Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                               

 

                         гр. Троян, 19.10.2017 година

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд                                        първи състав

на деветнадесети септември                       две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ц. Банчева,

като разгледа докладваното от съдията Симеонова

гражданско дело № 1029 по описа на съда за 2016 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството е  с правно основание чл.124, ал.1 и чл.537, ал.2 от ГПК   

 

Съдът е сезиран с положителен установителен иск  по чл.124, ал.1 от ГПК от П.К.С. ***, предявен срещу М.К.В. и З.И.В.,***, и срещу Р.Д.К. и Д.П.К.,***, като с исковата молба е предявен и акцесорен иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК по отношение на ответниците М.К.В. и З.И.В.. 

Ищцата твърди, че с ответника М.К.В. са брат и сестра, като имат общ наследодател - дядо им по бащина линия В.В.В.,***, починал на 30.06.1980г., чийто единствен син и законен наследник е бил баща им К. В. ***, починал на 01.11.2000г. Майка им Е.М.М., б.ж. на с.Чифлик, област Ловеч, починала на 19.07.2013г. Въз основа на решение № 504/09.02.1993г. на ОСЗ - Троян за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с.Чифлик, област Ловеч, двамата с ответника М.К.В. се явяват съсобственици по наследство с равни права по 1/2 идеална част и реституция на земеделска земя по ЗСПЗЗ на следния недвижим имот, описан в т. 4 от решение № 504/09.02.1993г. на ОСЗ - Троян: Нива от 0,600 дка, осма категория, находяща се в землището на с.Чифлик, община Троян, област Ловеч, в местността „Къщата", при граници (съседи): път, река, В.М.. Този имот бил отразен като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 81476.512.94 (осемдесет и една хиляди четиристотин седемдесет и шест, точка, петстотин и дванадесет, точка, деветдесет и четири) по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с.Чифлик, област Ловеч, одобрени със заповед № РД-18-34/08.04.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК; адрес на поземления имот: с.Чифлик, местност Козарката; площ: 580 кв.м.(петстотин и осемдесет кв.метра); трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; номер по предходен план: 710028, при съседи: № 81476.512.93, № 81476.512.108, № 81476.512.97, № 81476.512.95, № 81476,512.92.

Ищцата твърди, че имотът винаги е  бил на семейството на родителите им. След смъртта на баща им тримата негови наследници-майка им, ответникът М.В. и ищцата, продължили да се грижат за имота, да го обработват и да прибират плодовете от него, като нямали спорове за имота.  До смъртта на майка им през месец юли 2013г. не ставало дума, че имотът е собственост само на  ответника М.В.. Твърди, че всеки от двамата и членовете на семействата им засявали и прибирали реколтата от имота.

Ищцата твърди, че ответникът М.В. на 30.10.2014г. се  снабдил с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 102, том III, рег. № 3809, нот. дело № 407/2014г. на нотариус Димитър Кънчевски, вписан с рег. № 525 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие района на РС-Троян, като е признат за собственик на гореописания поземлен имот, който  придобил в режим на СИО със съпругата си З.И.В.. Ответникът М.К.В. продал процесния имот на ответника Р.Д.К. на 08.10.2015г. Сделката е обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 162, том III, рег. № 4149, нот.дело № 39б/2015г. на нотариус Димитър Кънчевски, вписан с рег. № 525 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие района на РС-Троян, вх. рег. № 3661/2015г., акт № 39, том XII, дело № 2925 на СВп. при РС-Троян. Ответникът Р.Д.К. придобил имота в  режим на СИО със съпругата си Д.П.К..   Ищцата твърди, че имотът в момента не се владее от новия собственик, а се държи и ползва от   отв.М.В..

 Ищцата прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на всеки един от ответниците: М.К.В., ЕГН **********, З.И.В., ЕГН **********,***, Р.Д.К., ЕГН ********** и Д.П.К., ЕГН **********,***, че ищцата П.К.С., ЕГН **********, адрес: ***, е собственик по наследство на 1/2 (една втора) идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 81476.512.94
(осемдесет и една хиляди четиристотин седемдесет и шест, точка,
петстотин и дванадесет, точка, деветдесет и четири) по кадастралната
карта и кадастралните регистри (КККР) на с.Чифлик, община Троян, област Ловеч, одобрени със заповед № РД-18-34/08.04.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК; адрес на поземления имот: с.Чифлик, местност „Козарката“, площ 580 кв.м. (петстотин и осемдесет кв.метра); трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; номер по предходен план: 710028, при съседи: № 81476.512.93, № 81476.512.108, № 81476.512.97, № 81476.512.95, № 81476,512.92.

Ищцата прави искане да бъде отменен до размер 1/2 (една втора) идеална част констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение № 102, том III, рег. № 3809, нот.дело
№ 407/2014г. на нотариус рег. № 525 с район на действие района на
РС-Троян, с който ответникът М.К.В., ЕГН
**********, адрес: ***, е признат за собственик по давностно владение на целия ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 81476.512.94 (осемдесет и една хиляди четиристотин седемдесет и шест, точка,петстотин и дванадесет, точка, деветдесет и четири) по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с.Чифлик, община Троян, област Ловеч, одобрени със заповед № РД-18-34/08.04.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК; адрес на поземления имот: с.Чифлик, местност „Козарката“; площ 580 кв.м.(петстотин и осемдесет кв.метра); трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; номер по предходен план: 710028, при съседи: № 81476.512.93, № 81476.512.108, № 81476.512.97, № 81476.512.95, № 81476,512.92.

 В проведената процедура по чл.131 от ГПК ответниците са представили писмен отговор и са взели становище по предявените искове.

Ответниците М.В. и З.В., чрез пълномощника си адв.М.В. ***, са изложили в отговора си възражения относно предявените искове. Твърди се, че още приживе наследодателят на ищцата  и на отв.М.В., и техен баща К. В. ***, починал на 01.11.2000 година, в качеството си на единствен собственик на този процесен имот и на други имоти, е направил делба между наследниците си преживе, като е заявил, както на тях, така и на други лица , че този имот ще остане за   сина му- ответника М.К.В., а съседния на този имот със стар № 5130001, с находящата се в него стара къща, е прехвърлил на ищцата и негова дъщеря срещу задължението на същата да се грижи и да го издържа. Твърди се, че още към датата на прехвърлянето на съседния имот на ищцата ответникът М.В. започнал да владее и свои процесния имот като свой. Такова е било неговото намерение и се твърди, че то е било известно на ищцата. Единствено той го  обработвал  и добивал и доходи от него.

Ответниците Р.К. и Д.К., чрез пълномощника си адв.А.Ч. ***, са посочили в отговора на ИМ, че  процесният недвижим имот е придобит от Р.К. на възмездно основание - чрез покупко-продажба, по време на брака му с Д.П.К., в режим на съпружеска имуществена общност, поради което е станал тяхно общо притежание. Посочено  е, че  Р.К. е добросъвестен купувач, като нотариалният акт, с който продавачът М.В. се е легитимирал като собственик, е валиден титул за собственост и се ползва с присъщата му материална доказателствена сила относно удостовереното в него право на собственост. Твърди се, че отв. Р.К. преди да закупи процесния имот е знаел, че само ответникът М.В. е негов единствен собственик, тъй като само него е виждал да го обработва, стопанисва и владее, като никога не е виждал сестра му –ищцата П.С., да посещава и да обработва процесния имот, като никога не е чувал някой да спори или да предявява претенции спрямо имота, в т.ч. и ищцата по делото. 

Ответниците правят искане съдът да постанови решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищцата П.С. се явява лично и с пълномощника си адв.Ц.Т. ***, която поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени, като бъдат присъдени направените по делото разноски съгласно списък по чл.80 ГПК. В представена по делото писмена защита адв.Т. е развила подробни аргументи в подкрепа на искането си.

В съдебно заседание ответникът М.В. се явява лично и с адв.М.В. ***. Ответницата З.В. не се явява, представлява се от пълномощника си адв.М.В.. В хода на производството и по съществото на спора пълномощника поддържа становището, изложено в отговора на исковата молба. В хода на устните състезания и в представената по делото писмена защита адв.В. прави искане да бъдат отхвърлени двата иска и на ответниците да бъдат присъдени направените разноски.

В съдебно заседание ответниците Р.К. и Д.К. не се явяват, представляват се от адв. А.Ч. ***, който поддържа изложеното в отговора на ИМ и прави искане да бъде отхвърлен предявения срещу доверителите му иск и на ответниците да бъдат присъдени направените разноски.

По допустимостта на предявените искове:

По иска с правно основание чл.124, ал.1  от ГПК -  предпоставка за неговата допустимост е за ищеца да съществува правен интерес от предявяването му. Конкретният правен интерес за предявяване на иска се обуславя от естеството и съдържанието на възникналия между страните извънсъдебен правен спор, а именно - наличие на оспорване на претендираното от ищцата право на собственост, поради което за нея е налице  правен интерес от предявяването на положителен установителен иск. По отношение на отв. Р.К. и отв.Д.К.  и с оглед постановеното в  Тълкувателно решение № 8/2012 г., правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право.

По отношение на предявения иск с пр.основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност , съдът намира същия за допустим. На отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК подлежат констативните нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот и съгласно Тълкувателно решение № 3/2012 год. по т.д. № 3/2012 год. на ОСКГ на ВКС, такъв е нотариалния акт, съставен по обстоятелствена проверка.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Не е спорно по делото, че процесният имот е бил собственост на дядото на ищцата и отв.М.В. - В.В.В.,***, който е починал на 30.06.1980 година. Не е спорно, че собствеността върху този имот е  призната за възстановяване с Решение № 504/09.02.1993 година на ОСЗ гр.Троян на неговите наследници, а именно- към тази дата единствен наследник е неговият син К. В. *** - баща на П.С. и М.В., който е починал на 01.11.2000 година. В хода на реституционната процедура е издадено Решение № № 504 от 21.11.1996г. на ПК- Троян, с което е възстановена собствеността и процесния имот е нанесен във влязлата в сила през 1996г. КВС като имот № 710502.

Не се спори между страните, че ответникът М.В. се  снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение на 30.10.2014 година, който продал на 08.10.2015г. на отв.Р.К. с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 162, том III, рег. № 4149, нот.дело № 39б/2015г. на нотариус Димитър Кънчевски, вписан с рег. № 525 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие района на РС-Троян, вх. рег.№36б1/2015г., акт № 39, том XII, дело № 2925 на СВп. при РС-Троян.

Спорно между страните е придобил ли е отв.М.В. целият процесен имот по давностно владение.

 По делото е представен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 102, том ІІІ, рег. № 3809, нот. дело № 407/2014г. на нотариус Димитър Кънчевски, по силата на който ответникът М.В. е признат за единствен собственик на  процесния имот въз основа на давностно владение. На 08.10.2015г. В. е продал този имот на втория ответник Р.Д.К.. Сделката е обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 162, том ІІІ, рег. № 4149, нот. дело № 396/2015г. на нотариус Димитър Кънчевски. Към момента на придобиване на имота отв.К. е бил в брак с ответницата Д.К., поради което имотът е придобит от двамата в режим на съпружеска имуществена общност, съгласно чл.21, ал.1 от СК.

По искане на страните съдът извърши оглед на процесния имот, при който бяха разпитани свидетелите, ангажирани от ищцата и от отв. М.В., в присъствие на вещото лице инж.В.П.. При огледа съдът констатира, че имотът  от юг граничи с пътя за вилната зона и границата е материализирана с бенотонови колове и тел. От запад граничи с  тЕ. ограда  и бетонни колове. От север граничи с брега на дерето  и от изток  няма граница,  трасирана е с две колчета.    Видът на имота  видимо е нива,  която към момента не е обработена. В имота се влиза от метална двойна порта  откъм шосето. Тя е с 3 метра ширина.  Зад ябълката,  която е приета за ориентир,   оградата между двата  бетонни кола е прекъсната.  В имота се намира стара жилищна постройка,  която  отстои на три метра западно от средата на портата. 

Ответникът М.В. е ангажирал гласни доказателства в подкрепа на твърденията си, че е единствен собственик на процесния имот на основание 10 годишна придобивна давност. Разпитани са свидетелите Г.М.И.С.М.Б., М.К.Ц.и В.Б.Д., от показания на които се установява, че процесният имот представлява нива, която след смъртта на бащата на страните е обработвана единствено от М.В.. Свидетелите излагат, че не са виждали в този имот П.С., както и тяхната майка – Е., която е имала заболяване и е била трудно подвижна. Преди време по отношение на процесния имот са се водили дела, с които изцяло се е занимавал ответника В.. Св.Б. твърди, че бащата на П.С. иМ.В. казвал, че ако сина му спечели делото, нивата е за него, а къщата за сестра му. Свидетелите сочат, че два пъти оградата от към пътя е  била събаряна от лек автомобил и от коне. И двата пъти ответника М.В. е възстановил оградата със собствени средства. И след смъртта на майката на страните, ответниците М. и З. В.  продължили да обработват нивата. Свидетелката Г.М.излага, че им е помагала, когато са садили картофи. Докато са били живи родителите на ищцата и първия ответник, те са си обработвали процесната нива. Част от имота, откъм къщата е обработван от ищцата С.. Свидетеля Д.  видял преди 3-4 години съпругът на ищцата - Г.да заключва портата и да слага колчета, като обяснил действията си с думите, че имотът и къщата са негови. От 2012г. отв. В. започнал да влиза през оградната мрежа, тъй като достъпът през входната врата му бил отнет.

Разпитани са и свидетелите, ангажирани от ищцата-Б.Д.Ч., С.К.Б. и Н.Д.А.. По отношение на свидетеля Е.Х.Я. ищцата се отказа от разпита, но по искане на другите страни същият бе разпитан. От показанията на първите трима свидетели се установява, че процесният имот е обработван  от родителите на страните  - Е. и К. В., а след тяхната смърт от децата им – П.С. и М.В. и от техните семейства. В съседство до процесния имот се намира къща и дворно място, които се ползват от П. и нейния съпруг – Г.. Свидетелят Ч. заявява, че докато е била жива майката на П.С. и М.В., в имота не е имало граница, каквато има към момента. След нейната смърт имотът запустял. Свидетелят Б. заявява, че лично М.В. му е казвал, че къщата в процесния имот е дадена на сестра му, а на него баща му е прехвърлил новата къща в с. Чифлик. Процесната нива и двора на къщата на П. са съседни и между тях няма ограда. Докато майката на страните е била здрава, е ходила да обработва нивата, като сина й М. я карал там. Свидетелят Б. е видял в имота табела, че същият се продава и телефон, по който разбрал, че М.В. продава имота.

Свидетелят Е.Я. твърди, че през 1996г. разговарял с бащата на П.С. и М.К., който му казал, че нивата ще остави за сина си М..

Ищцата П.С. и ответникът М. В. дадоха обяснения по делото по реда на чл.176 от ГПК.

Ищцата заявява, че е отделила собствения си имот от съседния-  наследствен, на 06.08.2012 година, като повикала геодезист за набиване на колчета. Излага, че забранила на брат си –отв.В., да влиза в имота,  след като видяля табелата, поставена на наследствия имот , че същият се продава , с посочен телефонен номер на брат й.

Отв.В. твърди, че е установил владение върху имота през 1996 година, като баща им прехвърлил къщата на сестра му, а   в селото на него,  с уговорката,  че нивата оставала за него. Като основанието за владението си посочва твърденията на баща му. Отв.В. твърди, че  обработвал ежегодно нивата, възстановил  оградите,  през 1996 година  засадил ябълкови дървета.  Излага, че никой не е предявявал претенции спрямо процесния имот.

  По делото е прието заключение по назначената съдебно-техническа експертиза. Вещото лице инж. В.П. е изследвал процесния имот и е констатирал, че с решение № 280/16.05.2005 г. на ОСЗГ имотът е видоизменен “във връзка с направените измервания на земята съгласно чл.18ж, ал. 4 от ППЗСПЗЗ в доказаните реално съществуващи стари граници” и въз основа на това решение е нанесен в кадастралната карта като поземлен имот с идентификатор 81476.512.94 със собственик - наследниците на В.В.В., като поземленият имот е нанесен в кадастралната карта отново като земеделска земя. Процесният имот никога не е бил нанасян в какъвто и да е кадастрален или регулационен план и по тази причина липсва разписен лист, в който да бъде записан с  планоснимачен номер. В кадастралния регистър към кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-34 от 08.04.2009г. на ИД на АГКК, процесният поземлен имот с идентификатор 81476.512.94 е записан със собственик - н-ци на В.В.В. въз основа на документ за собственост - решение № 280 на ОСЗГ от 16.05.2005 г. В заключението е изложено, че е налице идентичност на процесния поземлен имот с идентификатор 81476.512.94 по КККР на с.Чифлик, одобрени със заповед № РД-18-34 от 08.04.2009 г. на ИД на АГКК, описан в констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 102, том III, рег. № 3809, нот. дело № 407/2014г. и нотариален акт за продажба на недвижим имот № 162, том III, рег. № 4149, нот. дело № 396/2015г., и двете на нотариус Д. Кънчевски рег. № 525 на НК с район на действие района на РС-Троян, с имота, описан в т.4 на решение № 504/09.02.1993 г. на ОСЗ-Троян за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Чифлик - нива от 0,600 дка, осма категория, в местността “Къщата”, при граници (съседи): път, река, В.М., окончателно възстановен с Решение № 504 от 21.11.1996г. на ПК- Троян и нанесен във влязлата в сила през 1996г. КВС като имот № 710502. Окончателно възстановеният и нанесен в КВС имот № 710502 впоследствие е видоизменен с решение № 280 на ОСЗГ от 16.05.2005г.

            Съдът кредитира заключението по изготвената СТЕ, като обосновано и професионално изготвено.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Предявен е установителен иск, целящ да разреши със сила на пресъдено нещо възникналия между страните спор за собственост. Целта на защитата по тези искове е да се установи действителното правно положение в отношенията между страните и да се осуети занапред възникването на нов спор за собственост.

В конкретния случай се касае за наследствен имот на ищцата и първия ответник. Установено е, че техния наследодател – баща им К. В. М., е починал на 01.11.2000г. и от тази дата наследниците му по закон –Е.М.М., М.К.В. и П.К.С., са започнали да владеят имота. На 19.07.2013г. е починала майката на страните Е.М.М..

Отв. М.В. претендира, че е станал собственик на целия имот, вкл. притежаваната ½ ид.ч. от сестра му, по давностно владение. Нотариалният акт от 30.10.2014г., с който отв.В. се легитимира като собственик, е издаден по обстоятелствена проверка - констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 102, том III, рег. № 3809, нот. дело № 407/2014г. на нотариус Димитър Кънчевски, вписан с рег. № 525 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие района на РС-Троян. Видно от постановление на нотариус Кънчевски от 30.10.2014г. , той е признал отв.М.В. за единствен собственик на имота, придобит по давностно владение, като е отразил, че е установил, че В. е владял същия повече от 10 години. Установява се от представеното в хода на производството  нотариално дело, по което е издаден цитирания констативен нотариален акт, че не е представено удостоверение за наследници на лицето, придобило по рестутиция недвижимият имот, макар че в представеното удостоверение за данъчна оценка фигурира и ищцата П.С. с посочени равни права с брат й върху имота.

Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време. Фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок.

За придобиването по давност е необходимо, на първо място, да бъде установено владение върху имота. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Владението има два елемента: обективен елемент /corpus/- упражняване на фактическа власт и субективен елемент /animus/- намерение за своене на вещта. Тъй като намерението за своене е факт от душевния мир на човека, който трудно се доказва, чл.69 от ЗС е установил презумпцията, че се предполага, че владелецът дължи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението – да е непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл.81 от ЗС/, да е спокойно /да не е установено по насилствен начин/, да е явно /да не е установено по скрит начин и фактическата власт да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това/ , да е несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя. Макар по дефиниция владението да трябва да е постоянно, не е необходимо непрекъснато да се осъществява фактическо въздействие върху имота. Фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения и действия спрямо имота, ако те сочат на намерение за своене на този имот и не са прекъсвани от действията на трети лица /в този смисъл е решение № 503 от 02.05.2012 г. по гр.д.№ 83 от 2011г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/. Когато се касае за сънаследници, положението на този, който упражнява фактическата власт върху сънаследствения имот, е аналогично на това на наемателя или на заемателя за послужване на чужд имот. Непротиворечива е съдебната практика, че когато след смъртта на общия наследодател един от наследниците му ползва целия имот, той е владелец на собствената си идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. Практиката е установила като безспорно това положение, макар и в действащия ЗС да липсва изрична разпоредба в този смисъл. За да се превърне във владелец на целия имот и съответно, след изтичане на давностния срок да стане негов собственик, този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите сънаследници. Тоест, той следва да доведе до знанието им намерението си да свои имота. Поради това не е достатъчно само свидетелите да твърдят, че сънаследник е ползвал, обработвал, засявал наследствения имот през последните 10 или 20 години. Необходимо е да се докаже и че сънаследникът е отблъснал владението на останалите сънаследници върху притежаваните от тях идеални части. Това е така, защото при наследяването, като общо правоприемство, владението и съответно съвладението преминава по право към наследниците, които се считат за продължители на личността на наследодателя си, без да е необходимо да се извършват от тях действия на упражняване на фактическа власт върху вещта. Това намира израз и във възможността на чл.82 ЗС за присъединяване от владелеца към владението му това на неговия праводател, което при наследственото правоприемство, за разлика от частното такова, винаги е еднородно /само добросъвестно или само недобросъвестно/, като е изключена хипотезата на нееднородност на владението на правоприемника от това на праводателя му/.

Съдът намира, че в хода на производството не се доказа ответникът М.В.  да е установил владение върху процесния имот в продължение на повече от 10 години при осъществяване на всички елементи от фактическия състав. От доказателствата по делото се установи,  че бащата на ищцата и първия ответник - К. В. М., до смъртта си на 01.11.2000г. е обработвал наследствения си имот заедно със съпругата си Е.М.М.. След неговата смърт тримата негови наследници–съпругата Е. и двете му деца, продължили да се грижат за имота като наследствен от баща им, да го обработват и прибират плодовете от него, без да имат някакви уговорки или спорове. Спорът е възникнал по-късно – след смъртта на тяхната майка, когато ищцата и съпруга й видели табела, че процесният имот се продава и след проверка в СВ при ТРС, установили, че В. се е снабдил с нот. акт за собственост, като в последствие е продал имота. От показанията на ангажираните от ищцата свидетели   може да се направи извод, че макар и  П.С. да живее със семейството си в с.Бели Осъм, същата е собственик на съседното застроено място и тя през годините редовно е посещавала с. Чифлик и всички заедно са ползвали процесния имот. Това постоянно стопанисване на имота с участието на майката на ищцата и на отв.К. – Е. М.а, е продължило до заболяването й през пролетта на 2007год.- месец март, от когато тя вече не е можела да ходи в имота и да го работи (лична амбулаторна карта на П.К.С., издадена на 12.06.2006г. от АИП-ПМП с.Бели Осъм, за ползване на болнични да се грижи за майка си). От показанията на св.Б.Ч. се установява, че докато е била жива майката на страните, целият имот се обработвал и нямало граница между двата имота, сега има граница. След смъртта на Е. В. имотът запустял.

По отношение твърденията на ответника М., че родителите му още приживе са направили делба между децата си, като са определили процесният имот  да бъде за него, са ангажирани гласни доказателства, като съдът не кредитира показанията на свидетелите Е.Я., Г.И., М.Ц.и С.М.Б. относно това обстоятелство, тъй като същите са противоречиви помежду си. Г.И. твърди, че майката на страните казала, че имота ще остане за сина й. С.Б. посочва, че бащата заявил, че ако М.В. спечели водено гражданско дело, свързано със спор за имот до процесния, ще получи последния. Свидетелката М.Ц.твърди, че чула   бащата на страните да казва на  свекъра й, че ще остави на сина си да ползва нивата. Свидетелката уточнява, че свекърът й е  починал преди 20 години.

              По делото се твърди, че е налице хипотеза на сънаследници, когато е налице промяна на намерението / interversio possessionеs / да се държи вещта за себе си. Това намерение трябва да е изразено по ясен и несъмнен начин, който да не буди съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и да не допуска чужди действия. Цялото поведение на владелеца не трябва да изразява каквото и да е съмнение в намерението му да упражнява фактическата власт единствено за себе си.

Съдът намира, че по делото не се доказа ответникът М.В. да е придобил процесния имот по давностно владение. Не се доказа отв. В. да е започнал да владее имота само за себе си, отблъсквайки владението на сестра си –ищцата П.С., а докато е била жива и майка им Е. – отблъсквайки и нейното владение. Не са ангажирани доказателства, от които  да се установява, че К. е манифестирал по един открит и недвусмислен начин своето намерение  спрямо другия съсобственик – ищцата С.,   че отрича правото й на съсобственик и тази негова воля да е достигнала до нея, както и до трети лица, като това да е станало преди повече от 10 години преди предявяване на иска. Има доказателства, че той е предприел такива действия спрямо сестра си, но това е станало през 2015г., когато ищцата и съпругът й са видели в имота табела „Продава се" с изписан телефон на ответника М.К. и при проверката в Агенция по вписванията са установили, че той се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение за целия имот, вкл. наследствената част на сестра си-ищцата П.К.. Установи се от свидетел, ангажиран от ответника- св.Вергил Д.,  че от 3-4 години братът и сестрата са се скарали и затова повече М.В. не засаждал картофи в нивата. Това сочи, че ищцата не е била съгласна имотът да се ползва само от брат й.

Съгласно ТР № 1/2012 г. на ОСГК , презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага и за наследствени имоти, но наследникът, който твърди, че е придобил по давност частите на останалите наследници, следва да докаже, че е извършил такива действия, които сочат на промяна на намерението и упражняване на владение за себе си, а от доказателствата по делото се установява противното. В настоящето производство ответникът В. не доказа, че е демонстрирал намерението си за своене пред ищцата, не е отблъснал владението й, не е реализирал действия, които да демонстрират, че владее имота за себе си.

             Съдът намира за недоказани твърденията на отв.М.К., че  своенето на процесния имот се установява от факта на водени от него дела за собственост върху имот в периода 1995-2001г., част от който е бил процесния. От една страна е установено по делото, че в този период бащата на страните К.М.е бил жив и той е страна по делото, а след смъртта му на 01.11.2000г. - неговите законни наследници-съпругата Е. М.а, ищцата и негова дъщеря П.К. и ответника и негов син М.К.. Установява се от показанията на св.С.К.Б., че П.С. е била упълномощила брат си във връзка с воденото дело, което изгубили. От представените документи по изп.дело №121/2001г. на ДСИ при РС-Троян, образувано след приключване на гражданския спор в съда е видно, че в протокол за въвод във владение от 28.09.2002г. е отразено, че  за длъжниците присъстват Е.М.М., М. К. В. и други.  В диспозитива е постановено: " Отстраних от недвижимия имот длъжниците-наследници на К. В. ***, починал на 01.11.2000г., а именно: Е.М.М., П.К.С. и М.К.В..

           С оглед на изложеното съдът намира, че ищцата П.К.С. е собственик на ½ ид.част от процесния имот, придобит по наследство.

По отношение на ответнците Р.К. и Д.К., закупили процесния недвижим имот, съдът намира за установено следното:

Продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка, но тя не поражда вещно-прехвърлително действие. При продажбата на чужда вещ сделката остава действителна и поражда права и задължения за страните по нея. Действителността на договора за продажба на чужд недвижим имот не означава, че действителният му собственик е загубил правото си на собственост поради самия факт на сключването на договора и че не може да поиска възстановяването на своето владение. Приобретателят не може да придобие повече права от своя праводател и щом последният не е бил собственик на имота, то и първият не е станал негов собственик. Този резултат, е следствие не на нищожността на договора, а на обстоятелството, че действителният собственик, в случая –ищцата, не е загубила своите права.

При тези изводи настоящият състав намира, че главният иск по отношение на четиримата ответници се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като бъде признато правото на собственост на ищцата върху ½ ид. част от процесния имот.

По иска с правно основание чл. 573, ал. 2 от ГПК

 Съгласно ТР № 11 от 21.03.2013г. на ВКС по тълк.д. № 11/2012г. на ОСГК, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 от ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 от ГПК относно констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта на доказване се носи от оспорващата страна. За да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил собственик.

Отмяната на констативен нотариален акт е функция от уважаване на главния  иск за собственост. С оглед успешното доказване на главния иск, следва да бъде уважен и предявения акцесорен иск и съответно атакувания констативен нот. акт да бъде отменен по отношение на собствените ½ ид. части на ищцата П.С..

             Настоящият състав споделя изложените аргументи от адв.Т. относно допуснати нарушения при издаването на констативния нотариален акт по нот. дело № 407/2014год.  на нотариус Кънчевски- към преписката липсва удостоверение за наследниците на В.В.В., макар, че в   скицата на ПИ с идентификатор 81476.512.94   е посочен за собственик на имота В.В.В., а  в удостоверението  за  данъчната  оценка  на  имота  са  посочени  двама  съсобственици с равни права по 1/2 ид.ч.-  ищцата П.К. и нейния брат - ответника М.К..  С постановлението на нотариуса молителят М.К.  е признат за собственик по давностно владение и наследство,  без посочване  кой е наследодателят, но с твърдение, че друг собственик не е известен.

При този изход на процеса и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ще следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищцата сумата от 1 880 лева, представляваща сторените от нея съдебно-деловодни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, без разноските за в.гр.д.№ 422/2016г. на ЛОС, тъй като по това дело Окръжен съд гр.Ловеч се е произнесъл относно дължимостта на разноските.  Като съобрази, че разноските в настоящето производство и по гр.д. №1113/2015г. са реализирани изцяло за иска по чл.124, ал.1 от ГПК, намира, че ответниците следва да бъдат осъдени да платят същите по равно- по 470.00лв. всеки от тях.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

                         Р       Е         Ш        И         :

 

ПРИЗНАВА, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, за установено по отношение на  М.К.В., ЕГН **********, З.И.В., ЕГН **********,***, Р.Д.К., ЕГН ********** и Д.П.К., ЕГН **********,***, че ищцата П.К.С., ЕГН **********, адрес: ***, е собственик по наследство на 1/2 (една втора) идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 81476.512.94(осемдесет и една хиляди четиристотин седемдесет и шест, точка, петстотин и дванадесет, точка, деветдесет и четири) по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с.Чифлик, община Троян, област Ловеч, одобрени със заповед № РД-18-34/08.04.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК; адрес на поземления имот: с.Чифлик, местност „Козарката“, площ 580 кв.м. (петстотин и осемдесет кв.метра); трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; номер по предходен план: 710028, при съседи: № 81476.512.93, № 81476.512.108, № 81476.512.97, № 81476.512.95, № 81476,512.92.

ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал. 2 от ГПК констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 102, том III, рег. № 3809, нот.дело № 407/2014г. на нотариус Димитър Кънчевски рег. № 525 на Нотариалната камара, с район на действие района на РС-Троян, с който М.К.В., ЕГН **********, адрес: ***, е признат за собственик по давностно владение на целия ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 81476.512.94 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с.Чифлик, община Троян, област Ловеч,  до РАЗМЕРА на 1/2 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 81476.512.94.

ОСЪЖДА М.К.В., ЕГН **********, З.И.В., ЕГН **********,***, Р.Д.К., ЕГН ********** и Д.П.К., ЕГН **********,***,  да заплатят на П.К.С., ЕГН **********, адрес: ***, сумата 1 880 /хиляда осемстотин и осемдесет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, като заплатят същите по равно- по 470.00лв. всеки от тях.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                     

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: