Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                          

 

                гр. Троян, 09.02.2017 година

 

                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд                                  първи състав

на девети януари                                       две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ц.Б.,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 109 по описа на съда за 2016 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.51 от Закона за адвокатурата от И.Й.Г., изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора гр.Ловеч, чрез адв.С.С. от ЛАК, против Д.Р.Б. с адрес: ***.

Ищецът твърди, че  по образувано ЧНД № 174 от 2015г. в Ловешки окръжен съд за смяна на режима на изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“, имал уговорка с ответницата- адвокат Д.Б. ***, да го представлява. Твърди, че още на първото заседание тя му предоставила пълномощно, което ищецът подписал, като ответницата заявила, че няма да иска заплащане на хонорар. На председателя на състава, разглеждащ делото, Г.  заявил, че  желае Б. да го представлява, като бъде назначена за служебен защитник. Твърди, че председателят на състава се съгласил и определил хонорар от 400.00лв. на адв.Б. от НБПП-София. Ищецът твърди, че в няколко заседания, които били проведени по делото, адв.Б. само изразявала становище за даване ход на делото, без да осъществи активно процесуално представителство и изпълни задълженията си, регламентирани в Закона за адвокатурата. Когато отишъл на проведеното съдебно заседание по делото на 23.10.2015г., председателят на съдебния състав уведомил ищеца, че процесуалният му представител се е оттеглил от делото с мотивите „ няма възможност да покрива разходите за гориво от гр.Габрово до гр.Ловеч“. Ищецът сочи, че по този начин бил лишен от възможност да организира своевременно защитата си. Бил му назначен адвН. от ЛАК.

Ищецът твърди, че със своите действия и бездействия по сключения между страните договор за правна помощ, адв.Б. е нарушила задълженията си, визирани в Закона за адвокатурата, които довели до забавяне разглеждането на делото. Било нарушено правото му на разглеждане на делото в разумни срокове, което оказало негативно въздействие върху неговото здраве, изразяващо се в стрес, психически дискомфорт, задълбочаване на диабетното му заболяване.

Ищецът е направил искане съдът да постанови решение, с което ответницата адв.Д.Б. да бъде осъдена да му заплати сумата от 460.00лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, психически дискомфорт, повишаване нивата на кръвната захар, в резултат от неизпълнение на задълженията й по Закона аз адвокатурата и лихва за забава върху сумата, считано от 23.10.2015г. до постановяване на съдебното решение. В първото съдебно заседание е  направен отказ от иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД и производството по делото в тази част е прекратено.

           При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК,   в срока за отговор на исковата молба, ответницата е представила писмен отговор,  като е взела становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

          Ответницата твърди, че действително е била упълномощена от ищеца да го представлява по процесното дело, като пълномощното било подписано пред ОС - Ловеч по първото за ответницата заседание, по което тя се явила, в началото на месец юли 2015г. Лицето Г. й се обадил по телефона, след което й писал писма. Твърди, че той я помолил тя да го представлява, настоявал да му направи и възобновяване на делото, за което е осъден за убийство. Изразявал се ласкаво по отношение на работата й и настоявал тя да извърши процесуалната му защита. След това тя разбрала, че Г. е заявил пред съдията в ОС - Ловеч по ЧНД № 174/15г., че си бил намерил адвокат от Габрово, т.е. нея, и че тя щяла да го представлява, и така той отложил за пореден   път посоченото дело.  В началото на месец юли 2015г. ответницата била уведомена, че следва да присъства  на заседанието в ОС Ловеч. Съдията бил уважил искането на ищеца Г., без той  да е представил пълномощно или договор с адвокат, а само въз основа на твърденията му. До този момент нямало подписано пълномощно. След като страните се срещнали преди съдебното заседание, ответницата  обяснила на Г., че няма как да идва от Габрово до Ловеч и от Ловеч до Габрово непрекъснато, че това е голям разход за нея и че не може да го покрива. Твърди, че той я уверил, че майка му щяла да покрива пътните разходи, което  не се случило. Причината за отлагането на повечето заседания била по искане на Г. поради изключително лошите копия от екземпляри, които му били връчвани  и той искал допълнително време, за да се запознае с тях и съответно отлагане на делото.

        Ответницата твърди, че присъствала на няколко заседания - на 09.07.2015г.,  23.07.15г., 17.09.15г., 01.10.15г. и 12.10.15г., по които осъществила надлежно процесуалната защита, но в следствие на неимоверно високите разходи, които покривала сама, без да е получила каквото и да е било възнаграждение за извършваната   работа, се стигнало до връчване на молби и уведомления от нейна страна до Г. ***. Последното заседание, за което била уведомена, било за 23.10.15г., и тъй като нямала никаква възможност да покрива разходите си по транспорта до Ловеч и обратно, за последното заседание   ответницата уведомила Г. и  съда за отказа й от защита, като изпратила писмено уведомление до Г.,***.

          Ответницата твърди, че не й е определян хонорар от 400.00 лева, тъй като не е била служебен защитник. 

Ответницата  моли съдът да постанови съдебен акт, с който да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни.

В съдебно заседание искът се поддържа от ищеца и неговият пълномощник  адвокат С.С. ***. На второто заседание по делото, по искане на ищеца, адв.С. е отстранен от процесуално представителство.

Ответницата Д.Б. не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В представено по делото писмено становище тя е направила искане да бъде отхвърлен предявения срещу нея иск като неоснователен и недоказан.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 от ГПК във връзка с чл.12 от  ГПК, намира за установено следното:

По делото е прието като писмено доказателство  ЧНД № 174/2015г. по описа на Окръжен със гр.Ловеч, образувано по предложене на Председателя на Комисия по изпълнение на наказанията към Затвора гр.Ловеч за определяне на  СПЕЦИАЛЕН режим за изтърпяване на наказание „Лишаване на свобода“ по отношение на л.св. И.Й.Г.. От протокола от проведеното на 15.06.2015г.  първо съдебно заседание по делото-л.25 и 26,  се установява, че съдът служебно е изискал от ЛАК да бъде предложен адвокат, който да бъде назначен за служебен защитник на Г., предвид основанието на чл.94, ал.1, т.6 от НПК за задължителна защита. На заседанието се е явил предложеният адвокат Г. Г. ***, който е назначен с определение на съда за служебен защитник на ищеца Г.. Последният е заявил, че не желае да го представлява служебен защитник, а адвокат Радка Б., като е поискал от съда делото да бъде отложено, за да организира защитата си и уполномощи посочения адвокат. Съдът е уважил искането му, не е дал ход на делото и е отложил същото за 06.07.2015г. На второто заседание И.Г. е заявил, че адв.Б. не може да го защитава и че е ангажирал адв.Б. ***. Не е представил доказателства за упълномощаването на ответницата Б., но съдът е уважил искането му да бъде защитаван от посочения адвокат и е отложил  за втори път делото, без да дава ход на същото, за 14.07.2015г., за която дата е определил да бъде призована адв.Б.. С резолюция на съдията-докладчик делото е пренасрочено за 09.07.2015г..  

На л.61 от ЧНД № 174/2015г. е приложено пълномощно от 09.07.2015г., от което се установява, че ищецът е упълномощил ответницата да го представлява по посоченото дело. Договорът за правна защита и съдействие, инкорпориран на гърба на пълномощното, не е попълнен и не е посочена сума на адвокатски хонорар.

Адвокат Б. е присъствала на заседанието на 09.07.2015г., по което е даден ход на делото. Същото е отложено и следващото е проведено на 23.07.2015г., когато ответницата е направила искане за допускане на повторна комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза, което е уважено. По искане на И.Й.Г. съдът е назначил адв.Б. за негов служебен защитник, тъй като същият е заявил, че няма възможност да й плаща /л.319/.

Следващите съдебни заседания са проведени на 17.09.2015г. и 01.10.2015г., когато адв.Б. е представлявала И.Г., който е правил доказателствени искания, които са били уважени от съда. На 12.10.2015г. е проведено последно съдебно заседание, в което отв.Б. е представлявала И.Г..На това заседание е връчено, по искане на И.Г., четливо копие от изготвената комплексна експертиза и делото е отложено за 23.10.2015г.

Установява се от материалите по ЧНД № 174/2015г., че на 20.10.2015г. по електронна поща в Окръжен съд г.Ловеч е получена молба до съда и уведомление до осъдения Г. от адв.Б., която ги уведомявала, че прави отказ от защита по ЧНД № 174/2015г. Като причини е изложила невъзможността за заплащане на транспортните разходи за яваването си по делата от гр.Габрово до гр.Ловеч и обратно. Посочила е, че до момента е осъществявала безплатно правна помощ на И.Й.Г.. С резолюция на председателя на състава е разпоредено да бъде уведомен своевременно л.св. Г., за да заяви дали ще упълномощи друг адвокат или да бъде изискан служебен защитник. Молбата и уведомлението са получени в съда на 21.10.2015г. и в оригинал, чрез пощенска пратка с пощенско клеймо 20.10.2015г.

На проведеното съдебно заседание на 23.10.2015г. са  докладвани молбата и уведомлението на адв.Б., като И.Г. е заявил, че не е получил уведомлението от своя процесуален представител. След като му е била предоставена възможност да се запознае с депозираните от отв.Б. документи, същият е заявил, че има възражения срещу всички адвокати от АК-Ловеч, с изключение на адв.Б.. Посочил е  също, че в това заседание е имал намерение да поиска адв.Б. да бъде оттеглена като негов процесуален представител, тъй като същата не е взимала  активно участие в съдебно заседание. Съгласил се е да му бъде назначен предложения от АК-Ловеч адв.Х.Н.. Съдът е назначил последния за служебен защитник на осъдения. След това заседание делото е било отлагано още няколко пъти, на следните дати: 03.11.2015г., 16.11.2015г., 24.11.2015г., 30.11.2015г., 08.12.2015г.  и 15.12.2015г.

За доказване на твърденията, изложени в отговора на исковата молба, ответницата е ангажирала писмени доказателства. Представено е писмо от ищеца И.Й.Г., което не е оспорено от последния. Същото е прието като доказателство по делото и от него се установява, че той е изпратил същото с покана тя да го представлява по ЧНД № 174/2015г., като е посочил, че се е запознал с нейна „защита, изготвена за Г. до АС-В.Търново“, от която бил възхитен. Не вярвал на други адвокати, но на нея вярвал. Посочил е, че я очаква на 06.07.2015г. пред ОС-Ловеч. В това писмо Г. е посочил, че желае Б. да подготви и възобновяване на негово дело.

По делото е прието заключение по допусната съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като обосновано и професионално изготвено. От него се установява, че   И.Й.Г. страда от диабет, открит през 2013г. Това заболяване е хронично и при неспазване на лечение и  режим се обостря. Посочено е, че поради неспазване на препоръчаното лечение – отказ от приемане на инсулин, Г. е бил с високи стойности на кръвната захар към 04.12.2015г., достигащи до 21.2 милимола. Проведено е адекватно лечение в МБАЛ-Ловеч в периода 04.12.2015г. – 08.12.2015г.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

 

Основателността на иска с правно основание чл.51 ЗА е свързана с установяване на вреда, неправомерно поведение от страна на адвоката, причинна връзка между това неправомерно поведение и нанесената вреда  на ищеца. Специалните разпоредби в Закона за адвокатурата се основават на общия принцип на обезвреда - при неизпълнение на договора за поръчка, предвид действието на чл. 79, ал.1 ЗЗД, кредиторът има право да иска обезщетение за вредите, твърдяни в случая като такива от лошо изпълнение – бездействие на адвоката, което е довело до забавяне разглеждането на делото и по този начин било нарушено правото на ищеца на разглеждане на делото в разумни срокове, в резултат на което на същия били причинени неимуществени вреди, издразяващи се в стрес, психически дискомфорт, задълбочаване на диабетното му заболяване.

Настоящият състав намира, че по делото не се доказаха действия или бездействия от страна на адв.Д.Б., довели до забавяне разглеждане на делото. По ЧНД № 174/2015г. по описа на Ловешкия окръжен съд са  проведени общо 14 съдебни заседания, като отв. Б. е участвала само в 5 от тях, в които е правила доказателствени искания в съответствие с линията на защита на осъдения И.Й.Г.. Следва да се отбележи, че първите две заседания са отлагани по искане именно на Г., за да организира защитата си. По ЧНД № 174/2015г. не се установи действие от страна на адв.Б., което да е довело до неоснователно отлагане и съответно забавяне разглеждането на делото. Отделно от това, след разглеждане на делото без участието на адв.Б., същото е отлагано още 7 пъти, преимуществено по искания на осъдения Г..

В случая, от събраните по делото доказателства не се установява неизпълнение на задължения на адв. Б., включително и неполагане на дължимата в съответствие със Закона за адвокатурата грижа за охрана на интересите на клиента, досежно обезпечаване събирането на доказателства за постигане на евентуално бъдещо благоприятно решение в полза на осъдения.

 По този начин не може да се приеме, че отв.Б. е бездействала и не е изпълнила своевременно задълженията си като защитник на осъдения И.Г..

Не се доказаха твърденията за причинени на ищеца Г. неимуществени вреди,  изразяващи се в стрес, психически дискомфорт, задълбочаване на диабетното му заболяване. Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, влошаване на здравословното състояние на Г. относно хроничното му диабетно заболяване е поради неспазване на препоръчаното му лечение и съответния режим.

 Предвид изложеното, предявеният иск  следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.

Ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, а ответницата Б. не е реализирала разноски в настоящето производство.   

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

                                            Р     Е     Ш     И    :

 

 ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.51 от Закона за адвокатурата от И.Й.Г., ЕГН **********, изтърпяващ наказание «Лишаване от свобода» в Затвора гр.Ловеч, да бъде осъдена Д.Р.Б. с адрес: ***, да му заплати сумата от 460.00 / четиристотин и шестдесет/ лева за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, психически дискомфорт, повишаване нивата на кръвната захар, в резултат от неизпълнение на задълженията й по Закона за адвокатурата по ЧНД № 174/2015г. по описа на Окръжен съд гр.Ловеч, като неоснователен и недоказан.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                     

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: