Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                

 

                    гр. Троян, 26.05.2017 година

 

                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Троянски районен съд                                                     първи състав

на двадесет и шести април                            две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание, в състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ценка Банчева,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 725 по описа на съда за 2016 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове  с правно основание чл.45, ал.1  от ЗЗД и акцесорна претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД по искава молба на В.Д.П. *** против С.Д.Й. ***, с цена на иска  3400.00лв. за причинени имуществени вреди и 800.00лв. цена на иска за причинени неимуществени вреди.

Ищецът твърди, че е собственик на товарен автомобил „Фолксваген Кадди“ с рег. № **** който бил предоставил под наем на „СТРОИТЕЛНА МЕХАНИЗАЦИЯ ТРОЯН“ ЕООД, ЕИК 203541365.  На 28 август 2016г., малко след 9.00ч. сутринта, ищецът твърди, че се движел по пътя гр.Априлци – гр.Троян, обл.Ловешка, като на разстояние около километър от с.Драшкова поляна, с посока на движение към гр. Троян, на ляв завой, срещу него изникнал лек автомобил „Ауди“ с плевенска регистрация, който се движел с много висока скорост. Ищецът завил надясно и излязъл извън пътното платно в банкета, но въпреки тази маневра ударът бил неизбежен. Твърди се в ИМ, че ищецът след удара усетил силна болка в лявата ръка, която била обляна в кръв. Имал дълбока прорезна рана от рамото надолу, като целия мускул бил разкъсан. Докато бил заклещен в увредения автомобил в безпомощно състояние,  водачът, предизвикал катастрофата, не му оказал помощ, а такава оказал случаен минувач, който го закарал в болницата в гр. Троян. По пътя, ищецът твърди, че почувствал замайване и нямал спомен какво се е случило по-нататък. Събудил се в болницата в гр. Троян, където останал два дни под наблюдение. Лекарите назначили на ищеца десет дни на домашно-амбулаторен режим. Ищецът твърди, че започнал работа веднага след проведеното лечение. Болките в ръката продължили дълго след това. Преживеният шок от катастрофата, освен на физическото здраве, му повлиял силно и психически. Сънувал кошмари вследствие на инцидента, като се будел нощем, а съпругата му казвала, че говори на сън.

От ПТП ищецът твърди, че претърпял имуществени вреди -автомобилът му бил със счупени фарове, мигачи, предно стъкло, силно увредено купе по цялата страна на удара, като изобщо не можел да се ползва по предназначение. Твърди, че пряка имуществена последица от деянието на виновния водач са и пропуснати ползи-наемната цена в размер на 200лв. месечно до 15.04.2017г., а това станало невъзможно поради пълното погиване на вещта в резултат на катастрофата. Ищецът твърди, че не е  обезщетен по никакъв начин, нито за имуществените вреди, нито за претърпените болки, страдания и психически стрес, които му били причинени виновно от ответника. Прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответника С.Д.Й. да му заплати причинените  имуществени вреди в размер на 3400.00лв., от които 1900 лв, представляват стойността на увредения автомобил, 1500 лв. са пропуснати ползи, съгласно приложения договор за наем, както и неимуществените вреди в размер на 800 лева за причинени болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на причиняване на деликта до окончателното изплащане на задължението.

Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски.

При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК,   в срока за отговор на исковата молба, ответникът е представил писмен отговор, в който е взел становище по отношение на претендираните неимуществени вреди за частично основателен, като е посочил, че размерът на претенцията е прекалено завишен, а по отношение на имуществените вреди е неоснователен.

Ответникът не оспорва обстоятелствата, на които се основава иска - че на 29.08.2016г. около 09.30 ч. в община Троян на път трети клас № 607, като водач на л.а. АУДИ-80, установено с влязло в сила наказателно постановление, е навлязъл в насрещната пътна лента и с предната част е ударил насрещно движещия се товарен автомобил "Фолксваген Кади" с рег. № ***** в предната му лява част. Посочил е, че след ПТП е бил изпробван за алкохол с Алкотест Дрегер 7510 фабр.№ АКВА 0161 с показан резултат-0.00 %. Твърди, че към датата на ПТП за автомобила, управляван от ответника, е действала валидна застраховка „Гражданска отговорност" при ЗК „Дженерали-застраховане" АД.  Ответникът е направил искане  за привличане на трето лице в процеса, а именно "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК 030269049, с адрес гр.София 1504, бул."Княз Ал. Дондуков" № 68.

              Съдът конституира на основание чл.219, ал.1 от ГПК „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Княз Ал. Дондуков“ № 68, представлявано заедно от ******, в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника по предявените срещу него обективно кумулативно съединени искове.

         Третото лице „Дженерали Застраховане” АД  гр.София, ЕИК 030269049, е представило отговор чрез юрисконсулт *****, в който се оспорват предявените искове по основание и размер. Посочено е, че искът за имуществени и неимуществени вреди е със завишен размер, а относно претенцията за пропуснати ползи-изцяло неоснователен. В отговора на третото лице са наведени твърдения за съпричиняване на последиците от ПТП от пострадалия, тъй като същият пътувал без поставен обезопасителен колан. Не са ангажирани доказателства.

 В съдебно заседание ищецът В.Д.П., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.К.Д. ***, който поддържа иска и моли същият да бъде уважен, като бъдат присъдени на ищеца направените разноски в производството.

Ответникът С.Д.Й., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв.Д.И. ***, който оспорва исковете по размер и прави искане същите да бъдат уважени по справедливост.  

За третото лице-помагач „Дженерали Застраховане” АД  гр.София, ЕИК 030269049, в съдебно заседание не се явява представител и не се представляват от процесуален представител. 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл.12 ГПК, намира за установено следното:

От представено свидетелство за регистрация № 004611480 е видно, че товарен автомобил „Фолксваген Кадди“ с рег. № ***** е собственост на ищеца В.Д.П..

Не се спори между страните за обстоятелствата относно възникване на ПТП по време, място и механизъм, осъществено от ответника с управлявания от него лек автомобил  „АУДИ " с рег. № ЕН 9164 АК.

Спори се по делото  за размера на причинените от произшествието имуществени и неимуществени вреди, както и размера на пропуснати ползи.

За доказване твърденията, изложени в исковата молба, ищецът е ангажирал гласни и писмени доказателства, по негово искане съдът допусна съдебно-автотехническа експертиза.

По делото е прието заключене по допусната САТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обосновано и професионално изготвено. От него се установява, че вследствие на пътно-транспортното произшествие, настъпило на 29.08.2016г., на товарния автомобил  „Фолксваген Кадди“ с рег. № *****са причинени повреди, които правят невозможно или технологично много трудно възстановяването на превозното средство. Посочено е, че е икономически необосновано да се извърши възстановяване, тъй като разходите за ремонта ще надвишават стойността на неговата пазарна оценка. Вещото лице е определило пазарната стойност на товарния автомобил в размер на 1990.00лв.

Във връзка с твърденията, изложени в ИМ, досежно пропуснати ползи поради увреждане на автомобила в резултат на ПТП, ищецът е представил договор за наем от 15.04.2016г., сключен между ищеца и „Строителна механизация Троян“ ЕООД. В договора в чл.5, ал.1 е уговорена наемна цена в размер на 200.00лв. месечно. Договорът е сключен за срок от 1 година. Представено е и уведомление от Строителна механизация Троян“ ЕООД /л.51/ до В.Д.П., с което дружеството-наемател уведомява наемодателя, че считано от 01.09.2016г. считат сключения помежду им договор за прекратен във връзка с настъпилото ПТП.

Във връзка с оспорване достоверността на датата на представения от ищеца договор за наем, сключен между него и „Строителна механизация Троян“ ЕООД, същият представи годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ на В.Д.П., ЕГН **********, от която се установява, че в Приложение № 4 на същата са отразени доходите от наем  на предоставения за възмезно ползване  товарен автомобил на „Строителна механизация Троян“ ЕООД, като за второ тримесечие на 2016г. е деклариран доход от *******., а за трето тримесечие – *******.

Ищецът е представил болничен лист за временна неработоспособност № Е20166470570 от 30.08.2016г., от който е видно, че същият е бил с диагноза: открита рана на други части на предмишница, с причина-злополука /не трудова/, с 2 дни болничен и 10 дни домашен-амбулаторен режим на лечение.

По делото са разпитани свидетелите Ц.Т.Й.и И.К.Л., които са посочили в своите показания, че  в резултат на претърпяното ПТП, на ищеца е била причинена дълбока прорезна рана на лявата ръка, от която е останал траен и видим белег. Това увреждане му пречело да изпълнява трудовите си функции. Свидетелите излагат, че след произшествието В.Д.П. е претърпял силен стрес и безпокойство, вдигнал високо кръвно, спял неспокойно. И към момента имал притеснения, когато се возел в превозно средство.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като последователни, съответстващи, както помежду си, така и с други писмени доказателства по делото.

От констативен протокол за ПТП  с пострадали лица  рег.№ 359р-196720 от 28.09.2016г., се установява, че ответникът С.Д.Й.-участник № 1 в ПТп , има сключена застраховка „ГО“ в „Дженерали Застрховане“ АД, полица № 08116001299244, валидна до 03.05.2017г. Самата полица е представена от ответника с отговора на ИМ.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

 По иска по чл. 45 ЗЗД за имуществени вреди:

Разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД прогласява общата забрана  да не се вреди другиму. За да бъде уважен искът, е необходимо да бъдат налице всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане: противоправно деяние, осъществено от ответника, причинена вреда, нанесена на ищеца, причинна връзка между вредите и противоправното деяние, както и наличието на вина. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на дееца е да обори установената с чл.45, ал.2 от ЗЗД презумпция.

В настоящето производство се доказа, че на 29.08.2016г. около 09.30 ч.  на път   № 607, община Троян, ответникът С.Д.Й., като водач на л.а. АУДИ-80 с рег.№ *****, установено с влязло в сила наказателно постановление № 16-0359-000593 от 21.09.2016г. на Началник РУМВР-Троян, е навлязъл в насрещната пътна лента и с предната част е ударил насрещно движещия се товарен автомобил "Фолксваген Кади" с рег. № ******* в предната му лява част. Деликвентът-ответник признава изцяло обстоятелствата относно осъществения деликт.

Съдът намира, че след като се доказва противоправно деяние на ответника, изразяващо се в управление на пътно превозно средство в разрез с правилата за движение, довело до ПТП – удар на автомобила, управляван от ответника, в друг автомобил – на ищеца, в резултат от което са настъпили щети по собствения на ищеца автомобил, то са налице всички елементи от състава на отговорността по чл. 45 ЗЗД. Нарушаването на правилата за безопасно движение при управление на моторно превозно средство, въведени, за да гарантират в максимална степен безопасност при пътуване с автомобил, е това противоправно поведение, което е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат – настъпило ПТП, довело до това ищецът да претърпи вреди. Виновното поведение на ответника е било ясно - той не е взел мерки за това управляваният от него автомобил да се движи със съобразена с пътната обстановка скорост и по този начин ищецът, както и въобще всички участници в движението по пътищата, да бъде защитен от увреждане.

Настоящият състав намира, че от заключението на САТЕ се установява, че товарният автомобил на ищеца е напълно увреден в резултат на ПТП, с оглед на което на В.Д.П. се дължи обезщетение в размер на пазарната стойност на товарния автомобил – 1990.00лв., но съгласно диспозитивното начало – чл. 6, ал. 2 ГПК, сумата следва да бъда присъдена в размер на 1900.00 лв., тъй като така е поискано от ищеца, без да е направено изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК. По делото се доказа, че ищецът е претърпял от увреждането на автомобила си и пропуснати ползи по 200.00лв. месечно, считано от 29.08.2016г. до 15.04.2017г., съгласно представения договор за наем от 15.04.2016г., сключен между ищеца и „Строителна механизация Троян“ ЕООД, общо 1500.00лв. С погиване на вещта за наемателя се е породило правото да прекрати едностранно договора, което е довело до пропуснати ползи в рамките на срока, за който е сключен договора.

Предвид изложеното искът за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3400.00лв. следва да бъде уважен изцяло, като основателен и доказан.

На основание чл. 84, ал. 3, вр. чл. 86 ЗЗД като обезщетение за забава в изплащане на сумата се дължи и компенсаторна законна лихва от момента на увреждането до изплащане на обезщетението, както е поискано в исковата молба.

По иска по чл. 45 ЗЗД за неимуществени вреди:

Ищецът твърди, че от посоченото противоправно деяние на ответника той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие от причинената му прорезна рана на лявата ръка, което е затруднило осъществяването на трудовите му функции, изживеният психически стрес и безпокойство от преживяното в резултат на произшествието.

Предвид доказателствата, посочени по-горе, изхождайки от понятието "неимуществени вреди", в което, според последователната практика на ВКС, се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време, както и от разбирането, че критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество, настоящият съдебен състав намира, че на ищеца следва да се присъди  обезщетение в претендирания размер от 800.00лв., като искът се уважи като основателен и доказан.

Съдът намира, че по делото не се доказа твърдението на третото лице „Дженерали Застраховане“ АД, че е налице съпричиняване на причинените вреди поради непоставяне на обезопасителен колан от страна на ищеца. В тази връзка не са ангажирани никакви доказателства.

Ищецът претендира лихва, считано от 29.08.2016г. Съдът, като съобрази, че лихвата при деликт има компенсаторен, а не мораторен характер, намира, че същата е дължима към размера на определеното обещетение в размер на законната лихва, считано от началната дата на увреждането -29.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата.  

По разноските:

Ищецът претендира и доказва заплатени разноски общо от 1148.00 лв. /съгласно представения списък по чл. 80 ГПК /, от които 168 лв. - ДТ, 180.00 лв. – разноски за вещо лице и 800.00 лв. – адв. възнаграждение. С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски,  по аргумент на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

                                                                Р     Е     Ш     И    :

 ОСЪЖДА на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД С.Д.Й., ЕГН ********** *** , да заплати на  В.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от  3400 / три хиляди и четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие от 29.08.2016г., причинено по вина на ответника с управлявания от него л.а. “Ауди 80”  рег. № *****  ведно със  законната лихва, считано от 29.08.2016г. до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД С.Д.Й., ЕГН ********** *** , да заплати на  В.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от  800 / осемстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на пътно-транспортно произшествие от 29.08.2016г., причинено по вина на ответника с управлявания от него л.а. “Ауди 80”  рег. № ******, ведно със  законната лихва, считано от 29.08.2016г. до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.Д.Й., ЕГН ********** *** , да заплати на  В.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от  1148.00 / хиляда сто и четиридесет и осем/ лева, представляваща   разноски в настоящето  производство.

Решението е постановено при участието на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Княз Ал. Дондуков“ № 68, представлявано заедно от *******, като трето лице-помагач на страната на ответника  С.Д.Й., ЕГН ********** ***.

   Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: