РЕШЕНИЕ

 

       

 

                  гр. Троян, 30.01.2017 год.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Троянски районен съд, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: ДАНИЕЛА РАДЕВА

съдебен секретар К.Р.,

разгледа докладваното от съдията -  Радева

АН Дело № 524 по описа  на ТРС за 2016 год., за да се произнесе - съобрази:

 

          Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № 16-0359-000629 от 20.10.2016г., издадено от Н.В.Н. – Началник на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, на И.Т.В. ***, е наложено административно наказание глоба в размер 400 лева на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането за нарушение по чл. 638, ал. 3 от същия кодекс, както е описано в посоченото наказателно постановление. Същото е обжалвано в законоустановения срок от И.Т.В., като с жалбата се моли да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. Съображенията за горното са изложени в представено допълнение към жалбата. Жалбоподателят  И.Т.В., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и с  упълномощеният от него процесуален представител – неговата дъщеря Д.И.Ч., която  поддържа жалбата и по същество на делото излага аргументи за отмяна на наказателното постановление. Не са ангажирани доказателства. 

          За ответника по жалбата Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание. Ангажирани са доказателства.

          От показанията на разпитаните по делото свидетели К.Н.Г. и И.В.Ч. и от приложените към делото писмени доказателства: Заверено копие на Наказателно постановление № 16-0359-000629 от 20.10.2016г.; Заверено копие на АУАН № 774/14.10.2016г., Справка за нарушител/водач на И.Т.В., Справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност” към дата 14.10.2016г. от сайта на „Гаранционен фонд”, Заверено копие на Заповед рег. № З 2205 от 30.08.2010г., издадена от ВИД Директор на ОДМВР гр. Ловеч и Заверено копие на Заповед № 295з-13 от 04.01.2016г., издадена от Директора на ОДМВР гр. Ловеч, преценени поотделно и в тяхната взаимна обусловеност съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

          На 14.10.2016г., около 10.20 часа, свидетелите К.Н.Г. и И.В.Ч., и двамата служители на РУ на МВР гр. Троян, били на работа като патрулирали в гр. Троян, по ул. „Христо Ботев“. Пред дом № 43 на посочената улица, свидетелите видяли паркиран на уличното платно товарен автомобил „Ивеко Дейли 35Ц“ с рег. № ОВ 9024 ВН, в района на действие на пътен знак „В27“, с който е въведена забрана за спиране за престой и паркиране. От намиращият се на посочения адрес гр. Троян, ул. „Христо Ботев“ № 43 магазин, излязъл жалбоподателят И.Т.В. и заявил на служителите на полицията, че той е водач на товарния автомобил. Свидетелите Г. и Ч. установили, че автомобила е собственост на „Невкомерс“ ЕООД гр. Троян с ЕИК 202096147, както и че в долния ляв ъгъл на предното стъкло на товарния автомобил няма залепен валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Извършена била проверка по телефон чрез ОДЧ на РУ на МВР гр. Троян в ИИС – Справки – КАТ на МВР и в сайта на Гаранционен фонд, при която било установено, че товарният автомобил „Ивеко Дейли 35Ц“ с рег. № ОВ 9024 ВН не е спрян от движение и за същият няма сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

          На същата дата 14.10.2016г. е съставен АУАН № 774, с бланков № 756679 от свидетеля К.Н.Г. – младши автоконтрольор при РУ на МВР гр. Троян, в присъствието на свидетеля И.В.Ч., посочен като свидетел очевидец на нарушението, срещу И.Т.В. ***, за това, че на 14.10.2016г., около 10.20 часа, в гр. Троян, ул. „Христо Ботев” № 43, паркира на уличното платно товарен автомобил „Ивеко Дейли 35Ц“ с рег. № ОВ 9024 ВН, собственост на „Невкомерс“ ЕООД гр. Троян с ЕИК 202096147, който не е спрян от движение, като за автомобила няма сключен и действащ договор за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В акта е отразено, че горното е установено след извършена справка от оперативния дежурен при РУ на МВР гр. Троян в ИИС – Справки – КАТ на МВР и в сайта на Гаранционен фонд. Актосъставителят е отразил, че с горното е нарушена разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Съставеният АУАН е подписан от жалбоподателя И.Т.В., който в графа „обяснения и възражения” не е отразил възражения. Екземпляр от акта е връчен на В. на същата дата, на която е съставен, а именно 14.10.2016 година. В законоустановеният тридневен срок от подписване на акта по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, И.Т.В. не е подал писмено възражение срещу съставения срещу него акт.

          Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № 16-0359-000629 от 20.10.2016г. от Н.В.Н. – Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, с което на И.Т.В.  е наложено административно наказание глоба в размер 400 лева на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането за нарушение по чл. 638, ал. 3 от същия кодекс. 

          В законоустановеният седмодневен срок И.Т.В. е подал жалба, с която моли съда да постанови решение, с което отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

          Съдът намира, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Налице е активна и пасивна легитимация на страните в процеса.

          Съдът като анализира писмените доказателства по делото, показанията на разпитаните свидетели и възраженията на страните счита, че жалбата се явява неоснователна и недоказана. Съдът извърши проверка на обжалваното Наказателно постановление и установи, че същото съдържа изискуемите от чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно посочени са имената и длъжността на  лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, имената, длъжността и местослуженето на актосъставителя, посочени са данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, времето, когато което е извършено и мястото на което е извършено, законовата разпоредба, която е нарушена, вида и размера на наказанието, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. НП е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и визираният в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление. Същото е издадено от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 647, ал. 2 от КЗ и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, с оглед приложеното като доказателство по делото копие на Заповед № 295з-13 от 04.01.2016г. на Директора на ОД на МВР гр. Ловеч.

          На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото Наказателно постановление следва да бъде издадено въз основа на законосъобразен АУАН. Съдът счита, че АУАН също е издаден от компетентно лице – свидетелят К.Н.Г., който работи на длъжност „младши автоконтрольор” при РУ на МВР гр. Троян. АУАН съдържа изискуемите задължителни реквизити, посочени в чл. 42, ал. 1 от ЗАНН, съставен е в присъствие на нарушителя и на един свидетел, които са го подписали, с което е изпълнена процедурата по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Екземпляр от акта е връчен на нарушителя и преди административнонаказващият орган да издаде наказателното постановление, е дадена възможност на И.Т.В. да упражни правата си по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, а именно да подаде възражение. Такова възражение не е било подадено. След извършената проверка за законосъобразност, съдът счита, че в хода на производството по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати такива съществени нарушения на процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя и да налагат отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

          Съдът счита, че със събраните по делото писмени и гласни доказателства се доказа извършеното от жалбоподателя И.Т.В. нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, за което същият е санкциониран. Съгласно тази разпоредба лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева. В конкретният случай по делото е безспорно установено, че на посочените в акта и наказателното постановление дата, място и време, И.Т.В. е имал качеството на водач на товарен автомобил „Ивеко Дейли 35Ц“ с рег. № ОВ 9024 ВН, който е собственост на юридическо лице – „Невкомерс“ ЕООД гр. Троян с ЕИК 202096147. Установено е също, че посоченият автомобил е регистриран на територията на Република България и не е спрян от движение към момента на проверката – 14.10.2016г., както и че за същият не е имало, към тази дата, сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, каквато е задължително да има. Горното се доказва както от приложените по делото писмени доказателства – АУАН № 774 от 14.10.2016г. и Справка от интернет страница на Гаранционен фонд, така и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели К.Н.Г. и И.В.Ч.. Нито при съставяне на акта, нито в тридневният срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателят е възразил срещу съдържанието на акта. Същият не е представил полица или други доказателства, с които да докаже, че към датата на установяване на нарушението - 14.10.2016г. за товарният автомобил „Ивеко Дейли 35Ц“ с рег. № ОВ 9024 ВН е имало сключен и валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От справката от „Гаранционен фонд” се установява, че за посоченият автомобил последно е имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, който е прекратен в 00.00 часа на 07.10.2016 година. С оглед изложеното съдът приема за безспорно установено, че към датата на извършване на нарушението – 14.10.2016г. за посоченият в АУАН и НП товарен автомобил не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

          Съдът намира за несъществено допуснатото в наказателното постановление несъответствие в името на дружеството-собственик на автомобила, тъй като е посочен неговия ЕИК, по който идентификатор дружеството се индивидуализира като самостоятелно юридическо лице.

          В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя възрази, че за едно нарушение, на И.Т.В. са били наложени три административни наказания, което нарушава правото му на защита и води до незаконосъобразност на наказателното постановление. При извършената проверка на 14.10.2016г. срещу И.Т.В. са били съставени два АУАН, съответно АУАН № 774 с бланков № 756679 за нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ и АУАН № 775, с бланков № 756680 за нарушения по чл. 6, т. 1 и чл. 100, ал. 3 от ЗДвП. Издадени са били две отделни наказателни постановления от различни наказващи органи, едно от които е обжалваното Наказателно постановление № 16-0359-000629 от 20.10.2016г., за което е образувано настоящото производство пред съда. Съдът не счита, че жалбоподателят е санкциониран за едно нарушение с три отделни наказания, така както счита процесуалния представител Д.Ч., тъй като санкциите са наложени за три отделни нарушения по чл. 6, т. 1 и чл. 100, ал. 3 от ЗДвП и чл. 638, ал. 3 от КЗ. Издаденото наказателно постановление въз основа на АУАН № 775, с бланков № 756680, е предмет на друго съдебно производство.

          Съдът счита, че от всички приложени по делото доказателства се доказа, че И.Т.В. е извършил нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, за което е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

          Извършеното нарушение не представлява маловажен случай. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяние от този вид. Съдът не счита, че извършеното от В. нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Нарушението е формално, на просто извършване и за да са осъществени елементите от фактическия му състав не е необходимо да са причинени реални вреди. Не случайно законодателят е предвидил, че сключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност” за всяко МПС е задължително, тъй като по този начин се гарантира правото на обезщетение от виновно поведение на водачи на МПС на останалите участници в движението по пътищата. При това положение съдът счита, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН и правилно наказващият орган не е приложил тази разпоредба. В този смисъл е и съдебната практика на Административен съд гр. Ловеч в редица решения, едно от които е Решение от 15.10.2014г., постановено по КАНД № 212/2014 година.

          С наказателното постановление на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер 400 лева на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането. Съдът счита, че при определяне на наказанието наказващият орган е съобразил разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, като е определил наказанието във фиксирания размер, посочен в разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, а именно 400 лева. При определяне на размера на административното наказание глоба законодателят е съобразил обществената опасност на деянието и е преценил, че адекватно и съответстващо на тази обществена опасност е административно наказание глоба в размер 400 лева. Предвид изложеното съдът счита, че наложеното на жалбоподателя административно наказание е правилно и законосъобразно и същото би изпълнило задачите и целите, които поставя чл. 12 от ЗАНН.

          С оглед изложеното съдът счита, че жалбата на И.Т.В.  следва да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, а  обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като  законосъобразно, правилно и обосновано.

          Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-0359-000629 от 20.10.2016г., издадено от Н.В.Н. – Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, с което на И.Т.В., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание глоба в размер 400.00 – четиристотин лева на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането  за нарушение по чл. 638, ал. 3 от същия кодекс, като законосъобразно, правилно и обосновано.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Ловеч по реда на глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.                                                                       

                       

 

                                                                                  Районен съдия: