РЕШЕНИЕ

 

                             

 

          гр. Троян, 09.02.2017 год.,

 

          Троянски районен съд,  пети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: ДАНИЕЛА РАДЕВА

съдебен секретар К.Р.,

разгледа докладваното от съдията -  Радева

АН Дело № 568 по описа  на ТРС за 2016 год., за да се произнесе - съобрази:

 

          Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № 295р-6984 от 09.06.2016г., издадено от И.Б.П. – Директор на ОД на МВР гр. Ловеч, на А.М.К. ***, са наложени следните административни наказания: глоба в размер 300 лева на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето /ЗЗДт/ за нарушение по чл. 8, ал. 3 от същия закон и глоба в размер 300 лева на основание чл. 45, ал. 3 от ЗЗДт за нарушение по чл. 8, ал. 4 от същия закон. Същото е обжалвано в законоустановения срок от А.М.К., която с депозираната жалба моли съда да постанови решение, с което отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, недоказано и неправилно. В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява лично и с упълномощения от нея процесуален представител адвокат П.Я. от АК гр. Ловеч. Адвокат Я. поддържа жалбата и по същество на делото излага подробни аргументи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление в представени писмени бележки. Ангажирани са доказателства.

          За ответника по жалбата ОД на МВР гр. Ловеч, редовно призован, не се явява представител. В придружителното писмо към жалбата е изразено становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на наказателното постановление. Ангажирани са доказателства.

          От показанията на разпитаните  по делото свидетели П.С.Г., М.С.Ц., М.М.Н. и В.Л.К., от приложените към делото писмени доказателства: Копие на Акт № 2/18.05.2016г., Копие на Наказателно постановление № 295р-6984 от 09.06.2016г., Копие на Разписка за връчване на наказателно постановление от 07.12.2016г., Копие на Декларация от А.М.К. с нотариална заверка рег. № 5205 от 18.12.2015г., Копие на Писмо рег. № 359р-12200 от 28.05.2016г., Копие на Докладна записка рег. № 359р-4055 от 22.05.2016г., Копие на Опис на документи по преписка № 359-4055 по описа на РУ на МВР гр. Троян, Копие на Протокол за предупреждение рег. № 359р-4055 от 18.05.2016г., Копие на Удостоверение за раждане № 328448 от 28.01.1999г. на Община Троян, Копие на Протокол за предупреждение по ЗМВР на М.Н.Л. от 18.05.2016г., Копие на Удостоверение за раждане № 328548 от 30.09.1999г. на Община Троян, Копие на АУАН бл. № 483310 от 18.05.2016г., Копие на Приемо-предавателен протокол за предаване на малолетно или непълнолетно лице от 21.02.2016г. – 2 броя, Копие на Сведение от К.П.К. от 21.02.2016г., Копие на Сведение от М.В.К. от 21.02.2016г., Копие на Докладна записка рег. № 359р-4055 от 22.02.2016г. и Удостоверение изх. № 0144 от 25.01.2017г. на СУ „Васил Левски“ гр. Троян, преценени поотделно и в тяхната взаимна обусловеност съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

          За времето от 23.00 часа на 20.02.2016г. до 05.00 часа на 21.02.2016г., свидетелят М.Ц. и М.Д., и двамата служители на РУ на МВР гр. Троян, били на работа съгласно утвърден план за провеждане на специализирана полицейска операция. На 21.02.2016г. около 00.10 часа, същите се намирали в гр. Троян, пл. „Раковски“ № 1, до денонощен магазин „Сираков и син“. Пред магазина били лицата М.В.К. и К.П.К., и двамата непълнолетни, които се движели сами, без пълнолетен придружител. След като била установена самоличността на двете лица, същите били отведени в сградата на РУ на МВР гр. Троян, за което били уведомени техните родители. Били снети писмени сведения от непълнолетните лица и същите били предадени, съответно М.В.К. - на неговия баща В.Л.К., а К.П.К. - на неговата майка М.Н.Л., за което били съставени Приемо-предавателни протоколи за предаване на малолетно или непълнолетно лице. За извършената по-горе проверка и последващите действия била съставена Докладна записка рег. № 359р-4055 от 22.02.2016г. от свидетеля М.С.Ц. до Началника на РУ на МВР гр. Троян.

          На 18.05.2016г. е съставен АУАН № 2, с бланков № 483311, от свидетеля П.С.Г. – младши полицейски инспектор при РУ на МВР гр. Троян, в присъствието на свидетелите М.С.Ц. – очевидец на нарушенията и М.М.Н. – присъствал при съставяне на акта,  срещу А.М.К. за това, че на 21.02.2016г., около 00.10 часа, в гр. Троян, пл. „Раковски“ № 1, пред денонощен магазин „Сираков и син“, при извършване на полицейска проверка е било установено, че като родител - майка на М.В.К., ЕГН **********, на 17 години, след като е била длъжна, не го е придружила на обществено място – денонощен магазин „Сираков и син“ в гр. Троян, пл. „Раковски“ № 1 след 22.00 часа, както и за това, че след като не е могла да придружи сина си, тъй като е бил на гости на негов съученик, след като е била длъжна, не е осигурила пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места, след 22.00 часа. Отразено е, че с горното А.М.К. е нарушила чл. 8, ал. 3 и чл. 8, ал. 4 от Закона за закрила на детето. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя А.М.К., която в графа „обяснения и възражения” е отразила, че няма такива. Актът е подписан от нарушителя, като екземпляр от същия е връчен на датата на неговото съставяне, а именно 18.05.2016 година. В тридневният срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от получаване на екземпляр от АУАН, не са депозирани писмени възражения. 

          Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № 295р-6984 от 09.06.2016г. от И.Б.П. – Директор на ОД на МВР гр. Ловеч, с което на А.М.К. *** са наложени следните административни наказания: глоба в размер 300 лева на основание чл. 45, ал. 3 от ЗЗДт за нарушение по чл. 8, ал. 3 от същия закон и глоба в размер 300 лева на основание чл. 45, ал. 3 от ЗЗДт за нарушение по чл. 8, ал. 4 от същия закон.

          В законоустановеният седмодневен срок жалбоподателката А.М.К. е подала жалба, с която моли съда да постанови решение, с което отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, недоказано и неправилно.

          Съдът намира, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Налице е активна и пасивна легитимация на страните в процеса.

          Съдът като анализира писмените доказателства по делото, показанията на разпитаните свидетели и възраженията на страните счита, че жалбата се явява частично основателна по отношение на т. 2 от наказателното постановление, с която е наложено административно наказание глоба в размер 300 лева за нарушение по чл. 8, ал. 4 от ЗЗДт. Съображенията на съда за това са следните: Съдът извърши проверка на обжалваното Наказателно постановление и установи, че същото съдържа изискуемите от чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно посочени са имената и длъжността на  лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, както и длъжността и местослуженето на актосъставителя, посочени са данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описани са извършените нарушения, времето, когато са извършени и мястото, на което са извършени, посочени са законовите разпоредби, които наказващият орган е счел за нарушени, вида и размера на наказанията, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. НП е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и визираният в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление. Същото е издадено от компетентен орган, а именно Директора на ОД на МВР гр. Ловеч, съобразно изискванията на чл. 46, ал. 1 от ЗЗДт и чл. 47, ал. 1, б. „б” от ЗАНН. Съдът счита, че и АУАН е съставен от компетентно лице – свидетелят П.С.Г. – младши полицейски инспектор при РУ на МВР гр. Троян, с оглед разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от ЗЗДт, съгласно която нарушенията по чл. 45, ал. 1-4 се установяват с акт от полицейските органи. Съдът счита, че и АУАН е съставен в законоустановеният срок по чл. 34, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН, съгласно която разпоредба АУАН се съставя в тримесечен срок от установяване на нарушението. В конкретният случай АУАН е съставен в този тримесечен срок, дори и няколко дни преди изтичането му. При съставяне на акта е спазена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, като същият е съставен в присъствие на свидетел, който е установил нарушението, а именно свидетелят М.С.Ц.. Съгласно константната съдебна практика достатъчно е АУАН да бъде съставен в присъствие на един свидетел, който е присъствал при извършване или установяване на нарушението. 

          В представените писмени бележки от адвокат П.Я., в качеството му на процесуален представител на жалбоподателката А.М.К., е направено възражение, че наказателното постановление не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗАНН, тъй като на К. е връчено наказателно постановление без номер и дата на издаване. Към жалбата е приложено незаверено копие на наказателното постановление, връчено на жалбоподателката. Съдът не е приел това представено с жалбата копие на наказателното постановление като доказателство по делото, тъй като същото не е заверено и поради това не отговаря на изискванията за годно доказателство. Към административнонаказателната преписка е приложено заверено копие на Наказателно постановление № 295р-6984 от 09.06.2016г. /л. 9 от делото/, което съдът е приел като доказателство и на което има номер и дата на издаване. При това положение съдът не може да приеме за установено, че на жалбоподателката А.М.К. е връчено наказателно постановление без номер и дата на издаване, което е задължителен реквизит съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗАНН. В този смисъл съдът намира възражението на адвокат Я. за нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗАНН за неоснователно.

          Съдът счита, че със събраните по делото писмени и гласни доказателства се доказва нарушението по чл. 8, ал. 3 от ЗЗДт, но не и нарушението по чл. 8, ал. 4 от ЗЗДт. Безспорно установено по делото е, че жалбоподателката А.М.К., в качеството на родител на непълнолетния М.В.К., не е придружила същия на 21.02.2016г., около 00.10 часа, в гр. Троян, на пл. „Раковски“ № 1, пред денонощен магазин „Сираков и син“. Обстоятелството, че непълнолетният М.К. е бил на посоченото място, в посоченото време, без свой родител или пълнолетен придружител е доказано както с показанията на свидетеля М.С.Ц., който е извършил проверката и е установил нарушението по чл. 8, ал. 3 от ЗЗДт, така и от приложените по делото писмени доказателства – АУАН, писмени сведения от М.К. и К.К., две докладни записки, протоколи за предупреждение по ЗМВР и приемо-предавателни протоколи за предаване на малолетно или непълнолетно лице. Посоченото обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателката. Безспорно е също, че М.В.К. е бил непълнолетен към датата на проверката – 21.02.2016г., видно от приетото като доказателство по делото заверено копие на Удостоверение за раждане № 328448 от 28.01.1999г., издадено от Община Троян. Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗЗДт родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 22.00 часа, ако детето е навършило 14-годишна възраст, но не е навършило 18-годишна възраст. За да е извършено нарушението по посочената разпоредба не е необходимо непълнолетното лице да е издършило някакво противоправно деяние. Самият факт, че непълнолетният е на обществено място след 22.00 часа без родител, настойник или попечител, обосновава извършване на нарушение по чл. 8, ал. 3 от ЗЗДт. В показанията си в съдебно заседание свидетелят В.Л.К., който е баща на непълнолетния М.В.К., заяви, че е имал предварителна уговорка със сина си да отиде да го вземе от дома на К.К., където е бил на гости, за да заведе двамата на дискотека. Заяви също, че двамата непълнолетни са излезли навън без да му се обадят. Тоест потвърждава се, че непълнолетният М.К. е бил след 22.00 часа на 21.02.2016г. на обществено място без родител. Отговорността за извършеното нарушение по чл. 8, ал. 3 от ЗЗДт може да бъде ангажирана на родител, който полага грижи за детето. В конкретният случай е била ангажирана отговорността на майката на непълнолетния – жалбоподателката А.М.К.. Обстоятелството, че на 21.02.2016г. детето е било предадено на бащата не лишава наказващият орган от правото да санкционира който и да е от двамата родители. По изложените съображения съдът счита, че нарушението по чл. 8, ал. 3 от ЗЗДт е доказано по безспорен начин.

          Съдът счита, че административнонаказващият орган е допуснал необосновано и неправилно приложение на материалния закон, като освен за нарушението по чл. 8, ал. 3 от ЗЗДт е санкционарал жалбоподателката и за нарушение по чл. 8, ал. 4 от ЗЗДт. Разпоредбите на ал. 3 и ал. 4 от ЗЗДт са в такава причинна и смислова зависимост, че са в отношение на главно към субсидиарно задължение, като необходимостта от изпълнение на субсидиарното задължение е обусловено от невъзможността за изпълнение на главното задължение. Основното задължение на родителя е той да придружава непълнолетното си дете на обществено място след 22.00 часа – чл. 8, ал. 3 от ЗЗДт. Само при невъзможност да изпълни това свое задължение, родителят е длъжен да осигури друго пълнолетно дееспособно лице, което да придружи детето. Предметът на всяко едно от двете задължения – по ал. 3 и по ал. 4 на чл. 8 от ЗЗДт е различен, поради което обективно не е възможно с едно и също поведение, родителят да наруши едновременно разпоредбите и на ал. 3 и на ал. 4 на чл. 8 от ЗЗДт. Този извод следва и от санкционната разпоредба на чл. 45, ал. 3 от ЗЗДт, в която законодателят е използвал съюза „или“ при определяне на санкциите за двете нарушения, като по този начин илюстрира самостоятелния им характер. Тоест може да бъде извършено едно от двете нарушения, но не и двете. Освен изложеното, съдът счита, че жалбоподателката А.М.К. не е осъществила състава на нарушението по чл. 8, ал. 4 от ЗЗДт, тъй като тя, в качеството на родител на непълнолетния си син, е изпълнила задължението си да осигури пълнолетно дееспособно лице за придружител на сина си на обществени места след 22.00 часа. Видно от приетото като  доказателство по делото заверено копие на Декларация от А.М.К., същата е декларирала, че е съгласна синът й М.В.К. да посещава обществени места след 22.00 часа, като за негов придружител определя М.М.Г. с ЕГН ********** от гр. Троян. Посочената декларация е била нотариално заверена на 18.12.2015 година.

          Предвид изложеното съдът счита, че доказано е само нарушението по чл. 8, ал. 3 от ЗЗДт, но не и нарушението по чл. 8, ал. 4 от същия закон. С оглед това наказателното постановление, в частта на т. 2, с която на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер 300 лева за нарушението по чл. 8, ал. 4 от ЗЗДт ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

          В писмените бележки адвокат Я. е изложил аргументи за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Съдът не счита, че извършеното нарушение представлява маловажен случай. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяние от този вид. Извършеното нарушение не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Нарушението е формално, на просто извършване и за да са осъществени елементите от фактическия му състав не е необходимо да са причинени реални вреди. Законодателят е предвидил, че след 22.00 часа непълнолетните лица, намиращи се на обществено място, следва да бъдат придружавани от свой родител. Това е именно с цел гарантиране на тяхната безопасност. Тоест законодателят презумира, че след като непълнолетния е без родител или пълнолетно дееспособно лице, което да го придружава, след 22.00 часа на обществено място, е налице опасност за неговите живот и здраве.  При това положение съдът счита, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН и правилно наказващият орган не е приложил тази разпоредба. Същият не е длъжен да излага изрични мотиви досежно неприложението на чл. 28 от ЗАНН, но е длъжен да извърши преценка за маловажност на деянието. След като е наложил наказание на нарушителя, очевидно наказващият орган е преценил, че не е налице маловажен случай.

          С т. 1 на обжалваното наказателно постановление на А.М.К. е наложено административно наказание глоба в размер 300 лева на основание чл. 45, ал. 3 от ЗЗДт за нарушението по чл. 8, ал. 3 от същия закон. Съдът счита, че наказващият орган е спазил разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН при определяне на вида и размера на административното наказание. Наложеното наказание глоба е в минималния, предвиден от закона размер, като по този начин наказващият орган е съобразил наличието единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства. Няма нито правна, нито фактическа възможност за определяне на наказание в по-нисък размер, въпреки, че съдът приема, че дори и глоба в размер 300 лева се явява тежко наказание за жалбоподателката, съобразявайки получаваното от нея трудово възнаграждение. В този смисъл съдът счита, че ниските доходи на нарушителя не са основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН, а са основание за налагане на санкция в по-нисък размер. Именно съобразявайки останалите смекчаващи отговорността обстоятелства и доходите на нарушителя, наказващият орган е определил наказанието глоба в минимален размер.    

          С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и обосновано в частта на т. 1, с която е наложено административно наказание глоба в размер 300 лева на основание чл. 45, ал. 3 от ЗЗДт за нарушение по чл. 8, ал. 3 от същия закон и да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно и необосновано в частта на т. 2, с която е наложено административно наказание глоба в размер 300 лева на основание чл. 45, ал. 3 от ЗЗДт за нарушение по чл. 8, ал. 4 от същия закон.

          Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 295р-6984 от 09.06.2016г., издадено от И.Б.П. – Директор на ОД на МВР гр. Ловеч, В ЧАСТТА на т. 1, с която на А.М.К., ЕГН ********** с адрес: ***, е наложено административно наказание глоба в размер 300.00 – триста лева на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето за нарушение по чл. 8, ал. 3 от същия закон, като законосъобразно, правилно и обосновано.

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 295р-6984 от 09.06.2016г., издадено от И.Б.П. – Директор на ОД на МВР гр. Ловеч, В ЧАСТТА на т. 2, с която на А.М.К., ЕГН ********** с адрес: ***, е наложено административно наказание глоба в размер 300.00 – триста лева на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето за нарушение по чл. 8, ал. 4 от същия закон, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Ловеч по реда на глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.

                                                                                 

 

                                                                       Районен съдия: