжие, описани в Образец 2 с бл. № 327986, да подаде заявление по образец в РУ – Троян за продължаване на срока му. Отразено е в акта, че разрешението е със срок на валидност до 02.10.2016г., а заявлението е подадено на 16.09.2016г., както и че с горното е нарушена разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя И.А.Й., който в графа „обяснения и възражения” е отразил, че няма такива. Й. е подписал акта и е получил екземпляр от него на датата на неговото съставяне – 16.09.2016 година. В предвиденият от закона тридневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, нарушителят не е подал писмено възражение срещу съставения акт.  

          Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № 9 от 14.10.2016г. от Р.Л.П. – Началник на РУ на МВР гр. Троян, с което на И.А.Й. е наложено административно наказание глоба в размер 500 лева на основание чл. 212 от ЗОБВВПИ за нарушение по чл. 87, ал. 1 от същия закон.

          В законоустановеният седмодневен срок И.А.Й. е подал жалба, с която моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и недоказано.

          Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Налице е активна и пасивна легитимация на страните в процеса. Предвид това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

          Съдът като анализира събраните по делото писмени и гласни  доказателства счита, че подадената жалба от И.А.Й. се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Съображенията на съда за това са следните: Съдът извърши проверка на обжалваното Наказателно постановление и установи, че същото съдържа почти всички изискуеми от закона в чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно посочени са имената и длъжността на  лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, посочени са имената и длъжността на актосъставителя, както и местослуженето на същия, данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото, на което е извършено, законовата разпоредба, която е нарушена, вида и размера на наказанието, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. НП е подписано от длъжностното лице, което го е издало.

          Съгласно разпоредбата на чл. 215, ал. 2 от ЗОБВВПИ наказателните постановления се издават от Министъра на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица, съобразно тяхната компенетност. В конкретният случай обжалваното наказателно постановление е издадено от Р.Л.П. – Началик на РУ на МВР гр. Троян. Като доказателство по делото е представено и съдът е приел Удостоверение № 295р-8158/06.07.2016г., издадено от Директора на ОДМВР гр. Ловеч, в което е отразено, че Р.Л.П. е назначена на длъжност ВПД Началник I степен на Районно управление – Троян при Областна дирещциа на МВР – Ловеч със Заповед № 8121К-2343/16.06.2016 година. Няма представени доказателства обаче, че Министъра на вътрешните работи е оправомощил Р.Л.П., в качеството си на Началник на РУ на МВР гр. Троян, да издава наказателни постановления за нарушения по ЗОБВВПИ, за да се приеме, че е спазена разпоредбата на чл. 215, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Предвид това съдът приема, че обжалваното Наказателно постановление № 9 от 14.10.2016г. е издадено от неоправомощено лице.

          Съдът споделя аргументите, изложени от адвокат Яшев в представените писмени бележки, че както в АУАН, така и в НП, не е посочена дата, респ. период,  на извършване на нарушението. Съдът приема, че нарушението по чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ се извършва чрез бездействие, а именно неподаване в срок на заявление за подновяване на разрешението за съхранение, носени и употреба на огнестрелно оръжие. Както в АУАН, така и в НП, са посочени датата на изтичане на валидността на разрешението – 02.10.2016г. и датата на подаване на заявлението от нарушителя – 16.09.2016 година. Не е посочена обаче датата на извършване на нарушението, тоест от кога започва бездействието и какъв е периода, през който жалбоподателят е бил длъжен да действа като подаде заявление за подновяване на разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. Посочването на датата, респ. периода, на извършване на нарушението е задължителен реквизит както на АУАН, така и на НП, изискуем в императивните разпоредби, съответно на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Липсата на този задължителен реквизит винаги води до незаконосъобразност на съответните АУАН и НП, както и препятства съда при извършване проверка спазени ли са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Времето на извършване на едно административно нарушение е определящо и за приложимия материален и процесуален закон съгласно чл. 3 от ЗАНН. Непосочването на датата на нарушението е съществено нарушение на процесуалните правила и води до незаконосъобразност на постановения акт, като представлява самостоятелно основание за отмяна на този акт.

            Съдът намира за неоснователно изложеното в жалбата и от адвокат Яшев в писмените бележки, че визираният в разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ едномесечен срок изтича на 02.10.2016г., до която дата е валидно издаденото на И.А.Й. разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и Й. е подал заявление именно в този срок, поради което не е извършил нарушение. Съдът не споделя това тълкуване на разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ и счита, че закона ясно и недвусмислено сочи, че заявлението за подновяване на разрешението следва да се подаде най-късно в едномесечен срок преди изтичане на срока на валидност на самото разрешение. В конкретният случай при срок на валидност на разрешението до 02.10.2016г., заявлението за подновяването му е следвало да бъде подадено не по-късно от 02.09.2016г., на която дата изтича едномесечният срок преди изтичане срока на самото разрешение. При тълкуването на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ във връзка с чл. 83, ал. 5 от същия закон, определящ срока за издаване на разрешение за съответната дейност, се налага извода, че крайният срок по чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ не съдпада със срока на валидност на разрешението, а изтича един месец преди това. В противен случай, ако се приеме, че едномесечният срок за подаване на заявление съвпада със срока на валидност на издаденото разрешение, би се стигнало до положение при което се съхранява, носи и употребява огнестрелно оръжие, за което не е налице валидно разрешение за това. Това вече няма да бъде нарушение по чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ, а друго административно нарушение, в някои случаи и престъпление по чл. 339 от НК. Според чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението. Този нормативно установен месечен срок за произнасянето на органа е съобразен от законодателя и в случая на продължаване на разрешението, защото именно той налага извода, че определения срок за подаване на заявлението в този смисъл е краен – същият следва да е такъв, че да позволи на органа да изпълни в срок задълженията си. Обратното тълкуване би означавало да се приеме, че ако субектът подаде заявление за продължаване в последния ден преди изтичането на срока на валидност на разрешението, след като органът не дължи произнасяне в съкратени срокове, на следващия ден вече няма да има валидно разрешение. Това положение не зависи изобщо от това дали лицето хипотетично ще се яви на първия ден след изтичане на срока за предаде оръжието си или не, и подобна правна несигурност и дори и чисто хипотетична възможност не може да съществува в сферата, която този специален закон регулира. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена обективна опасност за обществото и поради това нормите регулиращи съответните режими не могат да се тълкуват разширително. В този смисъл е и съдебната практика в Решение от 22.11.2016г. по АНД № 824/2016г. на РС гр. Горна Оряховица, Решение № 335 от 29.09.2016г. по АНД № 826/2016г. на РС гр. Казанлък, Решение № 320 от 29.10.2015г. на Адм. Съд гр. Велико Търново по КАНД № 10279/2015г., Решение № 233 от 15.07.2015г. по КАНД № 10202/2015г. на Адм. съд гр. Велико Търново.

Както в жалбата, така и в писмените бележки на адвокат П.Я. са изложени аргументи за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Съдът счита, че не са налице предпоставките на посочената разпоредба и случаят не е маловажен.  В ЗАНН няма легална дефиниция на понятието "маловажен случай", затова с оглед препращащата норма на чл. 11 от същия закон следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, посочена в чл. 93, т. 9 от НК – извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от същия вид. В конкретният случай няма основания да се приеме, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други сходни и типични за деянието хипотези. Обстоятелството, че е извършено за първи път предполага налагане на наказание в по-нисък или минимален  размер, както е в случая. Освен това в приложената на л. 16 от делото Справка за съдимост рег. № 421 от 29.09.2016г., издадена по повод искане от РУ на МВР гр. Троян, е отразено, че жалбоподателят И.А.Й. е осъждан за извършено от него престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, като през 2008г. е настъпила реабилитация по право. Изложеното налага извода, че не са били налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

            С оглед изложеното и предвид наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

           Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 9 от 14.10.2016г., издадено от Р.Л.П. – Началник на РУ на МВР гр. Троян, с което на И.А.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание глоба в размер 500.00 - петстотин лева на основание чл. 212 от ЗОБВВПИ за нарушение по чл. 87, ал. 1 от същия закон, като незаконосъобразно.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Ловеч по реда на глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                            Районен съдия: