Р Е Ш Е Н И Е

 

                                         

 

                  16.02.2017г., град  Троян

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Троянски районен съд                                        първи състав

на тридесети януари                                       две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание, в състав:

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Антоанета Симеонова

 

 

            При участието на секретаря Ц.Б., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1098  по описа на съда за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.330 от Граждански процесуален кодекс (ГПК) и е образувано по молба с правно основание чл. 50 от Семейния кодекс (СК). 

 

                    Производството е образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК от А.А.Б. и Р.Ц.Б.,***, с правно основание чл. 50 от СК. Молителите сочат, че са сключили граждански брак на 25.10.1997г., за което е съставен акт за граждански брак № 108 от 25.10.1997 година. От брака си имали едно дете – Н.А. Б., ЕГН **********, която е навършила пълнолетие.  Двамата съпрузи заявяват сериозното си и непоколебимо съгласие за развод, без съда да издирва мотивите за прекратяване на брака и представят писмено споразумение  по чл.51 от СК.

В открито съдебно заседание молителите, редовно призовани, се явяват лично и  заявяват желанието си за развод и съгласието си за прекратяване на брака по взаимно съгласие, както и уреждане на отношенията помежду си със споразумение по реда на чл.51 от СК.

Молбата за развод с правно основание чл. 50 от СК е допустима. От приложеното удостоверение за сключен граждански брак № 095016 от 25.10.1997г.  на Община Троян, област Ловешка, се установява  процесуалната легитимация  и правният интерес на страните, като е видно, че същите са сключили граждански брак на 25.10.1997г. в гр.Троян. От приложено   удостоверение за раждане № 270060  се установява, че молителите са родители на  Н.А. Б., ЕГН **********, която е навършила пълнолетие.  

            Съдът, като съобрази представените с молбата доказателства  и заявеното от страните, намира, че между тях е постигнато сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака им по взаимно съгласие. В хода на съдебното производство двамата съпрузи категорично заявяват, че желаят този развод, лично и доброволно са подписали споразумението, с което уреждат отношенията помежду си, както следва:

          Съпрузите нямат ненавършили пълнолетие деца.

          След развода съпругата ще възстанови предбрачното си фамилно име Г.

Със споразумението, предмет на настоящето производство, молителите уреждат   имуществени отношения помежду си, както следва:  

Съпрузите нямат претенции един към друг за издръжка.

Семейното жилище, находящо се в гр.Троян, индивидуализирано в нот.акт № 68, том ІІІ, дело № 951, собственост на С.В.Г., ще се ползва от съпругата Р.Ц.Б. /Г./.

Молителите нямат имуществени претенции един към друг за в бъдеще.

Направените в производството разноски се поемат от молителите по равно.

Съдът намира, че постигнатото между съпрузите споразумение съдържа императивно определеното съдържание по чл.51, ал.1 от СК, същото не противоречи на закона и добрите нрави, с изключение на уговореното в т.3,  поради което няма пречки за одобряването му. С него се уреждат всички последици от прекратяване на брака -   ползването  на семейното жилище, издръжката между съпрузите,  фамилното име на съпругата след развода, както и други имуществени отношения между тях.

В споразумението в т.3 е уговорено, че бащата А.А.Б. се задължава да предоставя издръжка на пълнолетната си дъщеря Н.А. Б., ЕГН **********, до навършване на 20-годишна възраст за обучение в средно образование или до навършване на 25-годишна възраст за обучение във висше учебно заведение, в размер по 150.00 лева месечно, освен ако не настъпят непредвидени обстоятелства, които да доведат до сериозни затруднения за плащане на издръжката. Съдът намира, че в тази част споразумението противоречи на закона и като такова не следва да бъде утвърдено. Същото касае иск за издръжка по чл.144 от СК, активно легитимирана по който се явява пълнолетната Н.А. Б., ЕГН **********, която може да предявява посочения иск или да постигне споразумение с А.Б., което да бъде предоставено за одобрение пред съда.

Тази клауза между страните, поради противоречие със закона, е  нищожна по см. чл. 26, ал.1 от ЗЗД. В съдебната практика последователно е утвърдено разбирането за договорния характер на споразумението по чл.51, ал.1 от СК. В т.8 на ПП ВС 5-77 се съдържат задължителни разяснения по някои въпроси във връзка с прекратяване на брака с развод, вкл. формата и съдържанието на споразумението. В последващото Тълкувателно решение № 60 от 12.08.1987г. по гр. д. № 31/87г. на ОСГК се съдържат изводи, че това споразумение има договорен характер, не се ползва със силата на присъдено нещо, не подлежи на контрол чрез извънредните способи по ГПК, но може да се атакува по исков ред при нищожност или унищожаемост на изразеното волеизявление. Предвид характера на производството за развод по чл. 50 от СК, съпрузите следва да постигнат съгласие относно прекратяване на брачната връзка, родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, дължимата издръжка на децата, ненавършили пълнолетие и режима на лични отношения на родителя, който не упражнява родителските права, с ненавършилото пълнолетие дете, фамилното име на съпругата, семейното жилище и придобитото през време на брака имущество.   

С оглед на изложеното, съдът намира, че бракът между страните следва да бъде прекратен поради сериозното им и непоколебимо съгласие за развод, като постигнатото между тях споразумение, с изключение на клаузата по т.3,  бъде утвърдено.

          Молителите са заплатили държавна такса 133.00лв. при предявяване на молбата за развод. Предвид, че ДТ при завеждане на молбата е 25.00лв., а окончателната държавна такса при постановяване на решението за развод по взаимно съгласие е 40.00лв., молителите не следва да заплащат   окончателна държавна такса.

   Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.330 ГПК, вр. чл.50 СК, съдът

                       

                                                                 Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА гражданският брак, сключен на 25.10.1997г. в гр.Троян, община Троян, обл.Ловеч, за което е съставен акт за граждански брак № 108 от 25.10.1997г. на Община гр.Троян, между А.А.Б., ЕГН ********** и Р.Ц.Б., ЕГН **********, ПОРАДИ ПОСТИГНАТО СЕРИОЗНО И НЕПОКОЛЕБИМО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ ЗА РАЗВОД.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между А.А.Б., ЕГН ********** и Р.Ц.Б., ЕГН **********, споразумение за следното:  

 ОБЯВЯВА, че съпрузите нямат ненавършили пълнолетие деца.

             ОБЯВЯВА, че съпрузите нямат претенции един към друг за издръжка и не си дължат такава.

  ОБЯВЯВА, че семейното жилище находящо се в гр.Троян, индивидуализирано в нот.акт № 68, том ІІІ, дело № 951, собственост на С.В.Г., ще се ползва от съпругата Р.Ц.Б..

ОБЯВЯВА, че молителите  нямат имуществени претенции един към друг за в бъдеще.

ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата да възстанови предбрачното си фамилно име Г.          

Направените в производството разноски се поемат по равно от двамата молители.

НЕ УТВЪРЖДАВА  клаузата по т.3 в споразумението между молителите, като нищожна поради противоречие със закона.

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :